Решение по дело №9513/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1405                                                    28.06.2018 година                                 град Бургас

 

                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                   пети граждански състав

На двадесет и осми май                                       през две хиляди и осемнадесета   година

в публично заседание в състав:     

                                                                                          Председател: Магдалена Маринова

 

и при секретаря Зинаида Монева,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9513 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано след като с Решение  от 14.12.2017 година, постановено по административно дело № 2725 по описа на Бургаски административен съд за 2017 година съдът е отхвърлил жалбата от Т.А.Н. ЕГН **********,***, против Заповед №РД-02-16-635 от 22.08.2017 година на Главен секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „младши експерт“ в отдел „Югоизточен район“, главна дирекция „Градско и регионално развитие “  при МРРБ , ранг II- ри младши, считано от 22.08.2017 година. С посочения съдебен акт е отменено протоколно определение от 15.11.2017 година в частта, в която съдът е дал ход по същество на искова претенция с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗДСл и вместо това е постановил, че прекратява производството по делото по отношение на този иск и го изпраща по подсъдност на Бургаски районен съд.

Съгласно молба –уточнение искът е предявен против Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и е за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 478, 63 лева, представляваща обезщетение за неизползват платен годишен отпуск за 9 работни дни за 2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Посочено е, че в Заповед №РД-02-16-635/22.08.2017г. на главния секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройството размерът на дължимото обезщетение на това основание е неправилно определен, тъй като за 2017 година ищецът има право на 24 дни платен годишен отпуск, а не само на 15 дни платен годишен отпуск.

Към настоящия момент от служебна справка съдът констатира, че е постъпила касационна жалба от ищеца и делото е изпратено по компетентност на ВАС.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуален представител, е дал писмен отговор на предявения иск, в който излага, че искът е допустим, но неоснователен по следните съображения:

Със Заповед №РД-02-16-635/22.08.2017г. на главния секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с ищеца на длъжност „младши експерт“ в отдел „Югоизточен район“, Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ в МРРБ, считано от 22.08.2017 г.

По жалба на Т.Н. против Заповед № РД-02-16-635/22.08.2017 г. на главния секретар на МРРБ е образувано административно дело № 2725 по описа на Бургаски административен съд за 2017 г.

С решение от 14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2725/2017 г., съдът е отхвърлил жалбата на Т.Н. като неоснователна.

Ответникът излага довод, че разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗДСл свързва възможността при прекратяване на служебното правоотношение, служителят да получи парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, с наличието на кумулативно свързани и императивно изброени от закона обективни предпоставки: валидно служебно правоотношение, което да е прекратено, служителят да е имал право на платен годишен отпуск, който да не е използван, независимо от причините за това.

Ответникът твърди, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск за 2017 г. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 50 от ЗДСл в размер на 26 работни дни. В периода от 01.06.2017 г. до 02.06.2017 г. вкл. г-н Н. е ползвал 2 работни дни от този платен годишен отпуск съгласно Заповед № РД-02-17-1819/01.06.2017 г.

Съгласно Заповед № РД-02-16-635/22.08.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Н., считано от 22.08.2017 г., на основание чл. 61 от ЗДСл като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са включени 1 ден за 2015 г. и 15 дни за 2017 г., като последните са изчислени пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж на лицето към момента на прекратяване на служебното му правоотношение /22.08.2017г./, съгласно чл.26е от Наредбата за служебното правоотношение на държавните служители.

В писмения отговор е изложен довод, че обезщетението по чл. 61, ал. 2 ЗДСл е заместваща престация спрямо реалното ползване на отпуска, поради което право на него имат само тези служители, на които платен годишен отпуск се е полагал съобразно чл. 34 ЗДСл за периода до прекратяването.

Ответникът посочва, че отпуск се полага само за времето, през което реално е съществувало служебно правоотношение, тъй като то е част от съдържанието на правоотношението - част от договорните права и задължения на страните по правоотношението. В тази връзка са неоснователни претенциите на ищеца за изплащане на сумата 478,63 лева, представляваща обезщетение за неизползван след прекратяването на служебното му правоотношение платен годишен отпуск за 9 работни дни за 2017 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа  предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Постъпила е молба – становище, в която излага, че поддържа становището по предявения иск, дадено в писмения отговор.

            Предявеният иск е с правно основание чл.61, ал.2 от ЗДСл.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка, изложена и в исковата молба:

С  Решение  от 14.12.2017 година, постановено по административно дело № 2725 по описа на Бургаски административен съд за 2017 година съдът е отхвърлил жалбата от Т.А.Н. ЕГН **********,***, против Заповед №РД-02-16-635 от 22.08.2017 година на Главен секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „младши експерт“ в отдел „Югоизточен район“, главна дирекция „Градско и регионално развитие “  при МРРБ , ранг II- ри младши, считано от 22.08.2017 година. С посочения съдебен акт е отменено протоколно определение от 15.11.2017 година в частта, в която съдът е дал ход по същество на искова претенция с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗДСл и вместо това е постановил, че прекратява производството по делото по отношение на този иск и го изпраща по подсъдност на Бургаски районен съд.

Страните не спорят, че между тях е съществувало служебно правоотношение, което е прекратено към датата на приключване събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

Страните спорят за това дали обезщетението за неползват платен годишен отпуска се определя пропорционално на отработеното време или се дължи обезщетение за отпуск за  цялата година.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, се установява, че по данни от физа за месец юли 2017 година ищецът е получил основна работна заплата в размер на 1 300 лева за отработените 21 работни дни. Подневното обезщетение, което да послужи като база за изчисляване на платения годишен отпуск  се изчислява от индивидуалната работна основна заплата за ищеца за месеца, предхождащ датата на прекратяване на служебното правоотношение, разделена на средномесечния брой работни дни и се определя в размер на 62,92 лева.

Не е спорно по делото, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск за 2017 г. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 50 от ЗДСл в размер на 26 работни дни. В периода от 01.06.2017 г. до 02.06.2017 г.  той е ползвал 2 работни дни от този платен годишен отпуск съгласно Заповед № РД-02-17-1819/01.06.2017 г.

Съгласно Заповед № РД-02-16-635/22.08.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Н., считано от 22.08.2017 г., на основание чл. 61 от ЗДСл като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са включени 1 ден за 2015 г. и 15 дни за 2017 г., като последните са изчислени пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж на лицето към момента на прекратяване на служебното му правоотношение /22.08.2017г./.

Съгласно чл.26е от Наредбата за служебното правоотношение на държавните служители размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител се определя пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж.

Предвид доводите, изложени от ищцовата страна, че разпоредбата чл. 61, ал.2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна настоящият състав взе предвид, след като се запозна с мотивите на Конституционния съд към посоченото решение, че изводите не следва да се тълкуват във връзка  с това, че е отпаднала пропорционалността при определяне на обезщетението. Извод в този смисъл следва и от естеството на правоотношението.

Приложените от ищцовата страна решения на Съдът на Европейския съюз, по мнение на настоящият състав, не са приложими като хипотези към настоящия случай на прекратяване на трудово правоотношение. 

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са претендирани от него и са в размер на юрисконсултско възнаграждение, което по правилото на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т.А.Н. ЕГН **********,***, за осъждане на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и е за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 478, 63 лева, представляваща обезщетение за неизползват платен годишен отпуск за 9 работни дни за 2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

ОСЪЖДА Т.А.Н. ЕГН **********,***,  да плати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: град С, „Св. Св “ №, сумата 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова

Вярно с оригинала: З.М.