№ 1142
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора И.а
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100510882 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение от 11.06.2021 год., постановено по гр.дело № 13233/2019 г. на СРС,
ІІІ Г.О., 145 състав, е отхвърлен предявения от „Л.-Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к.“****, иск срещу „К.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4145 лв., представляваща неустойка за забава, формирана
от следните суми: сумата от 1495 лв., неустойка за забава по чл.24 от сключения между
страните договор за изработване и публикуване на Уеб приложение от 15.11.2016 г. за
периода 16.03.2017 г.- 04.05.2017 г., представляваща 10 % от сумата 14955 лв., както и
сумата от 2650 лв., неустойка за забава в размер на законната лихва върху сумата
14955 лв., дължима съгласно чл.26 от договора за периода 05.05.2017 г.-01.02.2019 г. С
решението на съда е осъдено „Л.-Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“****, да заплати на „К.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“ *****, сумата от 1516,28 лв.-
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Срещу решението на СРС, 145 с-в е постъпила въззивна жалба от „ Л.Т.“ ООД,
1
гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Р. В. с искане същото да бъде отменено
изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения
осъдителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби
на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „К.М.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си
адв.И. И. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
2
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника,
осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4145 лв., представляваща неустойка за забава, формирана
от следните суми: сумата от 1495 лв., неустойка за забава по чл.24 от сключения между
страните договор за изработване и публикуване на Уеб приложение от 15.11.2016 г. за
периода 16.03.2017 г.- 04.05.2017 г., представляваща 10 % от сумата 14955 лв., както и
сумата от 2650 лв., неустойка за забава в размер на законната лихва върху сумата
14955 лв., дължима съгласно чл.26 от договора за периода 05.05.2017 г.-01.02.2019 г.
Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и
материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания
съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което
ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или
недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат
само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая, във въззивната жалба е
направено доказателствено искане от страна на ищеца, но същото с определение,
постановено в публично съдебно заседание на 07.12.2022 год. е оставено без уважение,
като неоснователно, по изложени в мотивите на същото съображения. С оглед на
което доводите на ищеца за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в
депозираната от него въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. В процесния
случай, съдът намира, че първоинстанционният съд при разглеждане на спора, с който
3
е бил сезиран, не е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване правото
на защита на ищеца по делото. В настоящия случай не е допуснато от
първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми на
закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите за неправилност на
обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното
решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във
връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях
обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав
счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на
предявения осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, са правилни и
законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с
непротиворечивата съдебна практика на ВКС, обективирана в конкретно посочените в
мотивите на обжалваното решение, съдебни решения, относно обстоятелството, че
осчетоводяването на една фактура и плащането на сумата е доказателство за приемане
на изработеното. Тази практика се споделя изцяло от настоящия въззивен състав. В
процесния случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, плащането от
страна на възложителя- ищец по делото на всеки от етапите уговорени в договора от
15.11.2016 г. е безспорно извънсъдебно признание за надлежното и качествено
изпълнение на работата от изпълнителят- ответник.
На следващо място, противно на изложеното във въззивната жалба, че
основанието на предявения иск за заплащане на неустойка е забавата на ответника, а не
качеството на изработеното от него, следва да се има предвид обстоятелството, че
ищецът не е твърдял, че ответникът е в забава по отношение на всеки от етапите
уговорени в процесния договор от 15.11.2016 г., сключен между страните по делото. В
тази насока, както правилно е приел и първоинстанционния съд липсват каквито и да е
твърдения, както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в уточнителните
молби по делото.
С оглед на изложеното, предявения осъдителен иск с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД, се явява неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил
отхвърлен от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
4
от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора, на въззивника-ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от
ГПК на въззиваемата страна- ответник, следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 936,28 лв., с включен ДДС
за въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021 г.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.06.2021 год., постановено по гр.дело №
13233/2019 г. на СРС, ІІІ Г.О., 145 състав.
ОСЪЖДА „Л.Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“****, да заплати на „К.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от
ГПК, сумата от 936,28 лв. /деветстотин тридесет и шест лева, и 28 стотинки/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5