№ 1017
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500923 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от
„Енерго Про България Продажби” АД, ЕИК ********* против Решение №
260616 от 22.02.2021 година, постановено по гр.дело № 7556/2020 година, по
описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция по чл.55 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к. не отчита
наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода
незаконосъобразен.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а иска
– отхвърлен.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.Я., като процесуален
представител на „Кота Енерджи“ АД, с които се настоява съдът да потвърди
атакувания съдебен акт.Претендират се и разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция се явява представител
на въззивното дружество, в лицето на адв.М., която поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемата, редовно призована, не се явява, не се представлява, но е
постъпило писмено становище от адв.Я., които моли ход на делото да се даде
в тяхно отсъствие, заявява, че оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
решението.Претендира и за разноски, но не представя списък на такива.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не се спори между страните, а е видно и от материалите по делото, че
1
въззиваемото дружество е заплатило сумата от 1861.01 лева (хиляда
осемстотин шестдесет и един и нула един) лева за начислена корекция на
сметка за потребена ел.енергия. Не се спори между страните в процеса също
така, че на 12.05.20176 година длъжностни лица на „Енерго Про“ АД са
извършили техническа проверка на електромер № 1114 1716 6606 7567,
монтиран за обект на въззивника, находящ се в град Варна, ул.“Кирил и
Методий“ - магазин, с титуляр на партидата“Ка ЕНД ЕМ МАГ“.Тогава било
констатирано, че електромера не измерва коректно, като е налице отчитане в
невизуализиран регистър.
При тези данни „Енерго Про“ АД е изразил Становище за начисляване
на допълнително 10 111 кв.часа от 28.08.2017 година до 12.05.2017 година.За
корекцията е издадена фактура № ********** от 14.02.2018 година за сумата
от 1 529.94 лева, които са били заплатени, заедно с неустойката от 331.07
лева.
От Съдебно техническата експертиза на л.61, е видно, че енергията е
технически възможно да се достави до абоната; че СТИ отчита не ползваната
енергия, или по скоро го прави в невизуализиран регистър.
При тези данни становището на съда е следното:
Предявените в условията на активно субективно съединяване искове
намират правното си основание в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД.Съгласно тази норма, който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне. Въззиваемата твърди, че е заплатила на ответното дружество по
делото исковата сума без основание.Следователно основния въпрос в случая е
дали е било налице основание за заплащането на сумата от общо 1 861.01
лева от страна на въззиваемата към “Енерго Про Продажби” АД и
съществуват ли доказателства по делото, установяващи това
основание.Страните не спорят, че процесната сума е била заплатена, за което
свидетелстват и приложените по делото платежни нареждания.Условие обаче
за възникване на вземане по всички фактически състави на неоснователно
обогатяване е липсата на правно основание за преминаването на имуществено
благо от лицето, което е дало нещо или се е обеднило, в патримониума на
друг правен субект, получило същото нещо, или се е обогатило за чужда
сметка.Т.е. преминаването на имуществени блага поначало следва да става на
някакво определено основание. При липсата му, по силата на закона, възниква
задължение за възстановяване на съответната имуществена облага на субекта,
от чийто патримониум е излязла.
Видно от приложеното на л.27 от първоинстанционното дело заверено
копие от Констативен протокол № 1103404, е че на 12.05.2017 година, на
основание чл. 13, т. 5 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Енерго Про
Продажби” АД, служител на последното дружество е извършена проверка на
електромер № 1114 1716 6606 7567, монтиран за обект на въззивника,
находящ се в град Варна, ул.“Кирил и Методий“ - магазин, с титуляр на
2
партидата“КА ЕНД ЕМ МАГ“.В протокола е вписано, че е налице отчитане
на ел енергията в невизуализиран регистър.Представени са и доказателства за
заплащане на процесната сума.
В тежест на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия и че тя на е била отчетена от средството за
търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат
установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят
изхода на спорното правоотношение.По делото не се спори, че въззиваемата
страна е „Потребител” на електроенергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42
ЗЕ. Безспорно е и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към електро преносната мрежа, поради което ищцата има
задължение да заплаща използваната електроенергия.Спорно обаче остава
обстоятелството налице ли са предпоставките за възникване на договорно
право на ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за
минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция)
електроенергия за периода 25.08.2016 година до 12.05.2017 година.В този
случай въззивното дружество се е позовало на предвидената в чл. 24 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
“Енерго Про Продажби” АД, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период въз
основа на представените от “Електроразпределение Север” АД констативен
протокол от 12.05.2017 година и сметка за начислена енергия при неточно
измерване на пренесената електрическа енергия, извършена в случая по реда
на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Енерго Про
Продажби” АД. Или, единственото основание за корекцията и фактурирането
на процесната сума представлява цитирания констативен протокол, който не
се ползва с материална доказателствена сила, освен в хипотезите, в които
констативният протокол е подписан от титуляра на абонатния номер или от
упълномощен представител. Предвидените в чл. 38 от общите условия
методика за изчисляване на корекцията, допуска такава без да се отчита към
коя дата е налице неотчитане на електроенергия, доколкото в ал. 4 на
цитираната норма е заложено принципното положение за начален период на
корекцията да се вземе датата на монтажа на СТИ или датата на предходната
проверка, като общия корекционен период да не бъде по-голям от 180 дни. Не
става ясно в случая, при липса на доказателства за предхождаща проверка как
е определено началният момент на корекцията да е 25.08.2016 година, а в
тежест на дружеството е да установи, че именно към посочената дата е
започнало неточното отчитане на електроенергията от електромера на
ищеца.В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да
се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на
доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия.При това положение съдът намира, че
дадената сума в размер на 1 861.01 лева е без основание, поради което и
3
следва да бъде върната.
Клаузата на общите условия, която регламентира едностранно от
доставчика на електроенергия за предходен период от време без определяне
на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия е
неравноправна по см. на чл. 146, т. 6, 14 и 18 от Закона за защита на
потребителите. Това е така, тъй като възможност за едностранна корекция на
сметки не е предвидена в действащите към процесния период нормативни
актове – Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Правилата
за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. А след като цитираната клауза на общите условия не е
била предмет на индивидуално уговаряне между страните, то и на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП е нищожна и като такива не могат да произведат действие /в
този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
189/11.04.2011 год. на ВКС по т.д. № 39/2010 год., ІІ т.о.; решение №
79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. № 582/2010 год., ІІ т.о., както и конкретно
касаещите настоящото дружество въззивник решение № 29/15.07.2011 год. на
ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ т.д./. Посочените решения съставляват според
разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на
ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със
същите е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово
основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа
енергия.Ето защо и като приема, че дружеството не е в състояние
едностранно да коригира сметката на потребителя, ВОС намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260616 от 22.02.2021 година,
постановено по гр.дело № 7556/2020 година, по описа на ВРС, петдесет и
първи състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5