Р Е Ш
Е Н И Е
№ 781/27.11.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седми ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Кристина Стоева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1394 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от С.А.Ю. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД.
Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна му от ответника, за обект
с адрес: гр. Х., ул. „********“ № **, вх. *, ап. *, с ИТН 1668530. От служители на „ЕВН
България Електроразпределение Юг" ЕАД била извършена проверка и те констатирали, че електромерът му отчитал с грешка. Вследствие на това с дебитно
известие към фактура **********/31.12.2018 г. му
коригирали
сметката за ел. енергия за периода
от 23.11.2018 г. до 22.02.2019 г., като допълнително му начислили сумата от 119.32 лв. с ДДС. Поддържа се, че извършената
корекционна процедура въвеждала безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на
електроенергия, което било в пълно противоречие с изискването на императивната разпоредба на
чл. 82 ЗЗД. По тази причина се
счита, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл. 48 от тях корекционна процедура на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не следвала да бъде приложена. Ето защо процесната сума била недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 119,32 лв. с ДДС,
представляваща допълнително начислена стойност, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за минал период - 23.11.2018 г. до 22.02.2019 г., за обект, находящ се в гр. Х., ул.
„********“ № **, вх. *, ап. *, с ИТН 1668530, за което е издадена дебитно известие към фактура №
**********/31.12.2018 г.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва изцяло - както по основание, така и по размер. Твърди
се, че процесната сума била дължима за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на
клиента за период от 23.11.2018 г. до 22.02.2019 г., а не била
допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ. На 13.03.2019 г., на основание чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на средствата
за търговско измерване (СТИ), служители на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД
посетили сградата, в която се намирал имотът на клиента и извършили проверка на електромер № *********,
монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота му. Проверката била
извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че били разменени вход и изход на
втора измервателна система, след
което възстановили
правилната схема на свързване. Всички действия по
проверката на СТИ, описана по-горе били
закрепени в съставения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 490614/13.03.2019 г. Тъй като ищецът или
негов представител не били открити, за да го подпишат, същият бил
подписан от двама свидетели. След възстановяване на схемата на свързване бил извършен подробен
анализ на паметта на електромера, като от същата се установило, че за периода от
23.11.2018 г. до 13.03.2019 г. (датата на извършената проверка) електромерът
отчитал консумация на електрическа енергия в регистър 2.8.0, който регистър не бил търговски и не се
изпращал за
фактуриране, но регистрирал енергия. По този начин за горепосочения период от време клиентът
употребил общо количество електрическа енергия в размер на 780 кВтч на стойност
119,30 лв.,
която не била
заплатена от ищеца, тъй като не била фактурирана. Това
количество електрическа енергия било
реално употребено от ищеца, тъй като данни за него се съдържали в паметта на електромера.
Дължимата сума от клиента била в размер на 119,30 лв. с
ДДС, която представлява стойността на начислените 780 KW/h, за период от
23.11.2018 г. до 13.03.2019 г. Предвид изложеното и на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС било издадено дебитно известие на клиента с номер **********/21.03.2019 г., според
което на база платените от него суми за същите периоди следвало да довнесе 119,30 лв., съобразно реалното
му потребление. Ето защо се моли да
се отхвърли изцяло иска и да се присъдят сторените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Определение № 1396/08.08.2019 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна
от ответника в имота му с адрес: гр. Х., ул. „********“ №
**, вх. *, ап. *, с ИТН 1668530.
Не е спорно обстоятелството и че ответникът е търговско
дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Съгласно
приетия констативен протокол №
490614/13.03.2019 г., съставен от
служители на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в присъствието на двама свидетели, на 13.03.2019 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е, че входът и изходът на втора измервателна
система са били разменени, след което е възстановена правилната схема на свързване
По делото е представена и справка за
корегиране на сметката за електроенергия на ищеца от
16.03.2019 г.
С писмо с изх. № 8175875-1/22.03.2019 г. ищецът е
уведомен от ответника за извършената проверка и резултата от тях, както и че
на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС ще му бъде направено преизчисление на
фактурата за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за
периода от 23.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е
процесуално допустим. В случая е налице правен интерес за ищеца да установи
размера на задължението си по създаденото с ответника договорно правоотношение
за предоставяне на електрическа енергия, доколкото съществува спор между тях по
този въпрос и той не разполага с друга възможност за правна защита.
Разгледан по
същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
Не се спори
по делото, а и от събраните писмени доказателства по несъмен начин се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично
известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Няма спор, а
и се установява по делото, че ответникът е изпълнил своите задължения, като е снабдявал с
електрическа енергия и мрежови услуги обекта
на ищеца, на който е било монтирано СТИ, цените на
които са изчислени правилно, съобразно действащата нормативна уредба. Основните спорни въпроси са относно
количеството потребена електрическа
енергия и дали отразеното в дебитно известие №
**********/21.03.2019 г. представялва едностранно извършена
от ответника корекция на отчетеното
количество доставена електрическа енергия
за релевантния минал период. Отговорът на тях се съдържа в
кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. От него се установява, че е
възможно да се изчисли реалното
количество електрическа енергия, употребена
от ищеца и че за посочения период то съответства на отразените в дебитно
известие № **********/21.03.2019 г. количества електричество по нетърговската тарифа 2.8.0 като консумирани в ИТН 1668530, но нефактурирани за периода 23.11.2018 г. - 22.02.2019 г. Констатациите
на вещото лице се потвърждават и от предствената от ответника и неспорена от
ищеца извадка от паметта на електомера му. При това положение от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства следва да се
приеме, че отразеното в скрития регистър количество ел. енергия е отчетено от СТИ
на ищеца и е реално доставено и потребено от същия. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно общата норма
на чл. 183 ЗЗД, която следва да намери приложение в случая с оглед
липсата на специална регламентация в ЗЕ
досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и
съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на разликата. Този извод следва от общото правило,
че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
В този смисъл са и Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. и Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2911/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. Ето защо и доколкото в случая
се установява по несъмнен начин от заключенията на вещите лица реално потребената от ищеца електрическа енергия, чийто действителен размер съответства на отразеното в дебитно известие № **********/21.03.2019 г., то той дължи на ответника
заплащането на същата. Тъй като процесната сума представлява реално изпълнение на
престацията на ищеца по договора му с ответника, а не компенсационно
обезщетение или вреди от неизпълнението, изложените в исковата молба доводи
относно разпоредбите на ПИКЕЕ и на чл. 82 ЗЗД, са ирелевантни.
С оглед изхода на делото и
изричното искане на ответника за разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК,
единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 450,00 лв., от които 350,00 лв. за възнаграждения на вещи лица и
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл.
37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.
ОСЪЖДА С.А.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Х., бул. „**********“ № **, офис ** - адв. Б. И., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата
от 450,00 лв., представляваща
направени разноски по делото.