Решение по дело №858/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК).

Образувано е по касационна жалба на Ч. К. К., подадена чрез пълномощника адвокат С. И., против решение № 238 от 28.03.2025 г., постановено по АНД № 4489/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 8932/17.10.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” (КРПМ) към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” (АРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба размер на 2500 лева, като съдът е намалил размера на санкцията на 1000 лева.

Касационният жалбоподател счита атакуваното съдебно решение за неправилно и иска отмяната му, с цялостна отмяна на НП или изменението му, с допълнително намаление на наложената глоба към минимума предвиден в закона - 500 лева, или връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Счита, че е налице непълнота на описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, както и че е налице разминаване относно правната му квалификация. Намира НП за немотивирано, а при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения досежно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган. Оспорва изводите на съда по отношение на разноските.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 НПК - неправилно решение поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и несправедливост на наказанието. В подкрепа на твърденията не са представени нови доказателства.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адвокат С. И., който поддържа жалбата на изложените основания и претендира присъждане на сторените разноски, съгласно представения списък пред първата инстанция.

Ответникът по касация - началник отдел КРПМ към Дирекция АРОК при АПИ, не изпраща представител пред съда. Чрез пълномощника си юрисконсулт М. Г., в отговора на касационната жалба и нарочно писмено становище, оспорва жалбата по подробно изложени аргументи и пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

За да измени НП в частта му на санкцията, районният съд е приел от правна страна, че при издаването му и при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН - издадени са от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити, относно мястото на нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено. Счетено е за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал претоварено пътно превозно средство (ППС) без да притежава разрешение за това от АПИ, поради което деянието е правилно квалифицирано по приложимата правна норма. Намерено е, че не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН, но заради липсата на данни за други подобри нарушения и при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд е изменил НП по отношение наказанието, като е записал, че го налага към предвидения в закона минимален размер от 1000 лева, при действителен размер на санкцията по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП - глоба от 500 до 3000 лева. Съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Ч. К. да заплати на органа сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

При тези мотиви съдът е постановил оспореното решение.

Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

При така очертания предмет на касационната проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Съгласно безпротиворечивата практика на касационната инстанция, (вж. решение № 4753/21.06.2024 г. по к.а.н.д. № 618/2024 г.; решение № 8532/01.11.2024 г. по к.а.н.д. № 1237/2024 г.; решение № 8749/06.11.2024 г. по к.а.н.д. № 1395/2024 г.; решение № 10336/16.12.2024 г. по к.а.н.д. № 2106/2024 г.; решение № 847/30.01.2025 г. по к.а.н.д. № 2211/2024 г. и решение № 8532/01.11.2024 г. по к.а.н.д. № 1237/2024 г., всички на Административен съд Бургас), следва да бъдат споделени възраженията на касатора, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения отнасящи се до компетентността на актосъставителя да съставя АУАН за нарушението, за което е издаден АУАН № 0010314/20.09.2024 г., както и относно компетентността на началник отдел КРПМ към Дирекция АРОК при АПИ да издава НП за нарушения на чл. 139, ал. 1 ЗДвП.

Този извод следва от тълкуване на чл. 167, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 ЗДвП. Нормата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП е част от Г. П.: „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“. Предвижда, че службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.

Компетентността във връзка с административно-наказателната отговорност обаче, е специална и е предвидена в Г. С. от ЗДвП - „Административно-наказателна отговорност“.

Следователно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗДвП сама по себе си не може да е основание за компетентност на длъжностните лица на АПИ за съставяне на актове и издаване на НП по ЗДвП. Тя е обща и предвижда възможност за осъществяване на контрол от тези органи, но конкретно за нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени изрични разпоредби, касаещи административнонаказателната отговорност, предвидени в Г. С. от ЗДвП.

Това следва и от чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН, според който актове могат да се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. По сходен начин са определени и правилата за компетентност на органите, които могат да налагат административни наказания - чл. 47 ЗАНН.

Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен акт. В чл. 167, ал. 3 ЗДвП изрично е предвидено, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е. с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), уреждаща обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България, контролните функции по чл. 167, ал. 3 ЗДвП са свързани с приложението и контрола по приложението на Закона за пътищата.

От своя страна разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в него. Същата, по аргумент от чл. 37 и чл. 47 ЗАНН не може да се тълкува изолирано, а единствено в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, според която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Следователно в предвидената обща компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП, изрично органи на АПИ не са включени. Компетентност за тях, с привръзка към чл. 167, ал. 3 ЗДвП, е дадена само за конкретни нарушения - по чл. 179, ал. 3 - 3в по аргумент от чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и чл. 21б, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за движението по пътищата - обн. - дв, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - дв, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.

Така по категоричен начин законодателят е предвидил компетентност за точно определени нарушения на ЗДвП - по чл. 179, ал. 3 - 3в, за съставяне на АУАН, респективно издаване на НП, на контролните органи при АПИ и председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка е и препращането на чл. 189е, ал. 13 ЗДвП към общите правила на чл. 189, ал. 1 - 3 и 13 - 16 ЗДвП.

Изводът от тълкуването на тези разпоредби е, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1 ЗДвП, възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства.

В случая е прието, че водачът К. е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП и е наказан на основание на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП. Т.е. самите контролни органи са приложили ЗДвП и са квалифицирали нарушението по този закон, без притежават нормативно предвидено правомощие за това.

Установените пороци при съставяне на процесното НП - некомпетентност на издалия го орган, както и на издателя на АУАН, налага отмяна на постановеното решение от Районен съд Бургас изцяло, включително в частта за разноските, като се отмени и измененото с решението - НП № 8932/17.10.2024 г. на началник отдел КРПМ към Дирекция АРОК при АПИ.

При този изход на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени претендираните от него (съгласно списъка на л. 45 от делото на РС) и направени по делото разноски за двете инстанции, които видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 4 от делото на РС, са в размер на 600 лева и за платени в брой. Разноските следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП, а именно АПИ, съгласно изричното предвиждане на чл. 143, ал. 1 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд Бургас, XІX-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 238 от 28.03.2025 г., постановено по АНД № 4489/2024 г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 8932/17.10.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Ч. К. К., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е наложена глоба размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на Ч. К. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 600 (шестстотин) лева за разноски по делото.

Решението е окончателно.