№ 920
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110160999 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. Р.,
срещу Е М ЕООД с ЕИК ******, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 100 лева, представляваща получена без основание
сума /надплатена/ по сключено между страните споразумение от 11.10.2022г. В исковата
молба и в уточняващи молби, ищцата е изразила съображения за основателността на
исковата си претенция
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Последният
оспорва исковата претенция, като навежда съображения за неоснователността й. Поради
изложеното, моли, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноските по
производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Фактическият състав на чл.55, ал.1, преди.1 от ЗЗД, включва установяване наличието на
имуществено разместване, настъпило между страните, а именно ищецът следва при
условията на главно доказване да установи, че сумата от 100 лв., е постъпила в
патримониума на ответника, а последният следва да установи, че при наличие на
имуществено разместване е налице правно основание за получаването на процесната сума от
негова страна.
Страните не спорят, че помежду им било сключено споразумение от 11.10.2022г., за
1
разсрочено изпълнение на вземания на ответника, придобити от последния с договор за
цесия от “О Ф” ЕАД. Видно от текста на сключеното между страните по делото
споразумение към датата предхождаща сключването му - 10.10.2022г., задължението на
ищцата е в размер на 1155,70 лв., като включва главница и лихви. Към сключеното
споразумение в Приложение 1, страните уговорили и погасителен план, съобразно който на
всяко десето число от месеца, считано от 10.11.2022г. /първата вноска съобразно плана е с
падеж 31.10.2022г./ до 10.09.2023г., като ищцата е следвало да заплати общо 12 равни
месечни вноски от по 100 лв. Видно от чл.5 от сключеното споразумение, при неплащане и/
или забавено плащане на вноска по споразумението, без да е необходимо изрично
уведомяване на длъжника, ответникът - кредитор има правото “да не приложи договореното
спиране на начисляване на законна лихва върху главницата”, т.е. по собствена преценка да
започне да начислява законна лихва върху главницата, в т. ч. при просрочие на вноска по
споразумението, при това без да уведоми изрично длъжника. Видно от събраните по делото
писмени доказателства, представени както от ищцата, така и от ответника, ищцата не е
изпълнявала задълженията си, съобразно погасителния план, приет със споразумението, като
по делото липсват доказателства за изменението на същия. Считано от м.02.2023г., ищцата е
започнала да просрочва изпълнението на месечни вноски, като за някои от месеците е
заплащала суми по-високи от предвидените за всяка равна месечна вноска в размер на 100
лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява и от представената
справка на л.20 от делото. Наведените от ищцата съображения за действителния размер на
задължението й към датата на сключване на споразумението от 11.11.2022г., в насока на
наличието на разминаване с действителния твърдян такъв, не са предмет на установяване по
настоящото производство, доколкото по делото е налице прието като писмено доказателство
сключено доброволно между страните споразумение, чрез което по силата на постигнатото
съгласие, ищцата е обективирала извънсъдебно признание на неизгоден за нея факт, а
именно размера на задължението й към ответника към дата 10.10.2022г. Ищцата се е
задължила да изпълни оставащата част от задължението си съобразно клаузите на
сключеното споразумение ведно с погасителния план - Приложение 1. Видно от събраните
по делото доказателства, ищцата е изпаднала в забава към м.02.2023г. От представената и
приета като доказателство молба от ответника към ЧСИ - л.23 от делото, ответникът е
признал, че задължението на ищцата по споразумението е изцяло погасено, като от същата е
заплатена сума в общ размер на 1206,26 лв., като тази сума не включва таксите и разноските
по образуваното срещу ищцата, изпълнително производство, което се потвърждава от
представените и приети съобщения изпратени от ЧСИ до ищцата. Разликата между сумите
от 1155,70 лв. - размера на задължението към 10.10.2022г. и сумата от 1206,26 лв., заплатена
от ищцата, а именно сумата от 50, 56 лв., ответникът твърди да е начисляваната законна
лихва, съобразно уговореното в чл.5 от споразумението, поради забавеното изпълнение.
Съдът намира така отправеното възражение за основателно. Както вече бе посочено по-горе,
видно от събраните писмени доказателства, е налице забава в изпълнението съобразно
уговорения погасителен план, поради което предвиденото и постигнато между страните в
чл.5 от споразумението, е настъпило, т.к. налице е валидно правно основание за начисляване
2
на законната лихва, считано от м.02.2023г. /началната дата на забавено изпълнение/ до датата
1.10.2023г., когато ответникът поддържа, че е осчетоводил задължението по споразумението
като погасено.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция е
неоснователна, като от събраните по делото доказателства не се установи липсата на
валидно правно основание на имуществено разместване между страните в посочения с
исковата молба размер,
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноските за юрисконсултско възнаграждение,
като съдът намира, че справедливия размер на възнаграждението е 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от С. Н. Х. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Р. Р., срещу Е М ЕООД с ЕИК ******, осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 100 лева, представляваща получена без
основание сума /надплатена/ по сключено между страните Споразумение от 11.10.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, С. Н. Х. с ЕГН **********, да заплати на
Е М ЕООД с ЕИК ******, сумата от 50 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3