№ 2702
гр. Бургас, 29.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
в присъствието на прокурора Г. Д. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20232120204263 по описа за 2023 година
СЛЕД изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247б, ал. 1 и 2 НПК,
съдът обяви своето определение по чл. 248, ал. 5 от НПК в следния смисъл:
Делото е подсъдно на Районен съд - Бургас. Делото е подсъдно на Районния съд,
образувано е за престъпление по чл. 325, ал. 3 НК, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ,ал. 2 НК, което попада
в обхвата на делата, които се разглеждат от Районния съд като първа инстанция – арг. от чл.
35, ал. 1 вр. ал. 2 НПК. Наред с това деянието, за което е повдигнато обвинението, се твърди
да е извършено в района на Районен съд - Бургас, поради което той е и местно компетентен
да разгледа делото – арг. от чл. 36, ал. 1 НПК.
Съдът намира направените от защитниците на подсъдимите възражения за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 8a НПК за
неоснователни. Съображенията за това са следните:
В действителност в т.1.1 от Тълкувателно решение № 3 от 22 декември 2015 година
на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС, чието приложение е потвърдено с
Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 год. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 4/2017 год.
върховната инстанция е приела, че предвид спазване на принципа nе bis in idem, т.е.
забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, когато
срещу лицето е приключило административнонаказателно производство за същото деяние,
което има наказателен характер по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, недопустимо е срещу същото лице за същото деяние
да се образува наказателно производство. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК предвижда
прекратяване на производството когато извършеното деяние съставлява административно
нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство. В настоящия
случай обаче, според състава на съда изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства
могат да се квалифицират едновременно като административно нарушение по ЗДвП и като
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Ето защо не е налице основание за прекратяване
на производството по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК. В т. 8а изрично
законодателят е предвидил деянието да съставлява единствено административно нарушение.
На следващо място съдът намира за неоснователни и възраженията за допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение на досъдебното производство.
Обстоятелството, че прокурорът е отказал да прекрати наказателното производство поради
1
влезли в сила наказателни постановления срещу подсъдимите за същите факти, и да се
поиска възобновяване на административнонаказателните производства, не се явява
съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правата на
подсъдимите и защитниците. Прокурорът е мотивирал становището си, че не е налице
основание да прекрати производството, като се е обосновал на вътрешното си убеждение, че
не се касае за идентични обвинения в наказателното и административнонаказателните
производства, развили се с влезли в сила актове срещу подсъдимите. По тази причина съдът
намира, че не е допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила в досъдебното
производство, което да налага връщане на делото на БРП.
На следващо място, съдът намира, че е налице основание за спиране на настоящото
наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК. В случая е повдигнато
обвинение срещу тримата подсъдими за престъпления по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК. Същевременно срещу тримата подсъдими са били издадени от служители в сектор
„Пътна полиция“ гр. Бургас наказателни постановления, с които са им били наложени
наказания „глоби“ в размер по 3000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за факти, идентични с тези изложени в обвинителния акт. Според съда
налице е пълно съвпадение относно място, време на извършване на деянието, действия,
включени в него. Т.е. налага се извод, че в настоящото производство тримата подсъдими са
подложени на наказателно преследване за деяние, за което вече са били наказани с издаване
на наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП. Безспорен е и изводът, че
развилите се административнонаказателни производства имат наказателен характер предвид
наложените наказания на подсъдимите, които засягат значително имуществената им и лична
сфера. Наложени са им наказания глоби в значителни размери по 3000 лева, както и
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Ето защо наказателното производство следва да се спре на основание чл. 25, ал. 1, т.
5 НПК. В т. 1.2.3. от Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 год. на ОСНК на ВКС по тълк.
дело № 4/2017 год. е предвидено, че когато административнонаказателното производство не
може да бъде възобновено, последиците от повторното наказателно преследване на лицето
за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт
административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ, се преодоляват чрез прекратяване на наказателното производство
на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
съответно, отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му.
Следователно настоящото производство следва да се спре и да се укаже на прокурора в
едномесечен срок да представи по делото доказателства за направено искане за
възобновяване на административнонаказателните производства срещу тримата подсъдими,
които са приключили с влезли в сила актове. В противен случай на основание чл. 24, ал. 4
НПК производството ще бъде прекратено. На този етап съдът намира, че не е необходимо да
се произнася по останалите въпроси, обсъдени в разпоредително заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на защитниците и подсъдимите за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 8а НПК, както и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснато
отстранимо съществено нарушение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
СПИРА наказателното производство по НОХД № 4263/2023 г. по описа на Районен
съд – Бургас, на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК, като УКАЗВА на прокурора в
едномесечен срок да представи доказателства за направено искане за възобновяване на
2
административнонаказателните производства, водени срещу тримата подсъдими, като в
случай че не изпълни указанията, производството ще бъде прекратено на основание чл. 24,
ал. 4 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта в която е спряно производството подлежи на
обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3