№ 863
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от Н. Г.
К. срещу решение № 261636/11.12.2020 година постановено по гр.д. 14995/2019 година по
описа на ВРС, с което се
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Н. Г. К., ЕГН **********, срещу К. К. К.,
ЕГН **********, положителен установителен иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
между страните, че недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, жк.
"Владислав Варненчик", блок № 22, вход 5, етаж 1, с обща застроена площ от 69.60 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници: тревна площ, апартамент
№ 2 и апартамент № 4, ведно с придаденото му избено помещение № 3 с полезна площ от
8,12 кв.м., при граници: избено помещение на апартамент № 2, коридор и избено помещение
на апартамента № 4, както и припадащите му се 2,3652 % идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ, в който е построена сградата,
попадаща в ПУП на ж.к "Владислав Варненчик" на гр. Варна в 1-ви микрорайон,
представлява изцяло лична собственост на Н. Г. К., при наличието на пълна трансформация
на основание чл. 23 от СК.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К., ЕГН
********** сумата от 1 430 лв. , представляваща дължими разноски в производството за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се подробни съображения във въззивната жалба, както и в депозираното допълнение
към въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на
друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по
делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по иск от Н. Г. К. срещу К. К. К., за признаване за
установено между страните, че апартамент № 3 в гр. Варна, жк. "Владислав Варненчик",
блок № 22, вход 5, етаж 1, с обща застроена площ от 69.60 кв.м., състоящ се от: две стаи,
кухня, сервизни помещения, при описани граници, ведно с придаденото му избено
помещение № 3 с полезна площ от 8,12 кв.м., при описани граници, както и припадащите му
се 2,3652 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху УПИ, в който е построена сградата, попадаща в ПУП на ж.к "Владислав Варненчик"
на гр. Варна в 1-ви микрорайон, представлява изцяло лична собственост на ищеца, при
наличието на пълна трансформация на основание чл. 23 от СК.
Ищецът твърди, че с влязло сила решение № 2306 / 27.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 10901/2019 г. по описа на ВРС, е прекратен брака му с ответницата.По силата на
решението ползването на семейното жилище - апартамент № 3 в гр. Варна, жк. "Владислав
Варненчик", блок № 22, вход 5, етаж 1, е предоставено на ответницата. Твърди, че
процесното жилище е закупено от лицето Р.Н.С. ЕГН ********** за сумата от 19 000 лв.,
чрез кредит отпуснат от "ОББ" АД на ищеца като кредитополучател по силата на договор от
18.03.2007 г. Ответницата не участва в посочения договор нито като съдлъжник, нито като
кредитополучател или поръчител. Цената за имота е изплатена изцяло със средствата от
отпуснатия кредит, като не са влагани никакви парични средства представляващи семейно
имущество или лични средства на ответницата. Заявява, че като допълнително обезпечение
по кредита от 18.04.2007 г. е учредена договорна потека, върху личен наследствен
недвижим имот на ищеца, придобит чрез дарение от родителите му преди бракът с
ответницата, а именно: жилище със застроена площ от 82.00 кв.м. разположен на целия
втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда в с. Тополи, общ. Варна, ул. „Александър
Димитров" № 69. През 2011 г. със съгласие на банката, договорната ипотека върху имота е
заличена и същият е продаден, като получените средства от продажбата са използвани за
погасяване на отпуснатия кредит. В исковата молба се сочи също, че няколко месеца след
закупуване на имота, на 12.06.2007 г. бащата на ищеца- Г. К. М. му дарил сумата от 10 000
лв., която е използвана изцяло за погасяване на вноските по кредита. Средствата, заплатени
2
до момента за процесното жилище са изцяло лични такива на ищеца, както и ответницата не
е участвала с лични парични средства, нито е заплащала вноски по кредита. Твърди, че са
налице предпоставките да се приеме, че процесният недвижим имот е лична негова
собственост, придобита изцяло с лични средства, както и че при неговото придобиване
липсва принос от страна на ответницата и е налице пълна трансформация, поради което
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата К. К. К., в който предявеният иск се оспорва като недопустим, а по същество-
като неоснователен, необоснован и недоказан. Оспорва, че средствата за закупуване на
имота са изцяло собственост на ищеца. Твърди, че участието и при закупуването му е почти
́
50 на 50%.,като е участвала в закупуването на жилището с лични средства, дарени и от
́
нейната майка, в размер на 22 000 лв. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че
средствата от отпуснатия кредит са вложени изцяло в закупуването на имота. Заявява, че е
получила кредит в размер на 19000 лева, който е предоставен на съпруга и за закупуване на
́
язовир и вземане под аренда. Получените от бащата на ищеца парични средства не са
участвали в закупуването на имота. През време на брака се е грижила за домакинството и за
благополучието на ищеца. Ищецът няма принос за придобиване на движимото или
недвижимо имущество в режим на СИО с изключително лични средства, поради което моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск като
неоснователен и недоказан.
Настоящият състав на съда, въз основа на събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
С Договор за дарение /Нот. акт № 108/ 18.05.1987 г. / Г. К. М. , със съгласието на
съпругата си Д. М.а, дарява на сина си Н. Г. К. втори жилищен етаж от сграда, находяща се
в с. Тополи, ул. „Александър Димитров“ № 69.
От Договор за дарение от 08.03.2007 г. се установява, че М.К. К. е дарила на К.К. К.а
сумата от 19 000 лв., получени от аренди и продажба на недвижим имоти /земеделски земи/
и спестявания, за закупуване на семейно жилище.
С Договор от 18.04.2007 г. кредиторът ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД е
предоставила на кредитополучателя Н. Г. К. сумата в размер на 100 000 лв. за закупуване и
ремонт на недвижим имот, представляващ самостоятелно обособен обект в сграда –
Жилище № 3, със застроена площ от 69,90 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение
№ 3 и ид.ч. от общите части на сградата, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 1, за срок от 180 месеца. Договорът е подписан и от съпругата
К. К. К.. На 19.04.2007 г. е подписано допълнително споразумение по отношение размера на
дължимата възнаградителна лихва.
С Договор за покупко-продажба /Нот. акт № 17/ 25.04.2007 г. / Р.Н.С. е продала на Н.
3
Г. К. и К.К. К.а самостоятелно обособен обект в сграда – Жилище-Апартамент № 3, със
застроена площ от 69,90 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 и ид.ч. от
общите части на сградата, находящо се на адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
22, вх. 5, ет. 1, за сумата от 19 000 лв. В нотариалния акт е описано, че сумата ще бъде
предоставена чрез кредит от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, отпуснат на купувача
Н. Г. К..
От Нот. акт № 18/ 25.04.2007 г. се установява, че в полза на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД е учредена ипотека върху процесния недвижим имот на адрес гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 1, както и върху жилище със ЗП от 82
кв.м., разположено на целия втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се
в с. Тополи, ул. „Александър Димитров“ № 69.
С Договор за покупко-продажба / Нот. акт № 51/ 17.05.2011 г. / Н. Г. К. е продал на
Х.И. М.а и К.Й. М. втори жилищен етаж от сграда в с. Тополи, ул. „Александър Димитров“
№ 69 за сумата от 15 000 евро.
От представеното извлечение от банковата сметка на Н. Г. К. се установява, че на
12.06.2007 г. е постъпила сумата в размер на 10 000 лв. с наредител Г. К. М. с основание:
прехвърляне на средства.
Представени са писмени доказателства, от които се установява размера на доходите
на ищеца.
Представени са извлечения от банковите сметки на страните и платежни нареждания.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е
отпуснат кредит в размер на 100 000 лв., като сумата му е предоставена по банковата сметка
в размер на 78 200 лв. за закупуване на имота и в размер на 21 800 лв. за ремонт. По
разплащателната сметка на Р.Н.С. с вписано основание „по предварителен договор“ и
„покупка на недвижим имот по НА № 28“ на дата 07.05.2007 г. е преведена сумата в размер
на 70 084,23 лв. Погасителните вноски по кредита са се извършвали за периода 18.04.2007 г.
до 31.08.2019 г. чрез вноски на каса с вписано основание за вносител: Н. Г. К..
От показанията на свидетеля К.К.К. /брат на ответницата/ се установява, че на осми
или девети март 2007 г. майка му е решила да дари на него и на сестра му 20 000 лв., но в
крайна сметка е решил той да получи 1 000 лв., а сестра му 19 000 лв., които последната да
използва за закупуване на апартамент. Знае по думите на сестра си, че парите ги е дала на
ищеца. Не помни кога и къде е дал парите на сестра си. Майка му не е присъствала. Тя е
имала парите от продажба на земеделски земи в с. Аврен. Апартаментът, който са щели
страните да купуват се намирал във Владиславово, бл. 22. Ходил е няколко пъти там.
От показанията на свидетеля Б.П.Х. се установява, че същият познава К. от 1997-1998
г., защото са работили заедно до 2014 г. Познава и съпруга и. В началото на 2007 г. е теглил
́
4
кредит и в тази връзка ответницата го е попитала за процедурата, защото смятали да тегли
кредит за закупуване на жилище и защото имала дарение от майка си. Попитала го е дали
може да и стане поръчител, но свидетелят отказал. Помни, че дарението на майката на
́
ответницата било около 20 000 лв. Знае, че К. е теглила кредит за обзавеждане, а парите от
дарението знае от Николай, че му ги е дала веднага след дарението. Не знае кога майката
ответницата е направила дарението.
Въз основа на горната фактическа обстановка, настоящият състав на съда
приема следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 23 СК за пълна трансформация на лично
имущество.
Съгласно ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, може да се
установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал.
1 и ал. 2 СК от 1985 г. (отм.); , респ. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че процесният имот придобит по време на брака е изцяло негова
собственост, доколкото продажната цена е заплатена със средства по отпуснат договор за
кредит на негово име, който той е погасил самостоятелно, без участието на съпругата си.
Между страните няма спор, че страните са бивши съпрузи, като бракът между тях е
прекратен с Решение по гр.д. № 10901/2018 г. на ВРС и че са закупили по време на брака
жилище в гр. Варна, жк. "Владислав Варненчик", блок № 22, вход 5, етаж 1, с обща
застроена площ от 69.60 кв.м.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака
изцяло с лично имущество. Разпоредбата дава възможност на правоимащия съпруг да
предяви установителен иск и да докаже, че придобитото по време на брака имущество е
изцяло или отчасти с негови лични средства, което изключва презумпцията за съвместен
принос,като в този случай ищецът следва да докаже личния произход на средствата,
вложени при покупката на имота, а ответницата да докаже възраженията си за съвместен
принос за набавяне на средствата за покупката на имота.
Настоящият въззивен състав приема,че ищецът не е доказал по пътя на пълното и
главно доказване твърдението си,че вложените в покупката на недвижим имот,средства са
изцяло негови лични средства.
Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че процесният
недвижим имот е придобит изцяло със средствата отпуснати от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД на ищеца Н. Г. К., по договор за кредит . Този факт се установява от приетата
от съда ССЕ относно движенията по сметката на ищеца, договора за покупко-продажба на
5
процесния имот и договора за учредяване на ипотека върху процесния имот в полза на
банката. Видно от доказателствата по делото е обстоятелството, че част от средствата от
отпуснатия кредит в размер на 70 084,23 лв. са преведени по сметка на продавачката по
сделката независимо, че в нотариалния акт е посочена като цена на имота сумата от 19 000
лв.. Т.е. плащането на цената в полза на продавача, независимо от размера, е извършено от
отпуснатите средства по договора за кредит. По този договор за кредит страна е единствено
ищеца по делото като кредитополучател и само той е страна по облигационното
правоотношение.
Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 СК в сила от 01.10.2009 г. вещните права
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал. 3 на чл. 21 съвместният
принос се предполага до доказване на противното. За заварени от новия Семеен
кодекс бракове, какъвто е и бракът между страните по делото се прилага законовия режим
на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с
брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато придобиването на вещи и
вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с
друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК приносът е изключен и е основание за
пълна или частична трансформация – чл. 23 СК. Презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е оборена,
когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на
придобиването на вещта. Средствата, получени по договор за кредит не съставляват лични
средства, макар и да са получени от единия от съпрузите, тъй като задължението им за
връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона – чл. 32, ал. 2 СК. Според
посочения текст съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството Без значение за оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е и
начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата
вещ. Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до
облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността./ Решение №
428 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2013 г., IV г. о/
Правилно и законосъобразно ВРС не е приел,че ответниката е вложила също лични
средства в закупуването на апартамента,с което да установи съвместен принос.Дори и да се
приеме,че същата е получила по дарение суми от майки си , липсват доказателства, че
именно тази сума е послужила за заплащане на част от цената на процесния имот.
При разглежданата в настоящото дело хипотеза, каквато е постоянната практика на
ВКС , се приема, че при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за
връщане е поето солидарно, за задоволяване нуждите на семейството – чл. 32 ал. 2 СК, респ.
чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ между съпрузите възникват облигационни отношения и в
този случай, изплащането на цената с лични средства на единия съпруг /а още по –малко от
страна на трето лице/ не променя възникналото в режим на съпружеска общност вещно
право. /Решение № 36 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3386/2014 г., II г.о. на ВКС/
6
Предвид тези изводи на съда предявеният иск се явява изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 720 лв,
съобразно представения списък .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261636/11.12.2020 година постановено по гр.д.
14995/2019 година по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Суворово, ул.
„Панагюрище“ № 27, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 1, ап. 3, сумата от 720 ЛВ,
представляваща направени разноски в производството за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7