Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 362
гр. Хасково, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково
в
открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Латунова,
като
разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм.
д. № 1147/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Т.Д.И., ЕГН : **********, с посочен съдебен
адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 02-260-6500/8769#3 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при съществени административнопроцесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон.
От фактическа страна се навеждат доводи, че докладът за извършената на
Т.И. проверка на място не му бил връчен, макар в АУПДВ да се твърдяло
обратното. Не били обсъдени възраженията на жалбоподателя, подадени във връзка
с писмото, с което бил уведомен за започване на производството по издаване на оспорения
акт. АУПДВ бил издаден, без да били налице основания за това и без да била
спазена процедурата по ЗПЗП, и по-конкретно чл. 27, ал. 2 от закона, според
който за вземанията си от физическите и юридическите лица, както и за недължимо
платени и надплатени суми по схеми и мерки за подпомагане, фондът можело да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от
Гражданския процесуален кодекс. При наличието на изричен текст в ЗПЗП и ясно
разписана процедура, административният орган нямал право да издаде процесния
акт. Освен това, в конкретния случай не била налице наддекларирана площ.
Установената площ напълно съответствала както по отношение на заявената
култура, така и по отношение на заявената за подпомагане площ. Това следвало да
е обективирано в доклада за проверка на площи, а за процесните парцели следвало
да е посочено, че установената площ от проверката е идентична със заявената,
доколкото това била реалната фактическа обстановка по случая. В конкретния случай били налице всички
кумулативни основания по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за изплащане на
финансовата помощ по схемата. Административният орган не разполагал с
правомощието при определяне размера на финансовото подпомагане да формира
изводи и да прилага критерии, които излизали извън рамката на нормативно
разписаните. Излизайки извън правомощията си и редуцирайки финансовата помощ по
ред и начин, който не отговарял на условията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г.,
административният орган не само че извършил нарушение, но поставял под съмнение
успешното реализиране на целите на мярката за обвързано подпомагане за плодове
и зеленчуци и създавал порочна практика, която поставяла в риск земеделските производители.
На следващо място, от правна страна се твърди, че формираните от
административния орган изводи и констатации били абсолютно неоснователни и
формални. Макар АУПДВ да съдържал изложение, същото не представлявало годни
мотиви за издаването му, тъй като изложението не отговаряло на изискването за
обоснованост и пълнота на анализираните факти и обстоятелства. При издаването
на акта били пренебрегнати всички факти и обстоятелства, установени както при
извършената ПнМ, така и обективираните в депозираното от жалбоподателя
възражение от 10.06.2021 г. На практика липсвало каквото и да било конкретно
установено обстоятелство и/или факт, който да съставлява нарушение по смисъла
на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. или по смисъла на друг действащ нормативен акт.
Предвид това, жалбоподателят счита, че при издаване на обжалвания АУПДВ
административният орган не изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и
формирал неправилни изводи, в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК - за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Нарушени били и
разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34 и чл. 36 от АПК.
По изложените съображения се
претендира за отмяна на оспорения акт и присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа така подадената жалба и изложените в нея доводи, и моли за присъждане
на направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на Държавен
фонд „Земеделие“, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.05.2020 г. със Заявление за подпомагане, форма за физически
лица, с УИН 26/290520/01991, УРН : 194756, жалбоподателят Т.Д.И. е заявил за
подпомагане парцели по конкретни схеми и мерки, сред които и схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци – домати, краставици, корнишони и патладжан (СЗ –
ДККП). Видно от „Таблица на използваните парцели 2020“ (л. 52 и сл.), сред
заявените за подпомагане парцели по схемата са и тези с композитни номера:
21078-444-6-1, 21078-444-7-1,
21078-550-6-1, 21078-550-7-1
и 65677-400-4-1 (№ 9, 10, 20, 21 и 35 в таблицата), с код на културата 141043
(краставици на открито), с площ съответно 0.98 ха, 0.96 ха, 0.79 ха, 0.43 ха и
2.47 ха.
Със Заповед № 399458/19.06.2020 г. (л. 27, гръб), издадена от Началник
отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) при Областна дирекция „Земеделие“
(ОДЗ) – Хасково е било разпоредено извършване на проверка на място на парцели
65677-400-4-1, 21078-444-6-1, 21078-444-7-1, 21078-550-6-1 и 21078-550-7-1, във
връзка с кандидат с УРН 194756, относно Заявление с УИН 26/290520/01991, като
са определени начална и крайна дата на извършване на проверката – съответно
18.06.2020 г. и 26.06.2020 г.
Проверка на посочените в заповедта парцели е била извършена в периода
19.06.2020 г. – 08.07.2020 г. За същата е бил изготвен Доклад за проверка на площи
(л. 28), попълнен от експерт от РТИ – Хасково. В същия е записано, че
кандидатът не е бил уведомен предварително за проверката, тъй като посоченият в
ИСАК телефон не бил актуален, поради което и докладът не бил подписан. Относно
парцел 21078-444-6-1 е обективирана забележа „към момента на ПнМ се установи,
че парцела е засят със заявената култура, но в момента са в стадий на поникване
и посева не е редовен и не може да се установи дали ще бъдат спазени
необходимите агротехнически мероприятия за получаване на минималния изискуем
добив“. Същата забележка е посочена и по отношение на останалите проверени
парцели. В графа „Допълнителен контрол“, за процесните парцели е посочено
съответно, че „парцелът е допустим по заявената схема за обвързано
подпомагане“.
Във връзка с проверката и резултатите от нея, до Т.Д.И. е било
адресирано Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/128/08.07.2020 г. (л. 34),
получено на 09.07.2020 г. от член на домакинството му. В писмото е посочено, че
по подаденото заявление за подпомагане била извършена проверка за допустимост
на декларираните площи, като резултатите били детайлно описани в приложения
доклад. Записано е, че допустимостта на всеки парцел е установена чрез
физическа проверка на място, чрез методи за дистанционно наблюдение, използващи
спътникови изображения или комбинация от двата метода, в зависимост от
задълженията, които следвало да бъдат проверени и възможността на всеки от
методите да гарантира прецизен резултат, спрямо критериите, заложени в Наредба
№ 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. На проверка подлежали всички
парцели от заявлението, декларирани за схемата/мярката, по която заявлението
било избрано за проверка. Отбелязано е, че чрез подаване на заявление за
подпомагане по схеми и мерки, базирани на декларирани площи, И. декларирал, че
заявените от него площи отговарят на условията за допустимост по смисъла на
Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи
за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ към дата - датата на
подаване на заявление за подпомагане, и поемал задължението да ги поддържа в
такова състояние до края на годината. За всички постоянно затревени площи, попадащи
в обхвата на слой „постоянно затревени площи”, одобрен със заповед на Министъра
на земеделието и храните по реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от
22.08.2006 г., се извършвала допълнителна проверка за спазване на забраната за
преобразуване и разораване на декларираната площ. Всяко неспазване на заповедта
водило до редукция на допустимостта, а разораните/преобразувани площи следвало
да бъдат възстановени до 15 май на следващата година. Всички документи,
доказващи обстоятелства по ал. 2, чл. 64 от Регламент на ЕС № 1306/2013 г.,
следвало да бъдат представени в ОД на РА в регламентираните срокове.
Декларираните екологично насочени площи, като земя, оставена под угар,
особености на ландшафта, ивици допустими площи по краищата на гори, площи с
дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена
покривка и азотфиксиращи култури, се считали за установени, когато отговаряли
на критериите, посочени в член 45 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията и изискванията посочени в чл.
6-13 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания. По отношение на така изложеното в писмото е
указана възможност за отправяне на забележки и възражения в писмен вид, в
рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо.
На 01.06.2021 г. от Т.И. е било получено Уведомително писмо изх.№ 02-260-6500/8769 от 21.05.2021 г. (л. 36),
с което същият е бил уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, ДФ
„Земеделие“ - Разплащателна агенция открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, поради недължимо платена сума в общ
размер на 11 426.76 лв. по СЗ ДККП. Посочено е, че производството се открива,
след като при извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал.
2 от ЗПЗП на резултатите от направените проверки на място по заявление с УИН
26/290520/01991 за кампания 2020, било установено, че данни, отнасящи се до
площите, заявени по схемите за обвързана подкрепа, не били отразени при
определяне на размера на полагащата субсидия по схемите за обвързана подкрепа
за плодове и зеленчуци. Записано е, че за резултатите от извършената проверка
на място, съответно за недопустимостта на част от проверените площи, И. бил
уведомен с уведомително писмо от дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ.
На 10.06.2021 г. в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е било
заведено Възражение вх.№ 02-260-6500/8769#2 от Т.И.. В него същият е посочил, че цитират уведомително писмо от дирекция
„Техническия инспекторат“ на ДФЗ, което не бил получил. Също така, че не бил
уведомен за направената проверка, както и за резултатите от нея. По този начин
му било отнето правото да разгледа и установи посочените проблеми. За кампания
2020 г. заявил 5.63 ха краставици, за които спазил всички агротехнически
мероприятия а именно: два пъти оран, едната от които през есента, а следващата
рано напролет; три пъти култивиране, сеитба, два пъти окопаване. Краставиците
били и присаждани заради сушата и поради тази причина плододавали на по-късен
етап. Положил всички усилия и агротехнически мероприятия и не бил съгласен, че
трябвало да върне исканата от него сума.
С процесния Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
02-260-6500/8769#3 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7
от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 27, параграф 1 от Регламент
за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на Комисията, както и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и
във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо, във връзка
с ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, на жалбоподателя Т.Д.И. е определено публично държавно
вземане, представляващо недължимо платена сума по схемата за обвързано
подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) по
заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 26/290520/01991, в размер на 11
426.76 лева. В мотивите на административния акт е посочено от фактическа
страна, че И. заявил за подпомагане парцели по СЗ ДККП, във връзка с което била
извършена проверка на място в периода 19.06.2020 г. - 08.07.2020 г. от дирекция
“Технически инспекторат“, със заявка № 399458. Проверката определила парцелите,
описани в таблица 1 - 21078-444-6-1, 21078-444-7-1, 21078-550-6-1,
21078-550-7-1 и 65677-400-4-1, за допустими за подпомагане по останалите схеми,
но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място за
допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано
подпомагане, същите се явявали недопустими за подпомагане по СЗ ДККП. Несъответствията по схемата за гореописаните
парцели били посочени в доклада от проверката на място. За резултатите от
извършената ПнМ и причините за недопустимост на парцелите по схемата
бенефициентът бил информиран с Уведомително писмо с изх. № 05-02-262/88 от
23.06.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД - Хасково, което било получено на
10.07.2020 г., с приложено копие от доклад за извършената проверка. Писмото не
било обжалвано от кандидата в законоустановения срок. При извършване на калкулациите по СЗ ДККП,
вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите, описани в
таблица 1, определена от извършената ПнМ, не била взета предвид и на
бенефициента била изплатена сума в размер на 11 426.76 лв. по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на
резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за
допустимост на декларираните парнели по СЗ ДККП при извършване на калкулацията,
допуснат поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на
подаденото от Т.Д.И. заявление. След приключване на повторните проверки било
установено, че парцелите, описани в таблица 1, били изначално недопустими за
подпомагане по СЗ ДККП. За недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен
преди изплащането на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил
връчен доклада от извършената проверка на място. След извършената
прекалкулация, изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ ДККП възлизала на
0.00 лв. В акта е посочено, че ДФЗ - РА не приема направените възражения от
10.06.2021 г. за съотносими към откритото производство, поради което не намира
основание да прекрати административното производство по издаване на АУПДВ.
Оспореният АУПДВ е бил получен
от адресата си на 01.11.2021 г., видно от известие за доставяне – л. 39, гръб.
Жалбата срещу АУПДВ е подадена в Административен съд – Хасково на
15.11.2021 г.
Наред с описаните доказателства, по делото се представиха още: Таблица
на представените документи, доказващи изискуем минимален добив на основание чл.
32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. (л. 187 и сл.); Опис на документите,
доказващи реализация на произведената продукция от заявените култури по схемите
за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци (л. 199 и сл.); копия от
фискални бонове, издадени през м. 07, 08 и 09.2020 г. от земеделски
производител Т.Д.И. за „полски краставици“ (л. 205 и сл.) и др.
За изясняване на делото от фактическа страна се назначиха съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ) и съдебно-агротехническа експертиза (САтЕ).
Вещото лице по ССчЕ е установило, че добитата продукция - краставици
на открито, от процесните парцели била реализирана, а количеството било 131 165
кг., за което били налице фактури и касови бележки (конкретно посочени). На
експерта бил представен Дневник на полските работи за 2019/2020 г. на Т.Д.И.,
за културата в имотите, с описание на извършените мероприятия - включващи
всички извършени на полето обработки, напояване, прибиране на продукция и др. В
ССчЕ е описано кога и на каква цена е била реализирана продукция от 131 165 кг.
краставици на открито. На последно място се посочва, че при извършена проверка
в счетоводството на Земеделски производител Т.Д.И. се установило, че били
отчетени приходи от продажби в общ размер на 18 800 лв. и приходи финансирания
в общ размер на 29 750 лв. Реализираните приходи били декларирани в ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2020 г. с вх. № 2600И0256198/17.03.2021 г., в Приложение № 3 с
код 301 - Доходи от дейност, като регистриран ЗП и код 3011 - Доходи под
формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието. Със Заявление за подпомагане на кандидата Т.Д.И., с
УРН : 194756, били представени документите, доказващи изискуем минимален добив
на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., посочени в Таблица 1
и приложени в материалите по делото - л. 124 - л. 137.
В Допълнително заключение, вещото лице по ССчЕ посочва, че при
извършената проверка в счетоводството на ЗП Т.И. нямало осчетоводени разходи
във връзка със стопанската дейност на лицето за 2019 г. – 2020 г. В
счетоводството не се съхранявали документи за разходи, понеже разходите за дейността се облагали по реда на
чл. 29 от ЗДДФЛ. Установил, че И. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г.,
където в Приложение № 3 към декларацията били посочени разходите, като
нормативно признати – 60 %. Нормативно признатите разходи се приспадали от
придобития през годината доход от стопанска дейност (в това число и
субсидиите), без да било необходимо лицата да доказват разходите си с първични
или вторични счетоводни документи. Декларираните от И. доходи, подлежащи на
облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, били в общ размер на 48 550 лв., от
които се приспадали разходи за дейността в размер на 29 130 лв. (60 %) и се
получавал общ размер на облагаемия доход от дейността – 19 420 лв. Годишна
данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност била в размер на 19 016.80
лв., след приспадане на ЗОВ - 403.20 лв., а дължимият данък в размер на 1 942
лв. (10%).
В изпълнение на поставените задачи по САтЕ експертът посочва, че дали
даден посев е редовен и дали отговаря на изискванията по мерките за
подпомагане, зависи от културата и нейния специфичен растеж и развитие. За
краставиците този период бил от развитието на първите 3-4 разклонения на
централното стъбло до момента на встъпване в плододаване. От представения към
материалите по делото снимков материал и този от дисковете в цветен формат,
било видно, че почвата в междуредията на културата била обработена и
сравнително чиста от плевели. Редовете на културата не били окопани ръчно и
били силно заплевелени към момента на ПнМ (проверка на място). На трето място
посочва, че процесните парцели били засети с дългоплодни краставици, сорт
„Гергана“, при които подготовката на почвата за сеитба включвала извършване на
есенна оран, при нужда преораване, като култивиране се извършвало преди сеитба.
Внасяли се и азотните торове. Сеитбата се извършвала със сеялка за точна сеитба
или ръчно. Срокът се избирал в зависимост от почвено-климатичните условия на
района. Борбата с плевелите се извършвала чрез хербициди. Грижите през
вегетацията били следните: преди разстилане на стеблата се извършвало торене,
напояване с цистерна и пръскане срещу болести и неприятели. След встъпване на
културата в плододаване, грижите се свеждали до напояване и навременна беритба.
От предоставения по делото снимков материал и от данните в дневника на полските
работи 2019 - 2020 г. на стопанството, било видно, че повечето от
агротехническите мероприятия по отглеждането на краставици - полско
производство, били изпълнени в срок. Не била извършена борба с плевелите в
редовете на краставиците. По отношение на липсващата гъстота на посева,
причините можело да бъдат пропуски в сеитбата, слаба кълняемост на семената и
недостатъчна влага в почвата за редовно им поникване. На следващо място, вещото
лице сочи, че заедно с оптимален поливен и хранителен режим, краставиците се
нуждаели и от оптимален воден режим. За целта било необходимо парцелите да
бъдат пригодени за напояване. В представения снимков материал липсвали признаци
да било извършено напояване. В дневника на стопанството също не било посочено
напояване, като мероприятие по отглеждането на краставиците. На следващо място
експертът установил, че в документите по делото няма данни как била прибрана
продукцията: механизирано, с комбайн или ръчно с работници, къде била
транспортирана, с какво средство. Нямало и данни дали и колко време била
съхранявана продукцията,
извършено ли е било сортиране преди продажбата, ако да, къде и т.н. На последно
място в САтЕ е посочено, че сроковете за засяване са: за ранно производство:
около 25 март - 30 март, за средно ранно: 20 април - 20 май, за късно: 25 юни -
5 юли. В зависимост от почвено-климатичните условия на района и целите на
производството, се избирал най-подходящият срок за сеитба. При благоприятна
влажност на почвата и температура 10 - 12 градуса на дълбочина 8 - 10 см.,
семената пониквали за 4 - 5 дни. Основната обработка на почвата (оран) с наторяване се извършвала през
есента на предходната година. Рано на пролет, през февруари, март, се
извършвало едно култивиране с цел добра подготовка на почвата за сеитба. За борба с плевелите се използвали хербициди,
които се внасяли преди сеитбата на културата. Срещу появилите се болести и
неприятели се пръскало с фунгициди и инсектициди. Механична борба срещу
плевелите в междуредието се извършвала чрез култивиране, но до момента когато
стеблото на краставиците било все още изправено. По време, това съвпадало с
края на месец юли. Напояването трябвало да се извършва при необходимост през
цялата вегетация, до 7 - 8 дни преди беритбата.
По делото беше разпитан свидетелят Х.Т.И. - син на жалбоподателя.
Същият заяви, че помага в стопанството на баща си под всякаква форма. Посочва,
че след ПнМ от 19.06.2020 г. било извършено презасяване на културата
(краставици). След
това всички растения изникнали, изкопали ги, където имало трева, я почистили,
пръскали и с препарати, поливали краставиците и след това помагали при брането.
Относно поливането сочи, че на една от нивите имало сонда, а на останалите
поливането се осъществявало от намиращия се в близост язовир, чрез превозване
на вода в цистерни и поливане с маркучи. Брането извършвали сами, тъй като били
три семейства (7 - 8 човека), след което идвала кола на съответния търговец,
поръчал съответното количество продукция. Транспортиране до борса, тържище,
пазар, не извършвали. Площта била около 50 дка (5 ха). Фактурата за
предоставената стока издавали на място.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по
следните съображения:
Обжалваният АУПДВ № 02-260-6500/8769#3 от 08.10.2021 г. е издаден от компетентен орган. Съгласно предвиденото в чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП,
визираните правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е
представена Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. (л. 23) на Изпълнителния
директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2,
4, 5 и 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал .2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, Решение на Управителния съвет по т. 6. 2 от
Протокол № 114 от 15.06.2017 г., с която на заместник-изпълнителния директор на
ДФЗ – П.
Д.
С.,
се делегират правомощия по издаване на актове от вида на оспорения.
Следователно, процесният АУПДВ е издаден от лице, действащо при надлежно
упражняване на делегираните му правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но не отговаря на изискванията
за необходимо съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4, тъй като не съдържа всички
задължителни реквизити. Същият е издаден и при съществено нарушение на
административно-производствените правила.
Процесният акт съдържа изложение на фактически и правни основания, но
без да е налице взаимовръзка между тях, като от съдържанието му е невъзможно да
се направи извод при какви критерии и поради какви причини от органа е прието
наличие на недопустимост за подпомагане на парцели 21078-444-6-1, 21078-444-7-1,
21078-550-6-1, 21078-550-7-1 и 65677-400-4-1. В акта е посочено, че парцелите, описани в табл.1, са изначално
недопустими за подпомагане по СЗ ДККП, като се препраща към писмо, ведно с
което на жалбоподателя бил връчен и доклада от извършената проверка на място,
което по принцип е допустим способ за мотивиране на административните актове. В
тази хипотеза следва да се провери съдържанието на визирания документ, който
съдът приема, че е именно Уведомително писмо с изх. № 01- 262-6500/128 от
08.07.2020 г. Видно от текста на последното, жалбоподателят е бил уведомен за
извършена проверка за допустимост на декларираните площи. В това писмо обаче не
се посочва реална причина за недопустимост на земеделските парцели, описани в
процесния АУПДВ. Такава причина не може да се установи и от Уведомително писмо
изх.№ 02-260-6500/8769 от 21.05.2021 г. (л. 36) на Заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ за откриване на производство по издаване на АУПДВ, както и от
останалите представени по делото доказателства. В последното писмо се сочи, че
при извършването на административни проверки на резултатите от направените
проверки на място било установено, че данни, отнасящи се до площите, заявени по
схемите за обвързана подкрепа, не били отразени при определяне на размера на
полагащата се на субекта субсидия по схемите за обвързана подкрепа за плодове и
зеленчуци. Не се конкретизира обаче какви са тези данни, като информация за
такива липсва по административната преписка.
Освен гореизложеното, следва да се има предвид, че по делото не се установява
и посоченото в АУПДВ, че за причините за недопустимост за подпомагане на
процесния парцел бенефициентът е бил информиран с Уведомително писмо изх.№ 05-02-262-88
от 23.06.2020 г. Във връзка с това фактическо твърдение в акта по делото не са
представени доказателства, като липсва както посоченото писмо, така и данни или
доказателства за връчване на същото.
При наличие на обсъдените по-горе данни, но без налични доказателства,
може само да се предполага какви са причините за недопустимостта за подпомагане
на процесните парцели на жалбоподателя, но не и да се извърши проверка за
съществуването на тези причини, доколкото липсват изложени от административния
орган факти, обосноваващи наличието на конкретни основания за недопустимост.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт не е
надлежно мотивиран.
На следващо място и във връзка с гореизложеното, съдът намира, че в
случая административният акт е бил издаден от органа и без изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая и събиране на всички относими доказателства
- в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Без надлежно установяване на относимите обстоятелства е пристъпено към издаване
на АУПДВ.
При издаване на оспорения АУПДВ административният орган е допуснал и
нарушения във връзка с материалноправните основания за издаване на акта.
Видно от съдържанието на АУПДВ, същият е издаден на основание чл. 27,
ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на
основание чл. 27 параграф 1 от Регламент за изпълнение № 908/2014 на Комисията,
във връзка с констатации на органа за недължимо получено плащане от
жалбоподателя по заявената от него схема за обвързано подпомагане за зеленчуци
– СЗ-ДККП. Действително,
по делото са представени документи, а има и данни за осъществен на основание
чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане
на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г.), контрол по
отношение на заявената култура и за спазването на минималните агротехнически
мероприятия, позволяващи добив от площта, или за следи от остатъци от заявената
култура. В оспорения акт обаче административният орган само е възпроизвел
текста на чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., в относимата му
редакция, без да конкретизира предмета на извършения контрол – дали е налице
заявената култура или дали са спазени минималните агротехнически мероприятия.
Пренебрегнал е и установеното при извършената на място проверка, резултатите от
която са отразени в Доклад за проверка – л. 28, а именно, че „парцелът е
допустим по заявената схема за обвързано подпомагане“. Обстоятелството, че при извършената проверка
на място (съгласно представения по делото доклад за проверка – л. 28) в
парцелите не са поникнали единици от заявената култура, е възможно основание за
недопустимост за подпомагане по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г.,
но ясни констатации за това отсъстват както в доклада от проверката в периода,
така и в АУПДВ. Вместо да посочи връзката между изложените фактически и правни
основания, или да посочи относимите правни основания за установеното от
фактическа страна, органът само е формирал извод, че „парцелите, описани в
табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП“, който се оказва
необоснован от правна страна.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че дори и да се
допусне, че процесният АУПДВ е издаден във връзка с установена от
административния орган хипотеза от раздел III от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските
площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (чл. 7, 9, 10 и/или
др.), или на хипотеза от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., различна от
горепосочените, то това не се доказа пред съда, нито е възможно установяването
му от наличната по делото доказателствена съвкупност. В тази връзка,
представеният снимков материал на заявената за подпомагане култура не би могъл
да обоснове реализиране от страна на жалбоподателя на който и да е от
фактическите състави на посочените наредби. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото, включително и от заключенията на вещите лица, се
стига до извод, че жалбоподателят не е допуснал нарушения, обосноваващи
издаване на акт от вида на процесния, що се отнася до спазване на изискванията
за земеделската култура, отглеждана в посочените в АУПДВ парцели.
По изложените съображения, оспореният административен акт се явява
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени
разноски за производството, платими от ответника. Направени са разноски от 10
лева – внесена държавна такса, 30 лева –
за образуване на производство пред касационната инстанция по частна жалба, по
които настоящата инстанция също дължи произнасяне съобразно разпоредбата на чл.
226, ал. 3, вр. чл. 236 от АПК, 250 лв.
– възнаграждение за вещо лице (по ССчЕ) и 1 100 лева – заплатено възнаграждение
за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2021
г. (л. 239), тоест общо дължимите от ответника разноски по делото възлизат на 1
390 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
02-260-6500/8769#3 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Т.Д.И., ЕГН : **********,
адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 1 390 (хиляда триста и деветдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: