Р Е
Ш Е Н И Е № 1505
гр. Пловдив, 27.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение,
XVII граждански състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при секретаря Василена
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20824 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по депозирА. искова молба от М.М.,
И.У., Й.Д. и В. Х. срещу А.К., М.К., К.К., Д.С., М.С.
и П.В..
В исковата молба се посочва, че
за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по отношение на ответниците, доколкото собствеността на същите произтича от
Решение за възтсановяване право на собственост №
09384/14.06.2000 г. на ПК – Р. на техния наследодател – Е. С., досежно част от иглолистна гора в местността „Ю.”- х.
****., представляваща затревена нива с площ от 1.086 дка, представляваща имот №
******* по КВС на с. Г., община Р., обл. П. Ищците
обосновават правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по отношение на ответниците
с построени в посочения имот постройки, както следва:
-
М.М. и И.У. – са собственици на
вила № *****, наричана вила „С.” с площ от **** кв.м., построена в
североизточната част на имота по силата на договор за покупко
– продажба от ****** г. Ищците са подали заявление за придобиване право на
собственост върху предоставените за ползване гори и земи от горския фонд по пар. ******
-
Й.Д. е собственик на вила №
с площ от 25 кв.м., построена в югозападната част на имота по силата на
наследствено правоприемство от своя баща – Н. Д..
Ищецът също е подал заявление за придобиване право на собственост върху
предоставените за ползване гори и земи от горския фонд по пар.
**** ал.4 ПЗР на ЗИД на Закона за горите.
-
В.Х. е собственик на вила № *****, построена в източната част
на имота по силата на наследствено правоприемство от
своя баща – П. Х.. Ищецът Х. също е подал заявление за придобиване право на
собственост върху предоставените за ползване гори и земи от горския фонд по пар. ***** ал.4 ПЗР на ЗИД на Закона за горите.
Ищците посочват, че всички вилни
сгради са построени въз основа на служебни бележки на Градски народен съвет –
П****, от юли ***** г., от който момент са владени от тях и техните праводатели, заедно с прилежащите им части. Пречка за
упражняване на правото по заявление за придобиване право на собственост върху
предоставените за ползване гори и земи от горския фонд по пар.
***** ПЗР на ЗИД на Закона за горите /отм./, е именно Решението за
възстановяване на правото на собственост на праводателката
на ответниците – Е. С.. Оспорва се същото като се
посочва, че с него по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост
върху земи, представляващи гори, поради което се иска съдът да се произнесе
инцидентно досежно действителността на оспореното
решение по реда на чл. 17 ал.2 ГПК. В тази връзка се навеждат възражения, че ПК
не е имала правомощия да се произнася по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността върху земя, която не е включена в чл. 5, 10 ал.5 и 8 от ЗСПЗЗ.
Отделно се посочва, че са налице ограниченията за възстановяване правото на
собственост по чл. 10б, вр. чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ.
Поради изложеното ищците молят
Решение за възстановяване право на собственост № ************* г. на ПК – Р.,
да бъде прогласено за нищожно, и съдът да признае по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на част от иглолистна гора, представляваваща затревена нива с площ от ***** дка по КВС
на с. Г., обл. П..
В хода на процеса е установено,
че ответникът Д.С. е починал, като негови наследници са други двама ответници – М.С. и П. С..
Ищецът И.У. също е починал в
хода на процеса, като неговите наследници – Б.У., Д.Х. и П.У., са конституирани
като ищци на основание чл. 227 ГПК.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е
постъпил отговор на искова молба от А. и МК.. В същия се възразява, че
построените от ищците вили са незаконни, доколкото издадените служебни бележки
от Градски народен съвет разрешават построяването на временни постройки, които
няма доказателства да са търпими. Възразява се срещу позоваването на пар. ******* ПЗР на ЗИД на Закона за горите /отм./,
доколкото законът изисква постройките да са допустими по действащи закони по
време на построяването или да са търпими строежи по действието на ЗУТ.
Възразява се срещу всяко едно от подадените от ищците заявления. Досежно претенцията за осъществяване на косвен съдебен
контрол на Решението за възстановяване, се посочва, че ПК е действала в своята
компетентност, доколкото е изпълнявала задължение въз основа на съдебно решение
по гр.д. № ********** г. на Районен съд Пловдив, с което е признато право на
собствено в стари реални граници.
