МОТИВИ към Присъда № 10 от 12.03.2020г. постановена по
НОХД № 1964/2019г. по описа на Районен съд - гр. Монтана.
Районна
прокуратура - гр.Монтана е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 305/2016г.
по описа на РУ - гр.Монтана, респ. пр.пр. № 707/2016г. по описа на същата
прокуратура против Л.П.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx за това, че на неустановена
дата в периода от края на месец февруари 2016г. до 23.03.2016г. в С.Смоляновци,
Област Монтана, в имот, находящ се на ул.,,Л. Р." № xxxx , чрез
повреждане на преграда (входна врата на лятна кухня), здраво направена за
защита на имот, отнел чужди движими вещи: меден казан за варене на ракия с
вместимост от 120 л. ведно с лула и серпентина, 100 литра вино ,,Букет",
25 литра плодова ракия с две плетени дамаджани с ракия с вместимост от 10 и 15
литра всяка, метална джанта (ползвана при варене на ракия), стационарен телефон
,,Виваком", малък правен електрожен ведно с захранващ кабел, парична сума
в размер на 5 00 лева (в банкноти с различен номинал: 10, 20, 50 и 100 лева)
всички вещи на обща стойност 5 672 лева от владението на А. М. В. от С.Смоляновци,
Област Монтана, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1 т.3 предл.второ във вр. с чл.194,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира,
че при проведената съкратена процедура и от събраните в хода на наказателното
производство писмени доказателства и доказателствени средства се доказва по
безспорен и несъмнен начин факта на извършване на престъплението, за което
подсъдимия е привлечен към наказателна отговорност. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда като предлага на съдебния състав да наложи наказание в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим. Също така намира, че в случая е налице
хипотезата на чл.25 от НК и следва да бъде определено едно общо наказание
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде приспаднато. Също така
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по досъдебното
производство разноски.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението спрямо
неговия доверител е доказано по категоричен и несъмнен начин и същото се гради на
неговите собствени самопризнания.
Счита обаче, че поради неговото участие в извършената
кражба и проявеното лекомислие, следва да му бъде наложено справедливо
наказание.
В своя лична защита и последна дума подсъдимият се
съгласява С. становището на защитника си и моли съда за налагане на минимално
по размер наказание.
Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, аргументите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Л.П.П. е роден на xxxгxxx, б. б. г. С. С.
о. н. б. о., с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият Л. П. не работил постоянно и често пътувал
до гр.Монтана и С.Благово. В началото на 2016г. били регистрирани в РУ -
гр.Монтана извършени от него кражби в къщи в селото. Той поддържал близки
отношения С. свидетеля С. М. от същото село, който бил част от криминалния
контингент.
Пострадалият свидетел А. В. бил бивш жител xxx, където
притежавал недвижим имот на ул. ,,Л. Р." № xxxx . В неговия имот имало
построена двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, долепена до жилищната сграда,
в които съхранявал свои движими вещи, сред които меден казан за варене на ракия
с вместимост 120 литра, домашно вино и домашна ракия, стационарен телефонен
апарат, малък правен електрожен и сумата от 5 000 лева, получена от наема на
земеделските му имоти. Неговата дъщеря свидетелката С.М. и внучката му
свидетелката А. И. живеят съответно в гр.София и гр.Банкя, където свидетелят В.
им гостувал през зимните месеци на годината.
На неустановена дата в периода от края на месец
февруари до 23.03.2016г. подсъдимият Л. Петков проникнал в имота на свидетеля В.,
където повредил вратата на лятната кухня и взел ключовете от жилищната сграда.
С тях отключил входната врата на сградата и вратите на стаите, където намерил
паричната сума в размер на 5 000 лева в дървена кутия и я взел. От помещенията
на втория етаж на жилищната сграда взел две плетени дамаджани с домашна ракия,
малък правен електрожен и стационарен телефон.
От мазето взел медния казан за варене на ракия, заедно
с лулата и серпентината и 100 литра вино ,,Букет", а от навеса в двора -
метална джанта, използвана при варенето на ракия. Подсъдимият изнесъл въпросните
вещи от имота и впоследствие се разпоредил с тях.
Свидетелката Христова и подсъдимият П. посещавали
имота на свидетеля В. през месец януари 2016г. По време на отсъствието на
пострадалия, имотът му бил стопанисван от свидетелката С. П.. При едно от
посещенията си тя установила, че вратата на лятната кухня е повредена и уведомила
свидетеля В. веднага.
На xxxx .04.2016г. свидетелят В. посетил имота си в С.
Смоляновци и установил, че освен лисата на вещи, останалите такива били
разхвърляни, което силно го разстроило. В края на същата година В. продал имота
си и се преместил да живее при свидетелката И. където починал на 14.03.2017г.
Приживе свидетелят А. В. депозирал жалба до полицията
в С.Смоляновци, в която сигнализирал за извършената кражба и изразил съмнения,
че вероятният й извършител подсъдимия Л. П..
По случая било образувано досъдебно производство.
В хода на проведеното разследване пострадалият А. В.,
бил разпитан в качеството на свидетел. Като такива са разпитани и дъщерята на В.
- С.М. Г. И. Г. А. П. А. С. П. К. К. С. М. Л.П. И. В., Петър П. Л. М. Т. Х. Л. П.
Ц. К., и А. И. (която изрично в разпита си пред разследващ полицай е заявила,
че не желае да се конституира в процеса като пострадало лице).
Била назначена съдебно оценителна експертиза, която
оценила стойността на отнетите пари и вещи на сумата от 5 672,00 лева.
Също така са събрани значителен по обем писмени
доказателства и доказателствени средства - Протоколи за доброволно предаване,
справки за съдимост на подсъдимия, справка - характеристика, медицински
документи, свързани С. здравословното състояние на пострадалия свидетел, ксерокопия
от договори за покупко – продажба и делба на имот и др.
При своите показания свидетелите А. В., С.М. С. П. и А.
И. навеждат безспорно установеното по делото обстоятелство, че от недвижимия имот
на свидетеля В. в С. Смоляновци, е била извършена кражба.
В разпитите си свидетелите посочват вещите и паричната
сума, които са били отнети, без обаче да навеждат твърдения, относно обстоятелството,
кое е лицето, извършило инкриминираното деяние.
По отношение на показанията на свидетелите Г. А. К. К.
и С. М. И. В., Петър П. Т. Христова и Ц. К. съдът намира, че същите по никакъв
начин не са относими към предмета на доказване в наказателното производство и в
частност по отношение на авторството на извършеното престъпление. Те касаят изказано
съмнение относно една от отнетите от владението на пострадалия вещи, а именно
меден казан за ракия, ведно с меден капак, които били предадени от свидетеля М.
на свидетеля Г. А. като впоследствие последният, с Протокол за доброволно
предаване от 15.07.2016г. предал на свидетеля К. К.. Впоследствие вещите били
върнати срещу разписка на пострадалия. При разпита си от 25.08.2016г.
свидетелят заявява, че вещите са му били доставени от свидетеля С. М. на 05 -
06.01.2016г., т.е. период от време преди инкриминираното деяние. Същевременно
самият свидетел М. в показанията си пред разследващ полицай от 19.06.2018г.
твърди, че казанът е бил лично негов и не знаел дали подсъдимият Л.П. е имал
съпричастност към извършената кражба в имота на свидетеля В..
Останалите свидетели Г. И. П. А. И. В., Петър П. Л. М.
Л. Петрова и Ц. К. не навеждат никакви твърдения, свързани с предмета на
повдигнатото обвинение. Показанията им касаят обстоятелства, свързани с незнание
за поведението на свидетеля С. М. по повод на извършената кражба, или с оневиняването
на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани в
досъдебното производство свидетели и ги цени като еднопосочни, достоверни и
обективни. Същите по подкрепят обвинителната тежа относно факта на извършената
кражба и вида и размера на отнетите пари и вещи. В хода на досъдебното
производство и въз основа на свидетелските показания е назначена и съдебно –
оценителка експертиза, която е оценила общия размер на причинените вреди на
5 752.00 лева. Поради липсата на оспорване на заключението на вещото лице
същото следва да бъде ценено като обективно и вярно.
С Постановление от xxxx .02.2018г. към наказателна
отговорност бил привлечен разпитания като свидетел Л.П.П. по обвинение в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1 т.3 предл. второ във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Обвинението било предявено с участието на служебен
защитник. При разпита си в качеството на обвиняем, Л.П. се признал за виновен и
депозирал подробни обяснения, в които разказал своята версия по случая и обстоятелството,
че заедно С. свидетеля С. М. е участвал в извършването на кражбата и
последващото отчуждаване на вещите.
Съдът счита, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия
като достоверни, тъй като същите не се оборват (но и не се потвърждават) от писмените
доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство.
Последните подлежат също на преценка и съблюдаване на тяхната достоверност,
доколкото касаят личностния и съдебен статус на подсъдимия, както и правото на собственост
на пострадалия свидетел.
Първоинстанционното производство е протекло по
предвидения в чл.371 т.1 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от
подсъдимия и неговия служебен защитник.
Пред съда подсъдимия изразил съгласие да не с провежда
разпит на свидетелите и вещото лице и постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи, експертно заключение по назначената в
досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, както и другите писмени
доказателства и доказателствени средства.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и
подкрепяща се от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени посредством предпочетената от подсъдимия и неговия
защитник съкратена процедура.
Съгласно
чл. 303, ал.1 от НПК, за да се постанови осъдителна присъда, следва същата
да почива на доказани факти /а не на предположения/ и обвинението да е доказано
по категоричен и несъмнен начин. Този стандарт не е изпълнен по отношение на
подсъдимия Л.П. и затова настоящият съдебен състав счита, че липсва основание
за реализиране на наказателната му отговорност.
В хода на проведеното
досъдебно производство, освен направените от подсъдимия самопризнания, не са
събрани никакви доказателства, които да подкрепят неговите твърдения и от там
- обвинителната теза. Както нееднократно е имала възможност да посочи правната
теория и съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двояк смисъл на
доказателствени средства и на средство за защита в наказателния процеС. Тяхното
кредитиране следва да бъде преценявано внимателно на плоскостта на доказаността
на обвинението досежно лицето, от което изхождат.
По своята
правна същност уличаващите в престъпление твърдения, следва да бъдат
съпоставяни поотделно и в тяхната съвкупност с останалите доказателства и
доказателствени средства, които да потвърдят или респективно да отхвърлят
направеното процесуално признание на подсъдимия за съпричастността му към извършеното
престъпление.
Тези
обяснения имат едно особено качество, изразяващо се в законовата забрана за
постановяване на осъдителна присъда и респективно освобождаването на органите
на досъдебното производство от задължението им за събиране на допълнителни доказателства.
В случая единствените индикации, че подсъдимият Л.П. е автор на кражбата са
изказаните съмнения от страна на пострадалия А. В.. При своите показания
свидетелят С. М. категорично отрича да е имал каквото и да е участие в
престъплението, а свидетелката Т. Христова заявява при разпита си, че ,,подсъдимият
й признал за извършени от него кражби”, но не и за тази, за която му е било
повдигнато настоящето обвинение. По делото липсват доказателства да са били намерени
дори част от откраднатите пари и вещи. Наведените в разпита признания от страна
на подсъдимия, че същите са били предадени във владение на свидетеля С. М. се опровергават
от последния. Видно от разпита на свидетеля Ц. К. е, че не му е било известно и
не е установявал съпричастност на свидетеля М. към извършените кражби в С.Смоляновци.
На кое основание обаче, се е стигнало до извода за участие на подсъдимия във
въпросната кражба. Прокуратурата не е успяла да провери изнесените от него твърдения
и да събере необходимите доказателства, които да потвърдят направеното признание
за авторството на престъплението. Също така не са налице свидетели очевидци,
които да са възприели участието на който и да е от двамата - свидетеля М. и
подсъдимия П. в извършената кражба. В хода на наказателното производство не е
бил направен оглед на местопроизшествие и не са били иззети дактилоскопни следи
или каквито и да е веществени доказателства, уличаващи подсъдимия в
престъплението. Налице е единствено и само неговото собствено самопризнание,
което обаче не е достатъчно за да бъде постановена осъдителна присъда, в който
смисъл е и разпоредбата на чл.116, ал.1 от НПК и съдебната практика на ВКС
(Решение № 22 от 08.02.2019г. по к.д. № 1121/2018г. по описа на ВКС - ІІІ н.о).
Обемистият писмен доказателствен материал също не подкрепя по какъвто и да е
начин обвинението, а съдържа единствено и само данни за криминалния и
личностния статус на подсъдимия.
С оглед изложените правни съображения съдът намира, че подсъдимият Л.П. следва
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване
на престъпление по чл.195, ал.1 т.3
предл.второ във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
При този
изход на делото и като се взе предвид, че подсъдимият Л.П. е изцяло оправдан по
повдигнатото му обвинение, направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 70,00 лева по назначената съдебно оценителна експертиза,
следва да останат за сметка на държавата.
При
тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: