№ 380
гр. София , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502690 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 1998 от 09.03.2020 г., постановено по гр. дело № 6918/2018 г. на Софийски
Градски съд, ГО, 23 състав, са отхвърлени предявените от И. Г. Ш. срещу В. Г. Л. искове с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите от 50 000 щатски долара и 50
000 евро, главници по договор за заем от 01.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца
И.Ш., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения
на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и необоснованост.
Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че не е представена в оригинал
процесната разписка от 01.07.2009 г. за отпуснатия заем от ищеца на ответника за сумите от
50 000 щатски долара и 50 000 евро, че не са се осъществили правопораждащите факти на
спорното правоотношение, респ. че договор за заем не бил сключен и че за ответника не е
възникнало задължение за връщане на сочените суми. Поддържа, че макар да не е
1
представил оригинала на разписката, е представил официално заверен препис на същата,
която съдържа всички елементи на договора за заем, поради което изключването й от
доказателствения материал по делото въпреки изричната разпоредба на чл.183, изр. второ от
ГПК съставлявало тежко процесуално нарушение, опорочило и крайния съдебен акт. На
отделно основание сочи, че съдът неточно е отказал свидетелски показания на основание
чл.164, ал.1, т.4 ГПК, на което основание ищецът никога не е искал събирането им, като
същевременно неправилно е приложил и разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, съгласно
която свидетелски показания са допустими, когато документът е изгубен, какво е и
твърдението на ищеца. Като счита, че по делото са ангажирани и други неоспорени от
ответната страна доказателства, вкл. водената корес-понденция, които се намират в пряка
връзка с предоставения заем, моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо него уважи предявените искове като осъди ответника да му заплати изцяло
претендираните суми.
Въззиваемият В.Л. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока
по чл.263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
правилността му е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД от И. Г. Ш. срещу В. Г. Л. за присъждане на сумите от 50 000 щатски
долара и 48 697 евро, представляващи главници по договор за заем от 01.07.2009 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Съгласно
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че
договорът за заем за послужване е реален и едностранен: той се счита сключен не с
постигане на съгласието относно отпускане на заема и условията, при които ще бъде върнат,
а с предаването на парите или заместимите вещи, като задължение по него поема само
едната страна – заемателят. Законът не предписва някаква форма, съблюдаването на която
да е условие за валидността на договора за заем. Когато предмет на задължението обаче е
сума, по-голяма от 5000 лв., за доказването му ще е необходима писмена форма – по
аргумент от чл. 164, ал. 1, т.3 от ГПК. Обичайно в тези случаи заемателят издава и предава
във владение на заемодателя разписка, в която удостоверява факта на получаване на
определена парична сума и която служи като доказателство за това. Настъпването на
елементите от фактическия състав на договора за заем следва да бъде установено чрез
провеждане на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца.
2
В настоящия случай спорът между страните е концентриран върху съществуването на
твърдяното заемно правоотношение, по което се претендира реално изпълнение на двете
парични вземания. За доказване на същото ищецът Ш. е представил копие от разписка от
01.07.2009 г., съдържаща признание от ответника, че е получил от ищеца сумите от 50 000
щатски долара и 50 000 евро в заем за срок от пет години при годишна лихва от 20 %,
платима на 5-то число, което доказателство е надлежно и своевременно оспорено от
ответника по отношение на неговата автентичност и вярност. С оглед на това, с
определение от закрито заседание на 18.12.2018 г. първоинстанционният съд е задължил
ищцовата страна да представи оригинала на разписката от 01.07.2009 г. В проведеното
открито съдебно заседание на 22.02.2019 г. процесуалният представител на ищеца адв.Т. е
заявил, че не разполага с оригинала на разписката, поради което е представил заверен
препис и е помолил да се даде още една възможност за представяне на оригинала. В нарочна
молба от 08.05.2019 г., ищецът чрез адв.Т. заявява, че оригиналът на разписката е изгубен по
време на пътуване в резултат на настъпил инцидент с багаж на ищеца и представя
регистрирана жалба до превозвача. С определение от 08.11.2019 г. съдът е издал
удостоверение, което да му послужи пред съответната авиокомпания, въз основа на което да
се снабди с доказателство, че процесната разписка се е намирала в багажа. Поради
непредставяне на доказателство, че процесната разписка се е намирала в изгубения багаж,
както и непредставянето на оригинала на разписката, съдът е приложил чл.183, изр.второ от
ГПК и е изключил преписа на документа от доказателствения материал по делото.
Твърдението, че документът е откраднат, е недоказано, тъй като изхожда от ползващата се
от него страна, а представеният доклад за проверен багаж не доказва процесната разписка да
е била в този багаж, който при това е бил не на ищеца, а на съпругата му. В този смисъл е
неоснователно наведеното от въззивника възражение за наличие на процесуално нарушение
от Градския съд при приложението на чл.183, изр.второ от ГПК. Не се установи и
разписката да е изгубена, за да е налице нужда от прилагането на чл.165, ал.2 от ГПК. Освен
това, свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000
лева, какъвто е настоящият случай, са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че твърдяното заемно отношение между страните е
недоказано, поради което претенциите за връщане на сумите се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в частта, в която са отхвърлени исковете за сумите от 50 000 щатски
долара и за сумата от 48 697 евро. В частта, в която е отхвърлена исковата претенция над
претендираната сума от 48 697 евро до 50 000 евро, първоинстанционният съд се е
произнесъл свръхпетитум, тъй като за разликата от 1303 евро той не е бил сезиран, поради
което решението в тази му част следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемия В.Л. следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 5 125,80 лева, представляващи заплатено
3
адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивния съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1998 от 09.03.2020 г., постановено по гр. дело № 6918/2018 г. на
Софийски Градски съд, ГО, 23-състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от И. Г.
Ш. срещу В. Г. Л. иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 1303 евро,
представлявашща разликата над претендираните 48 697 евро до отхвърлените 50 000 евро
като главница по договор за заем от 01.07.2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1998 от 09.03.2020 г., постановено по гр. дело № 6918/2018 г.
на Софийски Градски съд, ГО, 23 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Г. Ш. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.София, бул. “Витоша“
№10, ет.1, ап.8, чрез адв. Т., да заплати на В. Г. Л. с ЕГН:**********, с адрес: гр.***,
бул.“***“ №**, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 5125,80 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4