№ 688
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100900004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “М.-****” АД, ЕИК ****, твърди, че ответникът АГЕНЦИЯ ЗА
П.П. И К. (правоприемник на АПСК съгласно §5 от ПЗР на Закона за П.П. –
ДВ, бр. 79 от 08.10.2019 г.) е взискател по изпълнително дело №
20197930400213 по описа на ЧСИ Н.Д., с рег. № 739 на КЧСИ, с район на
действие Софийски окръжен съд, образувано срещу настоящия ищец “М.-
****” АД като длъжник.
Твърди, че предмет на изпълнителното дело са вземанията на ответника
взискател по няколко изпълнителни листа, включително процесния
изпълнителния лист, издаден на 03.12.2007 г. по гр.д. № 27836/2007 г. по
описа на Софийски районен съд, с който ищцовото дружество е осъдено да
заплати на Агенцията за С. К. сумата от 21 832,31 лева, представляваща
неизплатена шеста вноска с падеж 12.07.2007 г., както и сумата от 907,39
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.07.2007 г. до
26.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2007 г. до окончателното плащане.
Твърди, че вземанията на ответника по горепосочения изпълнителен
лист, представляващи 21 832,31 лева – главница, 907,39 лева – мораторна
лихва за периода от 13.07.2007 г. до 26.10.2007 г. и 27 354,57 лева - законна
лихва за периода от 27.11.2007 г. до 23.05.2019 г., са погасени по давност и не
могат да бъдат изпълнени принудително. Оспорва и законната лихва върху
главницата след 23.05.2019 г.
Ищецът твърди, че Агенцията за С. К. с молба с изх. № 11-00-
452/01.02.2008 г., ведно с приложен изпълнителен лист от 03.12.2007 г., е
поискала от ДСИ при Районен съд – Самоков да бъде образувано
1
изпълнително дело срещу “М.-****” АД. Твърди, че в молбата няма посочен
способ за принудително изпълнение. Твърди, че на 22.02.2008 г. на длъжника
е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 7/2008
г. на ДСИ. Твърди, че на 07.03.2008 г. е предприето следното изпълнително
действие: опис на движимо имущество на ищцовото дружество (МПС с рег.
№ ****).
Твърди, че с молба № 92-00-23-515/26.04.2012 г., уточнена с молба №
91-00-23-707/27.06.2012 г., взискателят е поискал налагане на запор върху
акции от капитала на “М.” АД, придобити от ищеца “М.-****” АД по силата
на приватизационен договор от 12.06.2000 г. Твърди, че запорното съобщение
на ДСИ до “Централния депозитар” АД е с дата 02.07.2012 г., като запорът е
наложен на 06.07.2012 г.
Твърди, че с молба № 91-00-10-697/30.11.2015 г. взискателят е поискал
от ДСИ при РС – Самоков да предаде на ЧСИ Н.Д. преписката по
изпълнително дело № 7/2008 г. за присъединяване към друго изпълнително
дело по описа на ЧСИ Н.Д.. Твърди, че с постановление от 05.04.2019 г. на
ЧСИ Н.Д. е прекратено изпълнително дело № 793/2015 г., образувано срещу
“М.-****” АД по изпълнителния лист по гр.д. № 27836/2007 г. по описа на
СРС, поради непредприемане на изпълнителни действия. Твърди, че след
прекратяване на това изпълнително дело е образувано ново изпълнително
дело № 213/2019 г. по описа на ЧСИ Н.Д., въз основа на гореописания
изпълнителен лист.
Твърди, че в периода от 07.03.2008 г. до 07.03.2010 г. по изпълнително
дело № 7/2008 г. по описа на ДСИ при РС – Самоков не са предприети
изпълнителни действия, поради което на основание чл. 330, ал. 1, б. “д” от
ГПК (отм.) изпълнителното производство е прекратено по право на 07.03.2010
г. Твърди, че без правно значение е обстоятелството, че ДСИ не е постановил
акт за прекратяване на това изпълнително дело. Твърди, че извършените след
настъпилата перемпция изпълнителни действия нямат значение на
прекъсващи давността.
Твърди, че с оглед прекратяването на изпълнително дел № 7/2008 г. в
хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК (отм.), петгодишната погасителна
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие – 07.03.2008 г. (извършването на опис на
движимото имущество - МПС) и е изтекла на 07.03.2013 г.
Твърди, че ако се приеме, че вземанията за главница са периодични
плащания и за тях важи тригодишната кратка погасителна давност, то
вземането е погасено по давност на 07.03.2011 г.
Претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника АГЕНЦИЯ ЗА П.П. И К. сумите по изпълнителния лист, издаден на
03.12.2007 г. по гр.д. № 27836/2007 г. по описа на СРС, а именно: сумата от
21 832,31 лева, представляваща главница (неплатена шеста вноска с падеж
12.07.2007 г.) и сумата от 907,39 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 13.07.2007 г. до 26.10.2007 г., както и сумата от 27 354,57 лева,
представляваща законна лихва за периода от 27.11.2007 г. до 23.05.2019 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното
изплащане, които са предмет на изпълнително дело № 20197930400213 по
описа на ЧСИ Н.Д., с рег. № 739 на КЧСИ, с район на действие Софийски
окръжен съд, поради погасяване по давност.
2
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът АГЕНЦИЯ ЗА П.П. И К. подава отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че по образуваното срещу ищеца изпълнително дело по процесния
изпълнителен лист през годините агенцията е поискала и са извършвани
различни изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Сочи също, че с молба № 92-00-10-231/08.05.2019 г. на АПСК по
изпълнително дело № 213/2019 г. по описа на ЧСИ Н.Д. е поискано да бъде
извършено цялостно имуществено проучване на длъжника и да бъде
пристъпено към принудителни действия по събиране на вземанията на
агенцията и насочване изпълнението върху ипотекираните в полза на
агенцията имоти. Сочи, че с молба № 92-00-10-245/17.05.2019 г. на АПСК до
ЧСИ Н.Д. е поискано по делото да бъдат присъединени три броя
изпълнителни листа, включително процесния, послужили за образуване на
изпълнително дело № 213/2019 г., към изпълнително дело №
20157930400543. Сочи, че със същата молба е поискано да бъдат наложени
възбрани върху ипотекираните в полза на АПСК имоти, собственост на
длъжника.
Оспорва твърдението на ищеца да е изтекъл двугодишният срок за
перемиране на изпълнителното дело, доколкото е налице многократно
прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД. Сочи, че в хода на
изпълнителното производство, наред с извършваните изпълнителни действия,
са извършвани и периодични плащания на парични суми по делото, видно от
протоколи за нареждане на суми № 70/06.11.2019 г. и № 16/14.04.2020 г.,
което сочи да прекъсва давността.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и се установява от събраните по
делото доказателства, че с изпълнителен лист, издаден на 03.12.2007 г. по
гр.д. № 27836/2007 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, “М.-****”
АД е осъдено да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА С. К. сумата от 21 832,31 лева –
неплатена шеста вноска с падеж 12.07.2007 г. и 907,39 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 13.07.2007 г. - 26.10.2007 г., на основание § 11б
от ДР на ЗПСК вр. с чл. 237, б. “в” от ГПК, въз основа на извлечение от
сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2007 г.
до окончателното изплащане.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на АГЕНЦИЯ
ЗА С. К., на 15.02.2008 г. е образувано изпълнително дело № 7/2008 г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител – Съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд - гр. Самоков. Поискано е от взискателя да бъдат наложени запор
на банкови сметки на длъжника и опис и запор на движими вещи на
длъжника.
Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
22.02.2008 г.
3
По изпълнителното дело на 07.03.2008 г. е извършен опис на движимо
имущество – лек автомобил “Форд” с рег. № ****, собственост на длъжника и
настоящ ищец.
С молба от 02.05.2012 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху 25 423 броя акции от капитала на “М.” АД, придобити от длъжника по
силата на договор за приватизационна продажба на пакет от 25 423 броя
акции, представляващи 68% от капитала на “М.” ЕАД, гр. Самоков, сключен
на 12.06.2000 г.
Със запорно съобщение от 02.07.2012 г., изпратено до “Централен
дезопизтар” АД, е наложен запор върху гореописаните акции. Същият е
вписан в “Централен дезопизтар” АД на 06.07.2012 г.
С оглед подадена от взискателя молба на 02.12.2015 г. е разпоредено от
ДСИ изпълнително дело № 7/2008 г. да се изпрати за продължаване на ЧСИ
Н.Д. за продължаване при ЧСИ Н.Д., където е преобразувано под нов №
20157930400793 по описа на ЧСИ Н.Д.. От представения препис от това
изпълнително дело Не се установява по същото да са извършвани
изпълнителни действия. Поради непредприемане от страна на взискателя на
изпълнителни действия, изпълнително дело № 20157930400793 е прекратено
с постановление от 05.04.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
влязло в сила на 24.04.2019 г., видно от удостоверяването на съдебния
изпълнител върху гърба на процесния изпълнителен лист (на лист 8 и лист
101 от представения препис от изпълнително дело № 20157930400793 по
описа на ЧСИ Н.Д.).
Въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело № 213/2019 г. по описа на ЧСИ Н.Д..
Издадено е удостоверение № 13063/15.12.2015 г. по изпълнително дело
№ 20157930400793 по описа на ЧСИ Н.Д., което да послужи за
присъединяване на вземането към изпълнително дело № 20157930400543 по
описа на ЧСИ Н.Д. (на лист 70 от копието от изпълнително дело №
20157930400793).
Представени са от ответника протоколи за нареждане на суми №
70/06.11.2019 г. и № 16/14.04.2020 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. На длъжника е предоставена
възможност чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването
на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от силата на
пресъдено нещо, т.е. новонастъпили факти. Новите факти следва да са
настъпили след влизане в сила на решението, което се изпълнява.
В случая искът се основава на твърдения за нововъзникнали факти, а
4
именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя
допустимостта на иска касателно изпълняемото право съобразно
предпоставките, предвидени в чл. 439 от ГПК.
В случая не се спори между страните и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че ищецът е длъжник в производството по
изпълнително дело № 7/2008 г. по описа на ДСИ при Районен съд - гр.
Самоков, препратено през 2015 г. за продължаване и присъединяване по
изпълнително дело № 793/2015 г. по описа на ЧСИ Н.Д., което е прекратено
относно процесния изпълнителен лист с постановление от 05.04.2019 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не се спори и че по искане на взискателя
е образувано ново изпълнително дело № 213/2019 г. по описа на ЧСИ Н.Д.,
въз основа на гореописания изпълнителен лист.
Легитимиран ответник по иска е носителят на материалното право. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден в полза на АГЕНЦИЯ ЗА С.
К.. Съгласно §20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК (обн. - ДВ, бр. 18 от
2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), тази агенция и
Агенцията за приватизация се преобразуват чрез сливане в Агенцията за
приватизация и С. К., като към същата преминава тяхната дейност, активите и
пасивите на двете закривани агенции. Съгласно §5 от ПЗР на Закона за П.П. –
ДВ, бр. 79 от 08.10.2019 г., създадената през 2010 г. Агенция за приватизация
и С. К. се преименува на АГЕНЦИЯ ЗА П.П. И К., като дейността, активите,
пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за
приватизация и С. К. преминават към АГЕНЦИЯ ЗА П.П. И К.. Следователно
надлежен ответник в случая е правоприемникът АППК, срещу който е
предявен искът.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест при
отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване положителните факти, които
опровергават твърдението за несъществуване на вземането му, а именно, че са
извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител за събиране на
процесното вземане, водещи до прекъсване на течението на давностния срок,
съответно спиране на давностния срок.
В т. 10 на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Следователно за прекъсването на давността е от значение единствено на
коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение на вземането -
предмет на изпълнителното производство.
В случая след образуване на изпълнително дело № 7/2008 г. по описа на
ДСИ при Районен съд - гр. Самоков давността е прекъсната с предприетото
действие за принудително събиране на вземането – опис на 07.03.2008 г. на
движимо имущество на ищцовото дружество (МПС с рег. № ****). От датата
на налагане на запора е започнала да тече нова погасителна давност на
основание чл. 116, б. “в” от ЗЗД. След 07.03.2008 г. до искането на взискателя
за последващи изпълнителни действия, обективирани в молбата от 02.05.2012
г., уточнена с молба от 29.06.2012 г. – налагане на запор върху акции, не са
5
извършвани валидни изпълнителни действия по искане на взискателя или
служебно предприети от държавния съдебен изпълнител.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването поради
перемпция настъпва по силата на закона (ex lege), а съдебният изпълнител
може да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство. Без правно значение е дали и кога съдебният
изпълнител е постановил акта си за прекратяване на принудителното
изпълнение.
В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства,
че по изпълнителното дело е извършено изпълнително действие срещу
длъжника – опис на 07.03.2008 г. Не се установява взискателят да е поискал
последващи изпълнителни действия в продължение на две години и
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е настъпила на 07.03.2010 г. Т.е.
към този момент изпълнителното дело е прекратено по силата на закона.
В Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О., е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г., постановено по по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото
с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.
В Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС е прието, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
С оглед на така цитираната практика на ВКС и доколкото в случая
разглежданото изпълнително производство е прекратено ex lege поради
настъпила перемпция на 07.03.2010 г., то същото не е било висящо към датата
на Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. Приемайки указанията в
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, погасителната давност не
е текла, докато е бил висящ изпълнителния процес, т.е. от 07.03.2008 г. до
07.03.2010 г. След настъпване на перемпцията по силата на закона на
07.03.2010 г. е започнала да тече новата погасителна давност за вземането на
ответника. Наложеният през 2012 г. по изпълнително дело № 7/2008 г. запор
върху акции, притежавани от длъжника, не може да бъде приет за надлежно
изпълнително действие за прекъсване на давността, тъй като е извършен по
перемираното изпълнително дело, прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед на това съдът намира, че
петгодишният давностен срок е изтекъл на 07.03.2015 г. и вземането на
ответника взискател – предмет на процесния изпълнителен лист, е погасено
по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че са неоснователни
твърденията на ищеца, че в случая вземанията за главница са периодични
плащания и по отношение на тях се прилага кратката тригодишна
погасителна давност. В случая се касае за разсрочване на уговорената
продажна цена за придобития актив по приватизационната продажба, а не за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, поради което за
6
процесното вземане е приложима общата петгодишна погасителна давност по
чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността
за тях да не е изтекла, поради което в случая са погасени по давност и
акцесорните вземания за законна лихва върху главницата по процесния
изпълнителен лист.
Последицата от погасяване на вземането по давност е, че спрямо ищеца
не могат да бъдат предприети принудителни изпълнителни действия. Поради
това последващите действия за продължаване на делото при частен съдебен
изпълнител или присъединяване на вземането към друго изпълнително дело
при частен съдебен изпълнител и евентуално извършени по същото
изпълнителни действия не могат да опорочат настъпилият ефект на изтеклата
погасителна давност по отношение на вземането на взискателя по процесния
изпълнителен лист. След 07.03.2015 г. вземанията на ответника взискател са
се транформирали в естествени права, които могат да бъдат изпълнени само
доброволно от длъжника “М.-****” АД (в този смисъл Решение №
130/23.12.2015 г. по т.д. № 855/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение
№ 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
С оглед на горното съдът намира, че ищецът доказва настъпилия след
приключване на съдебното производство, в което е издаден изпълнителния
лист за вземането на ответника, факт от значение за изпълняваното право, а
именно погасяване на вземането по давност. Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не установи да са извършвани надлежно
изпълнителни действия от съдебния изпълнител за събиране на процесното
вземане, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в общ размер на 4 903,77 лева, от които
2 003,77 лева – държавна такса и 2 900 лева – възнаграждение на адвокат,
което е посочено като платено в брой в представения договор за правна
защита и съдействие, който следва да се приеме за достатъчно доказателство
съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните
разноски в 4 903,77 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК, че “М.-****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Самоков, община Самоков, ул. “****, не дължи на АГЕНЦИЯ ЗА П.П. И
7
К., с адрес: гр. София, ул. “****, сумите по изпълнителния лист, издаден на
03.12.2007 г. по гр.д. № 27836/2007 г. по описа на Софийски районен съд, а
именно: сумата от 21 832,31 лева (двадесет и една хиляди осемстотин
тридесет и два лева и тридесет и една стотинки), представляваща главница
(неплатена шеста вноска с падеж 12.07.2007 г.), сумата от 907,39 лева
(деветстотин и седем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 13.07.2007 г. до 26.10.2007 г., сумата от
27 354,57 лева (двадесет и седем хиляди триста петдесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща законна лихва за периода от
27.11.2007 г. до 23.05.2019 г., и законната лихва върху главницата, считано от
23.05.2019 г. до окончателното изплащане, които са предмет на изпълнително
дело № 20197930400213 по описа на ЧСИ Н.Д., с рег. № 739 на КЧСИ, с район
на действие Софийски окръжен съд, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение след издаването на изпълнителния лист на
03.12.2007 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИВАТИЗАЦИЯ И С. К., с адрес: гр. София, ул. “****, да заплати на “М.-
****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков,
община Самоков, ул. “****, сумата от 4 903,77 лева (четири хиляди
деветстотин и три лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
направени разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8