Решение по дело №2587/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р     Е    Ш   Е   Н   И  Е № 260224

 

    град  Пловдив, 16.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело № 2587/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Образувано е по  въззивната жалба на  Ц.Д.Г. с ЕГН ********** и Р.В.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.И., против  решение № 2183/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 536/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІV гр. състав,  в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ц.Д.Г. и Р.В.Г. против Й.Д.Д. с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата над 179,75 лв. до размера от 3 951,53 лв.  за извършените от тях подобрения в имота. С въззивната жалба се счита, че в тази му част решението е неправилно, иска се неговата отмяна  и постановяване на друго решение по същество, с което претенцията да се уважи до размера от 3 951,53 лв.   

Въззиваемата страна Й.Д.Д., чрез адв. Р.П.  оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и  иска същото да бъде потвърдено.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред Районният съд, по което е постановено обжалваното решение, е по втора фаза на делбата. С решението си по делото от 29.06.2020 г., което като необжалвано е влязло в сила, ПРС е постановил изнасянето на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти: втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 116,12 кв. м., построена в УПИ  ІХ-393 по регулационния план на гр. С., ведно с 1/2  ид. част от общите части от сградата и избите, както и прилежащата 1/2  ид. част от дворното място с площ 480 кв.м. а съгласно документ за собственост с площ 530 кв.м., което съставлява УПИ № ІХ-393 и гараж с площ от 27 кв. м., находящ се в североизточната част на дворно място.

В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата, проведено  на 18.09.2019 г. съделителите  Ц.Д.Г.  и Р.В.Г., чрез адв.С.И. са предявили против Й.Д. и Х.Г. претенции за сметки, извършени със знанието и без противопоставянето на другите страни, всички в общ размер на 34 000 лв. Претенциите са уточнени с молба от 02.10.2019 г. /л.132 от делото пред районния съд и молба на листове 143-145 от делото пред РС, в която са заявили, че търсената от тях сума представлява стойност на извършени и заплатени СМР в делбеното жилище – в кухнята, в дневната, в спалнята, и в детската стая, в коридорите, в банята и тоалетната, за изграждане на вътрешна сградна инсталация и монтаж на парно с котел и радиатори, които работи са извършени през 2007 г., 2010 г. и 2018 г. и са подробно описани по видове и размери. Заявили са, че претендират за осъждането на Й.Д. и Х.Г. за заплащането от всеки един от тях на сумата от общо 4325 лв., съответстваща на квотата им от съсобствеността на делбеното жилище.

С решението си в мотивната част районният съд е разгледал  претенциите,  като  е приел, че се касае до дейности, довели до увеличение стойността на имота, определил е правната им квалификация като такива по чл.30, ал.3 ЗС – извършване на подобрения при съгласие на съсобствениците, но предвид отправеното възражение за погасяване на вземанията по давност, е приел, че непогасена е само претенцията за ремонтите, осъществени през 2018 г., от които ищцата дължи сумата от 179,75 лв.

  В диспозитива на съдебното решение обаче съдът е постановил осъждане на Й.Д.Д. да заплати общо на Ц.Д.Г. и Р.В.Г. сумата от 179,75 лв. „за извършени от тях подобрения в имота“ и  отхвърляне на предявения от Ц.Д.Г. и Р.В.Г. против Й.Д.Д. иск за заплащане на сумата над 179,75 лв. до 4325 лв. „за извършените от тях подобрения в имота“.

 При така формулирания диспозитив се налага се извода за недопустимост на постановения съдебен акт като постановен при разглеждане на непредявен иск. 

Така, както е описана в  диспозитива на съдебното решение, претенцията не може да свърже по какъвто и да  е начин с претенцията, направена с молбата на жалбоподателите в първото съдебно заседание след допускането на делбата и с уточняващите молби. Претенцията „за извършените от тях подобрения в имота“ не е индивидуализирана по какъвто и да е било начин, като не е посочен вида и размера на всяко едно от различните подобрения, за които се претендира от ищците, не е описан по никакъв начин и недвижимия имот, в който се твърди подобренията да са извършени. Индвидуализацията на всяка претенция за подобрение по вид, размер и време на извършване е наложителна, доколкото претенцията за всяко едно подобрение има характера на отделен облигационен иск. Произнасянето с решението по въпросите, включени в обхвата на силата на пресъдено нещо - чл. 298 ГПК /страни, основание на спорното право, предявено с исковата молба и заявеното искане/ следва да се съдържа в диспозитива на съдебното решение като краен и синтезиран извод дали спорното право на предявеното основание съществува за ищеца, съответно при предявен отрицателен установителен иск - дали ответникът притежава отричаното от ищеца право. Диспозитивът на съдебното решение - чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК изразява волята и постановеното от съда по спорното право, а мотивите, които се излагат към решението съдържат анализ на доказателствата, приетата за установена фактическа обстановка и подвеждането й под приложимата правна норма. Трайно установената съдебна практика, закрепена в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение и той е източникът на СПН. Мотивите към съдебното решение не са източник на правни последици. Съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти и преюдициалните правоотношения не са елемент от спорния предмет и по отношение на тях не се формира сила на пресъдено нещо.

При това положение се приема от въззивния съд,у че с решението си районният съд в тази му обжалвана част не се  е произнесъл по предявените пред него искове. 

 Ето защо решението като недопустимо следва да се обезсили, а делото следва да се върне на първостепенния съд за произнасяне по предявените искове. 

По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът 

 

                                                Р    Е   Ш   И  :    

 

ОБЕЗСИЛВА Решение  № 2183/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 536/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІV гр. състав,  в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ц.Д.Г. с ЕГН ********** и Р.В.Г. с ЕГН ********** *** против Й.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** иск за заплащане на сумата над 179,75 лв. до размера от 3 951,53 лв.  за извършените от тях подобрения в имота. 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за произнасяне по предявените искове.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване. 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: