Р Е Ш Е Н И Е
Номер
30.1.2020 г. гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на четиринадесети януари
две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело №
2962 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на М.М.П. срещу ЧСИ М.Г.Г., с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземане на ищцата за сумата от 234.54 лева, представляваща недължимо събрани такси по изпълнително дело № 71/2012 г.
по описа на ЧСИ М.Г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2581/2019 г. на Районен
съд – Велико Търново.
С определение от 3.10.2019 г. съдът е съединил настоящото и гр. дело № 2963/2019 г.
на Районен съд – Велико Търново, имащо за предмет установяване съществуването
на вземане на ищцата за сумата от 109.56 лева, представляваща недължимо събрани такси по изпълнително дело № 213/2013 г.
по описа на ЧСИ М.Г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2580/2019 г. на Районен
съд – Велико Търново.
Ищцата твърди, че е била длъжник по изп. дело № 71/2012 г. и по изп.
дело № 213/2013 г. – и двете по описа на ЧСИ М.Г., както и че въпреки
настъпилата перемпция по двете дела съдебният
изпълнител е отказал да ги прекрати. Заявява, че в резултат на това е била
принудена да заплати такси в полза на съдебния изпълнител, за да бъде вдигната
възбраната, наложена върху жилището й. Смята, че сумите за тези такси следва да
й бъдат възстановени, тъй като липсва основание за събирането им при положение,
че изпълнителните дела са прекратени по силата на закона.
Ответникът изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Заявява, че между взискателя
и длъжника е подписано споразумение, с което последният е признал дълга си и е
поел задължение да заплати същия, както и дължимите такси и разноски по изпълнителните
дела. Сочи, че след подписване на споразумението ответницата се е обадила в
кантората на съдебния изпълнител и е съобщила, че желае постъпилата сума от
622.70 лева да бъде разпределена за плащане на таксите по двете изпълнителни
дела. Твърди, че перемпция по тези дела не е
настъпила, както и че настъпването на перемпцията не
води до погасяване на материалното право, респ. платеното на взискателя не е без основание.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Заявява, че към момента на
получаване на сумите от ответника е липсвало правно основание за това,
доколкото изпълнителните дела са прекратени по силата на закона. Заявява, че доверителката
му е била принудена да заплати таксите на съдебния изпълнител, за да бъде
вдигната възбраната върху нейн имот предвид предстояща
сделка със същия, като липсва доброволно съгласие за заплащането им.
Процесуалният представител на ответника
оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне. Заявява, че изпълнителните дела
не са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като оспорва и
твърдението, че ищцата не е давала съгласие за събиране на сумите за такси и
разноски към ЧСИ. Заявява, че от наличното по изпълнителните дела споразумение
между страните по тях е видно, че ищцата се е задължила да заплати съответните
такси и разноски, както и че на 31.7.2019 г. последната лично се е обадила в
кантората на съдебния изпълнител и е изразила желание постъпилата от запора на
банковата й сметка сума да бъде разпределена за изплащане на дължимите такси по
двете дела.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че въз основа на изпълнителни листи,
издадени по ЧГД № 3086/2011 г. и по ЧГД № 3255/2011 г. – и двете на Районен съд
– Велико Търново, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу ищцата
са образувани изп. дело № 71/2012 г. и изп. дело № 213/2013 г. – и двете по описа на ЧСИ М.Г..
В рамките на образуваното изп. дело №
71/2012 г., след проучване имущественото състояние на длъжника, с постановление
на съдебния изпълнител от 3.2.2012 г. е наложен запор върху вземанията на ищцата
за трудово възнаграждение при ЕТ „МВ-Дочка Бъцева”, както и възбрана върху поземлен имот - апартамент
№ 2, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 55-Б.
На 17.2.2012 г. длъжникът се е явил в кантората на съдебния
изпълнител и е заявил, че по делото ще постъпват суми от запора върху трудовото
му възнаграждение, като последната удържана сума е от 27.1.2016 г.
В периода от 27.1.2016 г. до 12.1.2018 г. по изп. дело № 71/2012 г. липсват действия, като на последната
дата е съставен протокол, според изложеното в който взискателят
е уведомил съдебният изпълнител за предстояща цесия и е че желае до
конституирането на нов взискател да се изготвят
справки за банкови сметки на длъжника и за налагане на запори върху тях.
На 20.11.2018 г. по изп. дело №
71/2012 г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, в която се сочи, че на 14.9.2018 г. е сключен договор за прехвърляне
на вземания с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и иска конституирането си като взискател, като с постановление от 1.4.2019 г. „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е конституиран като взискател.
С молба от 16.1.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД е поискал съдебният изпълнител да извърши справка за наличие на банкови
сметки на длъжника и при наличие на такива да се предприеме действия за
обезпечаване на вземането.
С постановление от 12.6.2019 г., обективирано
в изпратеното до „Банка Пиреос България” АД запорно съобщение, е наложен запор върху банкова сметка ***,
като с нареждане от 20.6.2019 г. по сметка на съдебния изпълнител е преведена
сумата от 622.70 лева.
На 22.7.2019 г. по изп. дело №
71/2012 г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, в която се сочи, че задълженията на длъжника са погасени изцяло, като
се моли делото да бъде прекратено след констатиране, че дължимите такси са
събрани.
По изп. дело № 71/2012 г. е налично
споразумение от 18.7.2019 г., сключено между „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД и М.М.П., според което длъжникът е признал задълженията си и се е
задължил до 25.7.2019 г. да внесе по сметка на кредитора сумата от
1 360.00 лева, както и да заплати дължимите такси и разноски по
изпълнителните дела по банкова сметка ***.
По изп. дело № 71/2012 г. е налично и
удостоверяване, че на 31.7.2019 г. длъжникът се е свързал с кантората на
съдебния изпълнител и е заявил, че в изпълнение на запорно
съобщение от сметката му е преведена сумата от 622.70 лева и същата следва да
бъде разпределена за дължимите такси по изпълнителните дела.
С постановление от 31.7.2019 г. съдебният изпълнител е вдигнал
наложената възбрана върху имота на длъжника и е разпоредил постъпилата сума от
запора на сметка да се разпредели за дължимите такси и разноски по
изпълнението, като нареждане от 2.8.2019 г. сумата от 243.54 лева е преведена
по сметка на ЧСИ М.Г..
С постановление от 12.8.2019 г. изп.
дело № 71/2012 г. е прекратено.
В рамките на образуваното изп. дело №
213/2013 г., след проучване имущественото състояние на длъжника, с
постановление от 17.4.2013 г. е наложен запор върху вземанията му за трудово
възнаграждение при ЕТ „МВ-Дочка Бъцева”,
както и възбрана върху поземлен имот - апартамент № 2, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски” № 55-Б.
В периода от 5.6.2013 г. до 25.1.2016 г. в изпълнение на
наложения запор са правени удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника и
последният е предавал в брой парични суми за погасяване на задълженията си.
В периода от 25.1.2016 г. до 12.1.2018 г. по изп. дело № 213/2013 г. липсват действия, като на
последната дата е съставен протокол, според изложеното в който взискателят е уведомил за предстояща цесия и е че желае до
конституирането на нов взискател да се изготвят
справки за банкови сметки на длъжника и за налагане на запори върху тях.
На 20.11.2018 г. по изп. дело № 213/2013
г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, в която се сочи, че на 14.9.2018 г. е сключен договор за прехвърляне
на вземания с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и иска конституирането си като взискател по изпълнението, като с постановление от 1.4.2019
г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е конституиран
като взискател.
С молба от 16.1.2019 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД е поискал съдебният изпълнител да извърши справка за наличие на банкови
сметки на длъжника и при наличие на такива да предприеме действия за
обезпечаване на вземането.
С постановление от 12.6.2019 г., обективирано
в изпратеното до „Банка Пиреос България” АД запорно съобщение, е наложен запор върху банковата сметка
на длъжника, като с писмо от 21.6.2019 г. третото лице е посочило, че по сметка
на длъжника няма наличност за изпълнение на запорното
съобщение.
На 22.7.2019 г. по изп. дело № 213/2013
г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, в която се сочи, че задълженията на длъжника са погасени изцяло, като
се моли делото да бъде прекратено след констатиране, че дължимите такси са
събрани.
По изп. дело № 213/2012 г. е налично
споразумение от 18.7.2019 г., сключено между „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД и М.М.П., според което длъжникът е признал задълженията си и се е
задължил до 25.7.2019 г. да внесе по сметка на кредитора сумата от 1 360.00
лева, както и да заплати дължимите такси и разноски по изпълнителните дела по
банкова сметка ***.
По изп. дело № 213/2012 г. е налично
и удостоверяване, че на 31.7.2019 г. длъжникът се е свързал с кантората на
съдебния изпълнител и е заявил, че в изпълнение на запорно
съобщение от сметката му е преведена сумата от 622.70 лева и същата следва да
бъде разпределена за дължимите такси по изпълнителните дела.
С постановление от 31.7.2019 г. съдебният изпълнител е вдигнал
наложената възбрана върху имота на длъжника и е разпоредил постъпилата сума от
запора на сметка да се разпредели за дължимите такси и разноски по
изпълнението, като нареждане от 2.8.2019 г. сумата от 109.56 лева е преведена
по сметка на ЧСИ М.Г..
С преводно нареждане от 6.8.2019 г. остатъкът от сумата,
постъпила в изпълнение на наложения запор, в размер на 253.45 лева е преведена
от ЧСИ по сметка на длъжника.
С постановление от 12.8.2019 г. изп.
дело № 213/2013 г. е прекратено.
При установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като в тежест на ищцата беше да установи, че е предала на ответника претендираните понастоящем суми – обстоятелство, което не е
спорно по делото, а в тежест на ответника беше да установи основанието за
получаване на тези суми.
Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не е поискал да бъде извършено
изпълнително действие. В случая
от 25.1.2016 г. - по изп. дело № 213/2013 г. и от
27.1.2016 г. - по изп. дело № 71/2012 г. до 25.1.2018
г., респ. до 27.1.2018 г. от страна на взискателя не
са отправяни искания за извършване на изпълнителни действия. Ето
защо, изпълнителните дела следва да се считат за прекратени по силата на закона още в
края на месец януари
Обстоятелството, че изпълнителните дела са прекратени по силата
на закона обаче, респ. че таксите и разноските са заплатени от ищцата след
прекратяването им, не води до извод, че въпросните такси и разноски са получени
от съдебния изпълнител без основание. Напротив, със сключеното на 18.7.2019 г. споразумение между „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД и ищцата последната се е задължила
да заплати дължимите такси и разноски по изпълнителните дела на съдебния
изпълнител, от което следва извод, че последният не е получил същите без
основание. За неоснователен съдът приема аргумента, че ищцата е поела
ангажимент да заплати единствено „дължимите”
такси и разноски, респ. че доколкото според нея те са недължими
(поради перемирането на изпълнителните дела) то същите
са заплатени при липса на основание. Това е така, доколкото ищцата неправилно
разглежда въпроса за дължимостта на таксите и
разноските единствено от гледна точка перемпцията на
изпълнителните дела, но не и от гледна точка на сключеното от нея споразумение
с взискателя, за което същата не твърди да е
опорочено под някаква форма. В тази връзка следва да бъде споделено становището
на процесуалния представител на ответника, че таксите и разноските по
изпълнителните дела са били дължими на съдебния изпълнител и въпросът е опирал
до това кой ще заплати същите – взискателят или
длъжникът. Отговор на този въпрос е даден ясно в сключеното споразумение, с
което ищцата се е задължила да заплати тези такси и разноски, като в тази си
част споразумението между взискателя и длъжника на
практика представлява договор в полза на трето лице. Още повече - след
сключването на споразумението ищцата се е свързала с кантората на съдебния
изпълнител и е заявила, че удържаната от сметката й сума в размер на 622.70
лева следва да бъде разпределена за дължимите такси по изпълнителните дела,
като това твърдение не беше оспорено от процесуалния й представител. Т.е. ищцата
не само е сключила споразумение, с което се е задължила да заплати разходите по
изпълнението, но и впоследствие, очевидно наясно с тази уговорка, е изразила
воля за изпълнение на това си задължение, посочвайки начин за погасяване на същото.
С оглед на горното, съдът приема, че ответникът успешно доказа основанието за
получаване на процесните суми, респ. че същите не са недължимо платени.
Единствено в допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.
79, ал. 1, т. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433,
освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство. В случая плащането на задълженията на
длъжника е направено след започване на изпълнителните производства, поради
което законосъобразно разноските по тези дела са останали за негова сметка.
Обстоятелството, че плащането е направено въз основа на извънсъдебно
споразумение по никакъв начин не променя горния извод.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
По делото е представен договор за правна защита, според
който представителството на ответника
е уговорено като безплатно - при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по
ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на възнаграждение,
като съдът
определя същото в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като от
представения договор за правна защита е
видно, че възнаграждение не е било уговорено, а безплатна
правна помощ на юрист.
Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза на адв.
Г.Н. следва да се
присъди такова, което съдът
определя в минималния размер от 300.00
лева. Възражението, че разноските не следва да бъдат присъждани, доколкото се
претендират в полза на ответника, а не в полза на процесуалния представител,
както и доколкото в представения договор има посочване, че е извършено плащане
в брой, което противоречи на твърдението, че е извършена безплатна адвокатска
помощ, съдът намира за неоснователно. Видно е от представения договор за
правна защита и
съдействие, че същият е сключен между ответника и адв.
Г.Н. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като обстоятелството, че т. 4
от договора е посочено плащане в брой очевидно се дължи на техническа грешка,
което е видно от това, че няма посочена сума, която да е платена „в брой”.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете М.М.П., ЕГН ********** срещу ЧСИ М.Г.Г.,
с които се иска да бъдат приети за установено съществуването на вземания на
ищцата за сумата от 234.54 лева, представляваща недължимо
събрани такси по изпълнително дело № 71/2012 г. по описа на ЧСИ М.Г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 2581/2019 г. на Районен съд – Велико Търново, както и за
сумата от 109.56 лева, представляваща недължимо
събрани такси по изпълнително дело № 213/2013 г. по описа на ЧСИ М.Г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 2580/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по гр. дело № 2962/2019 г. на Районен съд -
Велико Търново в размер на 300.00 (триста) лева, като ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН ********** да заплати на адвокат Г.А.Н., ЕГН **********
сумата от 300.00 (триста) лева - определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата възнаграждение за процесуално представителство на ответника по гр.
дело № 2962/2019 г. на Районен съд - Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: