РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Пловдив , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200613 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 549691 –
F565178/01.12.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-
Пловдив, с което на „ФИОРЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Стоян Заимов“ № 16,
представлявано от Ц. Г. К., на основание чл.276 от Закона за корпоративното
подоходно облагане е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.92, ал.3 от
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
В жалбата се отправя искане да бъде намалено наказанието, доколкото
за дружеството това е първо нарушение, няма данъчни задължения и сумата е
несъизмерима с реализираната печалба на дружеството.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт А. оспорва жалбата, сочи, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление са издадени при
спазване при изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението
1
е установено по безспорен начин. Още посочва, че наказанието е наложено в
минимален размер, както и че в случая отговорността на дружеството е
обективна и безвиновна. Посочва, че не са налице предпоставките за
приложение чл.28 от ЗАНН, като предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗДвП, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление от жалбоподателя, като такива данни по преписката изцяло
липсват. Предвид същото, съдът изрично с Разпореждане от 29.01.2021г. е
изискал от въззиваемата страна да представи такива доказателства, което не
изпълнено. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по
делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в
законоустановения срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Още следва да се посочи, че макар жалбата формално да е адресирана
до директора на Дирекция „Обслужване“, то след издаване на наказателното
постановление, компетентен да се произнесе по такова възражение е
единствено съда по реда на чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена служебна проверка на 27.07.2020г., свидетелят И. Б. П. –
в качеството и на *** в ТД НАП – Пловдив установила, че „ФИОРЕ
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК:*********, като данъчно задължено лице по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКПО – местно юридическо лице, не е подало в ТД
НАП – Пловдив Годишен отчет за дейността в законоустановения срок – до
30.06.2020г. включително. Същевременно, от декларираните данни от
Годишна Данъчна Декларация по чл.92 от ЗКПО се установило, че
дружеството е извършвало дейност през 2019г., отчело е приходи и разходи и
не попада в условията на чл.92, ал.3 от ЗКПО. Същият отчет, в едно с
посочената декларация били подадени след законоустановения срок – на
02.07.2020г..
С оглед на горното, на 17.08.2020г. свидетелката П. съставила АУАН №
F565178/17.08.2020г. срещу „ФИОРЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК:********* за
нарушение на чл.92, ал.3 от Закона за корпоративното подоходно облагане,
който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от *** на дружеството
– Ц. Г. К., Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. Б. П., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля П. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства – справка база данни НАП и декларация по чл.92 от
ЗКПО от които се установява момента на подаване декларацията и отчета,
както и обстоятелството, че дружеството е извършвало дейност през 2019г..
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
3
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ФИОРЕ
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК:********* е нарушило разпоредбата на чл.92, ал.3
от Закона за корпоративното подоходно облагане, за това, че като данъчно
задължено лице, не е подало в срок до 30.06.2020г. годишен отчет за
дейността, придружаващ Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП за
финансовата 2019 година.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.92, ал.3 от Закона за корпоративното подоходно облагане,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
4
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.276 от Закона за корпоративното
подоходно облагане за процесното нарушение е предвидено административно
наказание – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая
и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 500 лева, като
няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
В този смисъл липсва възможност наказанието да бъде намелено,
съгласното искането на жалбоподателя, доколкото последното е наложено в
законоустановения минимум.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно
съдебно заседание, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, още
фактическата обстановка не е била спорна, поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
5
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 549691 –
F565178/01.12.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-
Пловдив, с което на „ФИОРЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Стоян Заимов“ № 16,
представлявано от Ц. Г. К., на основание чл.276 от Закона за корпоративното
подоходно облагане е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.92, ал.3 от
Закона за корпоративното подоходно облагане.
ОСЪЖДА „ФИОРЕ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6