РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Пловдив, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501691 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Й. М. против
решение № 1662/13.04.2023г. по гр.д.№ 959/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с., в частта, с която в
производство по Закона за защита от домашно насилие жалбоподателят е отстранен от
съвместно обитаваното с въззиваемата жилище и му е забранено да доближава същото,
въззиваемата, както и местоработата й, местата й за социални контакти и отдих за срок от 18
месеца. Решението се обжалва, в частта относно определения срок на мерките за защита,
като жалбоподателят счита, че същият е прекомерно дълъг и е определен, без да са отчетени
смекчаващите вината му обстоятелства, а именно, че има чисто съдебно минало, няма
противообществени прояви, трудово е ангажиран и е съдействал по всякакъв начин за
пълното изясняване на обстоятелствата по делото.
От въззиваемата К. А. Г. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата, като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производство по гр.д.№ 959/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с. е образувано по молба на К. А.
Г. против А. Й. М.. В молбата се твърди, че страните съжителстват на семейни начала и
имат две пълнолетни деца. На 22 срещу 23.01.23г. около 01.00ч. молителката се върнала от
работа в съвместно обитаваното жилище. М. седял в кухнята и пиел ракия. К. Г. вляза в
спалнята, където била снаха й А.. Тя й се оплакала, че А. М. я притеснява- карал я да му
прави компания в кухнята и не я пускал да си ляга. В този момент М. нахълтал в спалнята,
грабнал телефона от ръката на молителката и го счупил в пода. Казал й: “Ти с ебачите ли си
говориш и затова ли го оставяш без звук?“. Протегнал се да я хване за гушата, но тя се
дръпнала и той не успял. През цялото време я псувал и се заканвал, че ще я убие. Снаха й
успяла да го избута от спалнята. М. ги накарал насила да седнат при него в кухнята и им
1
казал, че ще ги тормози. Цяла нощ карал молителката да му сервира и да му прави мезета.
Той заспал към 5 ч. сутринта и К. Г. извикала родителите си да я вземат оттам, заедно със
снаха й. Когато се събудил, М. се обадил по телефона и им се заканил, че ако не се приберат,
ще приготви пистолета, за да ги убие. Молителката се уплашила и отишла до VІ РПУ за
помощ. Около 16,00 часа на следващия ден тя видяла, че М. стои във входа на блока на
родителите й. Той се нахвърлил върху нея и започнал пак да се заканва, че ще я убие.
Посегнал да я удря, но баща й го спрял. На 23.01.23г. в 19.00 ч., както си стояли всички в
дома на майка й, чули, че входната врата се отваря и видели, че М. разливал туба с бензин
по коридора и поливал себе си. Казвал, че ще запали всички тях и след това ще запали и
себе си. Родителите й успели да вземат от ръцете му тубата с бензин, извели го пред блока и
молителката отново се обадила за помощ на тел. 112.
В първото по първоинстонционното дело публично съдебно заседание
жалбоподателят по настоящето дело е заявил, че от години въззиваемата търсела повод да го
изгони от жилището и това била причината да подаде молба за защита по ЗЗДН.
Във въззивната жалба, по която е образувано настоящето дело, не се излагат
оплаквания относно констатациите на първоинстанционния съд относно извършените от
жалбоподателя актове на домашно насилие, описани в молбата от К. Г.. Същите се
подкрепят както от приложената към молбата за защита декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
така и от показанията на свидетелката А. И., която живее на съпружески начала със сина на
страните и е живяла заедно с тях в жилището на ул.***, в гр.Пловдив, от което е отстранен
жалбоподателят. Спорът по настоящето дело се свежда единствено до срока, за който са
наложени мерките по чл.5, ал.1, т.т.2 и 3 от ЗЗДН. Продължителността на този срок е в
зависимост преди всичко от тежестта на извършените актове на домашно насилие, но така
също и от наличните данни за трайно проявяваното отношение на жалбоподателя към
въззиваемата.
Безспорно е, че страните са живели заедно дълги години и имат две пълнолетни деца.
В молбата за защита се сочи, че от години А. М. постоянно употребява алкохол, не работи,
не полага никакви грижи за общото домакинство и тормози психически и физически К. Г..
При инцидентите на 22 срещу 23 януари 2023г. той отново е бил пиян. Системната употреба
на алкохол от жалбоподателя се потвърждава и от показанията на свидетеля С. М., който е
негов брат. На този свидетел му е известно за проблемите в отношенията между страните,
но той твърди, че брат му никога не е упражнявал физическо насилие спрямо жената, с
която живее. Свидетелката А. И., която е пряк свидетел на инцидента от нощта на 22 срещу
23 януари, обаче сочи, че жалбоподателят се е опитал да души въззиваемата и се е наложило
И. да застане между тях и да го избута от стаята. Тази свидетелката сочи също така, че и тя и
въззиваемата се страхуват от жалбоподателя. Той заплашвал К. Г., че ще я застреля, макар че
никой не бил виждал той да има пистолет. Такъв не бил открит и при извършена проверка от
служители на VІ РУ на МВР- гр.Пловдив. Жалбоподателят обаче не спазвал издадената
заповед за незабавна защита, като по цял ден обикалял около блока на ул.***. По причина
на това свидетелката и въззиваемата не се били върнали в жилището на посочения адрес.
Също така по причина на изпитвания страх от жалбоподателя въззиваемата не ходела сама
на работа, а била придружавана от баща си. По отношение на инцидента в жилището на
родителите й е безспорно, че жалбоподателят е залял себе си, а не някой от другите
присъстващи, с бензин и е заплашил, че ще се запали, ако жена му не се върне при него.
Дали е имал намерение да запали жилището, не може да се приеме с категоричност, тъй като
е излял бензин в коридора, като е възможно това да е станало докато е заливал себе си.
В проведеното на 14.03.2023г. публично съдебно заседание по гр.д.№ 959/2023г. на
ПдРС, ІІ бр.с. А. М. е заявил, че преди две години уличил К. Г. в изневяра. Дали това е така,
не се установява от доказателствата по делото, но е ясно, че той я ревнува, а тя е негативно
настроена спрямо него заради това, че не работи, системно употребява алкохол и я тормози
с обвинения в изневери. Установява се, че поне при конкретния инцидент от 22 срещу 23
януари жалбоподателят се е опитал да упражни физическо насилие спрямо нея. Не се
установява обаче в този или в други някакви случаи той да й е нанесъл физически травми.
2
От приетата по първоинстанционното дело справка за съдимост е видно, че
жалбоподателят не е осъждан, но с решение от 06.06.2014г. му е наложено административно
наказание за управление на МПС без свидетелство за управление. Очевидно, че той има
проблем с алкохола, под негово въздействие става конфликтен, агресивен и до голяма
степен неориентиран в действията си и с непредсказуеми реакции. От друга страна
действията му, с оглед на които е подадена молбата за защита, не се отличават с особено
голяма тежест, опасност и вредни последици за пострадалата. Проявявайки агресия,
жалбоподателят не стига до край, включително и в случая, когато е залял коридора на
жилището на родителите на въззиваемата. Снаха му е успяла да го възпре да души жена си и
го е извела от стаята, в която са били, като той не е упорствал в намерението си да се
саморазправя с нея. Също така е бил изведен и от жилището на родителите на К. Г., при
положение че вече е бил излял бензин и ако е имал сериозно намерение да го възпламени, то
родителите на жена му биха били в голяма опасност, докато го извеждат. Предвид всичко
гореизложеното, съдът намира, че не е налице основание за налагане на мерките по чл.5,
ал.1, т.т. 2 и 3 от ЗЗДН за максималния срок от 18 месеца. От друга страна, като се има
предвид, не само рисковия характер на извършените от него деяния, но и наличието на
данни, че той не спазва стриктно мярката по т.3 да не приближава жилището на
въззиваемата, съдът намира също така, че не е уместно срокът на тези мерки да бъде
определен под една година. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде изменено,
като срокът на горепосочените мерки бъде намален от 18 на 12 месеца.
Съобразно с решението по делото и предвид обстоятелството, че
първоинстанционното решение не се обжалва изцяло, включително и в частта относно срока
на мерките, ще следва да бъде присъдена по ½ от направените от страните съдебни
разноски, които за жалбоподателя са в размер от 25 лева, а за въззиваемата в размер от 600
лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1662/13.04.2023г. по гр.д.№ 959/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с., в
частта, с която в производство по Закона за защита от домашно насилие жалбоподателят А.
Й. М. е отстранен от съвместно обитаваното с въззиваемата жилище- *, находящ се в гр.
Пловдив, ул.“***, и му е забранено да доближава въззиваемата К. А. Г., жилището й,
находящо се в гр. Пловдив, ул.“***, *, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на същата за срок от осемнадесет месеца, като НАМАЛЯ срока, за който са наложени
горепосочените мерки за защита, от осемнадесет на дванадесет месеца.
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Пловдив, ул.“***, *, да заплати на А.
Й. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.“***, *, сумата от 12,50 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.“***, * да заплати на
К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Пловдив, ул.“***, *, сумата от 300 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4