РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Карлово, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101906 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.
19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК и чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът - С. Д. Х. твърди, че на 04.10.2022г. между ищцата и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № ****** от 04.10.2022г., в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 1 от договора,
кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит
под формата на паричен заем съгласно условията на настоящия договор, както
следва – общ размер на кредита: 950 лв. представляващ размера на
предоставената главница; условия за усвояване на кредита: подаване на
Заявление за кредит, одобрение от КРЕДИТОРА и сключване на Договор за
кредит; лихвен процент по кредита - 28.8%; годишен процент на разходите
(ГПР) - 32.92%; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит: 1133.25 лв.; срок за погасяване: 12
месеца; информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски: посочена в Приложение 2 - Погасителен план към
1
настоящия договор; лихвен процент, който се прилага при просрочени
плащания: 10%; Обезпечения: поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл. 2, ал.1 от договора, неразделна част от настоящия договор
са Приложение 1 - Заявление за кредит, Приложение 2 Погасителен план и
Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от
разстояние. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора Приложение 2 - Погасителен
план съдържа условията за изплащане на кредита, включително размера,
броя, периодичността и датите на погасителните вноски (показващи
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи) и общия размер на
тези плащания. Съгласно чл. 3 от договора потребителят се задължава да
усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, както и такси,
неустойки, обезщетения и други разходи (ако такива се дължат) в сроковете и
при условията на настоящия договор и Погасителния план. Съгласно чл. 5 от
договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на
сключване на настоящия договор, по избран от последния в Заявлението за
кредит начин, измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова
сметка или на каса на EasyPay („ИзиПей”). Съгласно чл. 6 от Договора за
предоставената сума по кредита (главница) потребителят заплаща на
кредитора лихва в размер, посочен в чл.1, т.3 от настоящия договор. Съгласно
чл. 7 от договора лихвата се изчислява ежедневно. При изчисляване на
лихвата месецът се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Съгласно чл. 8 от
Договора кредиторът има право едностранно да променя договорения с
потребителя размер на възнаградителната лихва и на лихвата за забава по
кредита, при настъпване на следните обстоятелства и по реда изрично
посочени в ОУ. Съгласно чл. 12 от договора главницата и дължимата лихва
следва да бъдат заплатени от потребителя на вноски, в сроковете посочени в
Погасителния план. Съгласно чл. 13 от Договора падежите на погасителните
вноски по кредита са на или не по-късно от датите, посочени в Погасителния
план. Когато крайният срок за изплащане на съответната вноска е
неприсъствен ден, потребителят може да изплати вноската в първия следващ
присъствен ден. Съгласно чл. 14 от договора, ако заплатената от потребителя
сума е недостатъчна за погасяване на всички дължими суми, страните
приемат, че с нея се погасяват вземания в реда от първо към последно, както
следва: дължими такси; лихва за забава; неустойки и други обезщетения (ако
2
такива се дължат); договорна лихва; главница. Съгласно чл. 17, ал.1 от
Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят
следва, в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор
за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД сив полза на кредитора, с
което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя по настоящия договор, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други
ИЛИ предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната
вноска.
Съгласно чл. 17, ал.2 от договора, третото лице - поръчител, както и
банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се
одобрява от кредитора. Съгласно чл. 27 от договора, в случай че
потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи
на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Вероятно убеден, че кредитополучателят няма да изпълни
задължението си по чл.17 от договора, кредиторът е предвидил в
погасителният план месечният размер на дължимата неустойка. Твърди, че
общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на 1133.25 лв.,
докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 916.24 лв.
(80.85% от общото дължимата сума). Ищцата е изтеглила кредит в размер на
950 лева, а съгласно Погасителния план в края на срока на договора е длъжна
да върне 2049.48 лв.(над 200 процента от изтеглената първоначално сума).
Същата е внесла две вноски на стойност общо от 341,58 лева, но за
съжаление, не разполага с документ, доказващ това обстоятелство.
Твърди, че договора за паричен заем е недействителен, позовавайки се
на основание чл. 22 от ЗПК. Ищцата има качеството потребител по смисъла
на чл.9, ал.З от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за
3
потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Закона
за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № ******/04 октомври, 2022 е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради
следните причини:
-Представяне на гаранция по кредита - Клаузата на чл. 17 от договора
възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на договора да
предостави на ответника гаранция по кредита, изразяваща се в поръчителство
или банкова гаранция. Изпълнението на това задължение в тридневен срок е
на практика невъзможно с оглед на изискуемите от общите условия на
ответното дружество изисквания към поръчителя. Тази клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя дали да предостави обезпечение.
- Възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за
гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма
възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото
последното е задължително условие за получаване на кредита. Кредиторът не
включва т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва дължима по
4
кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Записването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. С оглед
на неизпълнимостта на задълженията на ищцата по чл.17 от процесният
договор, предвидената в чл.27 от договора неустойка се явява скрито
възнаграждение за ответното дружество, което трябва да бъде включено в
ГПР, доколкото се явява общ разход по кредит. Посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи.
По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, предложение
първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26. ал.4 от ЗЗД - при условие, че съдът
отхвърли иска с правно основание чл.26 ал. 1, предложение първо ЗЗД във вр.
с чл. 22 от ЗПК, излага следните аргументи по евентуално предявения иск с
правно основание чл.26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.26,
ал. 4 ЗЗД, с която иска от съда да прогласи за недействителна клаузата
съдържаща се в чл. 27, ал. 1 от договора, а именно:
Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или
банкова гаранция на цялата дължима сума по договора - главница, лихви,
неустойки и пр., съдържа множество изначално поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително
краткия срок, в който следва да се предоставят - в тридневен срок от
сключването на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.
Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение
да се снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването
им се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за
които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това
положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение (гаранция) следва
извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза
5
изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва
и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й в
чл. 27 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се
съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е
уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на
предвидената неустойка представлява 96.44% от заетата сума (главницата), т.
е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез
гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би
дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за
неустойка в значителен размер. Видно е, че такава уговорка противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя. Допълнителен
аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка
може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е
спорно, че заемодателят е финансова институция. Моли при постановяване на
съдебното решение да се отсрочи и/или да разсрочи изпълнението на
задължението на главницата, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. В случай, че не
се уважи молбата по чл. 241, ал.1 от ГПК, то при постановяване на съдебното
решение да се вземе предвид, че съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва
да върне само стойността на главницата съобразно погасителния му план.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи за
6
недействителен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№ ****** от 04 октомври 2022г., сключен между С. Д. Х., в качеството й на
кредитополучател и „С. - К.“ АД, в качеството му на кредитодател, на
основание чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК. При условие, че съдът отхвърли иска с правно
основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК,
моли съда да прогласи за недействителен чл. 27 от Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № ****** от 04 октомври 2022г., сключен
между страните, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД
във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, както и всички разноски по делото.
ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО - „С. - К.“ АД намира иска за допустим, но
неоснователен. В действителност на 04.10.2022 година между страните е
сключен процесния договор, при условията посочени в исковата молба. В чл.
20 и следващите от договора е предвидена хипотеза, съгласно която при
неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, може да му
бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да
претендира подобна неустойка.
Оспорва твърдението, че договорената неустойка в договор е нищожна
на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. В
настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с
попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
дружеството, като ищецът е спазил всички регламентирани условия,
подробно описани в отговора на исковата молба. В резултат на тези
предприети от страна на ищеца действия между „С. - К.“ АД и ищеца като
кредитополучател на 04.10.2022 година е сключен във формата на електронен
документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от
разстояние с № ******. Сключването на договора във формата на електронен
документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение
посочва, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от
дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на
действащото законодателство.
7
Съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от
ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието
изпълнение обезпечава. В случая тя е уговорена за неизпълнение на
непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е
обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост
от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето
задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като
процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено
задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Счита, че така
договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46,
ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на договор за
потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият
период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не
предвижда неоснователно разместване на блага. Основната цел на
уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди. Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на
за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави, a
priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да
се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
В ЕДНОМЕСЕЧНИЯ СРОК за отговор, съдът е сезиран с НАСРЕЩНА
искова молба подадена „С. - К.“ АД против ищеца – С. Д. Х. по
първоначалния иск за постановяване на решение, с която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми: 877.13 лв., представляваща оставаща главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 04.10.2022г.,
ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване
на насрещният иск до датата на окончателното и изплащане; 138.46 лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата съгласно Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 04.10.2022г.,
61.82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от
04.10.2022г. Претендира за направените по делото разноски.
8
ИЩЕЦЪТ по насрещния иск „С. - К.“ АД твърди се, че дружество на
04.10.2022 година по повод на попълнена от страна на ответника заявка на
сайта на дружеството е сключило със същата за предоставяне на
потребителски кредит с № ******. Страните са се договорили дружеството да
предостави на ответника сумата от 950 лева като потребителски кредит. В
изпълнение на поетите от страна на дружеството договорни задължения,
същото на 04.10.2022 година е погасило служебно предходно задължение на
ищеца и е предоставило остатъкът на С. Д. Х. за изплащане в брой на каса на
Изипей, с което действия дружеството е изпълнило договорните си
задължения по процесният договор. Страните са се договорили също така,
ответника да заплати възнаградителна лихва в размер на 28.8% на година, при
ГПР по кредита в размер на 32.92 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19
от ЗПК. Страните по договора са се договорили също така, че просрочените
плащания се олихвяват в лихвен процент от 10%. При сключването на
договора за потребителски кредит на ответника по насрещния иск е
предоставена необходимата пред договорна документация, включваща
Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи
условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Съгласно подробно
описаната в Общите условия и предоставеният отговор на исковата молба
процедура по кандидатстване и сключване на договори за потребителски
кредити от разстояние ответника по насрещният иск е натиснал бутона
„Подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на
договора. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
******/04.10.2022 година е сключен между страните при изпълнение на
всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В изпълнение на поетите от
страна на ответника С. Д. Х. задължения по договора, същият е направил
следните вноски за погасяване на задължението си, а именно - на 05.11.2022г.
превел сумата от 171.18 и на 03.12.2022г. превел сумата от 172.00 лв. Твърди,
че ответникът по насрещният иск не е изпълнил поетите от него задължения
като дължимите към настоящият момент суми по договора от ответника са
следните:
- остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит
****** от 04.10.2022 година към дата 21.08.2022 година в размер на 877.13
лева;
9
- начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в
размер на 138,46 лева.
- начислена мораторна лихва върху главницата в размер на 61.82 лв.
Ответникът - С. Д. Х. посочва, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Предявеният насрещен иск е изцяло неоснователен, тъй
като ответното дружество не е представило каквито и да било доказателства,
с които да установи по основание и размер претенцията си. Счита, че
разноски на ответното дружество по главният иск не се дължат, тъй като
същият е изцяло основателен. Претендира минамално адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА по предявеният насрещен иск в размер на 400
лв. без ДДС, респ. 480 лева с ДДС. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника по главният и по насрещният иск.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 04.10.2022г. между С. Д. Х. и „С. К.“ АД е
сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние. По
силата на него „С. К.“ АД, в качеството си на кредитор е предоставил на С. Д.
Х., в качеството й на потребител сума в размер на 950.00 лв., която е следвало
да бъде издължена на 12 месечни погасителни вноски с падеж 4-то число на
месеца, посочени в Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен
е лихвен процент в размер на 28.8% и ГПР от 32.92%. Общата сума, която
кредитополучателят е следвало да върне възлиза на 1133.25 лв., платима до
04.10.2023 г.
В чл. 17 от договора е предвидено, че в тридневен срок от сключването
му потребителят следва да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения:
-да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други
10
ИЛИ
-да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната
вноска.
Съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на задължението да
предостави посоченото обезпечение потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Видно от
представения Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити (т. 4.3), дължимата месечна вноска за
погасяване на кредита с неустойка възлиза на 170.79 лева.
Видно от данните по представения погасителен план, общо дължимата
сума по кредита, включваща и неустойка за непредоставяне на обезпечение
възлиза на 2049.48 лева, т.е. неустойката възлиза на 916.23 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно,
обосновано и неоспорено от страните, при данни посочени в Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 04 октомври
2022г., а именно - сума по кредита е 950 лв., общо дължима сума по кредита,
включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена
гаранция/поръчител възлиза на 2049.48 лв. и срок на кредита в месеци е 12
(при дата на първа вноска - 04.11.2022г.) и размер на месечна фиксирана
вноска: 170.79 лв., вещото лице посочва, че се получава, като се включи в
ГПР неустойката за непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 27 от
договора, заедно с всички други разходи по кредита, включително
възнаградителната лихва - общо изплатено по кредита: 2049.48 лв.;
оскъпяване за срока на кредита: 115.73%, Годишен лихвен процент: 172.80%
и Годишен процент на разходите (ГПР): 402.47%
11
По Договор за потребителски са платени общо 343.18 лв., които
покриват следните задължения - главница от 72.87 лв., договорна лихва от
44.78 лв., неустойка за непредоставяне на обезпечение от 225.53 лв.
Към момента на предявяването на насрещният иск (постъпването на
насрещната искова молба в съда), размерът на остатъка от дължимата сума за
главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
******/04.10.2022 г. е в общ размер на 877.13 лв.
Дължимата договорна лихва върху главницата по договора е в общ
размер на 138.46 лв. Дължимата мораторна лихва върху главницата по
договора за периода 04.10.2023 г. до 09.01.2024 г. е в общ размер на 62.82 лв.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът преви
следните изводи от правна страна:
Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
Кредиторът „С. К.“ АД предоставя на потребителя С. Д. Х. кредит под
формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 от ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
12
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона
реквизитиспазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена
сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е
общия размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на
паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, условията за издължаване на заема. Представен е
погасителен план, в който посочени информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С договора
ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите
суми, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде
упражнено, правото при предсрочно погасяване на главницата да получи
безвъзмездно информация за предстоящите плащания.
Съдът намира за нищожна клаузата в договора по чл. 27 от договора за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Трайната и
последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява
обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение
вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката
кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е
нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя
по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване
неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е
недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно от ЗЗД, при неизпълнение на
задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният
има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока.
Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените
в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо
за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите
рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява
типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на
13
закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на
договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно
обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези
условия, за длъжникът е обективно невъзможно да осигури исканото
обезпечение. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя
(в размер на 916.23 лева), която почти доближава отпуснатата заемна сума
(950.00 лева) и която се прибавя към дължимата сума, т.е. дългът на заемателя
се увеличава необосновано дори при точно изпълнение. Такава неустойка не
може да бъде оправдана.
В тази връзка, съдът не споделя възраженията в отговора на исковата
молба. Искът на кредитора не може да бъде гарантиран и обезпечен по този
начин и във вреда на потребителя. Кредиторът разполага с достатъчно правни
средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не злепоставя
драстично интересите на потребителя до степен на неразумно оскъпяване на
кредита за икономически по слабата страна. Макар да не съществува
договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение
на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в
случая потребителят се санкционира неколкократно - веднъж за
непредоставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което
дължи неустойка с възможност само на това основание договорът да бъде
обявен за предсрочно изискуем дори и да заплаща редовно главницата и
лихвите в уговорените срокове и размери; след това при забава за плащане на
някоя погасителна вноска, дължи законната лихва върху забавената сума за
всеки ден забава. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто
санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване
на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с
допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на
задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина,
по който е регламентирано е обективно неизпълнимо. Изискванията в
рамките само на три календарни дни потребителят да осигури поръчител,
отговарярящ на конкретни условия, ограничава необосновано възможностите
на длъжника да предостави обезпечение на дълга и прави задължението
изначално невъзможно, а уговорката за поемане на невъзможно задължение е
нищожна. Следва да се отбележи, че такива изисквания към самия
потребител кредиторът не поставя, тоест потребителят е в по-благоприятно
14
положение за сметка на поръчителя, което е житейски е правно нелогично.
Такива изисквания за поръчителите са реално неизпълними, доколкото
значително ограничават и стесняват кръга на лицата, които биха могли и биха
се съгласили да поръчителстват и елиминира значителна друга група
физически лица, които макар и да са достатъчно икономически осигурени, не
отговарят на другите изисквания поставени от кредитора.
Другото обезпечение се явява безпредметно тъй като длъжникът не би
имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от
банка. Това изискване за обезпечаване по начало е неизпълнимо от длъжника.
Липсват и данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран
размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Неустойката
противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД) заради основанието, на
което се дължи и което е вписано в чл. 27 от договора. Законът в чл. 92 от
ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се
доказват, което предполага безусловно задължение за кредитора да я
определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да не бъде
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да посочи
размера й при частично или при неправилно изпълнение.
Изискванията, които поставя кредитора пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението
на договора за връщане на заема, не съответстват нито на закона, нито на
морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са
рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката, като
правен институт. По начина, по който е регламентирана от кредитора,
включително и начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само
обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително
неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава да плати
необосновано висока по размер неустойка, надвишаваща сумата по
отпускания кредит, и то само за непредставено в срок обезпечение.
Изискванията на заемодателя досежно обезпечението по чл. 27 от договора
силно ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и
доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези
условия, по начина по който са зададени, противоречат на всички неписани
правила и норми и компрометират института на неустойката. В този си вид
15
представляват своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора
над уговорената такава под формата на договорна лихва. Трудно би могло да
се определи това вменено задължение на длъжника като справедливо,
нормално и съответстващо на нормите на закона, като типично и в
съответствие с добрите търговски практики в отношенията с определено
икономически по-слабата страна. В този си вид неустойката е изгубила своето
законово предназначение да служи като обезпечение на задължението и да
служи като обезщетение на вредите. Както се посочи, неустойката е дължима
независимо дали заемът е върнат от потребителя своевременно, или не е
върнат, доколкото тя има отношение към неизпълнение на задължение на
потребителя да осигури обезпечение на задължението, което налага извод, че
при нейното определяне по основание, параметри и по размер заемодателят
не е спазил правилата на добросъвестността. В случая, тази клауза от
договора е създадена в изключителен ущърб на потребителя. Нелогично е, че
при нормално развитие и изпълнение на договора за кредит от страна на
потребителя, на заемодателя му се следва печалба в размер на договорна
лихва само от 183.25 лв. на база фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 28.80%, докато при същото развитие на отношенията, но с предвидена
неустойка не по същинското изпълнение на договора, а само по
обезпечението му, при нормално и добросъвестно изпълнение на
задължението да се дължи неустойка. По този начин печалбата за търговеца
нараства с размера на неустойката с още 916.23 лв. или с още повече от три
пъти, което е законово недопустимо. Като се вземе в предвид, че при
неизпълнение на задължението за връщане на заема, се дължи само лихва за
забава в размер на законната лихва, в рамките на около 10% от размера на
главницата, то видно е, че кредиторът не придава тежест и не санкционира с
такава строгост неизпълнението на самото погасяване на главницата по
кредита, колкото недаването на обезпечение под формата на поръчителство
или банкова гаранция.
Тази клауза е нищожна и защото отрича договорния характер на
поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като
същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното
задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това:
условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява
съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което
16
обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция
липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за
непредоставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също
отсъства: възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора.
В отговор на доводите, касаещи характера на договора, съдът следва
отбележи още, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването
на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по
дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Ето защо, клауза, която предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение
става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски
кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
17
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК.
Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата
институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен
интерес да претендира описаната неустойка.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищцата не е имала възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
нито, че на ищцата е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Уговорената неустойка от 916.23 лв., съставлявайки разход по кредита,
следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 от
ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при
съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорената неустойка се въвеждат именно
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
посочените в договора 32.92% и възлиза на 402.47%, според заключението на
вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50%, определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. По този начин с уговорената неустойка се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния процент на разходите
не се включва нейният размер. Тъй като неустойката е прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, включената в договора клауза за заплащането й отделно има за цел
заобикаляне на изискванията на закона за максималния размер на годишния
18
процент на разходите по кредита, поради което е нищожна.
Неоснователно е възражението на кредитодателя, че неустойката за
непредоставено обезпечение не следва да се включва в ГПР, тъй като при
сключването му за страните не е известно дали ще бъде предоставено
обезпечението. Видно от самият погасителен план е, че неустойката е
посочена в него. Доколкото същият е неразделна част от договора, размерът
на неустойката, както и начинът на заплащането й е предварително известна
за кредитора, а условията за предоставяне на обезпечение, прави
начисляването й сигурно и предвидимо.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от 50%.
С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно
тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2
от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете
за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus
SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т. 71 състав на СЕС приема, че видно от
текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът.
По делото установи се, че посоченият в договора за потребителски
кредит, ГПР не съответства на действителния. Предвид обаче, че клаузата, с
19
която се договаря годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, същият не може да
съществува без нея, поради което нищожността на тази клауза, обуславя
недействителност на целия договор. Ето защо, искът следва да бъде уважен,
като се обяви недействителност на целия договор.
По предявения насрещен иск, съдът намира следното:
При недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл.
23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по него. Ако тази недействителност се
установи в производство по предявен иск по чл. 79 от ЗЗД или както е в
случая при нарочно предявен иск за прогласяване на нищожност, при
предявен насрещен иск от ответника за плащане на дължимите по договора
суми, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Установи се от назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, че за погасяване на задължения по договора за кредит ищцата е
платила сума в размер на 343.18 лв.
Според заключението на вещото лице с извършените плащания е
погасена част от главницата в размер на 72.87 лв., договорни лихви в размер
на 44.78 лв. и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 225.53
лева. Т.е. извън главницата, погасени разноски възлизат на 270.31 лева.
20
Имайки предвид предвидените в чл. 23 от ЗПК, правни последици при
извършените плащания следва да се отнесат към погасяване на главницата по
договора.
Предвид че по волята на страните задължението по кредита е следвало
да бъде погасявано на месечни анюитетни вноски, с определен падеж на всяка
от тях, извършените в срока на договора за кредит плащания следва да се
отнесат към погасяване на дължимите месечни вноски главница, като се
започне от най-старото. Внесената сума от 343.18 лв. е достатъчна по погаси
почти две вноски – първа от 170.79 лева и част от втора в размер на 172.39
лева.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Договора за потребителски кредит от
разстояние № ******/04.10.2022г. и чл. 44 от Общите условия към него, при
допуснато просрочие изцяло или частично на две или повече вноски, считано
от датата на падежа на втората непогасена вноски, кредиторът има право да
направи непогасеният остатък от кредита предсрочно изискуем.
Ищцата по първоначалния иск е допуснала забава в плащанията на
повече от две вноски по кредита, поради което за кредиторът е възникнало
правото да го обяви за предсрочно изискуем. Правото е надлежно упражнено
с връчване на препис от насрещната искова молба на кредитополучателката
на 29.01.2024г., в която се съдържа волеизявление за обявяване на договора
за кредит за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит се дължи
само непогасеният остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Претендира се главница в размер на
877.13 лв. Съобразно извършените плащания по договора от 270.31 лв., които
следва да се отнесат към покриване на задълженията за главница, искът е
основателен до размера на 606.82 лв., а за разликата над него до
претендираната сума, или за сумата от 877.13 лв. да се отхвърли като
неоснователен. Върху сумата от 606.82 лв. се дължи законна лихва, считано
от датата на подаване на несрещния иск – 05.01.2024г. до окончателното
плащане на сумата.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит
21
следва да се отхвърли и исковата претенцията за договорна лихва в размер на
138.46 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на правния спор, право на разноски имат и двете страни,
съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на
200.00 лв., от които за държавна такса – 50.00 лева и възнаграждение за вещо
лице – 150 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Тъй като ищцата е представлявана от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
А. Д. се дължи адвокатско възнаграждение за защита по уважения иск с право
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договора за потребителски кредит, както и съразмерно на отхвърлената част
от насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същото определено при
съобразяване на чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата е възлиза на общо 561.16 лв.
(400 лв. за уважения първоначален иск и 161.16 лв. съразмерно отхвърлената
част от предявения насрещен иск за главница и договорна лихва), като
доколкото не са представени доказателства да регистрация на адвоката по
ДДС, сумата се присъжда без посочения данък. По делото е договорено
процесуални представителство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради което,
възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. А. Д. - АК С..
На ищеца по насрещния иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, се дължи възнаграждение за процесуално
представителство от адвокат съразмерно уважената част от иска за главница.
В производството по делото ответникът е представляван от адв. Х. Н.. Видно
от приложения Договор за правна защита и съдействие (л. 145 по делото) е, че
страните са уговорили адвокатски хонорар в размер на 400 лв. по насрещния
иск за заплащане на главница, както и разноски за вещо лице в размер на
150.00 лева. Съразмерно уважената част от иска на С. К. се дължат разноски в
размер на 328.40 лв. Неоснователно е релевираното възражение на
ответницата по насрещния иск за прекомерност на адвокатското
22
възнаграждение, доколкото същото е договорено и платено в минималните
размери, предвидени в чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, предл.1-во от
ЗЗД, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******
от 04.10.2022г., сключен между „С. - К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл. ******, представлявано от
изпълнителния директор С. Н. Т., като кредитор и С. Д. Х. от гр. Б., улица
****** с ЕГН **********, като потребител, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, по предявения насрещен, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, С. Д. Х. от гр. Б., улица ****** с ЕГН
**********, да заплати на „С. - К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., п.к. ****, пл. ******, представлявано от изпълнителния
директор С. Н. Т., сумата от 606.82 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 04 октомври
2022г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 05.01.2024г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете по отношение
на главницата за разликата над 606.82 лева до пълния предявен размер от
877.82 лв. за главница, както и искът за договорната лихва в размер на 138.46
лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С. - К.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл. ******,
представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т., да заплати на С. Д. Х. от
гр. Б., улица ****** с ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА,
„С. - К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к.
****, пл. ******, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т., заплати
на АДВ. А. Д., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., район С.,
ж.к. ******, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца - С. Д. Х.
от гр. Б., улица ****** с ЕГН ********** безплатно процесуално
23
представителство по делото, в размер на 561.16 лева, определено от съда по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Д. Х. от гр. Б., улица
****** с ЕГН **********, да заплати на „С. - К.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. ****, пл. ******, представлявано
от изпълнителния директор С. Н. Т., разноски в размер на общо 328.40 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
24