РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Плевен, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430105116 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против Д. П. С. с ЕГН ********** и В. С. В. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
с които се претендират от ответниците следните суми: от ответницата Д. С.:
877,74 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.04.2021 г. до 28.02.2023 г., 62,72 лв. мораторна лихва за периода от
02.06.2021г. до 05.04.2023 г., от ответника В. В.: 292,58 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2021 г. до
28.02.2023 г., 23,24 лв. мораторна лихва за периода от 02.06.2021г. до
05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.04.2023 г.
Твърди се, че ответниците, като съсобственици при права в обем ¾ ид.ч.
1
за ответницата Д. С. и ¼ ид.ч. за отвтетника В. В. на топлоснабден имот в ***,
са потребители на топлинна енергия, доставяна от ищеца до съсобствения
им имот и като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода
от 01.04.2021 г. до 28.02.2023 г. задължението към ищцовото дружество за
процесния топлоснабден имот за доставената топлинна енергия възлизало на
сума в общ размер на 1170,33лв., което не било заплатено. Навеждат се
доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж била дължима и лихва за забава, изчислявана в размер на
92,95 лв. за периода от 02.06.2021г. до 05.04.2023 г. Съобразно правата си в
съсобствеността ответниците дължали сочените по-горе суми. Тези вземания
били претендирани в производството по *** по описа на ПлРС, но при
наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си.
Ответниците Д. С. и В. В. не са депозирали писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
Установява се от приложените преписи на справки от *** (на л.23 –
л.26), че ответниците Д. П. С. и В. С. В. са декларирали пред данъчната
институция преди процесния период от време права на собственост върху
процесния имот в ***, в обем на 3/4 ид.част за първата и 1/4 ид.част за
втория.
Видно е от приложения препис на заявление за актуализация на
клиентска информация, че на 19.11.2019г. ответницата Д. С. е представила
пред ищеца данни за починал съсобственик на имота - С. В. С., който е
оставил за свои наследници по закон сочената ответница, като преживяла
съпруга и ответника В. С. – ***.
2
От представените преписи на Протокол от проведено на 20.09.2002г.
Общо събрание на етажната собственост, в която се намира процесния имот,
споразумителни протоколи от 25.11.2002г. и Договор от 27.11.2002г.,
сключен между етажната собственост и „Нелбо Инженеринг“ ООД се
установява, че сградата е топлоснабдена и соченото дружество е било
избрано за топлинен счетоводител.
От представените от ищеца счетоводна справка по партидата на имота
за процесния период от време и издадени за същия период фактури се
установява, че през процесния период от 01.04.2021г. до 28.02.2023г. са били
начислени суми за отопление с ИРУ в общ размер на 419,45лв.; суми за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация в размер на 213,31лв.; суми за отопление без
ИРУ – от щранг-лира в баня в размер на 506,87лв. и суми за услуга дялово
разпределение в размер на 30,70лв. или общо 1170,33лв. Установява се също
така, че лихвата за забава от изискуемостта на отделните плащания за
периода от 02.06.2021г. до 05.04.2023г. се изчислява на 92,95лв.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители
на топлинна енергия.
Установи се от обсъдената справка от ТД на НАП, че ответниците са
декларирали пред съответния официален орган и по изискуемия законов ред,
че са собственици на 3/4 ид.ч. за ответницата Д. С. и 1/ 4 ид.ч. за ответника В.
В.. Не се твърди последващо разпореждане с тези права след подаване на
декларациите, а в случай на подобно твърдение, в тежест на ответниците би
било доказването му. Ето защо, съдът приема, че през релевантния период
ответниците са притежавали права на собственост в сочения обем за всеки от
тях от процесния апартамент ***.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
3
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3
от ЗЕ/.
С оглед горното, съдът намира, че ответниците, като потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, дължат на топлопреносното
предприятие стойността на доставената до имота им топлинна енергия,
съобразно правата им в съсобствеността или 877,74лв. за ответницата Д. С. и
292,58лв. за ответника В. В..
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се, че тази лихва се
изчислява в общ размер на 92,95лв. за процесния период от 02.06.2021г. до
05.04.2023г. Ответницата Д. С. дължи част от нея, съответна на правата й в
съсобствеността – в размер на 69,72лв., а ответника В. В. – 23,24лв.
Поради изложеното съдът счита, че исковите претенции са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25,26лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. От тях ответницата Д. С. дължи 56,45лв., а ответника В. С. 18,81лв.
Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25,27лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. или общо 125,27лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски
са изцяло дължими от ответниците съответно на уважените спрямо тях
искови претенции или 93,95лв. за ответницата Д. С. и 31,32лв. за ответника В.
4
С..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Д. П. С. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 877,74лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2021г. до 28.02.2023г. и сумата от 69,72 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2021г. до 05.04.2023г., за
които вземания е издадена Заповед №1244 от 22.04.2023г. по *** по описа на
ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.04.2023г. до окончателното й
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В. С. В. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 292,58лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2021г. до 28.02.2023г. и сумата от 23,24 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2021г. до 05.04.2023г., за
които вземания е издадена Заповед №1244 от 22.04.2023г. по *** по описа на
ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.04.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. П. С. с ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 56,45лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
93,95лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. С. В. с ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 18,81лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
31,32лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6