РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20202100502246 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
Е. А. Т. и А. М. Т. – граждани на ***, чрез процесуален представител адв. Панайот
Панайотов, срещу Решение № 80/17.03.2020г. по гр.дело № 759/2018г. по описа на Районен
съд – Поморие, в частта, в която въззивниците са осъдени да заплатят на Етажната
собственост на “Феста Апартмънтс – гр. Поморие, сумата от 163, 56 евро, представляваща
вноска във фонд “Ремонт и обновяване” на общите части на комплекса за 2017 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 17.12.2018г. до окончателното плащане и
31,19 лв. лихва за периода 1.1.2018г. до деня на предявяване на иска 17.12.2018г.
С обжалваното решение, въззивниците са осъдени да заплатят на ищеца ЕС “Феста
Апартмънтс – гр. Поморие и сумата от 83,72 лв. – разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете.
С жалбата се навеждат доводи, че решението в горепосочената осъдителна част е
недопустимо, материално незаконосъобразно и необосновано, както и че същото е
постановено в противоречие с процесуалния закон. Въззивниците също така навеждат и
оплакване, че решението в осъдителната му част е постановено и в противоречие с
доказателствения материал, тъй като съдът не е приел за установена изложената от тях
фактическа обстановка, а това от своя страна е довело до противоречието му с материалния
закон.
На първо място се изтъква, че решението е недопустимо, тъй като по делото било
1
направено искане за спиране, до приключване на преюдициалното му гр.д. № 619/2019г. на
РС – Поморие, предмет на което е обжалване решенията на ищцовата ЕС от 12.11.2014г., на
което събрание била определена и таксата от 9 евро/ кв.м. площ, на която се основава
настоящото производство. Сочат, че това искане за спиране било оставено без уважение,
като съдът не мотивирал отказа си.
Във връзка с твърдяната незаконосъобразност на постановеното решение,
жалбоподателите навеждат следните доводи. Сочат, че не е разгледано възражението им, че
ищецът не е извършвал никакви дейности в процесната ЕС за процесния период и не е
направил никакви разходи по дейностите за управление, поддръжка на общите части,
ремонт и обновление, и именно поради тази причина не е основателно да претендира
заплащане на тези липсващи разноски от етажните собственици, в т.ч. и от тях.
На второ място релевират оплакване, че съдът бланкетно е преценил като
неоснователно, без да се мотивира, възражението им, че таксата за поддръжка е абсолютно
неопределена, тъй като никъде в решението от 12.11.2014г. не е указано, дали таксата се
събира само на база квадратурата на апартамента (чистата застроена площ) или само на база
общите части или пък като сбор от двете, както е приел ищеца и както е приел съда. В тази
връзка сочат, че по никакъв начин и в нито едно доказателство по делото не е определено,
че тези 9 евро, респ. 2 евро за попълване на фонд РиО, следва да се умножат именно по
сбора от чистата квадратура на жилището и общите части заедно. Сочат, че въпреки така
направеното оспорване на начина на изчисляване на таксата, от правна страна съдът е
приел, че безспорно площта на имота е сбора от реалната площ и общите части и за да
определи диспозитива си по размер е умножил този сбор по записаната в решението такса от
2 евро/кв.м. площ. В тази връзка излагат довода, че изглежда по-логично да се заплаща такса
само въз основа на общите части, защото се касае да извършване на евентуален ремонт на
общите части, но не и на самия самия апартамент, индивидуална собственост на ответника.
На трето място релевират оплакване, че решаващия състав не се произнесъл и по
направеното в отговора на исковата молба инцидентно възражение за нищожност на
решението по т.2 от дневния ред като противоречащо на императивната норма на чл.51, ал.1
от ЗУЕС
В допълнение сочат, че съдът е пропуснал да коментира и възражението им, че в
комплекса са били учредени ЕС на отделните блокове и че ответникът е заплащал на тези
ЕС суми за поддръжка на общите части и за ремонт.
Като не се е произнесъл по така цитираните възражения и не е подвел представените
от тях доказателства към така направените възражения, жалбоподателите застъпват
становището, че съдът е постановил неправилно и немотивирано решение.
Оспорват и направените от съда правни и фактически изводи по следните
съображения.
Навеждат доводи, че е неправилен извода на съда относно съдържанието на взетото
по т.2 решение като съответстващо на това вписано в дневния ред на събранието. В
допълнение на това посочват, че от представените по делото доказателства не се установява
договор за управлението да е подписван с избраната компания за управление и поддръжка,
2
въпреки упълномощаването на УС на ЕС да сключи такъв договор. Според жалбоподателите
решението по т.2 от дневният ред, с което се създава фонд за ремонт и обновление в
рамките на годишната такса за управление и поддръжка е недопустимо, тъй като същото не
е включено в дневния ред. В тази връзка посочват, че от представените по делото
доказателства се установява, че няма никакви планове за ремонти на ЕС, нито има
изпълнени такива, няма направените разходи/разноски за дейностите по ремонт и
обновление на общите части, няма никакви Решения на ЕС или УС на ЕС за ремонти, т.е.
липсва предварително одобрение на УС на ЕС във връзка с така гласуваната такса от по 2
евро/кв.м. годишно.
Релевират оплакване за липса на прилагане на нормата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС от
решаващия състав, съгласно която разходите за ремонт следва да се заплатят от
собствениците към ЕС, само ако са реално извършени или за тях има прието решение от ОС.
Навеждат доводи, че в случая няма нито решение на УС или план за ремонти, нито решение
на ОС, нито реално извършени разходи дори и към момента на приключване на съдебното
дирене. Сочат, че волята на законодателя, посочена в ал.5 на чл.48 от ЗУЕС е
недвусмислена, а именно че от фондовете за ремонт и обновление могат да се разходват
суми единствено с решение на УС, а впоследствие на всички собственици при провеждане
на ОС се представят платежни документи и те утвърждават направените разходи. С оглед
изложеното застъпват становище, че липсва възникнало основание за претендиране на
заплащане на сума за попълването на този фонд.
Навеждат се доводи, че протокола от 12.11.2014г. не удостоверява обстоятелството,
че същите са надлежно уведомени за резултатите от събранието, тъй като същият е съставен
в нарушение на императивна правна норма на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Излагат подробни
съображения, че не е спазено изискването съобщението за изготвяне на протокола да е
поставено от целия УС и един собственик или алтернативно от избрания председател на УС
и един собственик. В тази връзка сочат, че в протокола няма подпис и никаква индикация да
е участвал третия член на УС С.В., което води до нарушение на законовите изисквания от
УС. От друга страна се прави възражението, че към датата на съставяне на протокола –
12.11.2014г. Мартин Чолаков все още не е бил избран за председател на УС, т.е. не е било
спазено императивното изискване на ЗУЕС относно компетентните лица, които имат право
да съставят валиден протокол. С оглед изложеното се застъпва извода, че протокола не
удостоверява обстоятелствата включени в него, вкл. Датата , от която следва да се приеме,
че някой е узнал за съставянето на протокола от ОСЕС. Масово собствениците в комплекса
били научили за проведеното събрание от съдържанието и приложенията към исковата
молба, с която ищецът ги съдил за неплатени вноски.
Жалбоподателите релевират оплакване, че съдът не се е произнесъл по представените
от тях доказателства за учредяване на ЕС на блок “Г” и регистрация на тази ЕС в община
Поморие. Събранието, с което се учредява ЕС на блок Г не било отменено и ако се следвала
логиката на съда, всяка едно решение на всяко едно ОСЕС да се изпълнява, ако не е
отменено, то следва че ЕС на блок Г все още съществува, т.е. се явява легитимен субект, на
който жалбоподателите са заплащали суми. В тази връзка допълват, че и разпитаният по
3
делото свидетел е потвърдил, че именно ЕС на блок Г върши нещо по поддръжката и
управлението на общите части, а не ищеца.
Оспорват като неправилен извода на съда, че възраженията за ненадлежно
осъществяване на дейностите по поддръжка не биха могли да обосноват недължимост на
сумата към етажната собственост, доколкото годишните такси се дължат отнапред за
предстоящата година, а и предвид факта, че извършването на разходите не са елемент от
фактическия състав на предявения иск. Жалбоподателите намират този извод в
противоречие с Определение № 124/17.02.2020г. по гр.д. № 3130/2019г. на ВКС, III ГК,
което намират за приложимо директно в настоящото производство, предвид
постановяването му по идентичен спор между същия ищец и друг етажен собственик.
Считат, че изложените от ВКС мотиви следва да намерят директно приложение и по
настоящото дело, тъй като дават разрешение на абсолютно идентична фактическа
обстановка при практически същите страни, възражения и оспорвания. Застъпват
становище, че възникването на вземане за годишна такса поддръжка и управление не е
обусловено от изпълнението, а и не би могло да бъде доколкото представлява бъдещ разход,
по който сумата се внася авансово от собственика.
С оглед изложеното жалбоподателите молят съдът да отмени обжалваното решение в
осъдителната му част, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират разноски. Не
ангажират доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца Етажна собственост на “Феста
Апартмънтс” – гр. Поморие, чрез пълномощника им адв. Станимир Стоичков, като в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор, с която същата се оспорва като неоснователна и се
моли да бъде оставена без уважение.
С отговора се навеждат доводи, че са изпълнени всички изисквания на действащите
правила за оповестяване на решенията на общото събрание, като в тази връзка се прави
позоваване и на установеното по ч.гр.д. № 1123/2019г. по описа на БОС и направените от
него правни изводи. С оглед на това въззиваемата ЕС счита, че ответниците са обвързани от
установения съдебен акт, поради факта, че са страните по делото, по което същият е
постановен. Предвид горното, намира за неоснователно възражението за ненадлежно
оповестяване на решението на ОСЕС от 12.11.2014г.
На второ място ищцовата ЕС застъпва становище, че не са налице предпоставките на
чл.75, ал.2 от ЗЗД, поради което ответниците не могат на това основание да се освободят от
задълженията си. Твърди се, че никога не е съществувала самостоятелна етажна собственост
на бл.Г, тъй като обектите, които се намират в него не отговарят на изискванията за
самостоятелно управление. Навежда доводи, че етажната собственост на комплекс “Феста
Апартмънтс поморие” се управлява от едно общо събрание, който факта е установен с
влезли в сила решение на РС – Поморие по гр.д. № 376/2017г. и гр.д. № 598/2018г. Отделно
от изложеното сочи, че по с решенията по гр.д. № 159/2017г. и гр.д. № 41/2018г. на РС –
поморие, потвърдени от БОС е установено, че бл. Г не отговаря на изискванията за
самостоятелно управление. С оглед изложеното и факта, че ответниците са страна по тези
производства и като такива са обвързани от тях, ищцовата страна навежда доводи, че същите
4
не са престирали на лице, което се явява овластено да получи изпълнението. В допълнение
на изложеното се сочи, че представените от ответниците приходни касови ордери
представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила и не могат да се противопоставят на страна, който не ги е подписала.
Въззиваемата ЕС намира за неоснователно оплакването, че първоинстанционния съд
не е разгледал възражението за неизвършване на дейности по поддръжка и управление на
общите части на комплекса. Намира, че този факт не е предмет на разглеждане и
установяване по настоящото производство, а следва да е предмет на разглеждане на иска по
чл.40 ЗУЕС. В тази връзка цитира съдебна практика. Навежда доводи, че уважаването на
иска за установяване съществуването на етажни разходи е обусловено от кумулативното
наличие на следните условия: наличие на решение на ОСЕС за определяне размера на
отделните видове разходи и установяване и установяване качеството собственик на
ответника. Сочи, че всякакви други обстоятелства са ирелевантни по отношение на
възникването и съществуването на задължението за заплащане на етажните разходи от
етажен собственик. В тази връзка цитира съдебна практика. По изложените съображения
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено в атакуваната осъдителна част. Претендира разноски. Не
ангажира доказателства.
В законоустановеният срок е депозирана насрещна въззивна жалба от Етажна
собственост на “Феста Апартмънтс” – гр. Поморие срещу Решение № 80/17.03.2020г. по
гр.д. № 759/2018г. по описа на Районен съд – Поморие, в частта, в която са отхвърлени
предявените искове против ответниците – въззивници за присъждане на етажни разходи за
управление и поддръжка на общите части на основната сграда на комплекс “Феста
Апартмънтс Поморие” за 2016 и 2017г., както следва: сумата в размер на 736, 02 евро такса
за поддръжка и управление за 2016г. и сумата в размер на 146, 80 евро, представляваща
законна лихва, върху сумата от 736, 02 евро, за периода от 01.01.2017г. до завеждането на
исковата молба – 17.12.2018г.; сумата в размер на 408, 90 евро такса за управление и
поддръжка на общите части за 2017г. и сума в размер на 58, 61 евро, представляваща
законна лихва върху сумата от 408, 90 евро за периода от 21.07.2017г. до завеждането на
исковата молба – 17.12.2018г.
В същата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, в
частта, в която е прието за основателно възражението на ответниците, че не са ползвали
притежавания от тях обект повече от 30 дни през процесния период. В тази връзка се излагат
съображения, че от задължението за заплащане на разходи за управление и поддръжка може
да се освободи само лице, което е уведомило компетентния орган за отсъствието си. По
настоящото дело обаче не било установено, а и липсвали твърдения ответниците да са
уведомили председателя на УС за отсъствието си през 2016 и 2017г. Предвид изложеното
следвало да се приеме, че решението в тази му част е незаконосъобразно, тъй като
отсъствието на ответниците не можело да се предполага от УС.
