Решение по дело №257/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 250
Дата: 5 юли 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700257
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

250

гр. Враца, 05.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 09.06.2022 г., /девети юни, две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА и в присъствието на прокурора  Веселин ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия георгиев  КАН дело № 257 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ и във връзка със ЗЗП / Закона за защита на потребителите/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от „Л.Б. ЕООД е.К.“ КД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от „Л.Б.“ ЕООД с * М.Д.-Д. и Л.Х., депозирана чрез * * П.Т., против Решение № 93 от 08.03.2022г., постано-вено по АНД № 1289/2021 г. на РС – Враца,  с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № К-029162/14.12.2021г. на Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. С последното на касатора, на основание чл. 200 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300,00 лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия закон.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно – в противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.  Иска се отмяна на решението  и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграж-дение в размер на 100,00 лева.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното в настоящото производство решение РС – Враца е потвърдил издаденото от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП Наказателно постановление № К-029162/14.12.2021г.  г., с което на касатора, на основание чл. 200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от същия закон.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, изчерпателно и надлежно е описанието на нарушението, със съответните релевантни съставомерни признаци, като е дадена и коректна правна квалификация, съответстваща на описанието.

По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение визирано в НП, както и че наложеното наказание е правилно определено в предвидения от закона минимален размер и не е налице маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното НП е законосъобразно и същото е потвърдено в неговата цялост.

Така постановеното решение е правилно, а възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районния съд за законосъобразност на НП.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Районният съд е събрал относимите и допустими писмени и гласни доказателства и анализирайки същите обосновано е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.

Касаторът е наясно и за кои точно стоки е санкциониран (доколкото същите са описани по вид, грамаж и брой), поради което следва, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е допуснато нарушаване правото му на защита.

Контролните органи са извършили проверка на различни стоки при работен режим на обекта и са установили, че за описаните в АУАН и НП 10 /десет/ вида стоки – месни, млечни и рибни продукти, търговецът не е обозначил върху отделните опаковки на стоките действителната им продажна цена, на база обявената от него цена за килограм. На щанда пред тези стоки е поставена друга промоционална цена за единици мярка, различна от обозначената върху стоките.

Търговецът е поставил цената за единица мярка /кг/ на стоката, различна тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП не е с пожелателен характер, а е императивна, което налага извода, че във всички случаи, когато стоката е предварително опакована от производителя, търговецът е длъжен да обявява едновременно цената за единица мярка на стоката и продажната цена за опакованото количество от същата.

Възраженията на касатора, позовани на обичайната практика на търговеца, различното тегло на всяка отделна разфасовка, големите обеми продукти, предлагани на намаление и необходимост от допълнително преетикиране са напълно неоснователни и не се споделят от настоящия касационен състав. Изложените доводи не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1 от ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС-Враца, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗП разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Адм. съд Враца

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93  от 08.03.2022г., постановено по АНД № 1289/2021г. на РС-Враца,  с което е потвърдено НП № К-029162/14.12.2021г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

            ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД е.К.“ КД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите направените в производството разноски за настоящата инстанция в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                        2.