№ 31
гр. К., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Г. Е., ЕГН**********, от гр. Г. срещу
наказателно постановление № 23-0286-000352/08.09.23г., издадено от Л. М. на
длъжност началник група при ОДМВР- С., РУ- К., с което на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 103 ЗДвП.
В депозираната жалба са релевирани множество доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, доведели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за несъответствие на възприетите от
административните органи фактически положения с обективната
действителност. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява не
се явява, представлява се от своя упълномощен процесуален представител –
адв. Г. Д., който поддържа жалбата и изложените в нея подробни
1
съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Районен съд- К., като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна:
На 20.08.22 г., около 03.00 часа свид. А. Н. и А. В. и двамата
служители в РУ- Коситнброд изпълнявали своите служебни задължения в
района на гр. Г., в наряд като Авто патрул- 400, за времето от 19.00 часа до
07.00 часа сутринта. Свид. Н. подал стоп палка по образец на МВР на лек
автомобил „Лада“, модел „Урбан“ с рег.№*** който не е бил спрял на
посоченото място, а е продължил своето движението си по ул. „С.“, след като
е ускорил. Посоченият автомобил е бил последван от полицейските
служители с управляван от тях служебен автомобил, но поради рисковото
управление е бил изгубен от поглед.
По случая е била образувана преписка, в която е установено, че лек
автомобил „Лада“, модел „Урбан“ с рег.№**** се води собственост на ТП
ДГС- гр. Г., а на процесната дата е бил управляван на жалбоподателя, като
заедно с него в колата са присъствали и свид. Д.Г. и С. И.
С акт за установяване на административно нарушение №
713450/31.08.23 г., съставен от А. М. Н. – мл. автоконтрольор при РУ- К. е
констатирано, че на 20.08.23г., в 03.00часа, в гр. Г., ул. „С.“, третокласен път
8132 с посока на движение от село Р. към гр. Г. жалбоподателят управлява
лек автомобил „Лада“, модел „Урбан“ с рег.№*** собственост на ТП ДГС Г.,
като в района непосредствено преди входа за р. Г. при подаден ясен сигнал
със стоп палка по образец на МВР водача не спира плавно най-вдясно на
2
посоченото място, а ускорявайки продължава движението си в гр. Г. по улица
„С.“.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, като
актът е съставен на 31.08.23г. и е подписан от въззивникът на 08.09.23г./видно
от приложения по делото препис от АУАН/.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № 23-0286-000352/08.09.23г., издадено от Л. М. на длъжност
началник група при ОДМВР- С., РУ- К., с което на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта,
на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 6 месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 08.09.23 г., видно от
инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в РУ- К. на
11.09.23 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
Горепосочената фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите А. Н., Д.М., А. В., Стоян Асенов И., Д.Г. и Х. А.. Съдът
кредитира изцяло показанията на посочените в свидетелите, като относими и
непротиворечиви с останалите доказателства по преписката.
Съдът кредитира и приобщените по делото докладни записки,
изготвени от служители при РУ- К., декларации от служители при ТП ДГС-
Г., заповед на директора на ТП ДГС- Г., заповед №8121з-1632/02.12.21г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител водач,
длъжностни характеристики на адм.наказващия орган и акосъставителя, GPS-
координати за управляваната от жалбоподателя кола и др.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
3
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки
това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради
наличието на съществено процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, довело до ограничаване правото му на защита.
При съставянето на процесния АУАН е допуснато неотстранимо
съществено процесуално нарушение, изводимо от липсата на свидетели. Една
от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията
на актосъставителя, предвидени в процесуалния административнонаказателен
закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да
е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на
свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната
истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства,
при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат
източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните
обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на
издаденото НП пред съда.
Съдът констатира нарушение на процедурата по съставяне на АУАН.
Съгласно чл.40, ал.1-4 ЗАНН се предвижда в присъстването на кои лица се
съставя акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи
от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка.
Втората категория са - свидетели, присъствали при установяване на
4
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими
към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия
извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това,
дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са
лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по
изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са
двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице за
законосъобразност на започналото административнонаказателно
производство и за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Видно от показанията на актосъставителя А. Н. същият във
въпросната вечер- 20.08.23г. е бил в патрул заедно със свидетеля А. В., а не с
Д. К. М./посочен като свидетел в АУАН-а/. Последният подписал акта не е
очевидец на нарушението, нито е извършвали проверка или е участвал в
проверка при която да е установил наличието на нарушение, а просто
положил подпис, за да придаде на акта изискваната от закона форма. Във
въпросния случай, АУАН е следвало да се подпише от двама свидетели,
доколкото не е бил подписан от свид. А. В..
В конкретния случай, при съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН.
Административно наказващият орган пък от своя страна, не е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да
се произнесе по преписката, респективно преди да издаде наказателното
постановление, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване
на спорните обстоятелства. Тежестта на доказване в
5
административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган.
Ето защо, съдът намира, че при съставянето на атакуваното НП, АНО
е допуснал съществени процесуални нарушения довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснато неотстранимо
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело
иманентно до ограничаване правото на защита на въззивника.
Наред с това е била нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН,
доколкото АУАН-а е бил връчен в отсъствието на жалбоподателя/на
08.09.23г./л.8 от д./, последният е бил намерен/доколкото се е явил след като е
надлежно призован, а не са събрани данни в обратната насока/ и е следвало да
се случат тези действия в деня на съставянето му.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло незаконосъобразно, а това
обстоятелство лишава от смисъл обсъждането на останалите релевирани в
жалбата доводи, както и въпросът, касателно неговата правилност.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът следва да се
произнесе по извършените от страните разноски, но доколкото не се
претендират такива от жалбоподателя, то съдът не следва да се произнесе по
този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т,1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-0286-
000352/08.09.23г., издадено от Л. М. на длъжност началник група при
ОДМВР- С., РУ- К., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя Н. Г. Е., ЕГН**********, от гр. Г.
са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 103 ЗДвП като незаконосъобразно.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. област, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7