На следващо място Етажната собственост сочи, че въпреки разпределената върху нея
доказателствена тежест, ответната страна не успяла да докаже, че процесния имот е ползван
5
по-малко от 30 дни през 2016 и 2017г. В тази връзка се сочи, че събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Утешев също не могат да бъдат основа за подобен
доказателствен извод, предвид обстоятелството, че същият като етажен собственик се явява
страна в производството и неговият разпит е бил недопустим.
По изложените съображения се пледира за отмяна на обжалваното решение, в частта,
в която са отхвърлени предявените искове за присъждане на етажни разходи за управление и
поддръжка на общите части на основната сграда на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие”
за 2016 и 2017г., а вместо него да бъде постановено решение по силата на което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 736, 02 евро такса за поддръжка и
управление за 2016г. и сумата в размер на 146, 80 евро, представляваща законна лихва,
върху сумата от 736, 02 евро, за периода от 01.01.2017г. до завеждането на исковата молба –
17.12.2018г.; сумата в размер на 408, 90 евро такса за управление и поддръжка на общите
части за 2017г. и сума в размер на 58, 61 евро, представляваща законна лихва върху сумата
от 408, 90 евро за периода от 21.07.2017г. до завеждането на исковата молба – 17.12.2018г.
Претендират се разноски. Не ангажира доказателства.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от страна на Е. А. Т. и А. М. Т.,
чрез пълномощника им адв. Панайотов, в който се навеждат доводи за неоснователност на
същата.
С отговора се навеждат доводи, че тежестта за доказване на обстоятелството за
ползване на имота лежи върху ищеца, тъй като от този позитивен факт на ползване на имота
същият извлича благоприятни правни последици, докато ответниците се бранили с
възражението по чл.51, ал.2 от ЗУЕС. В този смисъл цитират съдебна практика на БОС.
Същевременно оспорват наведеният с насрещната въззивна жалба довод, че ответниците не
били доказали факта, че ползвали имота по-малко от 30 дни през 2016 и 2017г., като
твърдят, че доказателства в тази насока са били събрани. Освен това ищецът не представил
книга на ЕС или друг подобен документ, от който да са видни периодите на пребиваване на
ответниците в комплекса. По изложените съображения молят насрещната въззивна жалба да
бъде оставена без уважение. Претендират разноски. Не ангажират доказателства.
С протоколно Определение от 15.06.2020г. постановено от БОС, производството по
настоящото дело е било спряно до приключване на производството по гр.д. № 619/2019г. по
описа на Районен съд – Поморие, с влязъл в сила съдебен акт.
С Определение от 11.02.2021г., БОС е възобновил производството след като е
констатирал, че гр.д. № 619/2020г. на ПРС е приключило с влязло в сила Определение №
260216/27.01.2021г., постановено от Окръжен съд –Бургас по ч.гр.д. № 1953/2020г.
Депозираните въззивна и насрещна въззивна жалби са допустими - подадени са от
процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което подлежат на разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № *** по
6
описа на нотариус Гергана Недина, с район на действие – район на РС – Поморие,
ответниците са придобила правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се в
блок Г във ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ ХОТЕЛ И КОО, гр. Поморие, ул. “Княз Борис I” №
211 със застроена площ от 56, 15 кв.м., ведно с 25, 63 кв. м. в идеални части от общите части
на сградата.
Не се спори и видно от представения протокол, на 12.11.2014 г., е било проведено
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ на което били приети решения за избор на управителен съвет, определен е размер
на такса за поддръжка и управление, в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, взето е решение за
създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, в който се заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса
за управление и поддръжка, а за 2015г. – 3 евро и е приет правилник за вътрешния ред;
упълномощен е УС на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка с избрана
компания. Не се спори, че решенията на проведеното ОСЕС са атакувани многократно от
различни етажни собственици, (в т.ч. и по гр.д.№619/19г. на ПРС, до влизане в сила на акта
по което настоящата инстанция спря производството по настоящото дело), но като краен
резултат след постановяване на влязло в сила определение за прекратяване на
производството по гр.д.№619/19г. на ПРС, горепосочените решения са стабилизирани.
Не се спори и видно от представените протоколи, на 29.06.2017 г. е проведено ОСЕС,
на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по
т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2
евро/кв.м. В производство по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, с въззивно решение №
ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в.гр.дело №100/2019 г. по описа на БОС, са отменени
всички решения, взети на това ОСЕС.
Ищецът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ твърди, че предвид
взетото на ОСЕС на 12.11.2014г. решение, изменено с решение на ОСЕС на 29.06.2017г.,
ответницата, в качеството си на етажен собственик не е заплатила и дължи исковите суми,
съставляващи 5 евро кв.м. – такса за поддържка и управление и в размер на 2 евро – за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода 2016 и 2017г., ведно с мораторна и законна лихва.
Претендира осъждането й да заплати тези суми.
Ответниците оспорват исковете.
На първо място излагат съображения във връзка със законосъобразността на
проведеното на 12.11.2014г. ОСЕС – свикване и провеждане на същото.
На второ място, ответниците излагат съображения, че ищецът не е извършвал
дейности, касаещи поддръжката и управлението на общите части, поради което не му се
дължат претендираните суми. В тази връзка заявяват, че етажните собственици на отделните
сгради/входове, са провели самостоятелни общи събрания и са учредили самостоятелни
етажни собствености, които са извършвали дейностите по поддръжка и управление и на тях
са били заплатени сумите, които са били определени на тези събрания.
По повод тези твърдения на ответниците е представено Решение № 106/2018г. по
гр.дело 376/2017г. на РС Поморие, Решение 96/2018г. по гр.д. № 41/23.07.2018г., потвърдено
7
с Решение № VI-2/2019г. по в.гр.д. № 1849/2018г., с които са отменени решенията, приети на
проведеното на 18.05.2017г., ОС на ЕС на блок А, Б, В, както и решенията приети на
проведеното на 15.12.2017г. ОС на ЕС на блок Г. С тези решения съдилищата са приели, че
не се касае за отделни самостоятелни сгради, не се касае и за сграда с повече от един вход,
който да обслужва само определени обекти. Поради това е прието, че в отделните блокове, в
т.ч. и блок Г няма обособена самостоятелна ЕС, въпреки твърдението на ответниците за
учредяването на ЕС.
На следващо място се излагат съображения, че ответниците не са ползвали имота
повече от 30дни за календарната 2017г. За установяване на това обстоятелство е разпитан
свидетелят Констатин Утешев, който сочи, че е пълномощник на ответниците по повод
управлението и ползването на апартамента. Според свидетеля ответниците са пребивавали в
Р България през 2016 и 2017г. около 20-25 дни, като през този период апартаментът не е бил
даван под наем. Сочи, че има ключ от апартамента и е влизал периодично там, за да
проветрява или прави ремонт, когато е необходимо.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл. 269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази
Закона, намира, че същото е правилно и законосъобразно по отношение на иска по чл.6,
ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС и частично неправилно и незаконосъобразно по
отношение на иска по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС.
По правилността на решението в осъдителната му част.
Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС,
всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание
по определения в чл.51 ЗУЕС начин. Следователно от компетентността на Общото събрание
е да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в решението период.
Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока,
посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай, ищецът се позовава на решение, взето на ОСЕС, проведено на
12.11.2014г. Въззивният съд не споделя аргументите на ответниците, касаещи оспорване на
законосъобразността на решенията, взети на това събрание. Тези решения са се
стабилизирали, поради прекратяване на образуваните производства по чл.40 ЗУЕС, в т.ч. и
гр.д. № 619/19г. по описа на ПРС. В тази връзка е налице съдебна практика, която
въззивната инстанция споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на ВКС, Решение №122 от
6.11.2019 г. на ВКС по т.д. №1830/2018 г., I т. о., ТК). Възможността за атакуване
законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно противоречието им с императивни
правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока
по чл.40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията, дори същите да страдат от най-
тежкия порок – нищожност, се стабилизират и подлежат на изпълнение.
Така решенията, взети на ОСЕС на 12.11.2014г., касаят календарната 2015г. и се
8
прилагат по отношение на нея. За следващите периоди, в т.ч. и за тук процесните 2016 не е
било взето решение, а за 2017г. са били взети нови решения, които са отменени по съдебен
ред с горепосочените съдебни решения. Поради това за 2016 и 2017г. не са налице валидно
взети решения, в т.ч. по въпросите за дължимите такси за поддръжка и управление.
Съобразно посоченото Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова, „Когато в производство по чл. 40
ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в
противоречие със закона, Етажната собственост не може да прилага занапред това решение,
нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с
предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения
бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон“. Следователно
единственото стабилизирано към 2017г. решение на ОСЕС е това, взето на 12.11.2014г., но
същото е приложимо само за 2015г. Поради изложените съображения не може да се прилага
за последващи периоди – 2016 и 2017г.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на ответниците,
основано на нормата на чл.50, ал.2 ЗУЕС – че не дължат да заплащат разходи за поддръжка
и управление поради това, че не са ползвали имота през 2016 и 2017г. повече от 30 дни.
Съгласно посочената разпоредба разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост не се заплащат от собственик, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Тази разпоредба има
императивен характер, но доказването на това обстоятелство е в тежест на ответниците.
Следователно в доказателствена тежест на ответниците е било да установят не само
твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства, че не са пребивавали повече от 30
дни в рамките на една календарна година в процесния апартамент, но и че за уведомили за
това писмено управителят на етажната собственост, съгласно изискването на чл.51,ал.3 от
ЗУЕС, за да бъдат освободени от заплащането на тези разходи . Ответниците не твърдят и не
установяват да са подавали писмено уведомление до управителят на етажната собственост с
искане да бъдат освободени от заплащане на разходи за управление и поддържане на
общите части. С оглед на изложеното ирелевантни за приложението на разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС се явяват показанията на свидетеля Утешев във връзка с осъщественото
от ответниците ползване на имота в процесния период.
Поради това следва да се разгледа следващото възражение на ответниците, че
претендираните разходи за управление и поддържане на общите части не са били реално
направени. Същото е своевременно направено в отговора на исковата молба. В тази връзка
по повдигнат идентичен казус между настоящия ищец и друг етажен собственик, с
Определение №124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о., Върховният
касационен съд е споделил изводите на въззивната инстанция и е постановил, че „Когато се
събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната собственост, наистина
не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение, тъй като се касае
за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият
случай, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена.
9
Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата
би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа. Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при решаване
на делото“.
При така направеното оспорване, ищецът е следвало да изложи фактически
твърдения и да ангажира доказателства, за установяване извършването на дейности по
управление и поддържане по см. на §1, т.11 ДРЗУЕС, респ. – направени във връзка с тези
дейности. Това не е извършено. И по този въпрос касационната инстанция е изложила
съображения в посоченото по-горе определение, като е приела, че „В исковата молба
етажните собственици не са изложили никакви твърдения относно действителното
извършване на разходите по поддръжката на сградата през 2015 г. След възражението в
отговора на исковата молба, че такава поддръжка реално няма, не е последвало никакво
уточнение или пояснение относно това обстоятелство. От възражението срещу указанията в
доклада и изменението на този доклад, извършено от първоинстанционния съд може да се
заключи само, че ищците не твърдят реално да са извършени разходи за поддръжката.
Следователно не е било необходимо въззивният съд да дава указания, че ищците могат да
ангажират доказателства за установяване на обстоятелство, което те поначало не твърдят“.
Ето защо въззивната инстанция намира, че по насрещното възражение на
ответниците, че дейности по управление и поддържане не са извършени, респ. – разходи не
са направени, ищецът е следвало и без указания на съда да ангажира доказателства, което не
е сторено. Поради това претенцията е недоказана.
По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е
неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, в частта, в която са били
отхвърлени исковите претенции на EС на к-с “Феста Апартмънтс Поморие” за заплащане на
такса за поддръжка и управление за 2016г. и 2017г., както и акцесорните такива за законна
лихва върху предявените суми е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на правилността на решението в неговата осъдителна част.
Съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно също от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната вноска,
дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по
реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС. По отношение на размера на вноската за посочения
фонд, законодателят е предвидил минимален размер – 1% от минималната работна заплата
за страната.
В настоящия случай претенцията касае 2017г. За този период, както вече стана дума,
не е налице валидно взето решение на ОСЕС за определяне на размера на вноската на
етажните собственици, поради отмяната на решенията, взети след 2015г. по съдебен ред. Ето
защо, предвид това, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014г.,
съществуването му е предвидено в закона, следва да намери приложение законовата норма,
10
която да замести липсващата воля на етажните собственици досежно размера на вноските на
всеки от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от МРЗ за 2017г.
Съгласно Постановление на МС №141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г.
минималната месечна работна за страната за календарната 2017 г. е в размер на 460 лв.,
който факт е ноторно известен.
