Р Е Ш
Е Н И Е №
230314
В ИМЕТО НА НАРОДА
01.03.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 1292 по
описа за 2020 година
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-010505 от 08.11.2019 г. на
Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г.
на МВР, с което на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/лева, за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Пловдив да заплати на Д.Р.Д., ЕГН ********** сумата от 300
/триста/лева, представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-010505 от 08.11.2019 г.
на Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г.
на МВР, с което на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/лева, за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 месец.
Жалбоподателят Д.Р.Д., не се явява, редовно призован. В съдебно заседание
се представлява от процесуалния си представител - адв.Ч..
Административнонаказващия орган –
Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима
е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.02.2020 г. от актосъставителя Д.И.Б.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Д.Р.Д.,
ЕГН ********** за това, че на 20.10.2019 г. около 13:00 часа в гр.Пловдив на кръстовището на ул.“Владивосток“ с бул.
„Свобода“, управлявал автобус „Исузу Новосити“ с рег.№ *** като: 1. Водачът
извършва маневра десен завой от ул.“Владивосток“ към бул. „Свобода“ от лентата
предназначена за ляв завой; 2. Навлиза и преминава през кръстовището на
забранителен сигнал на светофара /червен/ при работещ в нормален режим на
работа светофар. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че
второто, вменено във вина на жалбоподателя нарушение е извършено при условията
на повторност въз основа НП № 18-1030-011617 от 25.01.2019г., влязло в сила на
132.02.2019г., с което е наказан за същото нарушение.
Разпитан в съдебно заседание,
актосъставителят Д.И.Б. заявява, че поддържа съставения от него акт. Заявява,
че забелязал процесния автобус, управлявайкие служебния си мотоциклет заедно
със своя колега и свидетел по Акта П.Д. и веднага подал сигнал за спиране,
защото често ставал свидетел на подобни маневри. Двамата със свидетеля имали
достатъчно видимост към светофара и водачът навлязъл на червен сигнал около
седем-осем секунди след задействането му.
В хода на настоящото производство
беше разпитан св.Д. – свидетел по АУАН. Същият заявява, че с колегата му Б.
лично възприели извършеното нарушение и последният подал сигнал за спиране на
процесния автобус. Твърди, че размерът на автобуса не е голям, а бул. „Свобода“
е достатъчно широк.
В жалбата си и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител адв.Ч., жалбоподателят моли съда да отмени НП
като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че така събрания
доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия
орган, извършването на посочените административни нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за
административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено
деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да
под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на
актосъставителя, свидетеля по АУАН и от писмените доказателства –справката за
нарушител/водач по безспорен начин се установява наличието на обективния
елемент – неправилни маневри от страна на жалбоподателя, а именно извършване на
десен завой от ул.“Владивосток“ към бул. „Свобода“ от лентата предназначена за
ляв завой и навлизане и преминаване през кръстовището на забранителен сигнал на
светофара /червен/ при работещ в нормален режим на работа светофар. Не на
последно място от цитираната справка категорично се установява, че с
Наказателно постановление № 18-1030-011617 от 25.01.2019г. е наложено наказание
за реализирано нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
По делото са налице и доказателства
за съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е
знаел, че извършва завой надясно от лявата пътна лента, както и че преминава
през кръстовището на червено. По отношение на първото вменено във вина
нарушение, от всички доказателства по делото се налага изводът, че Г. е имал
пълната възможност да възприеме както разположението на управлявания от него
автобус на пътното платно, така и подадения от светофара сигнал докато
преминава през кръстовището. В този смисъл са както показанията на свидетелите
очевидци – Б. и Д., така и изложените от тях обективни факти – наличие на надлежна
пътна маркировка и работеща в нормален режим сигнална уредба. С оглед на
изложеното се налага извода, че жалбоподателят е имал ясното знание за
поведението си на пътя, но въпреки това не го е съобразил с изискванията на
ЗДвП.
От друга страна съдът намира, че при
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата и законите
интереси на жалбоподателя.
Както вече беше посочено, съгласно чл.6
от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Освен това, съгласно трайно установената
съдебна практика, за всяко административно нарушение се налага отделно,
предвидено в закона наказание. В настоящия случай, видно от текста на АУАН, за
две посочени като извършени нарушения на различните състави макар и на една и
съща правна норма – чл.6, т.1 от ЗДвП, актосъставителя е отразил, че и двете
представляват една нарушение на този текст от Закона.
На следващо място, макар
горепосочената нередност в Акта да е отстранена в издаденото НП, то в него е
допуснато нова нарушение на процесуалните правила, тъй като за първи път се
вменява във вина на жалбоподателя, че е реализирал второто си деяние при
условията на повторност въз основа на Наказателно постановление №
18-1030-011617 от 25.01.2019г. Макар това изцяло да отговаря на обективната
истина, то за първи път едва в Наказателното постановление е налице подобна
квалификация, което несъмнено е довело до ограничаване правото на дееца да
научи в извършването точно на какво нарушение е ангажирана административната му
отговорност и да се защити по него по предвидения ред.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 19-1030-010505
от 08.11.2019 г. на Началник Група към
ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
е наложено административно наказание за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/лева, за нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена
ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде
ОТМЕНЕНО.
От друга страна съдът намира, че в конкретния случай не са налице
останалите, наведени в жалбата пороци на АУАН и НП. В този смисъл по никакъв начин не може да бъде споделено
становището, че е налице неизпълнение на изискванията на чл.42, т.7 от ЗАНН,
тъй като, от една страна, никъде вече не съществува изискване за посочване на
ЕГН на свидетелите по Акта. Освен това е налице изобилна съдебна практика,
според която изискването на ЗАНН за посочване на повече от едни свидетел при
извършване на нарушението, по обективин п ричини, често не може да бъде
изпълнено, просто защото липсват повече от един очевидец на деянието. При
такива случаи е напълно допустимо да се посочат данните и само на едно лице.
Още повече, че в конкретния случай този свидетел е надлежно установен и
разпитан непосредствено от съда относно фактите по делото.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане
за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното Наказателно
постановление и съгласно приложените пълномощни и списък с разноски
въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Д.Р.Д.,
ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща направените от последния
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