Р Е
Ш Е Н
И Е № 206
гр.Габрово, 23.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен
съд в публично заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря Б. Бобчева, с участие на прокурора............., като разгледа
докладваното от съдия Косева т.д.№7 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
В
настоящото производство при условията на алтернативност са предявени положителни установителни искове с правно
осн. чл.124 ал.1 ГПК: за признаване на
установено, че от 25.11.2015г. ищецът притежава правата върху удостоверение №1,
инкорпориращо право върху 500 броя
поименни акции, всяка с номинална стойност 100 лева- 100% от капитала на
"Ник- Н. инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК203785987, а не И.Н.,
алтернативно да се признае, че ищецът е притежател на 450 бр. акции от капитала
на "Ник- Н. инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК203785987, а на 50 бр.
акции притежател е ответникът И. Н..
В
исковата молба на В. Й. се излага, че на 25.11.2015г. ответникът Н.
му прехвърлил с джиро №1 временно удостоверение №1, удостоверяващо
собствеността върху 500 броя поименни обикновени акции, всяка с номинална
стойност 100 лева, представляваща 100% от капитала на "Ник- Н.
инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК203785987. Нотариален препис от временното
удостоверение бил направен на същия ден. От тази дата единствен акционер бил В.
Й.. На 27.07.2016г. Н. съставил идентично, но друго временно удостоверение №1,
като с ново джиро №1 прехвърлил на В. Й. собствеността върху 450 броя поименни
обикновени акции, всяка с номинална стойност 100 лева, от капитала на същото
дружество. Това второ прехвърляне било
недействително, тъй като не можели да се прехвърлят права, които вече са
прехвърлени. Ако след джирото от 25.11.2015г.
прехвърлителя се е договорил с приобретателя да възстанови собствеността
си върху 50 бр. акции, то е следвало временното удостоверение да се анулира от
собственика на акциите и да се издадат две нови, или Й. да джироса с джиро 2
обратно на Н. временно удостоверение №1, след което последният да го анулира и
да издаде две нови, за да си запази 50 бр. акции. Това не било направено,
поради което временно удостоверение №1 от 27.07.2016г. не произвело правен
ефект. Единствен собственик на капитала на дружеството бил Й., а алтернативно,
ако се приеме, че временното удостоверение от 27.07.2016г. има прехвърлителен
ефект, то Й. е собственик на 450 броя акции.
Претендирано
е да се постанови решение, с което да се установи, че единствен собственик на
100% от акциите в капитала на "Ник- Н. инвестиционна компания" ЕАД,
ЕИК203785987 от 25.11.2015г. до момента е В.Й., а не И.Н.. Алтернативно да се признае,
че притежател на 450 бр. акции от капитала на "Ник- Н. инвестиционна
компания" ЕАД, ЕИК203785987 е В. Й., а 50 бр. акции са собственост на И. Н..
В
отговора на исковата молба ответникът прави следните основни възражения:
Единствен собственик на акциите и капитала на дружеството бил И.Н.. Джирата от
25.11.2015г. и 27.07.2016г. били невалидни и не породили целения транслативен
ефект по отношение на приобретателя. В книгата на акционерите нямало извършено
вписване, което да удостовери извършеното 25.11.2015г. прехвърляне с джиро №1
временно удостоверение №1 за 500 бр. поименни акции, представляващи 100% от
капитала. Не били налице доказателства за вписване на джирото в книгата на
акционерите, нито вписване в ТР по партидата на дружеството, че има решение на
едноличния собственик на капитала за прехвърляне на акции. Джирото на акции
имало вторична обслужваща функция- винаги обслужвало конкретна каузална сделка
по прехвърлянето им, каквато в настоящия случай нямало и не била посочена от
ищеца- тази връзка ответника е цитирал подробно решение №133/14.01.2016г. по
т.д.№1834/2014г. ІІ ТО, ВКС, сочеща, че липсата на доказано каузално
правоотношение води до нищожност на джирото.
В
допълнителната искова молба се сочи, че вписването в книгата на акционерите има
оповестително действие спрямо дружеството с произтичащите от това членствени
права, но няма отношение към спора на кого принадлежи собствеността на
акциите. Кауза зад извършените джира
имало- да се предотврати неоснователното обогатяване на Н. да придобие
имущество на значителна стойност, тъй като той изпълнявал функциите на
поставено лице, което следвало да извърши определени, позволени от закона
правни действия и в подходящ момент да прехвърли акциите на дружеството на Й..
В
допълнителният отговор се оспорва изложеното в допълнителната искова молба
относно посоченото каузално обвързващо основание и се сочи, че изложеното е
неотносимо към конкретният правен спор.
В
първото по делото открито с.з. на
24.08.2017г. ищцовата страна е потвърдила посоченото от нея до момента, заявявайки,
чрез процесуалният си представител, че:
"Каузата да се
прехвърли джирото е, че ако се запази привидното положение, собствеността да е
на г-н Н., той ще се обогати неоснователно. Каузата е била г-н Н. да остане
собственик на 10 %. За всеки човек в икономически план би било видно, че срещу
джиросването, т.е. с джиросването се е целяло именно да не се получи
неоснователно обогатяване. Представили сме в тази връзка – чл. 165 ал. 2 от ГПК - начало на писмено доказателство –
нотариален препис от електронна кореспонденция, с която Н. прави изявление.
Няма друго начало на писмено доказателство. "
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е представен оригинал и
заверено копие от временно удостоверение №1
за 500 броя обикновени поименни
налични акции с право на глас, право на дивидент, с право на ликвидационен дял
и с номинал 100 лева всяка една от №001 до №500 от капитала на "Ник- Н.
инвестиционна компания" ЕАД- гр. Трявна ЕИК203785978, емисия
№1/23.11.2015г. , еднолична собственост на И.П.Н.. На гърба на временното
удостоверение е отразено Джиро №1 за прехвърляне на акции, с което И.П.Н.
безусловно прехвърля правото на собственост върху 450 броя от собствените му
500 броя обикновенни, поименни, налични акции с право на глас, право на
дивидент, право на ликвидационен дял и с номинална стойност 100 лева всяка
една, с обща номинална стойност на прехвърлените акции 45 000 лева, с
номера от №001 до №450 от емисия
№1/23.11.2015г., за които е издадено временно удостоверение №1/23.11.2015г., на
В.Б.Й., като се полага джирото за прехвърляне на акции. Датата е 27.07.2016г.
По делото е представено заверено
копие от временно удостоверение №1 за
500 броя обикновени поименни налични
акции с право на глас, право на дивидент, с право на ликвидационен дял и с
номинал 100 лева всяка една от №001 до №500 от капитала на "Ник- Н.
инвестиционна компания" ЕАД- гр. Трявна ЕИК203785978, емисия
№1/23.11.2015г., еднолична собственост на И.П.Н.. На гърба на временното
удостоверение е отразено Джиро №1 за прехвърляне на акции, с което И.П.Н.
безусловно прехвърля правото на собственост върху всичките 500 броя от
собствените му 500 броя обикновенни, поименни, налични акции с право на глас,
право на дивидент, право на ликвидационен дял и с номинална стойност 100 лева
всяка една, с обща номинална стойност на прехвърлените акции 50 000 лева, с
номера от №001 до №500 от емисия
№1/23.11.2015г., за които е издадено временно удостоверение №1/23.11.2015г., на
В.Б.Й., като се полага джирото за прехвърляне на акции. Датата е 25.11.2015г.
Това второ временно удостоверение
с джиро от 25.11.205г. не е представено
в оригинал, а за него е открито производство по чл. 560 и сл. ГПК, видно от
приложените молба и доказателства на л. 125-129 от делото.
С оглед откритото производство по
чл.193 ГПК на подписите на И.Н. в джиро №1, временно удостоверение №1/
25.11.2015г. и в джиро №1 временно удостоверение №1/27.07.2016г., е допуснато
изслушването на съдебно- графическа експертиза, със задача да
даде заключение подписите положени в оригинала на временно удостоверение 1 от
23.11.2015 година и джиро от 27.07.2016 година, находящо се на л. 140 от делото
дали са изпълнени от И.П.Н., както и вещото лице да отговори дали е възможно да
направи експертиза на подписа на И.Н., находящ се на представените копия на л.
5 и 5а от делото /джирото е от 25.11.2015 година/ и ако е възможно да отговори на въпроса дали подписите са
изпълнени от И.Н..
Вещото лице е изготвило заключение,
прието като доказателство по делото и неоспорено от страните, видно от което
подписите за "изпълнителен директор" и "Джирант" в
оригинала на временно удостоверение №1/23.11.2015г. и джиро от 27.07.2016г. са
положени от лицето И.П.Н.. Относно подписите за "изпълнителен
директор" и "Джирант" във а временно удостоверение
№1/23.11.2015г. и джиро от 25.11.2015г. вещото лице е посочило, че най- вероятно
са положени от лицето И.П.Н.. В с.з. на
05.10.2017г. вещото лице е пояснило, че
е изследвало графичните изображения на подписа в копието, но тъй като не
е налице оригиналния документ и не може да се установи има ли вмешателство в
него, не може да отговори категорично за подписите от документа- копие дали са
изпълнени от И. Н..
При така очертаната фактическа
обстановка по делото от правна страна съдът намира, че предявеният иск с правно
осн. 124 ал.1 ГПК е допустим / Опр. №35/13.01.2012г. ч.т.д.№810/2011гг. ІІ ТО,
ВКС, В. Алексиева/.
Разгледана по същество претенцията
на ищеца, основна и алтернативна, е
неоснователна, тъй като по делото не е установено някое от процесните джира, с
които се прехвърлят поименните акции, да обслужва конкретна каузална сделка
между страните и поради това се явява без основание, а липсата на доказано
каузално правоотношение води до нищожността им, последица от която е отпадането
с обратна сила на породения от джирата прехвърлителен ефект по отношение на
джиросаните акции. Само на това
основание, без да се разглеждат другите възражения на ответната страна,
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена.
Джирото се определя като
едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна
прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на
движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга се явява правен способ за
придобиване на материализираните в нея права, т. е. за заместване носителя на
субективните членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг -
джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието за извършеното
прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина /
кауза/, обаче, се разкрива от съдържанието на съответната "каузална"
сделка, с която, по арг. от чл.
465 ТЗ,
джирото винаги е съчетано. Следователно
джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична
обслужваща функция- винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето
им. Поради това и абстрактният характер на това джиро се проявява при
самото му обективиране върху документа, т. е. при изписването му не е
необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията,
респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети
лица. Но доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на
джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният
дефект са от изключително значение в отношенията джирант - джиратар. Само
абстрактният характер на джирото не е достатъчен, за да се изключат като
недопустими в отношенията между джирант и джиратар възраженията за липса на
основание за процесното извършено имуществено разместване, а съществуването или
не на каузално правоотношение помежду им има пряко отношение към валидността на
джирото/ Решение №133/14.01.2016г. т.д.№1834/2014г. ІІ ТО, докладчик В.
Алексиева, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Видно от
доводите на страните и ангажираните по делото доказателства, съобразно
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест , в случая не е установено процесните
джира от 25.11.2015г. и 27.07.2016г., с които
едноличният собственик на капитала на едноличното акционерно дружество е
прехвърлил в полза на В. Й., като физическо лице, притежаваните от това
търговско дружество поименни акции, обективирани във временно удостоверение №1/
23.11.2015г., да обслужва конкретна каузална сделка между страните и поради
това се явява без основание. Липсата на доказано каузално правоотношение води
до нищожността му, съобразно общото правило на чл. 44 ЗЗД, във вр.
с чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
последица от която е и отпадането с обратна сила на породения от него
прехвърлителния ефект по отношение на джиросаните акции.
Твърдението на ищцовата страна, че "кауза
зад извършените джира има- да се предотврати неоснователното обогатяване на Н.
да придобие имущество на значителна стойност, тъй като той изпълнявал функциите
на поставено лице, което следвало да извърши определени, позволени от закона
правни действия и в подходящ момент да прехвърли акциите на дружеството на Й.",
е неоснователно. Това твърдение, че
предотвратяването на неоснователно обогатяване е каузалната сделка, обслужвана
от джирата, е потвърдено и в първото с.з. по делото на 24.08.2017г., след въпроси към ищцовата
страна каква е каузата зад извършените джира: " Каузата да се прехвърли джирото
е, че ако се запази привидното положение, собствеността да е на г-н Н., той ще
се обогати неоснователно. Волята на доверителя ми е била да прехвърли 90 %.
Каузата е била г-н Н. да остане собственик на 10 %. За всеки човек в
икономически план би било видно, че срещу джиросването, т.е. с джиросването се
е целяло именно да не се получи неоснователно обогатяване. Представили сме в
тази връзка – чл. 165 ал. 2 от ГПК -
начало на писмено доказателство – нотариален препис от електронна
кореспонденция, с която Н. прави изявление. Няма друго начало на писмено
доказателство.". Неоснователното обогатяване, както и "предотвратяването
на неоснователно обогатяване", не представлява и не може да представлява каузална
сделка, с която да се съчетае джирото и води до липсата на основание за
джирата, а от там и до нищожност на същите. Дружеството "Ник Н.
инвестиционна компания" ЕАД от учредяването си винаги е било само с един едноличен
собственик на капитала- И.П.Н.. Когато
заинтересованата от разкриване на привидността страна няма обратно писмо, както
в случая, тя може да я докаже в процеса със свидетелски показания само ако
представи "начало на писмено
доказателство". В случая само общо е посочено, че И.Н. бил
"подставено лице", като се твърди, че е налице електронна
кореспонденция- две електронни писма, представляващи според ищцовата страна
"начало на
писмено доказателство. " Представените обаче по делото на л. 101 и 103 електронни писма по никакъв начин не
представляват "начало на писмено доказателство" по смисъла на закона-
т.е. документ, изходящ от насрещната страна или удостоверяващ нейно изявление
пред държавен орган, което да прави вероятно съществуването на симулация, за да
се твърди, че И. Н. бил "подставено лице". В тези две електронни
писма се говори само за
лични пътувания на Н. и негово
становище за управление и работа относно хотел "Калинчовата къща".
В
писмената защита на ищцовата страна вече се твърди нещо ново и различно: че е
налице фидуциарна сделка зад извършените
джира- И.Н. да прехвърли на В.Й. акции
от капитала на "Ник Н. инвестиционна компания" ЕАД в изпълнение на
свое задължение в неписмена форма. Като задължението е поето редом със
съпътсваща операция да се придобият дяловете на "Премиум хотелс" ЕООД
/собственик на недвижим имот с пазарна стойност над 10 000 000 лева/, като Н.
не поел задължение да продаде обратно дяловете на "Премиум хотелс"
ЕООД или на "Премиум травъл" ЕООД, а да прехвърли акциите на
"Ник Н. инвестиционна компания" ЕАД. Това твърдение, направено след
всички срокове, едва в писмената защита на ищеца, също е неоснователно. В правната теория, поради липсата на легална
дефиниция, фидуциарните сделки се определят като такива, при които се прехвърля
едно субективно право срещу задължение да се върне обратно при определени
обстоятелства. За разлика от общите хипотези на привидност, при фидуциарните
сделки страните желаят действието им, но само временно и условно. Те са сделки на доверие и на практика се
предприемат с цел увреда на кредитори,
или за обезпечаване на вземания. Защитата в тези случаи за неизпълнение на
скритата сделка за връщане на даденото е предвидена съответно в разпоредбата на
чл. 135 ЗЗД, респ. чл. 152 ЗЗД. В случая не е налице нито една от посочените
хипотези. Дори "Ник Н.
инвестиционна компания" ЕАД да е придобило дялове от други дружества /
"Премиум хотелс" ЕООД или на "Премиум травъл" ЕООД/, то не
се твърди това дружество да е поело ангажимент да продаде обратно дяловете на тези дружества, за
да е налице фидуциарна сделка зад извършените джира, които от своя страна
касаят нещо съвсем различно- с тях едно физическо лице джиросва акциите си от
"Ник Н. инвестиционна компания" ЕАД на друго физическо лице.
На основание гореизложеното
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
С оглед откритото производство по
оспорване по чл.193 ГПК, съдът следва да се произнесе, като признае оспорването
за недоказано- категорично е установено по делото от приетата и неоспорена
съдебно- графическа експертиза, че подписите за "изпълнителен
директор" и "Джирант" в оригинала на временно удостоверение
№1/23.11.2015г. и джиро от 27.07.2016г. са положени от лицето И.П.Н.; подписите за "изпълнителен
директор" и "Джирант" във временно удостоверение №1/23.11.2015г.
и джиро от 25.11.2015г. /представено като заверено копие/ вещото лице е
посочило, че най- вероятно са положени
от лицето И.П.Н..
Разноски: С оглед изхода на
делото на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на сумата 3000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение. Сумата от 150 лева - внесен депозит
за съдебно- графичната експертиза, не следва да се присъжда като разноска на
ответника, тъй като тя е направена за производството по чл.193 ГПК, а
оспорването на подписите на джирата е недоказано.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.Й.
ЕГН**********,***- адвокат Б.П. ***,
Адвокатско дружество "С. и П.", булстат *********, против И.П.Н. ЕГН:***********,
с адрес за призоваване и съобщения гр. Трявна, ул. Б. №**, положителни
установителни искове с правно осн. чл.124 ал.1 ГПК: за признаване на установено, че от
25.11.2015г. В. Й. притежава правата върху удостоверение №1, инкорпориращо
право върху 500 броя поименни акции,
всяка с номинална стойност 100 лева- 100% от капитала на "Ник- Н.
инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК203785987, а не И.Н., алтернативно да се
признае, че В. Й. е притежател на 450 бр. акции от капитала на "Ник- Н.
инвестиционна компания" ЕАД, ЕИК203785987, а на 50 бр. акции притежател е
ответникът И. Н., като неоснователни и
недоказани.
Признава
за НЕДОКАЗАНО оспорването на подписите на И.Н., по реда на
чл.193 ГПК, в оригинала на временно удостоверение №1/23.11.2015г. и джиро от
27.07.2016г., както и във временно удостоверение №1/23.11.2015г. и джиро от
25.11.2015г.
ОСЪЖДА В.Б.Й. ЕГН**********,***-
адвокат Б.П. ***, Адвокатско дружество
"С. и П." булстат ********* да заплати на И.П.Н. ЕГН:*********** с
адрес за призоваване и съобщения гр. Трявна, ул. Б. №**, сумата 3000 лева / три
хиляди лева/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред АС- Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