Р Е Ш Е Н И Е
260022 09.10.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Осми юли 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
и прокурор КРАСИМИР ТАНЕВ
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 2 2020
АНД № по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващи от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано
е по жалба на О.С., със седалище: град С., ***, срещу Наказателно постановление
№ НЯСС-228/ 29.11.2019г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор.
В жалбата
се сочи, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателите
твърдят, че фактическите констатации, послужили за изграждане на правните изводи
на АНО са необосновани, неправилни и непълни.
О.С. молят
съда да постанови решение, с което да бъде отменено Наказателно постановление №
НЯСС-228/ 29.11.2019г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на жалбоподателите е наложена
имуществена санкция в размер на 10000,00 лв. -за нарушение на разпоредбата на
чл.141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите или намаляване на санкцията до
минималния й размер.
От
приложения по делото АУАН № 07-025/08.07.2020 г. се констатира, че на 10.06.2019
г. е извършена провека-контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, както
и на документацията за експлоатацията на язовир „Д. 1“ в местността “Г.“, имот
с идентификатор ******.*.*** в землището на с. Д., О.С., собственост на
общината –жалбоподател въз основа на Акт за публична общинска собственост №
807/09.06.2019 г. В АУАН е посочено, че проверката е извършена чрез обхождане и
оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, както и на представената
документация за експлоатация, в присъствието на кмета на село Д., О.С., като
представител на собственика на съоръжението. От отразеното в АУАН се установява, че короната на язовира е
проходима, с променлива широчина вследствие на свличане по въздушния откос и
ерозия на водния откос със слягане в средата на стената; Водният откос на
язивирната стена е земен, без защитна
броня и със засилена ерозия по цялата дължина на стената, като е отразено, че в
зоната на горното водно ниво откосът е вертикален; Посочено е, че преливникът е
скален, траншеен, тесен и с намалена пропускателна способност вследствие
изхвърляне на отпадъци в него през годините. Сочи се, че същият е разположен в
десния скат на язовирната стена, а в левия скат е прокопан втори преливник, на
кота около 2 метра под кота „корона“, като е констатирано, че по време на
проверката по него изтичат водни маси и водното ниво е на около 5 см над котата
на новопрокопания преливник. Установено е, съгласно АУАН, че язовирната стена
не е оборудвана с контролно-измервателна система, поради което не се извършват
измервания и не може да се следи покачването на водното ниво и деформациите на
язовирната стена. АНО са констатирали, че основният изпускател на язовира е в
неизправно техническо и експлоатационно състояние – запушен и тампониран, като
изходната шахта на основния изпускател е засипана със земни маси от свличането
на въздушния откос и нелокализирана до момента на проверката.
Видно от Наказателно
постановление № НЯСС-228/ 29.11.2019г. на заместник – председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор е, че на 10.06.2019 г., на
основание чл. 190, ал. 4 т. 2 от Закона за водите, е извършена проверка на
язовир „Д.- 1“, представляващ поземлен имот
с идентификатор ***, в
землището на село Д., О.С., кото след
обход и оглед на малката язовирна стена и съоръженията към нея и след преглед
на документацията за експлоатацията му, е установено, че са налице множество
нарушения по поддръжката на съоръжението, изброени съгласно АУАН № ***г. В
Наказателното постановление е посочено, че за О.С. е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, която задължава
собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях да осигурят
поддържането им в техническа изправност. На основание чл. 46 от ЗААН, във връзка
с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 308, на О.С. е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000,00 лева.
Видно от
приложения по делото Констативен протокол № 07-0241/10.06.2019 г. на АНО от
10.07.2019 г., е, че е извършена проверка на язовир „Д.-1“ в присъствитето на
кмета на село Д., като представител на собственика – О.С.. Извършени са всички
констатации, надлежно описни в АУАН.
Съгласно Заповед
№ ***г., актосътавителят П.Ж.Ц. и свидетелят О.Б.Г. са упълномощени и
оправомощени да контролират мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях и безопасната им експлоатация, както и да контролират
дейностите по извеждане от експлоатация и/или ликвидация на язовирни стени и
съоръжения към тях, както и да изискват
необходимите данни, сведения, обяснения и други и да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, както и
да определят срок за тяхното изпълнение.
По делото е приложен Акт за публична общинска
собственост № *** г., издаден от О.С., от който се установява, че процесният
язовир представлява водоем със залята полощ от 6,656 дка – ПИ № 000163, в
землището на село Д., О.С., местност „Г.“, при съответно описани съседи.
По делото е приложено Уведомително писмо с изх.
№08-00-467/24.01.2015 г. на Министерство на околната среда и водите, от което
се констатира, че след проверка на състоянието на язовирите в предаварийно
състояние, е изготвен доклад и е взето решение, че язовир „Голоша-1“ трябва
спешно да бъде изведен от експлоатация преди пролетното пълноводие, като в срок
до един месец, О.С. са задължени да предприемат необходимите действия за
временонто му извеждане от експлоатация, а ако нямат техническа и експертна
възможност- следва да възложат на „Напоителни системи“ ЕАД да предприемат
съответни действия за извеждането му от експлоатация.
От
приложената по делото Фактура № *********/23.11.2015 г., се установяна, че
общината-жалбоподател са заплатили на „НС“ ЕАД –централа, сумата от 15860,80
лв. -за временно извеждане от експлоатация на язовир „Голоша-1“, съгласно ПМС
311/12.11.2015 г. и Д-10-81-81/13.05.2015 г.
По делото е приложено Решение № 556 от редовно
заседание на О.С.С., проведено на 27.09.2018 г., като решението е взето с Протокол
№ 47 от същата дата и с него, на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА,
във връзка с § 33 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, Общинският
съвет е дал съгласие, О.С. да прехвърлят на държавата безвъзмездно правото на
собственост върху имот – публична общинска собственост, с начин на трайно
ползване – язовир, представляващ имот № 000163, с площ от 6,65 дка в м. „Г.“, в
землището на село Д., О.С. (Д. 1/Г.), актуван са Акт за публична общинска собственост
№ *** г.
По делото е прието становище от инж. П.М.
– оператор на язовири на О.С., относно техническото състояние и необходимостта
от ремонтно –възстановителни работи по основния изпускател и сухия откос на
язовирната стена на язовир „Д.-1“ в местността „Г.“. В становището се сочи, че
язовирът е малък, построен през 1959 г. от ТКЗС село Д., с основно
предназначение – да акумулира вода за напояване. Основният проблем, посочен в
становището, е тампониране на основния изпускател, като от 1971 г., когато е
констатирано запушването, до 2017 г. са правени многократни опити за
възстановяване, но всички са завършили без успех. Съгласно становището, през
цялото време язовирът е бил пълен и понеже същият няма изградена каменна броня,
с годините, вследствие на водна ерозия от вълните, водният откос постепенно се
свлича и става все по полегат. В становището е посочено, че за избягване на
възможността от внезапно скъсване на язовирната стена през есента на 2017 г. и
по предписание на ДАМТН, е взето решение за прокопаване на стената и е
прокопана траншея покрай десния скат на язовирната стена. Посочено е също, че
траншеята бавно ще продълбочава във времето, без да създава опасност от
скъсване. В становището е посочено, че язовирът може да продължи да функционира
и без основен изпускател и без да са необходими допълнителни ремонтни работи по
сухия откос.
Изслушан в
открито съдебно заседание, актосъставителят З.И.П. сочи, че проверката е
извършена по график, изготвен от началник отдела им. Изяснява, че проверката е
извършена чрез обход и оглед на язовирната стена. Установява, че водният откос
се намира към страната на водната площ, а въздушният откос е от обратната
страна на стената. Изяснява, че при проверката е констатирана засилена ерозия
по цялата дължина на водния откос, като в зоната на горното ниво на откоса е
вертикално, т.е. сякаш стената е отрязана вертикално. Установено е при
проверката, че скалният преливник е стеснен и има нахвърляни отпадъци, които
намаляват пропускателната му способност, както и че основният изпускател е в
неизправно техническо състояние. Сочи, че изпускателният кран е изключително
важно съоръжение, а изходната шахта на основния изпускател е засипана със земни
маси от свличането на въздушния откос. Актосъставителят установява, че протоколът
е съставен на 03.10.2018 г. и от него се установява, че сифонният изпускател е
изправен, но не се използва след прокопаване на стената. Установено е също,
съгласно актосъставителя, че язовирната
стена не е оборудвана с контролно-измервателна система, поради което не се
извършват измервания и не се следи покачването на водното ниво.
Актосъставителят обяснява, че тази система може да се монтира на рейка на преливника
или на изпускателя, за да може да се вижда, като обикновено се поставя до
преливника, понеже изпускателят е в най-ниската точка на преливната чаша. По
този наачин е установено, според актосъставителя, че не е осигурено
поддържането в техническа изправност на язивирната стена и съоръженията към нея
на язовир „Д. 1“ в местността „Г.“. Актосъставителят сочи при изслушването, че
язовирът е малък, води се неголям. Твърди, че при извършване на проверката са
констатирали наличие на прокопан допълнителен преливник, в който са изтичали
водни маси. Твърди, че количеството вода в язовира е било около 2/3 от обема
му, като изяснява, че е прокопаван допълнителен преливник, тъй като
съществуващият е стеснен. Актосъставителят сочи, че водата се изтича в дерето,
където е прокопана стената. Твърди, че АУАН е съставен в отсъствието на
нарушителя, като е изпратена на О.С. покана да се явят при състтавяне на АУАН,
а при настоящето му съставяне са уведомили Филип Стоев, който отговаря за
язовирите в О.С..
По делото
е разпитана свидетелката П.Ж. Ц., на длъжност Началник на регионален отдел „Южноцентрална
България“ към Главна дирекция „Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях“,
чиито показания съдът цени от части, тъй като същата е в служебна подчиненост с
АНО. Свидетелката изяснява в показанията си, че е присъствала на проверката на
процесния язовир, който е проверяван няколко пъти заради неизправност на
язовирната стена, свличане на въздушния откос, затрупана шахта на основания
изпускател, като твърди, че са давани предписания за превеждането му в
изправност. Свидетелката сочи, че след една от проверките е прокопан втори
преливник, понеже първоначалният не е можел да изпълнява функциите си, поради насипване,
но това не прави язовира сигурен. Твърди, че свлачището стои и самата язовирна
стена не е ремонтирана и не е открита изходната шахта. От показанията на Ц. се
разбира, че на язовира е изграден сифон, но за да сработи той, е необходимо
присъствието на персонал, какъвто няма и не се гарантира експлоатационна
сигурност на язовира при едно неблагоприятно метеорологично условие. Изяснява,
че сифонът представлява една тръба, която се прекарва над короната на язовирната
стена и трябва ръчно да се изтегли въздухът, за да може водата да потече през
сифона, но той е с малък диаметър в сравнение с основния изпускател на язовира
и няма възможност за пълно източване на водата от езерото, защото се поставя на
по-малка дълбочина, отколкото е заложена тръбата на основния изпускател.
Изяснава, че преливникът е друго съоръжение и по него преминават водите, които
са вече при запълване на езерото, като те изтичат през преливника. Свидетелката
изяснява още, че това е второто облекчително съоръжение, което обаче на спомага
за източване на язовира, защото за това се използва основният изпускател. Според
Ц., основният изпускател на процесния язовир е изцяло затрупан от свлачищено на
въздушния откос и водата не може да се източи напълно, защото няма изградено
съоръжение за тази цел.
По делото
е разпитан свидетелят П.Б.М., чиито показания съдът цени отчасти, тъй като
същият е в служебна подчиненост с общината-жалбоподател, като отговаря за
техническото обезпечаване на язовирите в О.С.. Свидетелят сочи, че процесният
язовир е построен през 1959 г. на кооперативни начала от кооператорите на с. Д.,
като първоначално е бил собственост на ТКЗС, после на АПК- П. до 1990 г., а
по-късно е предаден за стопанисване на О.С.. Сочи в показанията си, че всички
малки язовири в България са уредени по този начин. Твърди, че се занимава с
експлоатация на язовири 50-60 години. Сочи, че язовир „Г. 1“ по проект носи
название „Д. 2“. Спорде свидетеля, състоянето на процесния язовир е такова още
от 1970-1971 г., като констативните протоколи показват, че язовирът е изваден
от експлоатация още тогава. От свидетелските показания се изяснява, че О.С. са
сключили договор с държавна фирма „Напоителни системи“, които са направили
пореден опит да отпушат изпускателя на язовира, но опитите се оказали
неуспешни, затова са решили да се направи сифон за бързо изпразване на язовира.
М. изяснява, че сифонът съществува, но след изпразване на язовира гълта въздух
и вече не работи, поради което непрестанно трябва да има човек около него. От п
оказанията на този сведетел се установява, че О.С. са прокополи стената на
максимално възможна кота, за да се намали водния обем и да няма опасност от
съоръжението, като нивото на язовира е спаднало към момента почти наполовина.
Сочи, че Общински съвет в С. дълго време не са вземали решение да се откажат от
собствеността, но след като свидетелят е завел много общински съветници на
място, са взели решение правото на собственост върху процесния язовир да се
предаде на Държавата.
Видно от
приложеното по делото Заявление с вх. № *** г. по описа на Министерство на
икономиката, кметът на О.С. е подал заявление за безвъзмездно прехвърляне на
Държавата на язовири, общинска собственост на осн. § 33 от Заключителните разпоредби
на ЗИД на Закона за водите от 03.07.2018 г., О.С., в изпълнение на Решение №
554 до 565/27.09.2018 г. на О.С.С. е направила мотивирано предложение за
безвъзмездно прехвърляне на Държавата на правото на собственост върху 12 броя
язовири, представляващи общинска собственост, като под № 4 е предложен
процесният язовир в м. „Г.“, в землището на О.С..
От
събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че на 10.06.2019 г. АНО са извършили проверка на язовир
„Д. 1“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.*.***, в землището на
с. Д., О.С., като след оглед и обход на малката язовирна стена и съоръженията
към нея, е констатирано, че короната е с
променлива широчина, вследстие на свличане по въздушния откос и ерозията на
водния откос със слягане в средата на стената; преливникът е с намалена
пропускателна способност; водният откос е без заащитна броня със засилена
ерозия по цялата дължина на стената, като в зоната на горно ниво, откосът е вертикален;
въздушният откос е със свличания в средата на стената. Констатирано е, че в
левия скат е прокопан втори преливник на кота около два метра под кота корона,
а основният изпускател е запушен и тампониран.
Установено е, че по заповед на кмета на О.С. сифонът на язовира е изправен, но
не се използва след прокопаване на стената.
В
следствие на проверката е изготвено процесното наказателно постановление в
следствие, на което АНО са приели, че на 10.06.2016 г. О.С. са установили
фактическия състав на нарушение по смисъла на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за
водите, която задължава собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към
тях да осигурят поддържането им в техническа изправност. По делото безспорно се
установи, че процесният язовир е построен през 1959 г. от член-кооператорите на
ТКЗС с. Д. и е служил за напоителни цели, като основниян изпускател е
тампониран и запушен още през 70-те години на миналия век. Установи се, че през
2018 г. О.С. е предприела мерки за прокопаването на стената, като по този начин
има създаден втори преливник на около два метра под кота „корона“. При проверката е установено, че през този втори
преливник изтичат водни маси, но на язовира има и сифон, който е неизправен и
се нуждае от непрекъснато човешко наблюдение.
Събраха се
достатъчно доказателства, че със свое Решение № *** г. О.С.С. е дал съгласие О.С.
безвъзмездно за прехвърлят правото на собственост върху имот – публична общинска
собственост, с начин на трайно ползване – язовир, представляващ имот №163, с
площ от 6,650 дка в м.“Г.“, в землището на село Д., О.С.. Установи се също, че
със Заявление вх. №*** г. кметът на О.С. е направил мотивирано предложение за
безвъзмездно прехвърляне на Държавата на правото на собственост върху 12 броя
язовири – публична общинска собственост на О.С., като това е четвъртият
предложен язовир.
По делото
не се събраха данни кога е прието предложението на О.С., но съгласно § 33 от
ЗИЗД на Закона за водите “ кметовете
на общини внасят в Министерството на икономиката мотивирано предложение за
промяна на собствеността на язовирите - публична общинска собственост при
наличие на взето решение от съответния общински съвет за прехвърляне
собствеността безвъзмездно на държавата“, ще рече, че с гласуването на
решение на общински съвет, язовирите стават държавна собственост. В този смисъл
поддръжката на процесния язовир също се превръща в права и задължения на Държавата,
за неизпълнението на които задължения е неодопустима да бъде санкционирана
общината –жалбоподател, като бивш собственик на водното съоръжение.
Съдът
счита, че след като по делото не се събраха никакави доказателства правото на
собственост върху процесния язовир отново да е прехвърлено на О.С., преди
извършване на констатациите на АНО и изготвяне на процесното наказателно
постановление, то процесното НП следва да бъде отменено, защото на практика се
санкционира община, която не е собственик на процесния язовир и не е в
състояние да изпълни предписанията на АНО. В процесното НП е посочен
неправилния нарушител. Това налага отмяна на НП само на това основание.
Съдът
счита, че издаденото въз основа на АУАН Наказателно постановление № *** г. на Заместник- председателя на ДАМТН е
неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
Следва да
бъдат осъдени АНО да заплатят на общината-жалбоподател сторените
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Така
мотивиран на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ *** г. на Заместник председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 141,
ал.1, т.1 от Закона за водите, на О.С., със седалище: град С., ***е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000,00 лв. (десет хиляди лева).
ОСЪЖДА Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, да заплатят на О.С., с ЕИК- *********, със
седалище: град С., ***, сторените съдебно- деловодни разноски в размер на
300,00лв. (триста лева)- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване и протест пред Административен съд - Пазарджик на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: