Р
Е Ш Е Н И Е
№
237/ 11.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО Н А НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХVII-и състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
с
участието на секретаря Петранка Петрова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 4274 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 03 – 010536/31.10.2018
год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с
което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за това, че на
23.10.2018 год. в 12,15 часа в бистро „Монти“,
находящо се в гр. Варна, ул. „Фр. Жолио
Кюри“ № 48, стопанисвано от „В.“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснало
до работа лицето Г.Ц.И., ЕГН ********** на длъжност барман, преди да му е
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП
– нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Дружеството – жалбоподател „В.“ ЕООД,
чрез процесуалния си представител адв. Н.С. ***, излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното юридическо лице, нарушение на материалния закон, както и явна
несправедливост на наложената имуществена санкция. В жалбата се оспорва
обстоятелството, че работникът Г.И. е била допусната до работа на посочената
дата, доколкото към момента на проверката е била при счетоводителката на
дружеството за внасяне на уведомлението в ТД на НАП. На следващо място се
твърди, че АУАН не е предявен и подписан от управителя на дружеството, с което
е осуетено правото на защита на санкционираното дружество, което не е могло да
упражни в 3–дневен срок правото си на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Навеждат се доводи, че нарушението и извършването му от санкционираното
дружество не се установяват в хода на административнонаказателното
производство. Отправено е искане за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и чл. 415в. КТ, доколкото нарушението е отстранено веднага и не са настъпили
вредни последици за работника, т.е. иска се налагане на глоба в размер от 100
до 300 лв., а в условията на евентуалност да се намали наложената имуществена
санкция до минималния предвиден в закона размер от 1500 лв.
В проведеното открито съдебно заседание
въззивното дружество „В.“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител
адв. Н.С. ***, който моли съда да отмени атакуваното НП, а в условията на
евентуалност искането за намаляване на наложената санкция до минималния
предвиден в закона размер.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява
от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д.О., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 23.10.2018 г. около 12,15 часа
представители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в това число и св. К.Д.,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в бистро „Монти“, находящо се в гр. Варна, ул. „Жолио
Кюри“ № 48, стопанисвано от В.“ ЕООД.
При извършената проверка инспекторите
установили да полага труд Г.Ц.И., ЕГН **********, която заемала длъжността
барман в обекта. На И. била предоставена за попълване декларация, в която
същата посочила, че няма сключен трудов договор с „В.“ ЕООД, като работи в обекта при работно време
от 11,30 часа до 14,00 часа. Г.И. посочила още, че е в трудово правоотношение с
дружеството от 23.10.2018 г. и не е договорила месечното си възнаграждение .
На дружеството била връчена призовка за
явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и представяне
на документи.
На същата дата (23.10.2018 г.) в 14:17:06
часа дружеството подало уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране на
трудовия договор на Г.Ц.И..
При извършената допълнителна
документална проверка св. Д. установила, че дружеството – работодател „В.“ ЕООД не е предоставило на Г.И. преди допускането й до работа копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Приемайки, че с това свое поведение
дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 25.10.2018 г. св. Д.
съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството,
който бил връчен на С.А.А.– управител на дружеството.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало
писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 31.10.2018 г. директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ наложил
на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършеното нарушение на нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства:
показанията на св. К.В.Д., св.М.Д., св. В. Н. (частично), и писмени
доказателства: заверени копия на трудов договор от 23.10.2018 год. между „В.“
ЕООД и Г.Ц.И.; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 24388183054483 от
23.10.2018 год., 14:17:06 часа; декларация от Г.Ц.И. от 23.10.2018 г.; протокол
№ ПР 1836717/ 25.10.2018 г. на Дирекция “Инспекция по труда“ – гр. Варна за
извършена проверка на „В.“ ЕООД; призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК и
др.
Съдът кредитира всички представени по
делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. К.Д. и св.М.Д. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на показанията на св. В.Н.в
частта, в която последната заявява, че Г.И. е полагала труд по трудово
правоотношение с „В.“ ЕООД към момента на извършване на проверката от служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна. Показанията на св. К.Д., св.М.Д.
и на св. В.Н.(в кредитираните части) съответстват и на събраните по делото
писмени доказателства и по - конкретно на трудов договор от 23.10.2018 г. между
„В.“ ЕООД и Г.Ц.И.; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 24388183054483 от
23.10.2018 г. от 14:17:06 часа; декларация от Г.Ц.И. от 23.10.2018 г.
От показанията на св. Д., св.Д. и св. Н.,
както и от посочените писмени доказателства се установява, че Г.И. е полагала
труд на длъжност барман в „В.“ ЕООД на
23.10.2018 г. в 12,15 часа.
От справката за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 24388183054483 от 23.10.2018 г., 14:17:06
часа се установява, че Национална агенция за приходите е уведомена за сключения
трудов договор в 14:17:06 часа на 23.10.2018 г., т.е. Г.Ц.И. е била допусната до
работа, преди да й е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП.
Съдът не кредитира показанията на св. В.Н.само
в частта, в която посочва, че на 23.10.2018 г. Г.И. не е работила във „В.“ ЕООД,
доколкото заявеното от нея противоречи на показанията на останалите свидетели,
които сочат, че Г.И. е „била зад бара до кафе машината и е миела чаши за кафе“.
Освен това всички писмени документи от деня на проверката, които съдът кредитира
като достоверни, включително и попълнената от Г.И. декларация са с дата
23.10.2018 г.
От
правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът
в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
При
анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право
да допуска до работа работник или служител, преди да му бъдат предоставени
документите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ –
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че „В.“ ЕООД
на 23.10.2018 г. в бистро „Монти“, находящо се в гр.
Варна, ул. „Жолио Кюри“ № 48, в качеството на
работодател, е допуснало до работа на длъжността барман Г.Ц.И., преди да й е предоставено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Следователно
правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивното дружество за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
По възраженията на
въззивното дружество:
Съдът
намира за неоснователно възражението на въззивното дружество, че към момента на
проверката Г.И. не е била на работа в дружеството, доколкото от събраните
доказателства се установи се категорично, че И. е полагала труд в този момент.
В тази насока са показанията на св. Д., св.Д., които заявяват, че заварената на
място Г.И. изпълнявала трудовите си функции.
По отношение на
имуществената санкция:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
Неприложима
е и разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ.
Тълкуването, което е дадено в Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК,
предхожда законодателните промени, с които е приета ал. 2 на чл. 415в от КТ,
поради което очевидно волята на законодателя е да отграничи
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ от
маловажните нарушения.
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който
наруши разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция, съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни дружеството „В.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения
на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. На следващо място като смекчаващо отговорността следва да се
отчете и обстоятелството, че нарушението е отстранено непосредствено след
извършване на проверката – още в деня на проверката.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с
чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателно постановление № 03 – 010536 от
31.10.2018 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложената имуществена
санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. бъде намалена до предвидения в
закона минимум от 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –
010536/ 31.10.2018 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Варна, с което на „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 10 000
(десет хиляди) лева за нарушение на чл.
63, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „имуществена санкция“ от 10 000 (десет хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен
съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: