РЕШЕНИЕ
№
Гр. Варна,.................
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Първи касационен състав, в публично заседание, проведено на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Александър Атанасов и секретаря Елена Воденичарова, разгледа докладваното от съдия Веселина Чолакова КНАХД № 795/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна, подадена чрез ю.к. Лукова-Атанасова против Решение № 260310/04.03.2021г. постановено по НАХД № 336/2021 г. на Районен съд-Варна, 38-ми състав, с което е отменено наказателно постановление № 436а-294/08.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с което на К.П.М., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 209а ал. 1 Закона за здравето. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал 1, т 1 от НПК. Сочи се, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и изводите на ВРС, че е налице маловажен случай, са неправилни. Сочи се, че нарушаването на противоепидемична мярка, особено в условията на извънредно положение и по отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би могло да бъде маловажен случай по презумпция. Счита, че следва да се държи сметка и за целите на административното наказание, като снизходително отношение към нарушителите ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното лице и обществото като цяло, което от своя страна ще доведе до масово нарушение на противоепидемични мерки, което в условията на пандемия значително ще усложни епидемичната обстановка. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът не изпраща процесуален представител. Поддържа жалбата в представени писмени бележки.
Ответникът- К.П.М. редовно уведомен не изпраща представител.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд-Варна.
Административен съд гр. Варна, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ,ал. 1 от АПК във вр. с чл.63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
С обжалваното НП на ответника по касация е наложена „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, за нарушение на чл.209а, вр. чл.63, ал. 1 от Закон за здравето. Районен съд - Варна е установил от фактическа страна, че на 27.03.2020 г. М. се намирала в „Приморски парк“ в гр.Варна, което било въприето от полицейски служители. Към 27.03.2020 г. била в сила т.1 от Заповед № РД- 01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съобразно която се преустановявали посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места на територията на Република България. Поради това, че с присъствието си в „Приморски парк“ тя нарушавала въведените противоепидемични мерки, против нея бил съставен АУАН. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от 33. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били направени и депозирани възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за здравето (33). Приел е, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел , че са налице обстоятелства сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, поради което има предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. За да обоснове този извод, въззивният съд се е позовал на последвалата промяна в нормативната уредба.
Обжалваното решение на Районен съд - Варна е валидно и допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно е приел, че на 27.03.2020 г. М. не е изпълнила въведени със Заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от 33. Установено е по делото, че на посочената дата се е намирала в гр. Варна, „Приморски парк“, на алея „Алея на възрожденците“, като не е изпълнила въведените противоепидемични мерки по т.1.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършеното нарушение. Въззивният съд е установил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение. От събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние.
Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на нарушението -
27.03.2020 г., нормативната разпоредба, за нарушението на която е била наказана
М. е чл.209а, ал. 1 от 33, и тя е била в сила, считано от 13.03.2020 г. Тази разпоредба е предвижда наказание глоба в размер от 5000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието съставлява престъпление. Пак към същата дата - 27.03.2020 г., такива
противоепидемични мерки са били въведени със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В т.1.1. от Заповедта е въведена именно противоепидемична мярка за преустановяване на посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Няма спор, че „Приморски парк“ е обществено място и че на 27.03.2020 г. М. се е намирала на това обществено място. Безспорно е установено по делото, че на
27.03.2020 г. М. е извършила нарушението, за което е била наказана.
С последваща Заповед № РД-01 -263/14.05.2020 г. е отменена Заповед № РД-01- 143/20.03.2020 г., като е отпаднала забраната за посещаване на паркове и градски градини. Това обстоятелство, обаче не се приема от съда като нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. С посоченото изменение не се „декриминализира“ нарушението, за което е наказана М.. Същата е наказана за нарушение на чл.209а, ал.1 от 33 - за неизпълнение на въведени противоепидемични мерки. Съобразен е принципа за приложение на по-благоприятния закон, като М. е наказана с глоба от 300 лв., съобразно редакцията на Закона за здравето в сила от
19.04.2020 г.
Неправилно Районен съд-Варна е приел, че
случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий
за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен
контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наложеното наказание е
съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика.
Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и
съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. Обстоятелствата отчетени от Районен
съд-Варна, за да приеме случая за маловажен, са обстоятелства смекчаващи
отговорността на дееца и същите следва да бъдат и са отчетени от АНО при
определяне размера на наложеното наказание- в минималния, предвиден от закона.
Въз основа на тях не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма с оглед
обществената
опасност. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи
да предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане
от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на
гражданите. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и
законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното деяние е ангажирана
от АНО. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН. За извършеното
нарушение на наказаното лице е наложено наказание в минималния размер,
предвиден от закона. Отчетена е от АНО обществената опасност от извършеното
деяние- нарушение на въведени противоепидемични мерки.
Вмененото нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Извършено е в условията на обявено извънредно положение към 27.03.2020 г. - с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Неотносимо за преценката по чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, че от деянието не са настъпили вредни последици.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд-Варна е неправилно и следва да се отмени, като се потвърди НП.
Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Административен съд - Варна, първи касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260310/04.03.2021г. постановено по НАХД № 336/2021 г. на Районен съд-Варна, 38-ми състав, с което е отменено наказателно постановление № 436а-294/08.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с което на К.П.М., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 209а ал. 1 Закона за здравето, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 436а-294/08.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с което на К.П.М., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 209а ал. 1 Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: