Решение по дело №2046/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1167
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20221520102046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Кюстендил, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520102046 по описа за 2022 година
Д. К. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.“****“ № **** е предявил против
И. Д. Б., Й. Д. Б., К. Г. М., Р. Д. М. и Т. Г. Д., всичките с адрес гр. К., ул.‘****“ № ****,
иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне на ползването на незастроена
обща част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.2281, площ 452 кв.м. по
кадастрална скица, с адрес гр.К., ул.“*****“ № ****. Твърди се, че правата на страните
върху незастроената част от описания поземлен имот са в размер на ½ ид.части за Д. К.
Г. и общо ½ ид.части за И. Д. Б. и Й. Д. Б.. Останалите ответници са носители на вещни
права върху обекти от сграда, находящи се в процесния имот и като такива са
конституирани като страни в настоящото производство.
Ответниците са депозирали отговор по исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
И. и Й. Б.и оспорват предявения иск, като се твърди, че ползването на дворното място е
разпределено между страните и не са налице основания за неговото преразпределение.
К. М., Р. М. и Т. Д. считат предявения иск за основателен, като твърдят, че ползването
на незастроената част от имота не е разпределено.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
С Договор за дарение на недвижим имот, оформен в нот.акт № 105, том II, рег.№
1972, нот. дело № 280 от 2022г. на нотариус Е. П., ищецът Д. К. Г. е придобил от своите
родители К. Г. М. и Р. Д. М. ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор
41112.503.2281, по одобрените със Заповед РД-18.96/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Кюстендил,
находящ се в гр.К., ул.“*****“ № ****, с обща площ от 452 кв.м., с реално ползване
източната половина на имота, ведно с вторият етаж от обща жилищна постройка,
построена в имота, представляваща самостоятелно жилище с идентификатор
41112.503.2281.2.2.
От друга страна, с Договор за дарение на недвижим имот, оформен в нот. акт
1
№97, том I, дело №208/1992г. на нотариус К. К., ответниците Й. Б. и И. Б. са придобили
от своите родители Д. М. и Д. М. следния недвижим имот: северна част от жилищна
постройка, състояща се от мазе и два етажа, с адрес гр. К., ул.“****“ № ****.

На база описаното, както и приетата като заключение по делото съдебно-
техническа експертиза, за съда се налага извод, че ищецът притежава самостоятелен
обект в жилищната еднофамилна сграда с идентификатор 41112.203.2281.2.2;
постройка на допълнително застрояване с идентификатор 41112.503.2281.4, както и ½
ид.част от поземления имот. Ответниците Й. и И. Б.и са собственици на жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 41112.203.2281.1, постройка на допълнително
застрояване с идентификатор 41112.503.2281.3, както и ½ ид. част от поземления имот.
Съгласно одобрен Архитектурен проект на гл. архитект на Община Кюстендил
сградите на основно застрояване в процесния поземлен имот представляват една сграда
с общ вход и обща стълбищна клетка, чрез които се осъществява достъпа до
самостоятелните обекти в сградата. От същото заключение се установява, че откъм
улицата в поземления имот се влиза посредством порта, находяща се в източния край
на оградата откъм улицата. От портата по циментова пътека се минава покрай къщата
и се стига до общия вход на сградата. Освен основната сграда в поземления имот са
изградени и две сгради на допълващо застрояване- сграда с идентификатор
41112.503.2281.3,с площ 45кв.м и сграда с идентификатор 41112.503.2281.4 с площ 20
кв.м. По делото е прието за безспорно, че сграда №3 е собственост на Й. Б. и И. Б., а
сграда № 4 на ищеца Д. Г.. От югоизточната страна на жилищната сграда е
разположена циментова пътека, която води до двете сгради на допълващо застрояване.
Въпросната пътека е разделяла незастроената част от поземления имот на две
половини, като западната половина се е ползвала от Б.и, а източната от ищеца Г.. Въз
основа на извършени замервания на място и изявленията на страните, вещото лице Г. е
предложила седем варианта за разпределение на правото на ползване на дворното
място, от които страните са допуснали като възможни шести и седми вариант. При
шести вариант, показан на приложената скица (л.148) е налице площ за общо ползване
– 57.20 кв.м., оцветена в жълто, площ за ползване от ищеца -132.15 кв.м., оцветена от
в.л. в синьо и площ за ползване от ответниците Й. и И. Б.и- 103.25 кв.м, оцветена в
червено. При този вариант, старата пътека не може да се ползва като обща част,
защото не може да раздели незастроената част от имота за реално ползване на дялове с
равни квадратури. С оглед на това, достъпът до постройките на допълнително
застрояване следва да се осъществява през зоните за индивидуално ползване, като
трябва да се направят отделни пътеки до всяка от постройките.
Според седмия вариант, даден от вещото лице, показан на приложената скица
(л. 149), площта за ползване от ищеца е 127.30кв.м, оцветена в синьо; площта за
ползване от Б.и -98.40 кв.м, оцветена в червено и площта за общо ползване оцветена в
зелено – 66.20 кв.м. При този вариант съществуващата пътека се включва в частите за
общо ползване и посредством нея следва да се осъществява достъпът до постройките
на допълнително застрояване. Според този вариант, от ръба на къщата има
пространство от един метър, което остава около къщата за общо ползване, и след това
до пътеката остава пространство от 1.60 м, което подлежи на компенсиране.
В хода на производството в качеството на свидетели са разпитани С. С. И., Б.К.
И., Д. З. В. и Е. С. Й. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че
двете сгради на допълващо застрояване са построени от наследодателите на Д. Г. и И. и
Й. Б.и. Установено е, че източната част от имота заедно с сграда № 4 се ползва от
2
ищеца, а западната част и по-голямата по размер постройка се ползват от И. Б. и Й. Б..
Производството е по предявен иск по чл.32, ал.2 ЗС. В това производство съдът
следва да съобрази индивидуалните собственически права на страните. В конкретния
случай, спорът е между собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда-
ищецът Д. Г. и ответниците И. и Й. Б.и. Съобразно притежаваните обекти и сгради и
липсата на спор между страните, то както ищецът, така и ответниците притежават по ½
ид.част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.2281, с адрес гр.К. ул.“****“ №
****, и в този смисъл следва да ползват поравно дворното място. Когато в общото
дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална собственост
отделен жилищен обект, разпределението на ползването на терена следва да отговаря
на следните изисквания: осигуряване на всеки съсобственик на достъп до жилището и
складовите му помещения, дял от мястото, съответстващ на притежаваните идеални
части, излаз на улица за всеки дял.
В контекста на изложеното, за съда се налага извод, че с оглед гарантиране
правата на страните, съобразно притежаваните от тях идеални части, ограничаване
частите за общо ползване с оглед отношенията между страните, то следва да се
разпредели ползването на общото дворно място по предложения от вещото лице Н. Г.
шести вариант, показан на приложена скица (л.148), която ще се подпише от съда и
ще стане неразделна част от настоящето решение. Мотив на съда в тази насока е
установената по безспорен начин фактическа обстановка, както от експертизата на
вещото лице, така и от показанията на разпитаните свидетели. Собствениците на
отделните сгради и обекти в сгради разполагат с достъп до общия вход и общата
стълбищна клетка както и пространство за общо ползване около жилищната сграда,
представляващо пътека с ширина от 1м, като където е необходимо и по-голяма
ширина. На следващо място този вариант предоставя най-малка площ за общо
ползване и съответно най-голяма такава за реално ползване на страните. Този вариант
осигурява на страните право на ползване изцяло съобразено с притежаваните от тях
идеални части върху дворното място без да се раздробява терена и да се пресичат
пътища за достъп до отделните дялове. На последно място, по този начин досега на
страните помежду им ще се сведе до минимум и ще гарантира нормалното
упражняване на правата им.
По свята същност производството по чл.32, ал.2 от ЗС е спорна съдебна
администрация, при която не се присъжда адвокатско възнаграждение. С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените разноски следва да се
присъдят съгласно притежаваните от страните идеални части от процесния недвижим
имот. Ищецът следва да заплати на ответниците И. Б. и Й. Б. сумата от 125 лв.,
представляваща ½ от внесен депозит за вещо лице. Ответниците И. Б. и Й. Б. дължат на
ищеца сумата от 289,50 лв., представляваща половината от сторените съдебно-
деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:
Разпределя на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на незастроената част от
поземлен имот с идентификатор 41112.503.2281, по одобрените със Заповед РД-
3
18.96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Кюстендил, находящ се в гр.К., ул.“****“ № ****,с обща
площ от 452 кв.м., съобразно „шести вариант“ към допълнително заключение с вх.
№11506/13.11.2023г. на в.л. Н. Г., прието в с.з. на 21.11.2023г., което приподписано от
съда е неразделна част от решението, като Д. К. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. К.,
ул.“****“ № **** ще ползва частта от имота с площ 127.30 кв.м., оцветена със синьо
по скицата на вещото лице, а И. Д. Б. и Й. Д. Б. двамата с адрес гр.К., ул.“*****“ №
****ще ползват частта от имота оцветена в червено, с площ от 103.25 кв м. Частта от
имота оцветена в жълто, с площ от 57.20 кв.м., е обща ще се ползва от Д. К. Г., И. Д. Б.,
Й. Д. Б.,К. Г. М., Р. Д. М. и Т. Г. Д., всичките с адрес гр. К., ул.“****“ № ****.

Осъжда Д. К. Г. да заплати на И. Д. Б. и Й. Д. Б. съдебно-деловодни разноски в
размер на 125 лева.

Осъжда И. Д. Б. и Й. Д. Б. да заплатят на Д. К. Г. съдебно-деловодни разноски в
размер на 289,50 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4