Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик 19.08.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито
заседание на седемнадесети август, през
две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА
При секретаря Д.Буюклиева
и
в присъствието на прокурора.............................. като разгледа
докладваното от съдията Попова гр. дело
№ 635 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК във връзка с чл.
143 ал.1 СК за увеличение на издръжка.
В исковата си молба против З.Р.И. ЕГН ********** *** ,
ищецът К.Я.С. ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител
на Х.К.С. ЕГН ********** и Ф.К.С. ЕГН ********** твърди , че
ответницата е майка на двете деца и
по силата на съдебно решение по гр. д. №
478/2017 г. по описа на ПОС и решение №
53 / 14.01.2017 г. по гр.д. № 3551/ 2016 г. по описа на ПРС , ответницата е била осъдена да заплаща на
детето си Х. месечна издръжка в размер на 200,00 лв. и за детето си Ф. месечна издръжка в размер
на 160,00 лв. Твърди се, че през изтеклия
период се променили обществено –
икономическите условия, при които тази издръжка е била присъдена , увеличили се
цените на стоките и услугите в страната
, а така също се увеличил и размерът на минималната работна заплата за
страната. Твърди се , че децата са ученички , а ответникът работи като получава
следномесечна заплата в размер на около 800,00 лв. Ответницата не работела.
Затова се моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена
ответницата да заплаща на своите дъщери
месечна издръжка в размер на по 400,00 лв. , за всяка една от тях , считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Сочат
се доказателства. Претендират се
съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.В съдебно заседание , редовно призована
се явява лично и оспорва основателността на исковите претенции.
Като се запозна със събраните по
делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено следното:
Не се оспорва по делото, а и от представените писмени доказателства –заверено от страната
копие на съдебно решение № 330 / 27.07.2017 г. постановено по въззивно гр.д. №
478/2017 г. по описа на ПзОС е видно, че
ответницата З.Р.И. е майка на двете
ненавършили пълнолетие деца Х.К.С. ЕГН ********** , родена на *** г. и Ф.К.С.
ЕГН ********** родена на *** г. Установява се още, че по силата на посоченото
по-горе съдебно решение , ответницата е била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за
детето Х.К.С. и месечна издръжка в размер на 160,00 лв. считано от 18.10.2016 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
По делото не се оспорва , а и от
представените писмени доказателства -
служебна бележка издадена от Су „Димитър
Гачев „ гр. Пазарджик , удостоверение изх. № 403/28.02.2020 г. издадено от
„ЕЛХИМ –ИСКРА „ АД гр. Пазарджик и изготвения
и представен социален доклад от ДСП – Пазарджик се установява, че двете деца са
ученички съответно в седми и в пети клас
и редовно посещават училище в гр. Пазарджик. Установява се , че двете
деца се отглеждат от техния баща , който
работи по трудово правоотношение
и нетния му доход от трудово възнаграждение , като средномесечна
стойност за периода м. февруари 2019 г. и до м. януари 2020 г. е в размер на
790,93 лв.
Изслушани по реда на чл. 15 ал.1
ЗЗДт двете деца заявяват , че в момента живеят при своята майка , като Х.
помагала на майка си на полето.И двете деца поддържат, че през учебната година
са били ученички в училището в гр. Пазарджик, но сега желали да ходят на
училище при майка си в с. а.к..
Същите обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаната по делото
свидетелка р.о. , според която децата живеят с баща си в отделен дом, но тя
като баба по бащина линия , често им помага с домакинската работа ,макар да е
болна. Свидетелката поддържа, че ответницата не плащала никаква издръжка и не
купувала нищо на децата.Бащата се грижел за тях и той ходел на работа на смени
в завода,а тя при отсъствието му помагала за отглеждането на децата. Разпитания
по делото свидетел Р. Иванов И. заявява
, че след като майката излязла от затвора преди около осем месеца, децата
постоянно искали да живеят с нея. Твърди , че децата не се разбирали с баща си
, а последният ударил голямото дете и се
наложило свидетелят като дядо на децата да отиде да ги вземе през нощта.
Поддържа още , че децата не искали баща си , а искали да живеят с майката и когато бащата идвал да си ги взима от
техния дом все било с бой.
От показанията на тези свидетели , както и от представеното копие от жалба
вх. № 12.08.2020 г. до Районна прокуратура гр. Пазарджик , се установява , че
отношенията между родителите на двете деца са обтегнати и децата според посочената жалба желаели да
се върнат да живеят при баща си, но майката не позволила това. При разразилия
се конфликт, ищецът твърди, че бил нападнат и ударен, за което се снабдил с
медицинско свидетелство. Установява се , че майката е изтърпявала наказание
лишаване от свобода , тъй като не плащала издръжка за тези деца и за
престъпление по чл. 183 НК.
При тези фактически данни от правна
страна, Районният съд приема, че предявените искове за увеличение на присъдена издръжка са частично основателни. Съгласно чл.143 ал.2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а съгласно чл. 150 от СК, при изменение
на обстоятелствата, присъдената издръжка може да се измени. Основание за това,
е налично изменение на обстоятелствата въз основа на които е била определена
издръжката. Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от
издръжка и възможностите за нейното плащане, като при това не всяка промяна
дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, трябва да е налице трайно, съществено изменение на нуждите на издържания
или на възможностите на издържащия.
В настоящото производство се
установи, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на издръжката. През изтеклия период от датата на
предхождащото присъждане на издръжка са изминали повече от три години / три години и десет месеца / , през
който период децата са пораснали – детето Х. е на четиринадесет години и шест месеца , а
детето Ф. е на дванадесет години и шест
месеца. През този продължителен период от време безспорно са нараснали нуждите на ненавършилите пълнолетие
деца от храна , облекло и други средства за задоволяване на базовите им нужди,
както и средства за учебници и учебни помагала и други разходи свързани с тяхното образование.
В този смисъл съдът приема, че от присъждане на предишната
издръжка до настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни
средства за отглеждането и възпитанието и на двете деца – обстоятелство обуславящо увеличението на
издръжката. Същевременно, обаче при определяне размера на издръжката следва да
се вземат предвид, както нуждите на детето, така и възможностите на неговите
родители, като в правната норма на чл. 142 ал.2 СК се определя само размера на
минималната издръжка на едно дете , който е равен на една четвърт от
минималната работна заплата / за 2020 г.
– 610 лв. /. Затова съдът като съобрази възрастта и
нуждите на децата , свързани с тяхното
развитие и възпитание и като взе предвид минималния праг определен в
нормата на чл. 142 ал.2 СК , който към настоящия момент се равнява на 152,50
лв. месечна издръжка , съдът преценява,
че за месечната издръжка на детето Х.К.С.
са необходими минимум 460,00 лв., а за месечната издръжка на детето Ф.К.С. са необходими минимум 420,00 лв. Тъй като през процесния период
непосредствените грижи за децата са били осигурявани от бащата, то съдът счита,
че от така определената сума майката З.Р.И. , следва да поеме част в размер на 260,00
лв. за детето Х. и част в размер на 220,00
лв. за детето Ф. , считано от датата на
подаването на исковата молба в съда – 28.02.2020 г. до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на задължението за издръжка. Съдът счита, че във възможностите на ответницата е да плаща издръжка в посочения по-горе
размер, тъй като понятието "
възможности" включва не само всички доходи и имущества на дължащия
издръжка, но и всички възможности и обстоятелства зависещи от волята на
съответния родител. Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто
здравословно състояние на ответницата/ доказателства в противната насока не
бяха представени по делото/, както и обстоятелството , че същата дължи издръжка на друго малолетно дете , съдът
счита, че в нейните възможности е
да плаща на децата си месечна издръжка в определения размер, поради което в тези
размери исковата претенция се явява основателна и ще следва да бъде уважена. В останалата
й част като недоказана – ще следва да бъде отхвърлена, тъй като тъй като по делото не се събраха доказателства за наличието на други
изключителни нужди на децата , както и доказателства за по-големи възможности
на ответницата да заплаща завишен размер на издръжка, предвид събраните по
делото данни , че тя не работи по трудов договор,а има непостоянни доходи от
работа на полето.Безспорно установеният факт, че в момента двете деца живеят
при майката , при наличието на силно изострени отношения между родителите , не
променя този извод на съда , тъй като това пребиваване има временен
характер и не обосновава трайно и
съществено изменение в начина и последиците от упражняването на родителските
права по отношение на тези деца. Същият въпрос не е и предмет на настоящото
дело.
На основание чл. 242 ал.1 ГПК, ще
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдена
издръжка.
В тежест на ответницата по делото, следва да се възложи и следващата се
държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 172,80
лв. Ответницата дължи разноски и на ищцовата страна – по
съразмерност с уважената част от претенциите , но тъй като по делото не са
представени доказателства за сторени такива, съдът счита , че не следва да ги
присъжда. Присъждането на разноски от ответната страна
не са поискани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
присъдената съгласно съдебно решение № 330/ 27.07.2017 г. постановено по
в.гр.д. № 478/2017 г. по описа на ПзОС , издръжка в полза на ненавършилите
пълнолетие деца Х.К.С. и Ф.К.С. , като :
ОСЪЖДА З.Р.И. ЕГН ********** *** , да заплаща на своите ненавършили
пълнолетие деца Х.К.С. ЕГН ********** действаща лично и
със съгласието на своя баща К.Я.С.
ЕГН ********** *** и Ф.К.С. ЕГН ********** действаща чрез своя баща и законен
представител К.Я.С. ЕГН ********** *** ,съответно месечна издръжка в
размер на 260,00 лв./ или увеличение с
60,00 лв. / за детето Х.К.С. и месечна издръжка в размер на 220,00 лв./ или
увеличение с 60,00 лв. / за детето Ф.К.С. , считано от датата на подаването на исковата молба в
съда – 28.02.2020 г. до настъпване на
обстоятелства обуславящи изменение или
прекратяване на задължението за издръжка,ведно със законната лихва при
просрочие като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част над посочените по- горе
размери до претендираните размери от по 400,00 лв. за всяко едно от двете деца - като неоснователни.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА З.Р.И. ЕГН ********** *** , да заплати държавна такса върху
увеличения размер на издръжката от 172,80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок след изтичане на срока по чл. 316 ГПК обявен на страните в открито съдебно
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: