Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 251 по описа за
2020год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.К.Г. ЕГН **********,***-0445-000670/31.12.2019год.
на началник група към ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което за нарушаване нормата
на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на
300лв., както и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири месеца.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено е в нарушение на процес. правила
и материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че не оспорва
фактите така както са изложени в акта и НП, а във фазата по същество пледира за
отмяна на НП като акцентира на това, че неправилно била посочена като нарушена
нормата на чл.140 от ЗДП – нарушението следвало да се квалифицира само по чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДП, както и на липса на субективна съставномерност
на нарушение по визирания текст от закона. Отделно от това сочи, че с НП
наказващия орган неправилно бил определил и санкцията лишаване от
правоуправление доколкото била наложена такава в размер на 4м. при фиксиран
минимум от шест месеца.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от
ю.к. Л.- А. в които същата изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Сочи, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процес. правила, а нарушението било доказано по категоричен начин от
доказателствата по делото и не било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Моли НП да бъде потвърдено като претендира и присъждане на разноски.
Алтернативно в случай, че НП бъде отменено и бъдат претендирани
разноски от ответната страна, моли същите да бъдат определени в по-малък размер
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2018год. „Роял Мийт Къмпани“ ЕООД ЕИК ********* закупило товарен автомобил
„Ситроен Джемпър“ с рег. № В3741КМ,
като сделката била изповядана от нотариус с рег. № 116 на Нотариалната камера и
информация за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП - Варна.
Дружеството обаче не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП
по седалището си, а именно сектор ПП-Варна, промяната в собствеността, поради
което и на 28.02.2019г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена
служебно по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП.
Въззивникът
се намира л в трудово-правни отношения с посоченото по-горе дружество като
работел там като шофьор.
На
08.08.2019год., в изпълнение на трудовите си
задължения, въззивникът управлявал т.а.
На
19.10.2018г., около 17.40 часа въззивникът управлявал „Ситроен
Джемпър“ с рег. № В3741КМ по път първи клас І-2 (София
– Варна) в посока гр.Варна, когато на разклона за свинекомплекс
„Екопиг“ бил спрян за проверка от екип на РУ Аксаково
при ОД МВР Варна в който участвала и св. Г. – мл. автоконтрольор.
В хода на проверката въззивникът представил всички изискуеми по ЗДП документи
касаещи управляваното МПС в това число,
СРМПС, полица за гражданска отговорност и т.н. Проверяващите обаче
направили справка в системата на МВР и установили, че МПС с посочения рег.
номер няма регистрирано. Направена била допълнителна справка чрез ОДЧ и било
установено, че автомобилът бил с прекратена регистрация от 28.02.2019год.
Посочената информация била съобщена на въззивника, който не бил известен преди
това за нея.
На
място св. Г. съставила на въззивника АУАН с бл. № 938819, в който посочила, че
същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП.
С
постановление от 01.11.2019год. прокурор при ВРП отказал да образува
наказателно производство с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК
като счел, че липсва на субективните признаци на престъплението.
На
31.12.2019год., въз основа на акта, началник Група към ОД МВР-Варна,
РУ Аксаково, издал обжалваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДП и му наложил съответните наказания съобразно нормата на чл. 175, ал.3,
пр.1 от ЗДП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства както гласни (показанията на
свидетелите Г. и Л.), така и писмени приложени към АНП в това число
постановление за отказ да се образува наказателното производство, заповед №
8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, договор за
покупко-продажба на МПС от 28.12.2018год., справки от информационния масив на
МВР досежно собствеността и регистрацията на МПС-то описано в НП, писмени
сведения от въззивника и св.Л., които са последователни, взаимно обвързани и
непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Показанията
на свидетелите Г. съдът кредитира изцяло като последователни, логични и
кореспондиращи изцяло с приложените към АНП писмени доказателства. Отделно от
това в хода на съдебното следствие не бе установено посочената свидетелка да
има личностно отношения спрямо въззивника, което да я мотивира (провокира) да
му състави АУАН.
Като
достоверни съдът кредитира и показанията на св. Л., доколкото същите не
противоречат на останалите по делото доказателства, а напротив. Показанията на
тази свидетелка са в пълен унисон с всички останали събрани по делото
доказателства, в това число и с показанията на Г. и изисняват
в пълнота фактическата обстановка по делото.
Като
достоверни съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, които не са оспорени от страните по делото.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН
и НП са издадени от компетентните органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и
чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В обст. част на НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са
обстоятелствата при които е извършено, както
и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение.
Допуснати
съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира, и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата бланкетно (без конкретика и яснота) възражение в
тази насока. Що се касае до изразеното
във фазата по същество от защитата становище, че неправилно в акта и НП била
посочена като нарушена нормата на чл. 140 от ЗДП защото тя не въвеждала
задължения на водачите на МПС, съдът не го споделя. Цитираната разпоредба
вменява забрана за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на
моторни превозни средства и ремаркета, които не са регистрирани и не са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места като адресат
на тази забрана е именно водачът на МПС. Отделен е въпроса, че ако и да се
приеме, че нарушение от характера на посоченото е било допуснато, то не е
съществено тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника.
Последното се реализира срещу фактите, а в настоящия случай те не оставят
никакво съмнение че отговорността на въззивника е ангажирана за управление на
МПС по път за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред.
С
НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 300лв. както и адм. наказание
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от четири месеца, на
основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДП, действала към момента на извършване на нарушението, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В
случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от всички събрани в хода
на адм.наказателното производство доказателства се
установява, че на датата посочена в АУАН въззивникът е управлявал МПС, което не
е било регистрирано по надлежния ред. В тази насока са както показанията св.Г.
установяващи факта на управление на конкретното МПС от въззивника на посочената
дата и по посочения път, така и приложената справка от автоматизираната
информационна система на МВР, видно от която регистрацията на процесното МПС е
била служебно прекратена на основание чл.143,
ал.15 от ЗДП. Съгласно цитираната норма на чл.
143, ал.15 от ЗДП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В унисон с посочените по-горе доказателства, са и показанията
на св. Л., която потвърждава, че тя като управител на дружеството чиято
собственост е било МПС-то управлявано от въззивника, не е предприела действия
по уведомяване на Сектор ПП за придобития автомобил съответно действия за
пререгистрация на същия и е предприела такива действия едва след като
въззивникът е бил спрян за проверка и е му е бил съставен АУАН.
При
тези безспорно установени факти съдът счете, че от обективна страна въззивникът
е осъществил състава на нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДП. В същото време обаче съдът констатира, че по делото
липсват каквито и да било доказателства сочещи на субективна съставомерност.
Липсват доказателства сочещи на това, че въззивникът е имал съзнание или е
допускал че автомобилът който управлява не е регистриран, че е с прекратена
регистрация. Напротив всички събрани по делото доказателства сочат на липса на
такова съзнание. На първо място от показанията на св. Л. се установява, че
преди предприемане на управлението на МПС от страна на въззивника на същия
изобщо не е било обяснявано нищо, в частност, че автомобила е новозакупен и пр., а документите за същия са седели в
автомобила. На следващо място от показанията на св. Г. се установява, че
автомобилът който е бил спрян за проверка е бил с поставени рег. табели, а
въззивникът е представил по време на проверката всички документи свързани с
него – рег. талон, ГО и т.н. Посочената свидетелка е категорична и по отношение
на това, че въззивникът след като е бил уведомен от нея, че автомобил с
посочения рег.№ не фигурира в системата и е с прекратена регистрация поради
това, че не прехвърлен е заявил, че не е наясно. Фактите установяващи, че
въззивникът не е управлявал собствен автомобил, а служебен такъв, предоставен
му от работодателя заедно с всички необходими за него документи – СРМПС, полица
гражданска отговорност и пр., че автомобилът е бил с поставени рег. табели
съответстващи на тези отбелязани в рег. талон, определено сочат на липса на
негово виновно поведение. При тези безспорно установени факти няма как да се
приеме, че въззивникът е съзнавал, че автомобила който управлява не е
регистриран по надлежния ред, нито пък че е бил длъжен и е могъл да предвиди
това.
Налице
е субективна несъставомерност, която води до извод за незаконосъобразност на
НП. Същото е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да
бъде отменено.
За
пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че споделя изцяло
становището на защитата, че в случая при определяне на санкцията лишаване от
право да управлява МПС наказващия орган е действал в разрез със забраната
предвидена в нормата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН - наложено е наказание лишаване от
право да се управлява МПС за срок от четири месеца при фиксиран минимум в
нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДП – шест месеца. Не споделя обаче виждането му,
че това нарушение на закона е съществено и само по себе си води до отмяна на
НП. И това е така защото посочения порок по никакъв начин не нарушава правото
на защита на нарушителя (при наличие на доказано нарушение), а напротив води до
по-благоприятни за него последици.
С
оглед изхода на делото (жалбата е изцяло уважена) разноски за ю.к.
възнаграждение на въззиваемата страна не се дължат.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0445-000670 от 31.12.2019год. на началника на група към ОДМВР Варна, РУ
Аксаково, с което на Н.К.Г. ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от четири месеца за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: