Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
13.09.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на десети септември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 930 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б.И.В. *** срещу Наказателно постановление № 18-1253-002255 от 14.06.2019 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Първото от тях се изразявало в очевидното несъответствие на описаното в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, а отделно от това, наказващият орган неправилно бил приложил материалноправната норма на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като подробно се аргументира този, както и всеки от останалите доводи по отделните пунктове в жалбата. Наред с изложеното, били допуснати нарушения и по чл., 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН съответно при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП, като се обосновава конкретно и подробно в какво се изразява това процесуално нарушение. Моли съда да приеме жалбата за основателна и да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник - група Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 18.12.2018 г., свидетелите В.Ж.Д. и А.О.К., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково, на работа по това време били изпратени по сигнал от ЦСМП – Хасково за лице, пострадало от пътно – транспортно произшествие. При пристигане на място в лечебното заведение, установили жалбоподателя Б.И.В. *** и въз основа на неговите обяснения пред контролните органи и на тези лицето А. З. Н., ЕГН: ********** ***, установено също в ЦСМП – Хасково, както и след последващ оглед на местопроизшествие достигнали до извод за осъществената, според тях, фактическа обстановка, съответно до извод за допуснато нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП от страна жалбоподателя, като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „*****“ с рег. № ******. Така, срещу жалбоподателя, на същата дата, в негово присъствие, бил съставен от свид. В.Ж.Д. Акт за установяване на административно нарушение, Серия Д, № 801101 за това, че в град Хасково, по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ до блок № 1 в посока към ул. Дунав управлявал лек автомобил „Опел“, модел „******“ с рег. № ******* /по отношение на регистрационния номер са нанесени поправки, ръкописно с химикалка/, собственост на жалбоподателя, като поради невнимание и непредпазливост ударил с предна лява част пресичащата неправилно от ляво на дясно по посока на движението пешеходка А. З. Н. от град Х., с което реализирал ПТП с пострадал. След предявяването му, жалбоподателят подписал съставения акт за установяване на административно нарушение, а в графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока. Акт за установяване на административно нарушение във връзка с процесния случай бил съставен и срещу неправилно пресичащия пешеходец – А. Н.. Установено било, че последната след настъпване на произшествието била закарана до болницата именно по настояване и от жалбоподателя, който след удара, спрял незабавно и оказал необходимата помощ на пострадалата, която първоначално отказала да посети болницата.
При издаване на наказателното постановление, станало на 14.06.2019 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че „1) предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП“, с което виновно бил нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Ж.Д. и А.О.К., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил лечебното заведение и след това мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, а според чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер 150 лв., който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а по силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря обаче на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити що се касае до описанието на визираното в него нарушение и по – конкретно на т. 4 от цитираната норма, след като е извършена поправка в съдържанието на акта досежно изпълнителното деяние, без да е ясно от кого и при какви обстоятелства.По този начин, макар и да става все пак ясно в какво се изразява изпълнителното деяние, то затруднява се доказването в процеса относно идентификацията на превозното средство, с което се твърди, че е причинено транспортното произшествие. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му. В случая, по - съществено обаче е това, че жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, предвиждаща задължение за водач на пътно превозно средство, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Тоест, актосъставителят се е ангажирал с хипотеза кое задължение не е изпълнено от страна на жалбоподателя, да бъде предпазлив и внимателен към конкретна категория уязвими лица, в случая пешеходец, което при процесното управление на автомобил не е изпълнил. В издаденото впоследствие наказателно постановление обаче, е необходимо да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на твърдяното нарушение, въведено със съставения акт за установяване на административно нарушение, наказващият орган е вписал, че с това жалбоподателят бил извършил: „1) предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП“, с което виновно бил нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. По този начин отговорността е ангажирана за нарушение, за което, с оглед въведеното в АУАН фактическо описание, липсва надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение. Затова, с отправянето на такива твърдения, наказващият орган, освен, че сам не е конкретизирал в какво точно се изразява то от гледна точка вида на маневрата, попадаща в хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, по недопустим начин, за пръв път едва със санкционния акт, е въвел нова фактическа обстановка, по отношение на която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава като възрази срещу съставения акт. По този начин са допуснати, процесуални нарушения, които с оглед изложеното по – горе също следва да се квалифицират като съществени, а оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество, което е невъзможно предвид непреодолимия дефицит в изискуемото се по чл. 57 ЗАНН съдържание на НП за това в какво се изразява маневрата в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед тези съображения, наказателното постановление подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на санкционния акт.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1253-002255 от 14.06.2019 г. на Началник –група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.