РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Ловеч, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310102080 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София,
чрез пълномощник юрисконсулт С.К., срещу М. М. И., по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, в която
се твърди, че на *** между „Креди Йес“ ООД /заемодател/ от една страна, и ответницата М. М. И.
/заемател/ от друга, е подписан Договор за паричен заем № *** с чиста стойност в размер на 300 лв.
/триста лева/, с уговорени 15 на брой седмични вноски в размер на 30.00 лева, като първата е с
падежна дата – 10.10.2022 г., а последната – на 16.01.2023 г. Общата дължима сума, която следвало
да бъде върната на заемодателя в посочения период била в размер на 318.78 лева, като в
изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение са постъпили плащания в
общ размер на 30.00 лева.
Посочва се, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент, и ищеца
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“
ООД цедирал /прехвърлил/ вземането си по гореописания договор за паричен заем на ищеца, като
цесионер. Придобитото от ищеца вземане, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия,
възлизало на 448.11 лева, от които 281.06 лева – непогасена главница, 16.47 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 150.56 лева – неустойка. Всички непогасени вноски по договора били с
настъпил падеж и съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.
Посочва се още, че във връзка с прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи
действие спрямо ответника, предишният кредитор /цедентът/ с пълномощно от 12.01.2024 г. е
упълномощил ищеца да уведоми от негово име /на цедента/ всички длъжници по вземанията на
последния, които са цедирани съгласно сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това,
1
цедентът, чрез пълномощника си – ищецът, изпратил чрез препоръчана поща до длъжника
уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, а в случай че съдът приеме, че длъжникът
не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, ищецът моли да се счита, че е
налице надлежно уведомяване в рамките на съдебното производство с получаване на исковата
молба и приложеното към нея уведомление за прехвърляне на вземанията.
Ищецът посочва още, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу ответницата, но по образуваното ч.гр.дело № 1788/2024 г. на Районен съд – Ловеч,
заявлението му било отхвърлено, поради което и съгласно указанията на заповедния съд, предявява
настоящия осъдителен иск.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде
осъдена ответницата да му заплати дължимата сума в общ размер на 448.11 лева по Договор за
паричен заем № *** от ***, от която: 281.06 лева – непогасена главница, 16.47 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 150.56 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
С уточняваща молба от 16.12.2024 г., ищецът поддържа, че ответницата – длъжник е
направила плащания по договора за заем в общ размер на 30.00 лева, от които: погасена главница –
18.94 лева, погасена договорна лихва – 2.31 лева и погасени неустойки – 8.75 лева. Уточнява, че
претендираната сума в общ размер на 448.11 лева е част от вземането по приложения към
заявлението запис на заповед, издаден за сумата от 450.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В депозирана писмена
молба от негов пълномощник, се поддържа предявения иск. Представен е списък на разноските на
ищеца.
Ответницата М. М. И., редовно призована, не се явява и не изразява становище по
предявения иск.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1788/2024 г.
по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№
7460/03.07.2024 г., от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело №
1194/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, впоследствие преобразувано в ч.гр.дело №
1788/2024 г. по описа на същия съд /след разрешен спор за подсъдност/, срещу длъжник М. М. И. за
същите вземания, основаващи се на Запис на заповед, издаден в обезпечение на задълженията по
посочения в исковата молба договор за паричен заем.
С Разпореждане № 2568/06.10.2024 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и указал на заявителя за възможността в
едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземанията си.
С оглед на това и в указания срок са предявени настоящите осъдителни искове по реда на чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Безспорно е по делото, че на *** е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея
2
Договор за паричен заем № *** между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, и
ответницата М. М. И., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя потребителски заем в размер на сумата 300.00 лева, която заемателят е получил, при
уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ 49.053%, месечен лихвен процент – 3.340%, с обща
сума за плащане – 318.78 лева, която се дължи на 15 броя седмични вноски, с дата на първо
плащане – 10.10.2022 г. и дата на последно плащане – 16.01.2023 г. /видно от чл. 3, в който са
посочени параметрите на отпуснатия заем/.
Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ и на условията на чл. 10 ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и с
още едно от посочени обезпечения, по избор на заемателя – в случая ценна книга, издадена в полза
на заемодателя.
Видно от чл. 8 от договора, с подписването на същия заемателят декларирал, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл. 10 ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, дължи на
заемодателя неустойка в размер на 131.22 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен
в погасителния план към договора за заем.
Установява се, че на ***, т.е. в деня на сключване на договора за паричен заем, ответницата
М. М. И. е издала запис на заповед, с който се е задължила да заплати на предявяване на „Креди
Йес“ООД сумата от 450.00 лева за обезпечаване изпълнението на процесния договор за паричен
заем, съставляваща общо дължимата сума по договора при непредоставено обезпечение /видно от
приложения в оригинал по ч.гр.д.№ 1194/2024 г. на ЛРС Запис на заповед от ***, предявен на
длъжника на 04.10.2022 г./.
На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на „продавач“ /„цедент“/, и
ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на „купувач“ /„цесионер“/, е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по
процесния договор за паричен заем /под № *** от приложение № 1/12.01.2024 г. към договора за
цесия – л. 24 от делото/.
Представено е потвърждение от „Креди Йес“ ООД по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за така
извършената цесия.
Съгласно представено пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът /продавач/ „Креди Йес“ ООД е
упълномощил цесионера – ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които последното е цедирало /прехвърлило/, съгласно договора за
цесия, сключен на 12.01.2024 г.
С оглед на това, дружеството-ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратило
уведомително писмо до ответницата за извършената цесия и за размера на задължението й, както и
че неин кредитор вече е това дружество, като видно от приложената обратна разписка, пратката не
е била връчена на получателя, с отбелязване, че е „преместен“ от посочения адрес.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителни
искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД, за присъждане на вземания по
договор за паричен заем.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД, като
3
заемодател, и ответницата, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен
заем № ***/***, по силата на който заемодателят е предоставил на ответницата паричен заем в
размер на сумата 300.00 лева, а тя се е задължила да го върне.
Това вземане, се установи, че е прехвърлено по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. и Приложение № 1/12.01.2024 г. към него, който
съдът намира, че е валидно сключен между заемодателя /цедент/ „Креди Йес“ ООД и цесионера -
ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като последният има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й
кредитор с приложеното към исковата молба уведомително писмо за цесията, връчено й заедно с
преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК – в този смисъл е установената
съдебна практика /напр. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение,
и др./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа
за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см.
Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Безспорно е, че процесните вземания, произтичащи от договор за паричен заем, са
обезпечени със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/. В случая с
въведените твърдения в исковата молба от ищеца - поемател за наличието на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, каквото се явява договора за паричен заем.
Съдът счита, че договорът за паричен заем, по който се търси изпълнение има характер на
договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично
изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
4
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за паричен заем, годишният процент на разходите по кредита е
49.053%. В договора се съдържа задължение за заемателя да заплати неустойка на кредитора в
размер на 131.22 лева, в случай че не предостави уговореното в договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на определените от
кредитора условия.
При съобразяване посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, съдът
счита, че при изчисляването му не са включени разходите за заплащане на така уговорената
неустойка.
Касае се за разход за неустойка, дължима поради самия факт на непредоставяне на
обезпечение, а не като разход, който се дължи поради неизпълнение на задълженията по договора
за кредит, с оглед на което съдът приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 19 ал. 3, т. 1 от
ЗПК, предвиждаща невключване в ГПР на разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Съдът счита, че разходите по заплащане на неустойка е следвало да се включат в ГПР по
кредита. Фактът на невключването им съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР бяха
включени и разходите за неустойка, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия
предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК
– нищожност на клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се
отбележи, че при тази недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
С оглед направения по-горе извод, че при сключването на договора за кредит не е спазено
императивно изискване на ЗПК относно съдържанието на ГПР, при което договорът се явява
недействителен, съдът счита, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл съдът съобразява постановеното Решение от
21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.
В случая предоставената в заем сума е в размер на 300.00 лева, т.е. това е чистата стойност
на заема. Както се посочи, ищецът признава в исковата молба, че в изпълнение на поетото от
страна на длъжника договорно задължение, са постъпили плащания в общ размер на 30.00 лева.
При тези твърдения, съдът приема, че чистата сума по заема, която се дължи е в размер на 270.00
лева.
5
От страна на ответницата не се твърди, а и по делото не са представени доказателства да е
погасила изцяло задължението си за главницата по договора за заем.
С оглед на изложеното, предявеният главен иск се явява основателен до размер на сумата
270.00 лева - главница, до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /03.07.2024 г./ до изплащане на вземането, а в
останалата част исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, т.е. в частта
на главницата за разликата от 281.06 лева до 270.00 лева, както и за заплащане на претендираните
договорна лихва и неустойка, тъй като се основават на недействителен договор /чл. 23 от ЗПК/.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат и в двете производства, съразмерно с
уважената част от иска, по аргумент от разрешението в т. 5 от Решение по дело № С-714/22 на
СЕС, да не се поставят в тежест на потребителя процесуалните разноски при установена
нищожност на договорна клауза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл.
240 от ЗЗД, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин-6“, ет. 2, сумата 270.00 лв. /двеста и седемдесет лева/, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № *** от ***, обезпечен със Запис на заповед от ***, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /03.07.2024 г./ до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, т.е. в частта на
главницата за разликата от 281.06 лева до 270.00 лева, както и за заплащане на сумите 16.47 лв.
/шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – договорна /възнаградителна/ лихва и 150.56
лв. /сто и петдесет лева и петдесет и шест стотинки/ – неустойка, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за присъждане на
направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да бъде преведена присъдената сума в полза на ищеца
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД:
Банка: ***
IBAN: ***
BIC: ***
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1788/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6