МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 723/2010 г. на ТРС
Подсъдимият М.А.А. е предаден на съд с обвинение по
чл. 196, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК за това, че на 23.05.2009 г. на територията на общ.
Търговище, при условията на опасен рецидив, извършил кражба на чужди движими
вещи на обща стойност 54,68 лв., собственост и от владението на свидетелката Т.И.М.
***.
В съдебно заседание представителя
на Районна прокуратура счита за доказано по безспорен начин авторството на
деянието, вината на подсъдимия и размера на отнетото имущество. Пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода в размер на една година.
Подсъдимият заявява, че разбира в
какво се състои обвинението срещу него, признава се за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за стореното и моли съда за
снизхождение при определяне размера на наказанието, като изтъква тежкото си
имотно и здравословно състояние. Защитникът на подсъдимия, а.. Ж. П. ***, пледира
за налагане на наказание към минимума, предвид тежкото семейно и материално
състояние на подсъдимия.
След като обсъди посочените в
чл. 301 от НПК въпроси, и като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства, прие за установени фактите, изложени
в обвинителния акт, а именно:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият М.А.А. е многократно осъждан, като за квалификацията на деянието
по настоящата присъда имат значение следните осъждания:
1. С влязла
в сила на 16. 09. 2003г. Присъда № 1904/ 2003г. по НОХД № 1769/ 2001г. по описа
на Районен Съд Плевен, за това да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1 т.
2 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3 и чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” от НК, за което му
е наложено наказание 3 години „Лишаване
от свобода” при общ режим на изтърпяване.
Това наказание М.А. е изтърпял на
21. 11. 2004г. в Затвора гр. Ловеч.
2. С
определение от 11. 12. 2003г. по НОХД №
1177/ 2003г. по описа на Районен Съд
Горна Оряховица, с което е било одобрено споразумение между страните по делото,
за това да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” от НК, за което му е наложено наказание 1
година „Лишаване от свобода”, при строг режим на изтърпяване.
Това наказание М.А. е изтърпял на
11. 11. 2005г. в Затвора гр. Ловеч.
3. С влязла
в сила на 26. 06. 2006г. Присъда № 44/ 2006г. по НОХД № 45/ 2006г. по описа на
Районен Съд Павликени, за това да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1 т.
1 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” от НК,
за което му е наложено наказание 1
година и 3 месеца „Лишаване от свобода”
при строг режим на изтърпяване.
Това наказание М.А. е изтърпял на
28. 02. 2007г. в Затвора гр. Ловеч.
4. С влязла
в сила на 09. 11. 2007г. Присъда № 1020/ 2007г. по НОХД № 1320/ 2007г. по описа
на Районен Съд Велико Търново, за това да е извършил престъпление по чл. 196,
ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3 и чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” от НК, за
което му е наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода” при строг режим на
изтърпяване.
5. С влязла
в сила на 12. 11. 2007г. Присъда № 348/ 2007г. по НОХД № 719/ 2007г. по описа
на Районен Съд Горна Оряховица, за това да е извършил престъпления по чл. 196,
ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1 и чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” от НК и по чл. 196,
ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, за
което му е наложено наказание 2 години „Лишаване от свобода” при строг режим на
изтърпяване.
6. С
определение от 16. 11. 2007г. по НОХД №
1128/ 2007г. по описа на Районен Съд
Горна Оряховица, с което е било одобрено споразумение между страните по делото,
за това да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” от НК, за което му е наложено наказание 6
месеца „Лишаване от свобода”, при строг режим на изтърпяване.
С влязло в сила на 24. 05. 2008г.
определение по ЧНД №1290/ 2007г. по описа на
Районен Съд Горна Оряховица са групирани наказанията, наложени на А. по
НОХД№№ 1320/ 2007г. на РС В. Търново, 719/ 2007г. на РС Г.Оряховица и 1128/
2007г. на РС Г. Оряховица, като е определил едно общо наказание в размера на по
– тежкото от тях, а именно 2 години „Лишаване от свобода” при строг режим.
Това наказание М.А. е изтърпял на
16. 05. 2009г. в Затвора гр. Плевен.
7. С влязла
в сила на 18. 06. 2008г. Присъда № 107/ 2008г. по НОХД № 710/ 2007г. по описа
на Районен Съд Левски, за това да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1 т.
1 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал.
1 б. „а” и б. „б” от НК, за което му е наложено наказание 3 месеца „Лишаване от
свобода” при строг режим на изтърпяване.
С
определение по същото дело са групирани наказанията, наложени на А. по
НОХД№№ 1320/ 2007г. на РС В. Търново, 719/ 2007г. на РС Г.Оряховица, 1128/
2007г. на РС Г. Оряховица и 710/ 2007г. на РС Левски, като е определено едно
общо наказание в размера на по – тежкото от тях, а именно 2 години „Лишаване от
свобода” при строг режим.
Предвид това, че към момента на извършване
на деянието по
настоящото производство – 23.05.2009 г., М.А. е
бил вече осъждан с горепосочените
присъди и от изтърпяването на
наложените с тях наказания не са изтекли 5 години, то същият е действал при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. ”а” и б. „б” от НК.
Продължителният престой в затвора
не превъзпитал подсъдимия и няколко дни, след като бил освободен от затвора в
гр. Плевен той подновил престъпната си дейност. Подсъдимият не разполагал с
пари и решил да си набави такива, като се качи на някой влак и открадне пари
или вещи от някой пътник, които да продаде. В изпълнение на
замисленото на 22. 05. 2009г. подсъдимият
отишъл в гр. Горна Оряховица, където е една от най големите ЖП гари в страната
и има голям избор на влакове и пътници. Вечерта отишъл на ЖП гарата и се качил,
без да си закупи билет, на влак № 2637, пътуващ по направлението София –
Кардам, с връзка на гара Каспичан за гр. Силистра. Влакът потеглил от гара
Горна Оряховица в 01. 45 часа на 23. 05. 2009г. След тръгването на влака била
извършена проверка на пътниците, при която кондукторът – св. М. С. установил,
че подсъдимият е без билет и тъй като имал само 8. 00 лева, св. Стаматов му
издал билет за тази сума, която покривала пътя до гара Търговище. След като се
разделил с кондуктора, подсъдимият започнал да обикаля вагоните на влака, който
междувременно бил навлязъл на територията на община Търговище. Разглеждайки
купетата, подсъдимият спрял вниманието си на св. Т.И.М., която била сама в
купе. Свидетелката била заспала, а двете и чанти били поставени на една от
седалките. Подсъдимият се възползвал от тези обстоятелства, отворил вратата на
купето, пресегнал се, взел двете чанти и се отдалечил от купето. Свидетелката М.
въобще не го усетила и не се събудила.
Още докато бил в движещия се към гр. Търговище влак, подсъдимият отворил
да провери съдържанието на чантите, които бил откраднал. Установил, че в
едната - найлонова чанта с цип на
стойност 1. 20 лева, имало дрехи – дънкова риза с дълъг ръкав на стойност 6. 00 лева, къси найлонови дамски чорапи на
стойност 0. 72 лева, дамски летен панталон с дълги крачоли на стойност 4. 00
лева, 1 брой дамско бельо – пликчета на стойност 1. 20 лева, 1 бр. дамска блуза
без ръкав на стойност 3. 60 лева, 1 шише бронз на стойност 0. 42 лева и 1 шише
минерална вода от 0. 500 л.
на стойност 0. 28 лева. В другата чанта – дамска от естествена кожа, имало
зарядно устройство за мобилен телефон на стойност 7. 00 лева, кожена обложка за
документи на стойност 0. 30 лева, ключодържател с три секретни ключа на
стойност 7. 00 лева, 1 бр. дамски лачен портфейл на стойност 3. 60 лева, 1 бр.
пинсета на стойност 1. 20 лева, 1 бр. нокторезачка на стойност 1. 75 лева, 1
бр. мъжки парфюм на стойност 1. 00 лев, 1 бр. гребен на стойност 1. 05 лева, 2
бр. химикали на обща стойност 0. 36 лева и пари – 2 банкноти от по 2 лева и 1
лев на монети общо 5. 00 лева. Всички така придобити вещи, с изключение на
парите, подсъдимият изхвърлил през прозореца на движещия се влак, а парите – 5.
00 лева задържал. На гара Търговище той слязъл от влака, а св. М. разбрала, че
чантите и са откраднати, едва когато се събудила на гара Каспичан.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на разследването съдебно-оценъчна експертиза е видно, че
общата стойност на откраднатите от подс. А. вещи възлиза на 54, 68 лева.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установените
фактически обстоятелства е безспорно, че от обективна страна подс. М.А., като 23.
05. 2009г., на територията община Търговище, при условията на опасен рецидив, е
отнел от владението на св. Т.И.М. чужди движими вещи на обща стойност 54, 68
лева, е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. „б” от НК
От субективна страна деянието без
съмнение е извършено под формата на пряк умисъл. Налице е бил и специфичния
субективен елемент – намерението на подсъдимия противозаконно да присвои
отнетите вещи.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: След
като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът му наложи
наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието. За да определи посоченото наказание, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, препращаща към чл. 58а от НК. Съгласно
ал. 4 от последната когато едновременно са налице условията на ал. 1 – 1 и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятен за
дееца. В процесния случай съдът прие като изключително смекчаващо вината
обстоятелство ниския размер на причинената имотна вреда от 54.68 лв.,
обуславяща ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние. Сама по
себе си, такава стойност на вредата би обусловила малозначителност на деянието
по чл. 9, ал. 2 от НК или приложението на чл. 218б от НК, ако подсъдимият беше
опасен рецидивист. Като други смекчаващи вината обстоятелства съдът прие тежкото
семейно и имотно състояние на подсъдимия, като основен мотив за извършване на
престъплението. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие преди всичко
многобройните осъждания на подсъдимия, характеризиращи го като личност с
повишена обществена опасност.
На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг
режим.
С така наложеното наказание съдът
счете, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Подсъдимият беше осъден да
заплати по сметка на Републиканския бюджет
сумата в размер на 18.00 лева, представляваща разноски за вещо лице, направени
в досъдебната фаза на процеса.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: