РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Ямбол, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петранка Ст. Ж.а
Членове:Красимира В. Тагарева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря М. П. К.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Ж.а Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20252300600183 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И.
К. Й., депозирана чрез защитника му адв.П. М., против присъда №
6/2.04.2025г. постановена по нчхд № 67/2024г.по описа на Районен съд-
Тополовград.
С обжалваната присъда въззивникът- подсъдим Й. е признат за
виновен в това, че на **.**.****г., около 21,30часа, в лек автомобил, марка
„**** ****“ с рег. № **** **, в близост до дом в с.****, общ.****** на ул.“Г.
Д.“ № ** е причинил лека телесна повреда на Г. Д. Ж. с ЕГН ********** от
с.****, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лявата скулна област на
лицето и външния нос, оток, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по
горната устна на устата, контузия на горна зъбна редица, чрез нанасяне на
удар с бухалка в областта на главата, като по този начин е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78А от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
1
глоба в размер на 2000лева.
Подс.Й. е признат за невиновен в това, да е причинил оток и
кръвонасядане по дясна ушна мида на Г. Д. Ж. и е оправдан по обвинението в
тази му част.
Подс.Й. е осъден да заплати на Г. Д. Ж., сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – **.**.**** г., до окончателното изплащане
на сумата.
Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният
граждански иск от Г. Ж. против И. Й. за разликата над 1500 лева, до
претендирания размер от 3000 лева.
И. Й. е осъден да заплати на Г. Ж. направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 406лв., както и по сметка на
РС- Тополовград сумата от 60 лв. представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска.
В жалбата на въззивникът- подсъдим се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, тъй като събраните на съдебното
следствие доказателства не са достатъчни за да се установи по безспорен и
несъмнен начин вината на подсъдимия. Правят се две алтернативни искания-
за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан по предявеното му обвинение или за изменение на присъдата, като
се намали размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание въззивникът- подсъдим, участва лично и със
защитник адвокат П. М., чрез който поддържа изцяло жалбата си по
изложените в нея съображения. Твърди се, че от събраните доказателства не е
установено по безспорен начин авторството на травматичните увреждания на
частния тъжител, тъй като в рамките на 30 минути той е участвал в три
сбивания.
Въззиваемият- частен тъжител участва в съдебно заседание лично и с
повереник адвокат П. М., чрез който оспорва жалбата и прави искане
въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна,
обоснована и законосъобразна. Прави се и искане за присъждане на
направените разноски на въззивната инстанция.
ОС-Ямбол след като обсъди доводите във възззивнана жалба,
пледоариите на защитника на подсъдимия и на повереника на частния
тъжител, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши
служебна проверка на присъдата приема следното:
Призводството по делото е второ по ред след отмяна на първата присъда
2
от ОС-Ямбол, поради допуснати процесуални нарушения от районния съд,
изразяващи се в нарушаване правото на защита на подсъдимия. При първото
разглеждане на делото е постановена присъда № 4/14.03.2024г., по нчхд № 86/
2023г. на РС- Тополовград, с която подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лева. Гражданският иск е уважен в размер на
2000лева и е отхвърлен за разликата до 3000лева, както и са присъдени на
тъжителя всички направени от него разноски. С решение № 99/26.07.2024г.по
внчхд № 172/24г.на ОС-Ямбол присъдата е отменена и делото е върнато на
районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото
разглеждане е постановена процесната присъда предмет на настоящата
въззивна проверка.
Жалбата на подс.Й. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока
по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.
Разгледана по същество същата е частично основателна, но не по
съображенията изложени в нея.
Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и
обоснована, тъй като се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства.
Безспорно е установено, че вечерта на **.**.****г.частния тъжител Г. Ж.
управлявал лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег.№ * **** **, в
посока от с.**** към манастир „**** ****“. Достигайки до разклона към
манастира се разминал с насрещно движещ се автомобил, марка „***“,
управляван от св.Н. С., а на предната дясна седалка се намирала св.М. И., с
която частния тъжител имал преди време интимна връзка. При разминаването
и двата автомобила били с включени дълги светлини, което станало повод
частния тъжител и св.С. да спрат автомобилите и да си нанесат взаимно удари.
След като преустановили побоя и двамата потеглили с автомобилите си към
село ****, като св.С. се обадил на брат си П. и на братовчед си подс.И. Й.,
казвайки им да имат готовност да се бият. Частния тъжител от своя страна се
обадил на свидетелите П. П. и В. Т. за да им съобщи за инцидента, както и да
са в готовност да му помогнат. Движейки се към с.**** двамата водачи на
автомобилите се преследвали взаимно, като към гонката се присъединил и
3
брата на св.Н. С.. Трите автомобила спрели в с.**** на ул.“Г. Д.“ в близост до
дом № **, където пристигнал и подсъдимия Г. Ж.. Св.Н. С. започнал да блъска
с ръка по прозореца на автомобила на частния тъжител, а подсъдимият
отворил предната лява врата на автомобила на тъжителя и с предварително
подготвена дървена бухалка му нанесъл няколко удара в областта на главата на
Г. Ж.. Нанасянето на ударите са видени от свидетелите П. П. и В. Т..
Г. Ж. посетил съдебен лекар на **.**.****г. за освидетелстване. От
приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение № **-*/****г.е
видно, че при извършения преглед е установено следното: оток и
кръвонасядане на лява скулна област на лицето и външния нос. Оток,
кръвонасядане и разкъсно- контузни рани по горната устна. Контузия на
горна зъбна редица. Оток и кръвонасядане на дясната ушна мида и лявата
подбедрица. Описаните увреждания могат да бъдат получени по време и
начин както съобщава пострадалия, т.е. от удари с бухалка. Травматичните
увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е.лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от
НК.
На съдебното следствие е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза от вещото лице д-р М. Б., от която е видно, че на Г. Ж. е било
причинено кръвонасядане с линейна форма по горно- вътрешната повърхност
на лявата скула, оток и линейно кръвонасядане на лявата страна наноса, оток
и кръвонасядане по горната устна, дъговидна разкъсно- контузна рана по
горната устна, три разкъсно- контузни рани в областта на лигавицата на
горната устна, оток и кръвонасядзане на дясната ушна мида, оток и
кръвонасядане в областта на лявата подбедрица в средната й трета и контузия
на предните горни зъби.
Описаните увреждания са причинени по механизма на удар и или
притискане с или върху твърд тъп предмет. Увреждания в областта на лицето
най- вероятно са причинени от два удара. Уврежданията на ушната мида и
подбедрицата са причинени от трети и четвърти удар.
Същата фактическа обстановка е приета и от районния съд, като същата
напълно кореспондира със събраните писмени и гласни доказателства, както и
от заключението на съдебномедицинската експертиза. Районният съд е
направил пълен анализ на събраните доказателства, като ги е обсъдил
4
поотделно и ги е съпоставил помежду им, което се споделя от въззивната
инстанция.
По отношение авторството на деянието:
Районният съд правилно и обосновано е приел за безспорно доказано от
събраните гласни и писмени доказателства, че подсъдимият е автор на
инкриминираното деяние. Правилно и обосновано са кредитирани
показанията на свидетелите П. П. и В. Т., които са били на достатъчно близко
разстояние и са видели, че подсъдимият е нанася на частния тъжител удари с
бухалка или дървена пръчка в областта на главата, след което лицето на Ж.
било окървавено в областта на устата и носа. Свидетелите не са участвали в
инцидента, поради което правилно е прието, че същите не са заинтерисовани
от изхода на делото и пресъздават обективно видяното. Съдът не кредитира
показанията на св.Н. С., който сочи че той и частния тъжител са си разменяли
удари, както и че подсъдимият не е нанасял удари на Г. Ж., тъй като същите са
взаимно противоречиви и не кореспондират с показанията на св.П. и св.Т., на
които се дава пълна вяра. След прочитане на показанията му дадени при
първото разглеждане на делото свидетелят променя първоначалното си
твърдение, че подсъдимият не е удрял тъжителя, като сочи, че не е видял И. да
удря Г.. Т.е.същия не изключва нанасянето на удари, но твърди, че „не е
видял“, което опровергава първоначалното му твърдение. Св.М. И. подробно
обяснява побоя между Н. С. и Г. Ж. в района на кръстовището за манастира
„**** ****“, като твърди, че не е видяла дали подсъдимият е нанесъл удари на
тъжителя. Сочи единствено, че е свидетел на предаването на дървената
бухалка от подсъдимия на служителите на полицията. Правилно е прието, че
свидетелите Н. С. и М. И. са в близки отношения с подсъдимия и поради това
не пресъздават обективно фактите свързани с неговите действия.
Съдът счита, че посочените доказателства на достатъчни за да се направи
извод, че подсъдимият е причинил на частния тъжител телесни увреждания,
чрез нанасяне на удари с дървена бухалка. Свидетелите очевидци П. П. и В. Т.
са видели нанасянето на ударите от страна на подсъдимия към пострадалия, а
след това и окървавеното му лице, което е достатъчно да се приеме, че
процесните телесни увреждания са причинени от подсъдимия, а не от
предходните сбивания на пострадалия със св.Н. С..
Вида и характера на уврежданията са установени от приложеното по
5
делото съдебномедицинско удостоверение, от заключението на
съдебномедицинската експертиза и показанията на вещото лице д-р Б. в
съдебно заседание. В подкрепа на посочените доказателства са и показанията
на св.Д.- медицински фелдшер, който пръв е установил уврежданията по Г. Ж.,
както и показанията на Д. Ж.- баща на частния тъжител.
От приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс.И. Й. е осъществил както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл.130, ал., НК, тъй като на инкриминираната дата
и място е причинил на Г. Ж. лека телесна повреда изразяваща се в оток и
кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток,
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата,
контузия на горна зъбна редица, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на
главата, като по този начин е причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия от обективна страна, тъй като
същия, чрез нанасяне на няколко удара с дървена бухалка в областта на лицето
на Г. Ж. му е причинил процесните телесни увреждания. Характерът на
телесната повреда е установен по безспорен и несъмнен начин от
заключението на съдебномедицинската експертиза.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл,
като в тази насока съдът споделя доводите на първата инстанция и е ненужно
да ги преповтаря.
Присъдата не е обжалвана от частния тъжител в оправдателната й част,
поради което същата не подлежи на въззивна проверка.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Районният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.78а НК
като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, тъй като са налице
всички материално правни предпоставки за това- размера на предвиденото
наказание, липсата на имуществени вреди и чисто съдебно минало на
подсъдимия.
При определяне размера на наложеното административно наказание
глоба обаче съдът не е отчел, че делото се разглежда след отмяна на първата
6
присъда от въззивната инстанция по жалба единствено на подсъдимия. В този
случай съдът е обвързан с принципа при повторното разглеждане да не
влошава положението на подсъдимия. С първата отменена присъда съдът е
наложил на подсъдимия административно наказание глоба в размер на
1000лв., поради което при повторното разглеждане размера на глобата не
следва да надвишава този размер. Определяйки глоба в размер на 2000лв.
районният съд е нарушил закона и по точно основен принцип в наказателното
право да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на протест
или жалба от частния тъжител.
По изложените съображения присъдата следва да бъде изменена в тази
част като се намали размера на наказанието от 2000лева на 1000лв.
Относно размера на гражданският иск:
При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че искът
предявен от пострадалия против подсъдимия за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинената телесна повреда е основателен.
Въззивният съд намира определения размер на обезщетението от 1500лв.за
справедлив и съответен на вида и размера на причиненото телесно увреждане
и на причинените болки и страдания, поради което не следва да бъде
намаляван. Жалбата на подсъдимия в тази насока е неоснователна и не следва
да бъде уважавана.
По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия
съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в
частта относно размера на наложеното административно наказание глоба, като
същото да бъде намалено от 2000лв.на 1000лв.
Разноските по делото са определени и присъдени неправилно, тъй като
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати всички направени от частния
тъжител разноски. Поради липса на жалба от страна на частния тъжител обаче
съдът не би могъл да измени присъдата в тази й част.
При горния изход на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати
направените от частния тъжител разноски на въззивната инстанция при
представяне на доказателство, че такива са направени. От представения
договор за правна защита и съдействие е видно, че частния тъжител Г. Ж. се
договорил с пълномощника си адв.М. да заплати хонорар в размер на
1500лева платими в брой на *.**.****г. В договора обаче липсва отбелязване,
7
че договореното възнаграждение действително е било заплатено, поради което
искането на частния тъжител за присъждане на направените разноски на
въззивната инстанция не следва да бъде уважавано.
Водим от горното и на осн.чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК Окръжен съд-
Ямбол,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 6/2.04.2025г. постановена по нчхд № 67/2024г.по
описа на Районен съд - Тополовград В ЧАСТТА относно размера на
наложеното административно наказание глоба, като го намалява от 2000лева
на 1000лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8