Р Е Ш
Е Н И Е № 188/31.10.2022г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в
публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Кр.
Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 230 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на Ц.П.П. с постоянен адрес ***, email: ***,
тел. ***, чрез пълномощник адв.И.Д.-***, съдебен
адрес-*** офис 8 против Заповед №2829/08.08.2022 г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и неправилна, т.к. към датата на издаването й
оспорващият има валидна шофьорска книжка, поради което се претендира за
отмяната й и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание за
жалбоподателя се явява упълномощеният му процесуален представител – адв.Д., която поддържа жалбата на посочените основания с
искане за уважаването й и за присъждане на направените разноски.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител в писмени бележки оспорва жалбата като
необоснована, неоснователна и недоказана, претендира за отхвърлянето й и за
присъждане на юрискондултско възнаграждение, ведно с
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.08.2022
г. в **:** часа в община С., на път С.-С. регион-П.-П.-С.
з.-С.-Я.-Б. в района на Автомагистрала Т. 0 километър с посока на движение от
гр.С. към гр.П., служители на отдел Пътна полиция СДВР са спрели за проверка
лек автомобил А.** с рег.№******* лична собственост на Ц.П.П.
и са установили, че водачът е български гражданин и управлява МПС със СУМПС
издадено от Обединено кралство Великобритания, което не е издадено от държава-членка
на ЕС или друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо
пространство или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизане в страната.
За посоченото е бил съставен
АУАН серия GA, № ******/08.08.2022 г., който е
подписан от водача без възражения, както и са иззети СРМПС № ********* и два броя
регистрационни табели с №*******.
Като доказателства по делото
са приложени СУМПС издадено от Обединено кралство Великобритания *****************
издадено на 21.05.2018 г. и изтичащо на 09.09.2023
г., справка за нарушител/водач на Ц.П.П. и Справка за
пътуване на лице-български гражданин, че Ц.П.П. е
влязъл в страната на 16.04.2022 г.
Цитираните доказателства са
събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на
основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.
Със Заповед №2829/08.08.2022 г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор
в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед № 513з-1618/2018 г.
на Директора на СДВР въз основа на АУАН серия GA, № ******/08.08.2022 г., на Ц.П.П. е
наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на МПС с табели с рег.№******* за срок от 6
месеца, която заповед е получена от адресата на 8.8.2022
г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед №2829/08.08.2022
г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед № 513з-1618/2018 г. на Директора на
СДВР, с която въз основа на АУАН серия GA, № ******/08.08.2022
г., на Ц.П.П. е наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на МПС с табели с рег.№******* за срок от 6
месеца.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от предпоставките
води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето
му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от мл.автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 513з-1618/2018
г. на Директора на СДВР, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и
при спазване на процедурата визирана в закона, но в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за
отмяната й съгласно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
Заповедтта е издадено на основание чл.
чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
Като се е позовал на
съставения АУАН административният орган е приел, че водачът е български
гражданин и управлява МПС със СУМПС издадено от Обединено кралство
Великобритания, което не е издадено от държава членка на ЕС или друга държава
страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизане в странатаи ивиновно е нарушил чл.162,
ал.1 ЗДвП-български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално
свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от три месеца.
По силата на чл.162, ал.1 ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
От приложените по делото
доказателства безспорно се установява, че към датата на проверката са налице
предпоставките лицето да е български гражданин, да управлява МПС на територията
на Република България с чуждестранно национално свидетелство и да са изминали
повече от 3 месеца от датата на влизането им в страната.
В случая липсва обаче липсва
условието чуждестранното национално свидетелство да не е издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария.
Доколкото СУМПС *****************
на Ц.П.П. с валидност до 09.09.2023
г. е издадено от Обединено кралство
Великобритания на 21.05.2018 г., когато не влязло в сила Споразумението за
оттегляне (в сила от 31.01.2020 г.) и държавата–издател е била държава-членка
на Европейския съюз, то свидетелството съответства напълно на приложение №1
към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства.
Съгласно въпросното споразумението
директивата е приложима в Обединено кралство Великобритания до края на
преходния период - 31.12.2020 г., поради което до тази дата страните-членки на
ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях
СУМПС.
След нея е приложима
Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968 г.,
където договарящи страни са както Република България, така и Обединено кралство
Великобритания.
Ето защо, за да бъдат
признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство
Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията
за движението по пътищата, което включва като задължителни реквизити данни и
информация съвпадащи с тези по приложение №1
към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
20.12.2006 г.
Видно от Известие относно пътуването между
Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от
02.12.2021г.(https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7.pdf.)
преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания
преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка
отделна държава – членка на ЕС.
В тази насока на официалната
електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България,
в раздел Брекзит е публикувана информация, че след изтичане
на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното
кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и
отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.
Паралелно с това в
националното ни законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността
на СУМПС издадени преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания,
чийто срок не е изтекъл.
Поради това и на основание
чл.162, ал.1 ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя издадено
от Обединено кралство Великобритания на 21.05.2018 г. със срок на валидност до
09.09.2023 г. е валидно свидетелство за управление на
МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.
Предвид посоченото не е
налице предпоставката на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП лицето по
отношение на което се прилага ПАМ да не е правоспособен водач, да не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, поради което заповедтта е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и следва да бъде отменена.
При този изход на делото и
направеното искане ответникът на основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и
десет) лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В тази връзка е
неоснователно и трябва да се отхвърли възражението за прекомерност на
възнаграждението, т.к. като не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК и не
може да се приеме, че е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, още повече че е определено в минималния размер посочен в
чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №2829/08.08.2022 г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП издадена от
мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да
заплати на Ц.П.П. с постоянен адрес *** направените по делото разноски в
размер на 510
(петстотин и десет) лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като отхвърля възражението за
прекомерност на възнаграждението.
Решението на основание
чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете