№ 330
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100604631 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 15.07.2021 г. по НЧХД № 9758/2018г. на СРС, НО, 103 състав,
подсъдимата Г. АТ. Д. е призната за невиновна за извършено престъпление по чл.130, ал.2
от НК, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото с частната тъжба
обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК частната тъжителка Н. Г. Д. е осъдена да заплати
на подсъдимата Д. разноските по делото в размер на 500лв.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, с която се
твърди неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяна на съдебният акт и
постановяване на нов от въззивната инстанция, с който подсъдимата да бъде призната за
виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение. В жалбата се твърди несъмнена доказаност
на обвинението, както обективна, така и от субективна страна. Развиват се оплаквания за
неизпълнение от страна на съда на задълженията му по чл.107 от НПК, с оглед отказът му да
разпита всички свидетели очевидци на инкриминираното деяние. В жалбата не се прави
иска за събиране на нови доказателства.
Срещу жалбата е постъпило възражения от защитата на подсъдимата със становище,
че същата е неоснователна, а постановената от СРС присъда е правилна и законносъобразна.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налагат разпити на
подсъдимата, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител –
адв. Х., поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и
е дал превес на оневиняващите такива, като е омаловажил СМЕ и показанията на свидетеля
Т., които подкрепят обвинителната теза. Намира, че от показанията на свидетелите,
1
присъствали по време на инкриминираната случка, се установява, че констатираните у
тъжителката телесни увреждания с причинени от подсъдимата Д., а първоинстанционната
присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Отправя критика към
наказателния закон за невъзможността частната тъжителка да бъде и свидетел по делото,
като отдава на това изводите на районния съд, че е възможно телесните увреждания да
бъдат причинени по непредпазливост. Моли съда признае подсъдимата Г.Д. за виновна и да
й наложи справедливо наказание. Алтернативно, моли делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд, който да събере други доказателства за
изложените в тъжбата твърдения.
Другият повереник на частния тъжител – адв. В., се придържа към казаното от
колегата си.
Защитникът на подсъдимата – адв. Г., пледира, че първостепенният състав е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина по делото, като е дал възможност на
страните да ангажират доказателства, каквито преценят. Изразява несъгласие със
становището на повереника относно приложението на наказателния закон, като акцентира
върху задълженията на частния тъжител да докаже обвинението по безсъмнен начин и на
съда да цени не само сочещите на вина доказателство, но и тези които оневиняват
подсъдимото лице, независимо от вида на наказателното производство. Не открива
твърдяното наличие на съмнение в мотивите към присъдата, което да налага възобновяване
на съдебното следствие, а приема първоинстанционният съдебен акт за законосъобразен,
обоснован и пълен. Моли съда да първоинстанционната присъдата, както и да присъди на
подсъдимата направените пред въззивната инстанция разноски.
Подсъдимата Д., в лична защита, споддържа казаното от защитника си. В
предоставеното ѝ право на последна дума моли да се потвърди решението на СРС.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимата –
да се защитава. Противно на възраженията на повереника, първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС, касаещи инкриминираното деяние. Въз основа на извършения собствен
анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Г. АТ. Д. е родена на 15.04.1992 г. в гр. София, българка, български
гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работи, живуща в гр. София,
кв. „Княжево", ул. ****, с адрес по лична карта, гр. София, кв. „Княжево", ул. ****, ЕГН
**********.
Подсъдимата Д. е племенница на частната тъжителка Н.Г. Д.–О., а именно дъщеря на
брат . Свидетелката П. Д. е майка на частната тъжителка Н.Г. Д.–О. и баба на подсъдимата
Г.А.. Последната живеела в къща на ул. **** в кв. Княжево в гр. София, където до 7-ми клас
живеела също и подсъдимата Д.. Частната тъжителка Н.Г. - Д.-О. от дълго време живеела и
работела в Република Ирландия, като веднъж, два пъти годишно, предимно през лятото,
идвала със семейството си в Р. България и отсядала в къщата на ул. ****. Между ЧТ Н.Д. -
О., от една страна, и брат , от друга страна, имало възникал спор за имоти, като от Д.-О.
било заведено дело за делба, страна по което била и майка им свид. П. Д..
Частната тъжителка Н.Д. се обаждала на майка си - свид. П. Д., по телефона и през
2
лятото на 2017 г. и казала, че ще дойде със семейството си в Р. България, но че няма да ходи
в къщата на ул. **** в гр. София. При пристигането си в Р. България на 15.07.2017 г.
частната тъжителка Н.Д. се свързала със своя първи братовечед - свид. П. Т., и го помолила
да отиде на аерогарата и да ги вземе със семейството й, което и същият направил. Привечер
с автомобила си свидетелят Т. закарал ЧТ Н.Д. - О., заедно със съпруга й и двете им деца в
къщата на ул. ****, където да отседнат, след което веднага си тръгнал и се прибрал в дома
си в кв. Бояна.
Същата вечер приятелят на подсъдимата Г.Д. я закарал с автомобила си до къщата на
ул. ****, за да остави на баба си пари за кучето, тъй като на другия ден се очаквало
посещение на ветеринар. След като паркирали автомобила пред портата на двора на къщата
около 21.00 ч., подсъдимата Д. слязла от същия и влязла в двора към къщата, а И. останал да
я чака в автомобила, чиито стъкла били спуснати, тъй като било топло.
В този момент в къщата била свид. П. Д. и частната тъжителка Н.Д. - О. заедно със
съпуга и децата си. Свид. П. Д. и частната тъжителка Н.Д. - О. се намирали във вътрешната
стая на къщата, когато в един момент ЧТ Н.Д. - О. погледнала през прозореца и забелязала,
че подсъдимата Г.Д. идва. Частната тъжителка веднага излязла от стаята и много бързо
тръгнала към входната врата, следвана от свидетелката П. Д.. Тъжителката застанала от
вътрешната страна на вратата и отказала да пусне подсъдимата Г.Д. да влезе, като й казала,
че къщата е нейна и тя няма работа тук, на което подсъдимата Д. й отговорила, че идва при
свид. Д..
Свид. П. Д. опитала да попречи на пораждащия се конфликт, но частната тъжителка
Н.Д. - О. я бутнала и свид. Д. малко отлетяла назад. В момента, в който се обърнала,
свидетелката Д. видяла, че подсъдимата Г.Д. била на земята, на плочките пред самата
външна врата на къщата, а ЧТ Н.Д. - О. се била навела над нея и с двете си ръце я скубела за
косата. Подсъдимата Г.Д. се мъчела да се осободи, да си извърти главата на една страна и
махала с ръце във всички посоки, а свид. Д. се помъчила да освободи ръцете на дъщеря си от
косата на внучка си. Свидетелката П. Д. се мъчела да откопчи ръката на дъщеря си Н.Д. - О.
от косата на внучка си, а свид. М.И. след като слязъл от автомобила и дошъл при тях,
започнал да дърпа подсъдимата Г.Д., за да я освободи. За да разтърве ЧТ Н.Д. - О. и подс.
Г.Д., свид. И. отскубнал ръцете на частната тъжителка Н.Д. - О. от косата на подс. Г.Д. и
успял да вдигне приятелката си, която по време на инцидента не посягала физически на ЧТ
Д.-О., нито удряла същата, и минута след това двамата с подсъдимата Д. си тръгнали.
След случилото се ЧТ Н.Д. - О. и съпругтй й бързо си събрали багажа, извикали свид.
П. Т. да ги вземе от къщата на ул. **** в кв. Княжево и излезнали на улицата да го чакат. По
лицето и шията на тъжителката нямало някакви зачервявания или синини, но същата била
разсторена от инцидента и плачела, като плачела и малката й дъщеря, която била на 6 - 7
години. Около 22.00 ч. свид. Т. дошъл с автомобила и си, взел ЧТ Н.Д. - О., съпруга и децата
й и ги закарала в дома си в кв. „Бояна", където частната тъжителка му разказала нейната
версия за случилото се.
Още същата вечер частната тъжителка подала заявление в 06 РУ-СДВР и написала
обяснения за случилото се. На другия ден - 16.07.2017 г. ЧТ Н.Д. - О. посетила УМБАЛСМ
"Пирогов" за преглед, откъдето й било издадено медицинско направление е изх. №
13242/16.07.2017 г., а на следващия ден - 17.07.2017 г. свид. Тодоро закарал същата до
Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет - София, където
след преглед на частната тъжителка Н.Д. - О. и било издадено съдебномедицинско
удостоверение № V-248/2017 г. от 17.07.2017 г. за констатирани телесни увреждания на
същата, което Д.-О. показала на свид. П. Т..
От заключението на изготвената съдебномедицинска експретиза на ЧТ Н.Д. - О. е
видно, че същата при инцидент на 15.07.2017 г. е получила следните травматични
увреждания: подкожен хематом в областта на лявата скула, контузия в тилната област и
травматични мускулни болки в областта на шията, всяко едно от които увреждания й е
причинило болка и страдание. Според експертите травмите в областта на лявата скула и
3
тилната област са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма ма удара и
могат да се получат по посочения от тъжителката начин, но липсата на травматични
увреждания по шията не отговаря да е получена при нанасяне на удар в тази област.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите
П. Т., П. Д., М. Д. и М.И., заключението на изготвената Съдебномедицинска експретиза,
заверен препис от съдебномедицинско удостоверение № V-248/2017 г от 17.07.2017 г.,
заверен препис от писмо от Софийска районна прокуратура, справка за съдимост на
подсъдимата Г.Д. и др.
Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Противно на
възраженията на повереника на частния тъжител, не са допуснати и логически грешки при
оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата
инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря или допълва.
По делото липсва спор относно влошените отношения между роднините, както и
обстоятелството, че на посочените в тъжбата време и място между тъжителката Д. и
подсъдимата Д. е възникнала конфликтна ситуация, при която е имало физическо
съприкосновение. Не се спори и относно вида и характера на полученото от частния
тъжител телесно увреждане, което се установява категорично от заключението на приетата
СМЕ, което въззивният съд прецени като обективно, пълно и компетентно изготвено.
Основният оспорван от повереника на частната тъжителка момент касае механизма
на получаване на телесното увреждане от последната и поведението на участниците в
конфликта, в частност на подсъдимата.
Правилно първостепенният съд е основал изводите си за поведението на участниците
в конфликта и начина, по който се е състоял, върху показанията на свидетелите П. Д. и
М.И., които са единствените очевидци, присъствали в момента на сборичкването.
Обосновано при преценката им СРС е взел предвид възможната им заинтересованост, като е
изследвал и обсъдил показанията им подробно, разглеждайки ги поотделно и с оглед
съвкупния доказателствен материал, посочил е установените противоречия и е изложил
ясни съображения кои от тях кредитира, като се е доверил на казаното от двамата свидетели
за повода на посещението на подсъдимата в къщата на баба , намиращите се там лица,
както и за това, че подсъдимата била паднала на земята в двора, а тъжителката я скубела за
косата и я дърпала, а подсъдимата се опитвала да се освободи, а двамата свидетели
помогнали да бъде освободена. За тези обстоятелства показанията им са логични,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което въззивният състав също им се
довери. Правилно са приети за достоверни и показанията на свидетелката Д. за това, че
именно дъщеря се е ядосала при появата на племенницата си, насочила се е към входната
врата и в опит да препречи пътя на подсъдимата е избутала майка си, тъй като са правдиви и
не се опровергават от други доказателства. Същевременно свидетелката Д. признава, че не е
успяла да възприеме събитията от отварянето на вратата от тъжителката до падането на
подсъдимата на земята, а свидетелят И. – че е влязъл в двора в по-късен момент, но и
двамата са категорични, че докато са наблюдавали не са възприели нанасяне на удари от
подсъдимата, поради което в показанията на очевидците не се се съдържат достатъчно
доказателства, които да обосноват постановяването на осъдителна присъда спрямо
подсъдимата Д..
За да се довери на казаното от свидетелите П. Д. и М.И., настоящият състав съобрази
не само обстоятелството, че същите пряко са наблюдавали развилата се ситуация, но и че
заявеното от тях кореспондира със заключението на СМЕ и становището на вещото лице д-р
4
Н. при разпита му в съдебно заседание за малка сила на удара и много лесно получаване на
кръвонасядане и хематом в областта на скулата, където са констатирани описаните в СМУ
травматични увреждания. Същевременно експертът е категоричен, че не може да се
определи с точност дали установения хематом отговаря по давност на процесния инцидент,
но същият отговаря да е получен в посочения времеви интервал от едно или две денонощия
назад. Поради това не могат да бъдат споделени доводите на повереника за несъмнена
доказаност на нанасянето на удари от подсъдимата и връзката им с причинените на
тъжителката травматични увреждания.
Резонно показанията на свидетеля Т. са кредитирани в частта относно роднинските
му отношения със страните по делото, това, че поддържа връзка с частната тъжителка, че не
е присъствал на конфликт, както и за обстоятелствата, свързани със събитията преди и след
инкриминирания случай, а именно, че е откарал братовчедка си и семейството до къщата
на ул. „Седянка“, след това е отишъл да ги вземе обратно, когато тъжителката и дъщеря
били разстроени и за подадения в полицията сигнал, тъй като са логични, последователни,
непредубедени и кореспондират с останалите доказателства по делото. По отношение на
фактите, включени в предмета на доказване, обаче, заявеното от свидетеля не може да се
приеме като достоверен източник на информация, тъй като е косвено, обусловено от
разказаното му от частния тъжител и хаотично. Поради това въззивният състав, подобно на
първия, не се довери на тази част от показанията на свидетеля Т., като намира за
неоснователни възраженията на повереника, че от тях се доказва с категоричност
обвинителната теза.
Подобно на районният съд, въззивната инстанция прецени като достоверни
показанията на свидетелката М. Д., но намира, че същите са общи, лишени от конкретика,
поради което и не допринасят съществено за изясняване на фактите от значение за делото.
Правилно са кредитирани писмените доказателства по делото, които имат значение за
разкриване на обективната истина. Изводите си за съдебното минало на подсъдимата
настоящият състав направи от приложената по делото справка за съдимост.
При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за липса на
извършено престъпление от частен характер – по чл. 130, ал. 2, от подсъдимата Г.Д., които
въззивният съд споделя изцяло.
В конкретния случай анализът на доказателствените източници и установените въз
основа на тях факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и единствено
възможен извод, че Г.Д. е причинила на Н.Д. посоченото в тъжбата телесно увреждане.
Въпреки, че при прегледа у последната са констатирани травми, не се събраха
доказателства, че подсъдимата е нападнала тъжителката, нито, че същата е нанасяла удари
по нея. Напротив, в показанията на свидетелите очевидци се съдържа информация за
агресивно отношение на тъжителката, за обиди и за физическо насилие от нейна страна.
Именно тя е избутала майка си пред вратата и се е намирала върху падналата на земята
подсъдима и я е скубела за косата, докато последната се е опитвала да се предпази и
откопчи, което е наложило и намесата на свидетелите Д. и И. да я освободят. Независимо от
обстоятелството, че Г.Д. е ръкомахала, липсват доказателства същата да е нанасяла удари с
ръце в областта на лицето и тила на частния тъжител, с които да е причинила лека телесна
повреда. Наред с това ниската сила на удара, причинил подкожния хематом и
невъзможността да се определи с точност давността му към инкриминирания инцидент не
позволяват формиране на категоричен извод за наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимата и увреждането на тъжителката Д..
При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението,
обсъждането на субективната му страна, е безпредметно. За пълнота на изложението този
състав намира за необходимо да отбележи, че дори и при ръкомахането подсъдимата да е
причинила някакви телесни увреждания на тъжителката, не се доказва същите да са били
умишлени, а резултат от опитите да се освободи, в каквато насока са и разсъжденията на
районния съд.
5
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на
предположения. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци, а от събрания
доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че
подсъдимата е осъществила всички елементи на деянието, предмет на тъжбата. Поради това
правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по
повдигнатото обвинение, а твърденията в жалбата за неправилност и необоснованост на
присъдата и искането за отмяната и постановяването на нова осъдителна такава са
неоснователни.
Предвид крайния изход на делото и в съответствие разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от
НПК, законосъобразно направените от подсъдимата разноски по делото са възложени в
тежест на частния тъжител. С оглед направеното в съдебно заседание искане и наличието на
представени доказателства за действително направени от подсъдимата разходи за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция, частната тъжителка следва да
бъде осъдена да заплати на Г.Д. и направените разноски в размер на 500 лв.
В заключение и предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези
на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена
изцяло. Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл. 334‚ т. 6,
вр. чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.07.2021 г., постановена по НЧХД № 9758/2018г. по
описа на СРС, НО, 103 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Н. Г. Д. да заплати на Г. АТ. Д. сумата
от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от последната разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6