РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 29.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 5724/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Александра В.А., ЕГН**********
срещу Решение № 4371 от 08.01.2020г., постановено по гр. д. № 46936/2018г. по
описа на Софийски районен съд, 49 с-в, с което са отхвърлени предявените от А.
срещу „М.“АД отрицателен установителни искове с предмет недължимост на сумите 3845.67
лева-главница по договор за кредит, сума в размер на 657.96 лева-договорна
лихва за периода от 1.12.2005г. до 8.02.2007, сума в размер на 90.07 лева-
държавна такса, сума в размер на 100 лева-адвокатско възнаграждение и 3 лева за
издаване на изпълнителен лист, по изпълнително дело 20078380400660 на ЧСИ М.Б.,
за които суми има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 11/2007г. на РС-Елин
Пелин.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважи иска като се претендират и разноски за двете инстанции.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението,
поради неправилни изводи за момента от който изпълнителното дело е перимирано и
за момента от който тече погасителна давност на която единствено са основани
исковете. Позовава се на тълкувателна практика на ОСГТК на ВКС.
Счита, че перемция е настъпила на 27.05.2010г. защото
след 27.05.2008г., когато е наложен запор няма други действия годни да
прекъснат срока по чл. 433.т. 8 ГПК. Счита, че давността е изтекла на
27.05.2013г., считано от 27.05.2008г, защото тогава е последното предприето
действие на изпълнение.
Оспорва изводите, че извършвани доброволни плащания имат
значение за срока на перемция и за давността.
Депозиран е отговор на жалбата с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението. Посочват се подробно по дати извършени
действия от ЧСИ и постъпили плащания включително доброволни и се обосновава
извод, че няма перемция и давност.
За да отвхърли исковете СРС е приел извършване на
можество действия довели до прекъсване както на срока по чл. 433, т. 8 ГПК,
така и на давността, като е зачел такова действие и на извършваните от
ищеца-длъжник доброволни плащания след подписано ответника споразумение, на което е отдадено и
значението на признание на вземането по смисъла на чл. 116 ЗЗД.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. Следва да се отбележи, че правната
квалификация на иска не е по чл. 439 ГПК. Такава квалификация е възможна само
ако се оспорва вземане по влязло в сила съдебно решение или заповед за
изпълнение, а случаят не е такъв, защото изпълнителния лист е издаден по реда
на отменения ГПК въз основа на несъществуващите вече несъдебни изпълнителни
основания. Правилната квалификация в тази хипотеза е по чл. 124 ГПК.
Доколкото обаче СРС се произнесъл по релевантните
факти отнасящи се до основателността на иска (има ли перемция и изтекла
давност) то решението е допустимо.
По отношение на неговата правилност СГС е
ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, относно
валидното възникване на задълженията, за които е издаден изпълнителния лист. Спори
се само дали е подържана висящност на изпълнителното дело, настъпила ли е
перемция, текла ли е и откога и докога давност за вземанията.
По тези въпроси СГС намира следното:
Перемпцията не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят
не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може
да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане. Изрично в този смисъл РЕШЕНИЕ № 37/ 24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/ 2020 година на ВКС, IV Г.О., което СГС споделя.
В случая от копието на изпълнителното дело на се
установява, че още с образуване на делото с молбата от 27.04.2007г. е поискан
запор на трудово възнаграждение, което е действие прекъсващо както давността,
така и срока за перемция.
Към конкретния случай е приложимо Постановление 3/1980г. на
Пленума на ВС. По отношение действието на ТР 2/2013г., на което се позовава жалбоподателя СГС
намира, че то действа от 26.06.2015г., когато е обявено, като настоящият състав
споделя изразеното в Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г. на ВКС, IV Г.О. и решение на ВКС от 21.02.2019г. по
гр.д. 2917/2018г., IV Г.О. виждане, че отмяната на постановлението на върховния
съд действа занапред от обявяването на новото тълкувателно решение. Това
постановление предвижда, че с образуване на изпълнителното дело се спира
давността.
Установява се, че на 15.06.2007 са наложени множество
запори на банкови сметки на длъжника (л.24-46 от копието на изп.дело), с които
действия отново се прекъсва и срока за перемция и давността.
На 21.06.2007г има постъпило плащане по запора в
„Прокредитбанк“, което също според настоящият състав и с оглед гореизложеното
относно института на перемция прекъсва този срок, а и давността, защото се
осъществява като част от принудително изпълнение.
На 22.06. също има плащане по запор в „ДЗИ Банк“, което има
същите вече посочени ефекти.
На 27.05.2008г. отново са изпратени запорни съобщения до
банки, с което е прекъснат срока за перемция и срока на погасителната давност.
Плащания по наложените в банки запори има още на следните дати:
01.07.2008г.; 19.08.2008г.
На 30.04.2009г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение със същите ефекти относно давността и срока за перемция.
На 08.06.2009г. постъпва плащане от работодателя със същият
ефект.
Плащания следват по тези запори и на следните
дати:30.06.2009г.; 28.07.2009г.; 02.09.2009г.; 06.10.2009г.; 12.11.2009г.;
10.12.2009г.; 14.01.2010г.; 22.06.2010г.;
На 16.07.2010г. е изпратен запор до централен депозитар,
което също е действие с прекъсващ перемцията ефект.
Следват отново плащания по запорите в банки на 20.07.2010г.
На 10.01.2011г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение при друг работодател.
На 03.02.2011г. е конституиран ответниак по негова молба
като взискател, което действие също прекъсва и перемцията.
На 07.02.2011 е има превод от самата ищца и молба з
разсрочване до ЧСИ, с което практически се признава задължението и се прекъсва
давност и перемция.
На 10.02.2011г. има плащане по запор, както и на
16.03.2011г; на 19.05.2011г.; на 21.06.2011г..на 21.12.2011г; на 10.01.2012;
На 14.03.2013г. отново има наложен запор на трудово
възнаграждение при друг работодател.
На 18.03.2013г. е подписано споразумение между взискателя-ответник
и длъжника ищец с което се признават задълженията и отново е прекъсната и
перемцията и давността.
От неоспорените от ищеца преводни нареждания, представени с
отговора на исковата молба се установява, че споразумението е надлежно
изпълнявано до 21.05.2015г, когато е последното плащане по него.
На 26.06.2015г. е обявено ТР 2/2013г. и отново започва да
тече давност, която до този момент е била спряна предвид на обстоятелството, че
перемция няма с оглед на гореустановените факти.
Плащанията по споразумението влекат последицата посочена
по-горе – не започва срок за перемция,
От 21.05.2015г. до 21.05.2017г. не са намерили приложение
никакви способи включително плащане по споразумението и следователно
изпълнителното дело се е перимирало на последната дата.
Давност следователно тече от 26.06.2015г. и не е изтекла
към деня на предявяване на иска.
Освен това тя е прекъсната отново с молбата на взискателя
от 19.07.2017г. и запорът от 26.07.2017г.
Тази молба макар след перимиране на делото прекъсва
давност, защото, както е посочено в цитираната по-горе практика и на ВКС такава молба
има значението на молба за образуване на ново изпълнително дело. В нея е
поискан запор на банкова сметка ***. Това, че съдебния изпълнител не е
прекратил дело 660/2007г. и не е образувал ново по посочената молба не води до
отпадане на ефекта на поисканото действие. Касае се за канцеларски пропуск на
ЧСИ. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
Предвид гореизложеното решението следва да се
потвърди.
При този изход на въззивното производство право на
разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, от което обаче СГС приема за дължимо 50,00
лева, като намира че съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК е обвързан само от
максималния размер на предвиденото в наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждение, но не и от минималния и освен това не обвързан от поискания
размер, защото по изричната норма на чл. 78, ал. 8 само съдът има правомощието
да определя размерът на юриконсултското възнаграждение. Определеният от СГС
размер е достатъчен и справедлив с оглед ниската правна и фактическа сложност
на делото, по което основните въпроси са вече разрешавани и от върховната
съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4371 от 08.01.2020г., постановено по гр. д.
№ 46936/2018г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в.
ОСЪЖДА А. В.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ НА „М.”АД,
ЕИК********** 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.