№ 25306
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
Гражданско дело № 20231110120727 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т.С.“ ЕАД – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, представлява
се от юрк. К., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ А. И. П. – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява,
представлява се от адв. С., с пълномощно по делото.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „Т.С.“ ЕООД - редовно уведомено по реда на чл. 56, ал.
2 ГПК, не изпраща представител.
Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА писмо от С.О.“ с вх. № 298210/24.10.2023г., ведно с удостоверение за
наследници на Е.Д.С..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА докладваните писмени доказателства.
СЪДЪТ като взе предвид събраните до момента писмени доказателства намира
следното: С Гражданския процесуален кодекс е въведено служебно задължение на съда да
1
следи за подведомствеността на заведено пред него дело, като този въпрос може да се
повдига от съда при всяко положение на спора съгласно чл.15, ал.1 ГПК. Разпоредбата
ограничава проверката на подведомствеността само, когато в закон е определен срок за това,
но по отношение преценката за международната компетентност на българския съд липсва
посоченото ограничение.
Предвид характера на спора (спор за вземания, за които се твърди, че произтичат от
договорно правоотношение) и момента на образуване на делото приложим е Регламент
1215/2012г. на Европейския парламент и Съвета, регламентиращ международната
компетентност на съдилищата, който предвижда, че по отношение на дела във връзка с
договор, сключен от лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата
търговска дейност или професия, компетентността се определя от раздел 4 "Компетентност
при потребителски договори". Според чл. 18, другата страна по договор, сключен
с потребител, може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата
членка, където последният има местоживеене.
Тази компетентност е специална, уредена с цел защита на по-слабата страна в
праоотношението, прозтичащо от потребителски договор. В регламента е предвидено, че
местоживеенето на физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а
в случая това е българският съд. Нормата в Република България определя като обичайно
местопребиваване на физическото лице (тоест местоживеенето му) мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки. В настоящия случай предмет на делото е потребителски спор, тъй
като се твърди, че ответникът е купувач по договор за доставка на топлинна енергия в
жилищен имот, тоест договорното правоотношение не е възникнало във връзка с
осъществявана от него търговска или професионална дейност. Поради това и с оглед на
изложеното по-горе, за да се приеме, че българският съд е компетентен да разгледа и да се
произнесе по предявените искове, следва да бъде установено, че А. П. има
местожителство/обичайно местопребиваване в Република България.
Видно от представените от него по делото писмени доказателства обаче не може да
бъде направен такъв извод. От изисканата справка от НБДН се установява, че той е
освободен от българско гражданство, че е немски гражданин, както и че е живее във
Австрия, където е адресно регистриран. С оглед на тези факти съдът приема, че
местоживеенето на А. П. е в Република Австрия. Последното налага извод, че българският
съд не разполага с международна компетентност по отношение на настоящия срок според
нормата на чл. 18, § от Регламент 1212/2012г.
Поради това производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото съдът
не е международно компетентен да разгледа настоящия спор.
Адв. С.: Претендирам разноски, представям договор за правна защита и съдействие.
2
Юрк. К.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че с оглед изхода на спора ответникът А. П. има право на
разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК, с оглед на което претендираните такива следва да му
бъдат присъдени.
По изложените съображения Софийски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес: ***, да заплати на А. И. П. с ЕГН
********** на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 800 лв. разноски за производството.
ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 20727/2023г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 179 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд от
днес.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:09
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3