Навеждат се твърдения, че ответниците владеят имота от неговото закупуване, като се
пребивавали на палатки в него, а когато ги е нямало – по тяхна молба, техни
близки периодично са посещавали имота и са ги информирали за неговото
състояние. Поради изложеното правят възражение при условията на евентуалност,
че имотът е придобит по давност.
С Решение № ******** г.,
постановено по гр.д. № 20824/2013 г.
по описа на Районен съд Пловдив, предявеният от М.М.,
И.У., Й.Д., В. Х., против А.К. и М. К. иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици е отхвърлен,а по отношение на
ответниците К.К., М.С. и
П.В., и по отношение на иск за признаване нищожността на Решение за
възстановяване право на собственост № ************ г. на ПК – Р.,
производството е било прекратено.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба в частта, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск и е прекратено производството досежно искането за отмяна на Решението за възстановяване
на правото на собственост. От съда е поискано отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да се уважени предявеният иск и да се
отмени Решението за възстановяване на правото на собственост.
От ответниците А. и МК. е
депозирано становище, с което молят първоинстанционно
решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въз основа на депозираната жалба е образувано ч. в.
гр.д. № 1693/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С определение № *********
г. по посоченото дело, е потвърдено решението на първоинстанционния
съд, имащо характер на определение, с което е прекратено производството по
делото по иска за прогласяване на Решението за възстановяване за нищожно. В
мотивите е прието, че самостоятелен иск за прогласяване нищожност на Решението
е недопустим, а контрол върху същото ще може да бъде извършен в хода на процеса
по разглеждане на отрицателния установителен иск за
собственост на основание чл. 17 ал.2 ГПК. Определението не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 49/12.03.2018 г. по ч. гр.д. № 483/2017 г.
по описа на ВКС.
За разглеждане на останалата част от депозираната
жалба, а именно досежно отхвърления отрицателен установителен иск за собственост, е образувано в. гр. д. №
604/2018 г. по описа на Окръжен съд П.
В хода на въззивното
производство е починал ищецът Й.Д., като на негово място са конституирани К.
Д., М.Ф., Н.й Д. и П. Д..
При разглеждане на въззивното
производство е починала и ищцата Б.У., като нейните наследници – Д.Х. и П.У. са
страни в произоводството.
С Решение № 1213/25.10.2019 г. по в. гр. д. № 604/2018
г. по описа на Окръжен съд Пловдив, първоинстанционното
решение е обезсилено в обжалваната част и делото е върнато за ново разглеждане
от Районен съд Пловдив.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На
27.07.1962 г. Градският общински народен съвет – отдел „Архитекторуа
и благоустройство” разрешава на А. А. да постави временно за ползване през * г.
дървена сглоб. барака /палатка/ в народния парк „Р.”, за което му се издава
Служебна бележка /л.20 от том 1/.С договор за покупко
продажба /л.17 от том 1/, А. А. продава на И.У. и М.М.
вила № ****, дървена барака, находяща се в х.
*******. Продажбата цена 800 лева е получена от А. А., видно от Разписка
/*************/. На 24.04.2002 г. от М.М. и И.У. било
подадено заявление за придобиване право на собственост върху предоставена за
ползване земя - гора и земя от горския фонд /л.21 от том 1/. От същите било
подадено и заявление до Министър на земеделието и горите /л.22 от том 1/ с
молба да им бъде разрешено закупуване на застроена площ на незаконно
изградената сграда – вила № *******. Заявлението било получено на 13.02.2004 г.
видно от известие за доставяне /л.22 гръб от том 1/.
На 27.07.1962 г. Градският
общински народен съвет – отдел „Архитекторуа и
благоустройство” разрешава на Н. Д. /или Д. – декларация за идентичност на лице
с две имена /л.45 от том 1/, да постави временно за ползване през * г. дървена
сглоб. барака /палатка/ в народния парк „Р.”, за което му се издава Служебна
бележка /л.44 от том 1/. На 26.04.2002 г. от Й.Д. в качеството му на наследник
на Н. Д. било подадено заявление за придобиване право на собственост върху
предоставена за ползване земя - гора и земя от горския фонд /л.46 от том 1/.
