О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, ІХ наказателен състав, в закрито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
При
секретаря и
в присъствието на
Прокурора като разгледа
докладваното от съдията ЯКИМОВА ЧН дело
№ 861/2020г. по описа за 2020г и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО по
реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран със жалба по реда на чл.
243 от НПК от Ц.Н.Н., против постановление на Районна прокуратура – гр. ***от 15.04.2020г,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № Д-1788/2019г
по описа на РП-Плевен, водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по
чл.309 ал.1 от НК.
В жалбата, жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразността на
така посоченото постановление на наблюдаващият прокурор. Релевирани са
оплаквания, че не е извършен цялостен и задълбочен анализ на доказателствата и
не е приложена разпоредбата на чл.309 ал.5 от НК.
СЪДЪТ, като съобрази изложеното в
жалбата, събраните по предварителното производство доказателства, подложи на
преценка изводите на Р.п.- П. приема за установено следното:
Досъдебното производство е образувано по чл.309 ал.1 от НК,затова,че през месец
август 2019г. в гр.***съставил неистински документ-обратна разписка и същият е употребен ,за да докаже,че на Ц.Н.Н.
е връчено копие на Наказателно
постановление на ТД на НАП.
С Постановление от 15.04.2020г.,на
основание чл.243 ал.1 т.1,вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прокурорът постановил
прекратяване на наказателното производство, като приел,че деянието е такова по
чл.9 ал.2 от НК.
Прокурорът изготвил
атакуваното постановление,след като било проведено разследване,разпитани били
свидетели,събрани били множество писмени доказателства.Изводите на прокурора
почиват на събраните доказателства.
Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена от ненадлежно лице,
което не попада в кръга на визираните в чл.243, ал.4 от НПК лица.
В разглеждания случай жалбата пред РС ***срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство е подадена
от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 във връзка
с чл. 219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от престъпление по чл.309
ал.1 от НК по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, поради което за жалбоподателя не
е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално
недопустима.
Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по
Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на
пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат
конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното
производство по него.
Престъплението
по чл. 309 от НК е документно престъпление. Обект на документните престъпления
по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс са обществените отношения,
свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те
накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността
на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите
(Постановление № 3/1982г. на Пленума на ВС). Престъпленията, свързани с частни
документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се
претендира да съществуват между отдени граждани с оглед изразеното в документа
и неговото правно значение. Този по-близък конкретен обект на документните
престъпления не означава, че засегнатите граждани и организации придобиват
качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като се касае до
опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с
разпоредбите, касаещи документните престъпления. Затова с оглед специфичния
обект на документните престъпления, пострадал от тях не може да бъде определено
физическо лице.
Видно от разпоредбите на чл.74 ал.1,чл.76 и чл.84 ал.1 НПК основната
предпоставка за наличие на процесуална правоспособност на пострадалия да встъпи
като страна в наказателния процес е твърдените от него имуществени или
неимуществени вреди да са претърпени от престъплението. След като законодателят
е извел, че фактическия състав на
увреждането напълно съвпада с този на престъплението, това означава,че
претърпените вреди, за да обуславят процесуална правоспособност на
пострадалият, следва да бъдат неизменно следствие на престъпния резултат, който
от своя страна винаги трябва да е включен в състава на престъплението.В този смисъл вредите, които обуславят
наличието на легитимацията на едно лице като пострадал, трябва да са пряко и
непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк
смисъл. Ако следва да се проследяват всички обективни изменения върху
действителността в резултат на самото деяние, това би означавало да се
надхвърли обвинението, защото в него тези последици не са инкриминирани.
При липса на пострадал от документно престъпление по НК и съответно липсата
на качеството на пострадал на жалбоподателя от престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за които срещу непосочено виновно лице е било образувано и
водено наказателното производство, жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, независимо, че постановлението на прокурора е било съобщено на
жалбоподателя Ц.Н., а производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.Н.Н. против Постановление от 15.04.2020г. на РП-***по
ДП № Д1788/2019г. по описа на РП-Плевен, за прекратяване на наказателното
производство, водено за престъпление по
чл.309 ал.1 от НК, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ЧНД № 861/2020г. по описа на Плевенския районен съд.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
жалбоподателя и на Р.п.– П.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски окръжен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: