РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Благоевград , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200501448 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация“, ЕООД, гр. Б. против решение №
901932/5.10.2020 г., постановено по гр.д. № 130 по описа на РС-С.
В жалбата са изложени съображения за недопустимост на решението,
поради обсъждане на въпроси, които нямат отношение към предмета на
спора. В случай, че се счете решението за допустимо се излагат съображения
за неговата незаконосъобразност. Посочено е, че съдът не е съобразил
наличието на сключен договор между страните за предоставяне на ВиК
услуги, предоставянето на такива на ответника и незаплащането им от него.
Пространни съображения са изложени в жалбата и в писмена защита.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението е
правилно и законосъобразно, предвид § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗВ/ДВ бр.
103/2013 г. изм. и доп. бр. 58/2915 г./
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес
1
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок:
С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователни исковете
предявени от „В и К“, ЕООД против С. Г. М. за установяване дължимостта на
вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение №
2973/26.11.2019 г., издадена по ч.гр.д 1290/2019 г. по описа на РС- С. за
сумата от 113,75 лв., представляваща стойността на доставена, но
незаплатена ВиК услуга за периода 1.1.2019 г. – 31.5.2019 г., както и сумата
от 5.98 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.3.2019 г. до
13.11.2019 г.
За да отхвърли иска РС е приел, че за процесния период ищецът не е
имал право да предоставя В и К услуги на територията на с. И., тъй като не е
била приключила процедурата уредена в § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗВ/ДВ бр.
103/2013 г. изм. и доп. бр. 58/2915 г./ по предаването му на публичните
активи от Асоциацията по В и К. Публичните активи –публична общинска
собственост на Община С. не са били предоставени на Асоциацията към
датата на влизане в сила на договора между Асоциацията и ищеца, тъй като
Приложение 1 към договора, в което да са описани В и К системите и
съоръженията в с. И. липсва по делото, а дори и да е представено, то в него
няма как те да присъстват, тъй като окончателния протокол за разпределение
на собствеността на активите на основание чл. 13, 15 и 19 от Закона за водите
между държавата и общината е подписан по-късно - на 10.1.12019 г. от кмета
на Община С. и на 23.1.2019 г. от Министъра на РРБ.
БлОС счита постановеното решение за допустимо, тъй като съдът се е
произнесъл видно от диспозитива по допустим иск. Иск, който е предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след подадено възражение от длъжника в
предвидения от закона в чл.414, ал. 2 ГПК срок предвид, че възражението е
подадено, без да е оформено съобщението за връчване на заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д 1290/2019 г. по описа на РС-С.
Доводите на жалбоподателя за недопустимостта на решението, поради
обсъждане в мотивите на въпроси, които са ирелевантни за спора са такива
срещу правилността на съдебния акт. Решението би било недопустимо, ако
съдът се е произнесъл по непредявен иск, ако е излязъл извън предмета на
спора, като е присъдил нещо различно спрямо исканото от ищеца, както и ако
2
в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с какъвто
не е бил сезиран. Нито една хипотеза в случая не е налице.
За да се произнесе по жалбата БлОС съобрази следното:
Установява се, че ищецът „В и К“, ЕООД, Б. е издал 5 фактури в
качеството на доставчик на В и К услуги на ответника С. Г. М., с абонаментен
№ 5002372 за процесния период м. 1-5,2019 г. всяка от която на стойност
22.75лв. за предоставените 15 кубици вода всеки месец. Издадените фактури
са с № **********/11.2.2019 г.; № **********/06.03.2019 г..; №
**********/3.4.2019 г.; № **********/13.5.2019 г. и № **********/5.6.2019 г.
В същите са посочени и дните и сумите за просрочие съотв. по първата
фактура за просрочие от 245 дни е начислена лихва от 1,55 лв; по
следващата - за 22 дни е начислена лихва от 1.40 лв.; по следващата фактура
за 194 дни лихвата е начислена в размер на 1,23 лв.; по предпоследната
фактура за просрочие от 154 дни е начислена лихва от 0.97 лв. и по
последната фактура за просрочените 131 дни начислената лихва е 0.83 лв.
Ответникът в подаденото възражение в заповедното производство е
посочил, че не дължи сумата, тъй като не е сключил договор с ВиК, Б., както
и че на това дружество не са предоставени ВиК активите публична общинска
собственост за стопанисване и експлоатация и на практика то нямало
съоръжения чрез които да доставя законно вода за ПБВ до имота му.
В с.з. пълномощникът на ответника изразява становище, че ищецът не е
представил доказателства активите, собственост на ВиК Стримон да са
отписани от баланса, както изисква § 9, ал. 7, за да преминат в управление на
Асоциацията по В и К, която да ги възложи на ищеца.
БлОС счита тезата на ответника за неотносима към предмета на спора.
Според чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ стопанисването,
поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и
предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се
извършват по реда на този закон и на ЗРВКУ/Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги/. Според следващата ал. 2 в
границите на една обособена територия само един В и К оператор може да
осъществява дейностите по ал. 1 с изключение на случаите по ал. 6. В ал. 6 се
3
има предвид юридическите лица, които извършват ВиК услуги за отделни
потребители т.е. няма отношения към настоящия спор.
В ал. 5 на чл. 198о от ЗВ е посочено, че В и К операторът е търговец,
държавно или общинско предприятие - юридическо лице, което има сключен
договор с председателя на асоциацията по В и К или с кмета на общината
съгласно решение на общинския съвет за управление, поддържане и
експлоатация на В и К системите и предоставяне на В и К услуги в границите
на една или повече обособени територии, когато предоставянето на В и К
услуги е основната му дейност.
Според чл. 198п ЗВ, ал. 1 възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 се
извършва с договор по реда на този закон или по реда на ЗК. Изрично в ал. 4
на чл. 198п е посочено, че предходния ВиК оператор изпълнява
задълженията си по договора по ал. 1 до момента, в който избраният нов В и К
оператор започне да предоставя В и К услугата.
Според чл. 198б ЗВ управлението на В и К системите се осъществява от
асоциацията по В и К, в която участват държавата и една или повече общини
– когато собствеността на В и К системите в границите на обособената
територия е разпределена между държавата и общините или между няколко
общини.
Видно е, че в изпълнение на цитираните разпоредби такъв договор е
сключен от Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от
„ВиК“, ЕООД Благоевград и оператора „В. и к.“, ЕООД, гр. Б.
Не се спори, че именно сключилия с Асоциацията оператор „ВиК“,
ЕООД, Благоевград е доставял вода за процесния период на с. И.,
населеното място, където се намира имота на ответника т.е. че той е
единствения ВиК оператор за района.
За да се ангажира отговорността на потребителя, операторът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на
длъжника: 1.) валидно учредено облигационно правоотношение между тях по
силата на договор за предоставяне на ВиК услуги; 2.) изпълнение на
задължението си за предоставяне на договорената ВиК услуга и 3.)
4
стойността на тази услуга.
Твърдението за липса на облигационна връзка настоящият съдебен състав
счита за несъстоятелно като съобрази, че нормативният акт, който регулира
обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и
прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги
и потребителите, е Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на оператора. Общите условия
са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
цитираната наредба те са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-
дневния срок от обнародването им за влизането им в сила , в който срок
потребителят не е упражнил правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба– да
направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни
условия, които се отразяват в писмени споразумения. Идентични са
постановките и в разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и 2 от ОУ.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е
водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото
по несъмнен начин е установено, че ищецът - е оператор на ВиК услуги, тъй
като Асоциацията е сключила с него договора по чл. 198о от ЗВ/.
Следователно между страните е налице облигационна връзка.
Според чл. 30 от Наредбата измерената вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение въз основа на което отчитане според чл. 32 тя
се заплаща.
В чл. 33, ал. 1 от ОУ е визирано задължението за оператора да издава
ежемесечно фактури за консумацията на измерените количества и/или
служебно начислените, а според ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
От представените фактури за потребител с абонаментен номер 5002372 се
установява, като не се оспорва от ответникът, че имотът му е водоснабден и
че е ползвал визираното количество вода от 15 кубика всеки месец от
процесния период м. януари-м.май, 2019 г.. Същият не оспорва стойността на
същите, както и начислената лихва за просрочие.
5
С оглед горното въззивният съд приема за доказан факта, че дружеството-
ищец е предоставило ВиК услуги по фактури за периода м. януари – м. май ,
2019 г. в претендираните количества, като за същото е възникнало основание
да търси тяхната стойност. Очевидно ответникът не е платил сумите по
ползваните Ви К услуги поради което дължи освен стойността на доставеното
му количество вода, така и лихвата за просрочие за забавеното плащане на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Ето защо решението на РС следва да се отмени като се постанови друго,
с което ищцовите претенции в заявените основания и размери в заповедното
производство се уважат.
Ще следва да се присъдят и направените от ищеца разноските за
съдебните производства – заповедното, исковото пред РС и за пред
настоящата въззивна инстанция, които възлизат общо на 500 лв. от тях 75 лв.
/25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ за заповедното
производство; 75 лв. - ДТ за исковото производство и 350 лв. /50 лв. ДТ и 300
лв. адв. възнаграждение/ за въззивната инстанция,
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 901932/5.10.2020 г., постановено по гр.д № 130 по
описа за 2020 г. на РС-С. и вместо него постановява
Признава за установено, че ищецът „В. и к.“, ЕООД, с ЕИК .има
вземания от ответника С. Г. М., с ЕГН ********** от с. И., ул. „К. Ф.“, 3 за
сумата от 113,75 лв., представляваща стойността на незаплатени
предоставени ВиК услуги за периода 01.01.2019 г. – м. 31.05.2019 г. и за
сумата от 5,98 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.3.2019 г.
до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху първата сума, считано от
22.11.2019 г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2973/26.11.2019 г., по ч.гр.д. № 1290 по описа за 2019 г. на РС-Сандански.
Осъжда С. Г. М., с ЕГН ********** от с. И., ул. „К. Ф.“, 3 да заплати на
„В. и к.“, ЕООД, с ЕИК . направените разноски в заповедното производство в
6
размер на 75 лв., направените разноски пред РС в исковия процес в размер на
75 лв. и разноските пред въззивната инстанция в размер на 350 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7