На 27.07.1962 г. Градският
общински народен съвет – отдел „Архитекторуа и
благоустройство” разрешава на П. Х. да постави временно за ползване през 1962
г. дървена сглоб. барака /палатка/ в народния парк „Р.”, за което му се издава
Служебна бележка /л.64 от том 1/. Видно от удостоверение за наследници /л.65 от
том 1/, наследник на П. Х. се явява неговият син – В. Х..
От писмо от 09.08.2017 г. от
Министерство на земеделието, храните и горите – Изпълнителна агенция по горите
/л.111 от възз. дело/, се установява, че в
Министерството са постъпили заявления по реда на пар.
123 от ПЗР към ЗИДЗГ от В. Х., М.М., И.У. и Й.Д.. По
посочените заявления не са извършвани действия, като не е се е произнесъл
компетентен орган, тъй като липсват всички приложения по пар.
123 ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗГ /отм./.
Видно от Удостоверение от
18.02.1999 г., кметство с. Г., обл. *****/л.35 от възз. дело/, Г. Д. бивш жител на с. Г., в Данъчен регистър
от * г. на с. Г., е имал записани 12 имота, между които нива в местността „Ю.”
с площ от 2.5 дка. По делото е представен и протокол за доброволна делба от
30.06.1940 г. /л.42-45 от възз. дело/, по силата на
който в дял на К. и А.Д. се възлага нива в местността „Ю.”.
От служебна бележка /л.116 от възз. дело/ - с. Б., община Р., обл.
П., се установявам че архивите на ТКЗС с. Б., са унищожени при възникнал пожар,
поради коео не може да бъде предоставена информация
за включването на имот № 006160, находящ се в с. Г., обл. .***** местност Ю. в ТКЗС.
С протокол от 15.03.1994 г. на
ПК „Р.” /л.454 от том 2/ се предлага на основание чл. 10 ал.5 от Закона за земята,
селскостопанските имоти, които са самозелесени и
залесени по т.1 от протокола, картотекирани и лесоустроени
като гори към ДГФ без основание да бъдат изключени от ДГФ и върнати към ССФ и
да се възстановят на бившите собственици.
Видно от извадка от регистъра на
собственици на ПК към Община П. /л.514 от том 2/, към приемането на КВС от 1994
г., процесният имот е бил с неидентфицирани
собственици и временно в общински фонд.
С обявление в ДВ бр.
25/19.03.1999 г. /л.453 от том 2/ ПК „Р.” е съобщила на основание чл. 18д ал.4
ППЗСПЗЗ на заявителите за въстановяване собствеността
върху земеделски земи в зелището на с. Г., обл. П., в срок до 30 дни да се явяват за уточняване
границите на земеделските земи, разположени на териториите по чл. 18 г. ал.1
т.2 и 3 ППЗСПЗЗ. С протокол № 0901/22.03.1999 г. /л.454 от том 2/ са определени
териториите за възстановяване по пар. 4, като е
посочено, че останалата територия се възстановява в съществуващи стари реални
граници.
С Решение от 17.11.1999 г. по
гр.д. № 897/1999 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.193 от том 1/,
постановено в производство по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, било признато за установено по
отношение на Общ. ПК „Р.” правото на Д.С., М.С. и П.В. в качеството им на
наследници на Е. С. да бъде възстановена собствеността върху следната
земеделска земя: нива с площ от 1.8 дка, находяща се
в м. К., землището с. Г., обл. П.. Въз основа на
постановеното решение била депозирана молба от Д.С. до Председателя на ОПК „Р.”
П. /л.194 от том 1/ да бъде възстановена собствеността върху посочените в
решението земеделски земи.
С Решение № 09384/14.06.2000 г.
на ПК на Община Р., обл. Пловдив /л.265 от том 1/, е
възстановено правото на собственост в стари реални на наследниците на Е. Ц. Х.
на затревена нива с площ от 1,086 дка, девета категория, местно Ю. имот №
******* Видно от удостоверение за наследници /л.344/, това са именно Д.С., М.С.
и П.В..
С
договор за покупко-продажба от 11.10.2005 г., обеквтивиран
в нот. акт /л.14 от том 1/, Д.С., П.В. и М.С.
продават на К.К. посочения имот, който съответства на
имот № 006160 по карта на с. Г., обл. П.. На *********** г. с договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран
в нот. акт /л.13 от том 1/ К. К. продава на сестра си
– А.К. посочения имот. По това време А.К. има сключен граждански брак с М.К.,
поради което имотът е придобит в режим на СИО.
По
делото е изготвена комплексна СТЕ /л.636 – 649 от том 2/. Съобразно
заключението на вещото лице имотът попада в стара гора, обрасла с храсти и
млади дървета между старите и храстите, от което следва изводът, че
възстановеният имот не е бил обработваема земеделска земя. Посоченият имот е
гора по смисъла на Закона за горите, като възрастта на тази гора е не по-малка
от 100 – 120 г. и представлява в имота по начин на трайно ползване от 1930 г.
до сега. Доколкото вещите лица не са изготвили комплексна експертиза, такава е
била представена впоследствие /л.667-681 от том 2/. Според заключението по
комплексната експертиза, в леснотехническата част, в процесния имот са разположени 24 иглолистни дървета и 5
широколистни. За същия от 1947 г. не са изработвани никакви материали за
установяване неговата фондова принадлежност. Няма данни дали към 1947, 1950 –
1958 г. същият е бил облесен или залесен. В
техническата част е изработена скица 1, която чрез геодезическо
заснемане посочва действителното положение в имота. Не се установяват старите
граници на имота към момента на включването
му в ТКЗС през 1950 г.
По делото е изготвена комплексна
СТЕ /л.151 и сл. от възз. дело/. Според заключението
на вещите лица, имотът попада в гора, обрасла с храсти и млади дървета между
старите дървета, от което следва извода, че възстановеният имот не е бил
обработваема земя към 1952 г. Поради засенчванията и наличието на относително
голямо количество дървета и храсти, отдалечеността от населено място, киселите
почви, характерни за иглолистните гори, изключително ниската категория почва,
едва ли е оправдано отглеждане на селскостопански култури. По делото е приета и
леснотехническа експертиза /л.174-206 от възз. дело/, съгласно която имотът е гора по смисъла на ЗГ,
възрастта на боровото насаждение е около 110-120 г. и като гора имотът по начин
на ползване е такъв много по-рано от 1951 г.
Съдът кредитира посочените
експертизи като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и
отговарящи на поставените им въпроси.
В хода на делото са разпитани
двама С.и - С. П. /л.707-708 от том 2/ и К. С. /л.709 от том 2/.
С. С. П. посочва, че познава
ищците, доколкото и той разполага с вила в близост до техните. Според същия,
вилите са построени от 1960 – 1961 г., като между тях има борове на по 150-200
години, не и нива. С. заявява, че не разполага с информация някой да е засаждал
култури в имота. Описва растителността в имотите.
С. К. С. си спомня, че е
работила в процесното място, като е водила служители
на горското стопанство да го залесяват. Посочва, че преди залесяването е имало
няколко стари бора. Спомня си, че в началото двама – трима човека имат вили. С.
постъпила на работа между * г. и посоченото място било нива. След *. напуснала
работа. След нивите имало разположена гора.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, с предявяването на който
ищците се стремят да отрекат правата на ответниците,
за да могат да придобият прилежащия към вили, тяхна собственост, терен по
силата на пар. 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ /отм./.
По въпросите за допустимостта от предявяването на
отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е прието ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което са дадени
разяснения, задължителни за съдилищата. Прието е, че правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В конкретния случай, ищците извличат правния си
интерес от предявяването на иска с твърдения, че ако се признае, че ответниците не са собствениците, подадените от тях
заявления по пар. 123 ал.2 от ЗИД на ЗГ /отм./ ще
бъдат уважени. Съобразно пар. 5 от Закона за горите, заявленията
за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както
и тези по § 123 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите, подадени до влизането в сила на този
закон, се разглеждат по досегашния ред.
По силата на пар. 123 ал.1 от ПЗ на ЗИД на ЗГ
/ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г./, лице, построило сгради, постройки, мрежи и
съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в
сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи
застроената и нормативно опредЕ.та прилежаща площ,
ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно Закона за устройство на
територията са
търпими строежи и не подлежат на премахване.
От прочита на посочените разпоредби следва, че с
отричане правата на ответниците, в полза на ищците би
могло да възникне право на изкупване на прилежацащите
части към терена на притежаваните от тях вили, поради което същите имат правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск в настоящото производство, поради което следва да бъде изследван въпросът
за правото на собственост на ответниците.
Ищците оспорват правото на собственост както на ответниците, така и на техните праводатели.
Правопораждащият факт на правото собственост на ответниците е Решение № 09384/14.06.2000 г. на ПК на Община
Р., обл. Пловдив за въстановяване
право на собственост в стари реални граници, за което ищците претендират, че е
нищожно, доколкото е издадено от некомпетентен орган, поради което са направили
претенция по чл. 17 ал.2 ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол. В тази
връзка следва да се посочи, че независимо, че Решението за възстановяване на
правото на собственост върху процесния имот е
постановено въз основа на Решение на Районен съд Пловдив в производство по чл.
11 ал.2 ЗСПЗЗ, то претенцията се явява допустима, доколкото ищците не са били
страни в административното производство, в който смисъл намират приложение
разясненията на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС /така
Определение № 318/15.06.2018 г. по гр. д. № 4707/2017 г. на Върховен касационен
съд, 1-во гр. отделение/.
Претенцията на
ищците за нищожност на посоченото решение се основава на обстоятелство, че процесният имот представлява гора, поради което ПК към
Община Р. не била компетентна да постанови посоченото решение. Според настоящия
съдебен състав, несъмнено, за да установи надлежния ред за възстановяване
правото на собственост на имот, както и компетентният орган по
възстановяването, следва да бъде изследван въпросът какъв е статутът на имота към
момента на неговото обобществяване – гора или
земеделска земя, не и към момента на неговото възстановяване. В тази връзка
релевантни за преценка предпоставките за възстановяване правото на собственост
са ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в редакциите към момента на постановяване на Решението за
възстановяване – 14.06.2000 г.
Съобразно ЗВСГЗГФ /ред. ДВ бр. 110 от 25.11.1997 г./, законът урежда възстановяване правото на
собственост върху горите и земите от горския фонд. Възстановява се правото на
собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд съгласно Закона за трудовата поземлена
собственост /ДВ,
бр. 81 от 1946 г./, Закона за собствеността и
стопанисването на частните гори /ДВ, бр. 292 от 1947 г./, Закона за стопанисване и ползуване на горите /ДВ, бр. 71 от 1948 г./, Закона за горите /Изв., бр. 89 от 1958 г./, Наредбата-закон за съдене от
Народен съд виновниците за въвличане България в
Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея /ДВ, бр. 219 от 1944 г./, Указа за задължителното
пререгистриране на непокритите земеделски имоти /ДВ, бр. 122 от 1949 г./, както и по силата на
последвалите закони, укази и актове на Министерския съвет, Държавния съвет и
Президиума на Народното събрание. В тази връзка следва да се посочи
константната практика на ВКС, съгласно която в разпоредбата чл. 2 от ЗВСГЗГФ е определено приложното поле на закона от
гл.т. на нормативни актове, по силата на които е извършено отчуждаването на
горите, чиято собственост подлежи на възстановяване по административен или
съдебен ред. Разпоредбите на ЗВСГЗГФ не съдържат разпоредба, аналогична на чл.2
ЗВСОНИ, за да се приеме, че на възстановяване подлежат всички гори, включени в
Държавния горски фонд. Ако процесната гора не е
одържавена по силата на някой от нормативните актове, посочени в чл. 2 от ЗВСГЗГФ, собствеността и не подлежи на възстановяване
по този закон /така Решение № 507 от 12.01.2011 г. по гр. д.
№ 1140/2009 г. на Върховен касационен съд и Решение № 120
от 11.03.2010 г. по гр. д. № 3625/2008 г. на Върховен касационен
съд/.
От изложеното следва, че доколкото не са налице доказателства,
че процесният имот е бил включен в Държавния горски
фонд и то именно по посочените закони, редът за неговото възстановяване не е ЗВСГЗГФ, независимо от обстоятелство дали към момента
на обобществяване или към настоящия момент същият
фактически представлява гора.
Също следва да се отбележи, че съобразно чл. 11 от ЗВСГЗГФ /в посочената редакция/, компетентният орган
за възстановяване отново е бил Поземлената комисия, като едва с приемането на
измененията в закона от ДВ, бр. 99 от
22.10.2002 г.,
компетентният орган се явява ОСГ.
Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че от всички приобщени по делото писмени доказателства, се установява,
че към момента на обобществяването процесният имот е бил със статут на земеделска земя, поради
което същият правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Така, независимо, че архивите
на ТКЗС с. Б., са унищожени, несъмнено се установи, че през 1929 г. имотът е
бил вписан на името на Г. Д.като нива, в договорът за делба от 1940 г., имотът
също е посочен като нива, в извадката на собственици на ПК към Община Пловдив
към приемането на КВС от 1994 г., имотът също е посочен като нива, макар и без
собственик, и с Решението на Районен съд Пловдив по гр.д. № 897/1999 г. е
признато правото на възстановяване собствеността именно върху земеделска земя –
нива. В нито един момент от 1929 г. до постановяване на съдебното решение,
имотът не е бил вписан като гора. В тази връзка ирелевантно
за възстановяване правото на собственост на процесния
имот е обстоятелството какъв реално е бил имотът – както към момента на обобществяването, така и какъв е към настоящия момент, в
която насока са приетите по делото техническа и лесотехническа експертизи.
Единственото релевантно обстоятелство е като имот с какъв статут е бил отнет, а
несъмнено процесният имот е бил отнет като земеделска
земя. Поради тази причина и правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ от
компетентен орган – ПК към Община Р..
Досежно възражението за опорочаване на процедурата по
възстановяването поради пречка по чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 10 б ЗСПЗЗ, следва да
се посочи, че посочените разпоредби намират приложение, когато земите попадат в
строителните граници на населените места и имат статут на урбанизирана
територия, какъвто настоящия не е притежавал към момента на възстановяване
/така Решение № 245/2013 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 4491/2013 г. на ВКС/.
От всичко изложено следва, че
Решение № 09384/14.06.2000 г. на ПК на Община Р., обл.
П. възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, с което се
възстановява правото на собственост на праводателите
на ответниците е валидно и допустимо, издадено от
компетентен орган и по надлежния ред. Поради изложеното и ответниците
като правоприемници, въз основа на валидни договори за покупко-продажба, се
явяват собственици на процесния имот. Посоченото
обстоятелство обуславя неоснователност на предявения иск.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78 ал.3 ГПК ответниците имат право на
разноските в настоящото производство съобразно представеният списък на
разноските по чл. 80 ГПК при предходното решаване на делото, а именно заплатен
адвокатски хонорар от по 450 лева за всеки от ответниците,
или в общ размер от 900 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪЛЯ предявения от
М.П.М., ЕГН: **********; Д.Х., ЕГН: **********, П.У., ЕГН: **********,
последните двама в качеството на правоприемници на И.У., ЕГН: **********; К.П.
Д.а, ЕГН: **********, М. Й. Ф., ЕГН:**********, Н.й Й. Д., ЕГН: **********,
П.Д., ЕГН: **********, последните четирима в качеството на правоприемници на
Й.Н.Д., ЕГН: **********; и В. Х., ЕГН: **********, против А.Г.К., ЕГН:
**********, и М.И.К., ЕГН: **********, иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот № ********, с площ от
1.086 дка, находящ се в местността „Ю./х.****.,
землището на с. Г., обл. П..
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН:
**********; Д.Х., ЕГН: **********, П.У., ЕГН: **********, последните двама в
качеството на правоприемници на И.У., ЕГН: **********; К. П. Д.а, ЕГН:
**********, М.Й. Ф., ЕГН:**********, Н.й Й. Д., ЕГН: **********, П. Й. Д., ЕГН:
**********, последните четирима в качеството на правоприемници на Й.Н.Д., ЕГН:
**********; и В. Х., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ НА А.Г.К., ЕГН: **********, и М.И.К., ЕГН: **********, сумата в
размер на 900 лева, представляващи разноски в настоящото производство.
По
отношение на ответниците К.К.,
ЕГН: **********, М.С., ЕГН: **********, и П. С., ЕГН: **********,
производството е прекратено.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала.
Секретар:
М.К.