С оглед гореизложеното, въпреки че дължимите от ответниците месечни суми не са
посочени конкретно, те са достатъчно определяеми чрез извършване на съответните
математически изчисления и няма пречка да бъдат определени. За процесния период
дължимата от ответниците минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ сума е 55.20
лева, до който размер предявения иск с правно основание чл. 6, ал. 1 т. 9 от ЗУЕС се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед частичната основателност на втория обективно съединен иск, съдът следва да
разгледа и направеното с отговора на исковата молба възражение за извършени от
ответниците плащания за извършената през процесния период поддръжка и управление на
общите части, за доказването на които са представени по делото 2 броя приходни касови
ордери за сумата от 31.08.2016г. за сумата от 634 лв. и 28.08.2017г. за сумата от 770 лв. Това
възражение е оспорено от етажната собственост с аргумент, че ответниците са заплатили на
лице, което не се явява овластено по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД да получи плащането и
поради което не се е освободили от задълженията си. Посочва се, че сумите са платени в
полза на етажната собственост на блок Г, каквато съдът впоследствие е отрекъл да може да
бъде учредена, поради това, че всички сгради в комплекса „Феста Апартмънтс Поморие“ са
свързани и не отговарят на изискванията за самостоятелно управление.
Съдът намира възражението на ответниците за неоснователно. Доколкото
извършеното плащане не е извършено в полза на ищцовата ЕС, нито на овластено от нея
лице, не би могло да се приеме, че същото има погасителен ефект по отношение на
претендираните в настоящото производство суми.
Акцесорния иск за заплащане на сумата от 45.85 лева, представляваща законната
лихва върху претендираната сума от 319,89 лева – дължима вноска за фонд „ремонт и
обновление“, съдът намира за неоснователен, частично поради недължимост на главното
задължение /доколкото съдът прие иска за заплащане на главницата за основателен до
размер на сумата от 55.20 лева/, но така също и поради липсата на втората предпоставка –
изпадане в забава на длъжника.
В случая разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС не може да намери приложение, тъй
като същата е относима към изпълнение на взето решение на Общото събрание. В
настоящия случай, както бе посочено по – горе, липсва действащо решение на ОС, с което
да е определен конкретен размер на дължимата вноска за фонд „ремонт и обновление“,
откъде следва извод, че липсва една от предпоставките за прилагането на определения в чл.
38, ал.1 ЗУЕС четиринадесетдневен срок за изпълнение, след изтичането на който етажният
собственик се счита за изпаднал в забава.
Не са налице и предвидените в чл. 84, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД хипотези – не е налице
определен ден за изпълнение на задължението и липсва покана за плащане, отправена от
11
кредитора до длъжника.
По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е
основателен в посочения размер. Над този размер, до присъдения от ПРС 319.89 лева като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ето защо и мотивиран от горното, настоящият въззивен съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителната си част, а в осъдителната следва да
бъде частично отменено като съдът следва да постанови ново, с което да уважи като
основателен иска за заплащане на вноската за фонд „ремонт и обновление“, дължима за
2017г. и определена от съда на основание чл. 162 от ГПК и във връзка с чл. 50, ал. 2 т. 1 от
ЗУЕС в размер на 55.20 лева, която сума се представлява един процент от МРЗ за 2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 55.20 лева считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
По разноските:
Релевираното пред настоящата инстанция възражение за прекомерност на адв.
хонорар, претендиран от въззивната ЕС, съдът намира за неоснователно, тъй като същият е в
размер на 440 лв. без ДДС и не надхвърля минималния такъв, изчислен по реда на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. Предвид неоснователността на депозираната насрещна
жалба и частичната основателност на депозираната от ответниците въззивна жалба, то в
полза на ищцовата ЕС не следва да бъде присъждана внесената д.т. от 78, 80 лв. по
насрещната въззивна жалба, както и половината от претендирания адвокатски хонорар в
размер на 528 лв. с ДДС, доколкото не е конкретизирано каква част от него касае защитата
на ЕС осъществена с отговора на въззивната жалба и тази по депозираната насрещна
въззивна жалба. При това положение претендираните от ЕС на к-с “Феста Апартмънтс”
разноски в настоящото производство, които следва да бъдат съобразени са в размер на ½ от
528лв. или сумата от 264 лв. Съразмерно на уважената част от исковете и частичната
основателност на въззивната жалба, в полза на ЕС на к-с “Феста Апартмънтс”следва да бъде
присъдена сумата от 11, 90 лв. деловодни разноски за производството пред първата
инстанция и 41, 62 лв. за въззивното производство. Съразмерно на уважената част на
исковете дължимите в полза на ответниците разноски за първоинстанционното
производство са в размер на 431, 92 лв. Предвид неоснователността на насрещната въззивна
жалба, претендирания по отговора на въззивната жалба адв. хонорар в размер на 300 лв.
следва да бъде присъден в цялост в полза на ответниците Т.и. По повод частичната
основателност на въззивната жалба, за въззивното производство следва да им бъде
присъдена и сумата от 294, 81 лв. или сума в общ размер от 594, 81 лв.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 80/17.03.2020 г. по гр.д. № 759/2018 г. на Районен съд
Поморие, В ЧАСТТА, в която Е. А. Т., гражданка на ***, родена на **********г., в ***,
БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ *** и А. М. Т., гражданин на ***,
12
роден на **********г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър БУЛСТАТ *** с
пълномощник адв. Панайотов, със съд. Адрес гр. Варна, ул. “Драган Цанков”4, офис 1, СА
ОСЪДЕНИ да заплатят при равни дялове на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес: гр.Поморие, ул. Княз Борис
I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, сумата над
55,20 лева /петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ представляваща дължимата за 2017г.
вноска за фонд “Ремонт и обновяване” на общите части на комплекс “Феста Апартмънтс
Поморие” за 2017г., до пълния претендиран размер от 163, 56 евро /сто шестдесет и три
евро и петдесет и шест евроцента/, равняващ се на 319,89 лева /триста и деветнадесет лева и
осемдесет и девет стотинки/, както и за присъждане на законна лихва върху главницата за
сумата над 55.20 лева /петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, считано от датата на
предявяване на иска – 17.12.2018г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на
сумата от 31.19 лева / тридесет и един лева и деветнадесет стотинки/ - представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 319.89лв. за периода от 01.01.2018г. до
завеждането на исковата молба – 17.12.2018г. и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков
– председател на УС на ЕС за осъждане на Е.А.Т., гражданка на ***, родена на
**********г., в ***, БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ ***, и А. М. Т.,
гражданин на ***, роден на **********г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър
БУЛСТАТ *** с пълномощник адв. Панайотов, със съд. Адрес гр. Варна, ул. “Драган
Цанков”4, офис 1, за заплащане на сумата над 55,20 лева /петдесет и пет лева и двадесет
стотинки/, която сума представлява дължима вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“, формирана като сбор от дължимите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за
собствения на ответниците апартамент № 385 ежемесечни вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“, определени в предвидения от закона минимален размер, а именно един
процент от МРЗ за 2017 г., равняващ се на сума в размер на 4.60 лева /четири лева и
шестдесет стотинки/ на месец за 2017г. до пълния претендиран размер от 163,56 евро /сто
шестдесет и три евро и петдесет и шест евроцента/, равняващи се на 318,89 /триста и
осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, както и за присъждане на законна лихва
върху главницата за сумата над 55.20 лева, считано от датата на предявяване на иска –
17.12.2018г. до окончателното изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата
от 45.85 лева /четиридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ - представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 318.89лв., претендирана като годишна вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2017г.
ОСЪЖДА Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”. с
адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков да заплати на
Е. А. Т., гражданка на ***, родена на **********г., в ***, БУЛСТАТ ********* с адрес по
регистър БУЛСТАТ *** и А. М. Т., гражданин на ***, роден на **********г., БУЛСТАТ
*********, с адрес по регистър БУЛСТАТ *** с пълномощник адв. Панайотов., със съд.
Адрес гр. Варна, ул. “Драган Цанков”4, офис 1, сумата от 431, 92 лв. /четиристотин тридесет
и един лева и деветдесет и две стотинки/, съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство по гр.д. № 769/2018г. и сумата от 594, 81
лева /петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 2246/2020г.
ОСЪЖДА Е.А.Т., гражданка на ***, родена на **********г., в ***, БУЛСТАТ
********* с адрес по регистър БУЛСТАТ*** и А. М. Т., гражданин на ***, роден на
**********г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър БУЛСТАТ *** с пълномощник адв.
Панайотов, със съд. Адрес гр. Варна, ул. “Драган Цанков”4, офис 1, да заплатят солидарно
на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”. с адрес
13
гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков, сумата от 11, 90
лв. /единадесет лева и деветдесет стотинки/ разноски за първоинстанционното производство
по гр.д. № 769/2018г. и сумата от 41, 62 лв. /четиридесет и един лева и шестдесет и две
стотинки/ - разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 2246/2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80/17.03.2020 г. по гр.д. № 759/2018 г. на Районен съд
Поморие в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14