Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 897 по
описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.К.М. срещу ЗК „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.09.2018
г. около 15,35 ч. по път ІІ-16 с посока на движение от гр.Мездра към гр.София, Г.М.П.
е управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ28“ с рег. № *********. По
същото време ищецът управлявал мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № *******, като
се движел по същият път в обратна посока на движение на товарния автомобил. В
района на км 58+680, където е входа на бензиностанция „Озон“, водачът на
товарния автомобил предприел маневра „ляв завой“ за навлизане в
бензиностанцията, при което отнел предимството на ищеца, препречвайки лентата
му за движение, вследствие на което настъпил удар.
Твърди се, че вследствие на ПТП на ищеца са
причинени следните травматични увреди: счупване на тялото /диафиза/ на
бедрената кост-закрито, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в
областта на дясната пета, фрактура на 1-во ребро-аксиларно и 2-ро ребро-дорзално,
хемоторакс в дясно, подкожен енфизем в дясно, травматична аневризма,
пневмоторакс, контузия на белите дробове, контузия на слезката, фалшива
аневризма на торакална десцендентна аорта-посттравматична, постинтубационна
стеноза на трахеята. Твърди се, че ищецът е претърпял оперативно лечение и
постъпвал многократно за болнично лечение, като от процесното ПТП и до момент е
в тежко физическо състояние, като причинените му наранявания водят до силни и
продължителни болки в областта на гръдния кош и дясното бедро. Оздравителният
процес е много дълъг и възстановяването настъпва бавно. И към момента не се
наблюдава пълно функционално възстановяване на увредените места и е налице
ограничен обем на движенията на цялото тяло.
Твърди се, че претърпените болки,
ежедневните затруднения в бита, водят до срив на самочувствието на ищеца и
тежък психически шок.
Поддържа се, че във връзка с
процесното ПТП е образувано ДП № 244/2018 г. по описа на РУП-Своге
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22118000564458, валидна от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 18.10.2018 г., но до момента
ответникът не му е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с
ПТП настъпило на 16.09.2018 г. по път ІІ-16 /гр.Мездра-гр.София/ виновно
причинено от водача на товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ28“ с рег. № *********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22118000564458, валидна от 23.02.2018
г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба-21.01.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Тодорова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача на товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ28“ с рег. № ********* към
датата на произшествието.
Прави възражение за съпричиняване
на ищеца, който е допринесъл за настъпването на негативния резултат, с
твърдението че същият е управлявал мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № *********с
несъобразена скорост на движение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възражението за
съпричиняване като неоснователно и с твърдението, че причина за настъпилото ПТП
са субективните действия на водача на товарния автомобил. Поддържа
доказателствените си искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа иска си чрез своя процесуален
представител. Представя списък на разноските. Адвокат О. моли да му бъде
определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, съобразно приетите по делото доказателства, като вземе предвид
приносът на ищеца. Претендира разноски, съобразно представен списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол № 10/16.09.2018
г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбум, свидетелските
показания на водача на товарен автомобил
„Фолксваген ЛТ28“-Г.М.П., както и със
заключението на приетата по делото и не оспорена от страните САТЕ се
установява, че на 16.09.2018 г. товарен автомобил
„Фолксваген ЛТ28“ се движи по път ІІ-16 с посока на движение от гр.Своге
към гр.София, като при достигане до бензиностанция, намираща се на км 58+680,
водачът на товарния автомобил предприема маневра завой на ляво с цел навлизане
в бензиностанцията. В същото време по същия път в противоположна посока се
движи мотоциклет Сузуки ГСХ-Р 1000, управляван от ищеца. Траекториите на
движение на двете превозни средства се пресичат, в резултат на което настъпва
удар в лентата за движение заемана от мотоциклета. Ударът е кос, страничен, в
дясната страна на товарния автомобил и в задна дясна гума. В следствие на удара
по мотоциклета настъпват деформации и той се отклонява вляво спрямо посоката си
на движение и спира окончателно в лентата за насрещно движение, падайки на лявата
си страна. В следствие на удара, водачът на мотоциклета осъществява контакт с
каросерията на товарния автомобил, след което пада на платното за движение.
Причина за настъпване на ПТП е
предприета маневра ляв завой от водача на товарен автомобил, чрез която навлиза
в лентата за движение за насрещно движещи се пътни превозни средства и пресича
траекторията на движение на мотоциклета, движещ се в лентата предназначена за
движение в посоката, в която се движи мотоциклета.
От приетото заключение на комплексната
СМЕ се установява, че вследствие на така настъпилото произшествие и в пряка
причинна връзка с него, ищецът е получил следните травматични увреди: травматичен
шок, контузия на гръдния кош и корема, счупване на І-во и ІІ-ро десни ребра,
счупване на гръдната кост, събиране на кръв и въздух в гръдната
кухина-пневмохемоторакс, травматична фалшива аневризма на гръдната десцендентна
аорта, счупване на две места на дясната бедрена кост, контузно-разкъсна рана на
дясната пета. Вещите лица сочат, че установеното по-късно разкъсване на
вътрешния мениск на дясното коляно, би могло да бъде получено при процесното
ПТП.
Травматичният шок наложил и
дълготрайна интубация с изкуствена белодробна вентилация, са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Гръдната травма,
съпроводена с хемопневмоторакс, е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Счупването
на І-во и ІІ-ро десни ребра и счупването на гръдната кост, заедно и поотделно
са довели до трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни.
Травматичната фалшива аневризма на гръдната десцендентна аорта, е довела до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Счупването на две
места на дясната бедрена кост, е довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за около една година. Контузно-разкъсна рана на дясната
пета е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От медицинските документи и СМЕ
се установява, че ищецът е приет за лечение, непосредствено след ПТП, в
състояние на травматичен шок. Извършена е интубация и е поставен на изкуствена
белодробна вентилация. Поради наличие на хемопневмоторакс /наличие на кръв и
въздух в гръдната клетка в дясно/, е поставен гръден дрен в 6-то междуребрие по
средната аксиларна линия в дясно. В последствие е извършена трахеостомия и е
поставена трахеостомна канюла. На 27.09.2018 г. ищецът е опериран, като е
извършено открито наместване и фиксация на бедренната кост с метален пирон и
застопоряващи винтове. По отношение на установената фалшива травматична
аневризма на гръдната десцендентна аорта, е извършена процедура за имплантиране
на торакален стент граф Zenith
Alpha 32/28/178
дистално непосредствено под общата сънна артерия. В резултат на дълговременната
интубация, а в последствие и поставяне на трахеостомна канюла, се е получила
стеноза /стеснение/ на трахеята, което е наложило оперативна намеса на
09.11.2019 г. с извършване на резекция на шест трахеални пръстена и пластика на
трахеята. За разкъсването на вътрешния мениск на дясното коляно, е проведено
оперативно лечение на 20.02.2020 г., с извършване на частично изрязване на
мениска. Проведено е широк обем медикаментозно лечение, включващо антибиотици,
седативни, вливания на солеви, глюкозни и аминокиселинни разтвори, антикоагулантни
и др.
Установява се, че ищецът е
претърпял болки и страдания с много голям интензитет до приемането му в
противошокова зала на болница Пирогов, където му е била поставена тръба в
трахеята и е бил упоен. Болки с умерен интензитет е търпял след преместването
му в травматологично отделение на 11.10.2018 г. за около три-четири месеца.
Ищецът търпи болки и досега.
Ищецът се движи трудно с бастун.
Има множество трайни белези от оперативните интервенции, както и белег от
декубитална рана на тилната област на главата, които белези дават козметичен
дефект. Дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата
с 20%. Дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 50%.
Счупването на дясното бедро е зарастнало напълно. В костта има метален пирон и
четири винта, за ваденето на които на ищеца му предстои нова операция. Предстои
му провеждане на рехабилитация за раздвижване на дясното коляно. Ищецът изпитва
страдания, поради нарушена походка и ограничението на движенията на дясното
коляно.
От приетата по делото комплексна
СППЕ се установява, че претърпяната от ищеца психотравма, е довела до
разстройство в адаптацията. Възникнала е невротично-депресивна симптоматика,
която е нарушила обичайното психично и социално функциониране на ищеца-бил е за
продължителен период на легло, зависим от околните, с мисли и страхове за
неясно бъдеще и непълноценност. Установява се, че при ищеца депресивната
симптоматика е компенсирана, възстановено е обичайното му психично
функциониране.
Между страните не е спорно, че
към датата на настъпване на събитието товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ28“
с рег. № ********* е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица №
22118000564458, валидна от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката С.К.С., която установява, че живее на семейни начала с
ищеца. Свидетелката установява, че веднага след като разбрала за катастрофата,
отишла в болницата, където видяла мъжа си на следващия ден, но вече бил
поставен в медикаментозна кома. Състоянието на ищеца било много тежко и това състояние продължило две
седмици. Към този момент свидетелката и ищеца имали момиченце на три години и половина,
което лъжели, че баща й е на работа. Всеки ден бил ад. В медикаментозна кома
ищецът бил около месец. След излизането от кома, ищецът нищо не си спомнял. Първото
нещо, което питал било за детето. След реанимация в „Пирогов“, ищецът бил
преместен в травматологията. Когато бил в медикаментозна кома, му направили
операция на крака. Свидетелката била с ищеца по 24 часа като придружител.
Средата на октомври ищецът бил преместен в „Св. Екатерина“ с линейка за
операция на травматичната аневризма. Операцията била рискована, но минала
добре. Ищецът започнал да получава задушавания, оказало се стеноза на трахеята,
поради което бил преместен в белодробното отделение на Александровска болница и
там му направили операция на трахеята. През този период от време свидетелката
спряла да ходи на работа. Ищецът бил три месеца по болници, след което се
прибрал в дома си за лечение. В къщи не можел да се обслужва сам по никакъв
начин. Бил на памперси, подлоги, тоалетни столове. Детето му не го приемало,
плачело постоянно, че това не е нейния баща, защо е в това състояние. От
лежането в реанимацията в „Пирогов“, ищецът получил декубитална рана на
главата, на която никой не обърнал внимание и станало страшно. Тази рана била
като яма, а сега е един голям белег. Това, че дъщеря му не го приемала, се
отразило много тежко на психиката на ищеца, защото двамата имали много силна
връзка. Непрекъснато плачели и двамата. Към настоящия момент, ищецът не е добре
здравословно. Ще остане инвалид за цял живот. Не може да клекне с крака.
С експертно решение № 0565 от
зас.№ 028 от 12.02.2020 г. на ІІ МБАЛ-София ЕАД, се установява, че вследствие
на уврежданията получени по време на процесното произшествие, към момента
ищецът е с 71% т.н.р.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 18.10.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 18.01.2018 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 21.01.2019 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 16.09.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените
доказателства, както и със заключенията на приетите по делото комплексна СМЕ и
САТЕ безспорно са установени елементите
на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи
болки и страдания.
Установява се, че вина
за настъпване на произшествието има водача на товарния автомобил, който нарушил
задължението си по чл.37, ал.1 от ЗДвП и не пропуснал насрещно движещия се
мотоциклет, управляван от ищеца.
Въведеното от
ответника възражение за принос като недоказано не следва да бъде уважавано. От
събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на САТЕ не се
установи ищецът да е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост на движение,
което нарушение да е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв., поради което
и предявеният иск за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял изключително тежки телесни повреди,
включително и такава, която е довела до общо разстройство на здравето, опасно
за живота. Ищецът е бил в продължение на три месеца на лечение в болници, от
който един месец е бил в медикаментозна кома, интубиран, на апаратна
вентилация, поставен му е гръден дрен, извършена е трахеостомия, претърпял е четири
оперативни интервенции, предстои му нова операция за изваждане на металните
импланти. Телесните увреждания и промените в обичайното психично и социално
функциониране на ищеца, довели до протрахирана депресивна реакция в границите
на адаптационно разстройство. За продължителен период от време ищецът е бил
безпомощен и изцяло зависим от чужда помощ, неподвижен, на легло, с памперси,
което за определен период от време отчуждило и детето му, което не искало да
приеме баща си, което от своя страна са отразило изключително тежко на
психиката на ищеца.
Касае се за млад жизненоспособен
преди произшествието мъж, на 30 години, който към момента и вследствие тежките
увреди получени при процесното ПТП е с 71% т.н.р. Ищецът е търпял изключително
тежки болки и страдания с много голям интензитет, непосредствено след ПТП и до
момента на поставянето му в медикаментозна кома. Болки търпи и сега.
На следващо място вследствие на
получените травматични увреди, са налице и трайни остатъчни увреди:
изключително много и загрозяващи белези от множеството оперативни интервенции,
включително и от получената декубитална рана, дясната тазобедрена става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 20%, дясната колянна става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 50%. Ищецът изпитва страдания,
поради нарушена походка и ограничението на движенията на дясното коляно.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност).
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 18.10.2018 г., но доколкото ищецът претендира лихва от датата на
исковата молба, то съдът присъжда законна лихва върху главницата, считано от
21.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, поради което такива не е правил, респ. не му се присъждат.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 06.06.2020 г. адвокат О. е осъществявал безплатна
правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предявеният иск е за сумата от 200 000
лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 5530 лв. като от тази сума и съобразно уважената част от иска /100000 лв./
на адвокат О. се дължи сумата от 3318 лв. с ДДС, предвид представените
доказателства, че адвокат О. е регистриран по ЗДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв.-депозит за вещи лица.
Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение, каквото съдът намира, че не следва да му бъде заплатено, с
оглед обстоятелствата, че до приключване на устните състезания по делото,
ответникът не е представил писмени доказателства, удостоверяващи по надлежен
ред уговарянето и заплащането на конкретен размер на адвокатско възнаграждение.
От общата сума от 200 лв. ищецът ще следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 100 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /100 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4000 лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 500 лв.-възнаграждения на
вещи лица заплатени от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.К.М., ЕГН **********,*** сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с
ПТП осъществено на 16.09.2018 г. по път ІІ-16 /гр.Мездра-гр.София/ виновно
причинено от водача на товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ28“ с рег. № *********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22118000564458, валидна от 23.02.2018
г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба-21.01.2019 г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 3 318 лв. с ДДС /три хиляди триста и осемнадесет лв./
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лв. /сто лв./ разноски
направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска
в размер на 4000 лв. /четири лв./, както и сумата
от 500 лв. /петстотин лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на
съда, която сума е съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: