Решение по дело №2176/2019 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 Град Добрич, 19.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,  в публично заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов

при секретаря Ирена Иванова........ …………………………………………

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 02176  по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Постъпила е искова молба от „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Г. Коршия, чрез пълномощника юрисконсулт Я. Н., срещу Г.С.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес **№ 1, ет.6, ап.603, за признаване за установено в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по издадена заповед № 413 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.03.2019г. по ч.гр.дело № 00806/2019г. по описа на ДРС: 203,08 лева (двеста и три лева и осем стотинки), представляваща дължима сума по договор за доставка на ел.енергия за периода от 19.04.2018г. до 20.06.2018г. на абонат с № ********** и кл.№ ********** на адрес град Добрич, ул.”*” № 54, бл.1, ап.218, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС (06.03.2019г.) до окончателното плащане; 13,91 лева (тринадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една от издадените 4 фактури до 22.02.2019г., както и сторените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и потребител съобразно ОУ. Във връзка със създадените облигационни отношения се дължи потребеното количество ел.енергия. Във връзка с образуваното заповедно производство, издадена заповед, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, е налице правен интерес от водене на настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът чрез назначения особен представител е изпратил отговор на исковата молба. Счита, че не се установява ел.енергията да е била  прекъсвана, оспорва всички представени доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.дело № 00806/2019г. по описа на ДРС се установява, че със заповед № 413 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.03.2019г. длъжникът Г.С.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес **№ 1, ет.6, ап.603, е осъден да заплати на кредитора „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, следните суми: 203,08 лева (двеста и три лева и осем стотинки), представляваща дължима сума по договор за доставка на ел.енергия за периода от 19.04.2018г. до 20.06.2018г. на абонат с № ********** и кл.№ ********** на адрес град Добрич, ул.”*” № 54, бл.1, ап.218, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението пред ДРС (06.03.2019г.) до окончателното плащане; 13,91 лева (тринадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една от издадените 4 фактури до 22.02.2019г.; 75 лева /седемдесет и пет/, представляваща разноските, от които 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С искова молба с вх.№ 12212 от 18.06.2019г., по което е образувано гр.дело № 02176/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.

От представеното извлечение по сметката на ответника към 22.02.2019г. и справка за потреблението към датата 21.05.2019г. се установява, че същият дължи сума на обща стойност 203,08 лева по издадени 4 броя фактури както следва:  ф-ра № ********** от 19.04.2018г. с падеж 10.05.2018г. на стойност 128,20 лева; ф-ра № ********** от 21.05.2018г. с падеж 11.06.2018г. на стойност 16,90 лева; ф-ра № ********** от 18.06.2018г. с падеж 18.06.2018г. на стойност 19,00 лева; ф-ра № ********** от 20.06.2018г. с падеж 10.07.2018г. на стойност 38,98 лева, както и мораторна лихва в размер на общо 13,91 лева за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 22.02.2019г.

По делото са представени ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго про-продажби”АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР и публикацията им в ежедневници.

Представено е Заявление № 4417985 от 21.02.2017 г., от което е видно, че процесният имот се е използвал дотогава от С. Е., а след тази дата – от ответника, който е наемател на имота, но е дадено съгласие от собственика /Община Добрич/, заявителят да бъде клиент на ищцовото дружество. В тази връзка е представена Декларация за съгласие на собственика на имота мястото на потребление на ел. енергия да се води на наемателя на общинското жилище от 14.02.2017г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 1318 от нотариус № 160 при НК с район на действие ДРС, Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 14.02.2017г. и Заповед №162/14.02.2017г. от кмета на Община град Добрич.

С Искане № 4481015 от 21.04.2017г. ответникът е поискал разсрочване на задълженията – 113,80 лева, поради отсъствие от страната.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед доказателствата по делото и твърденията на страните съдът намира за безспорно, че ответникът е бил потребител на енергийни услуги по договор за продажба на ел.енергия с Е.он България продажби АД /сега „Енерго-про продажби”АД/ за обект с адрес град Добрич, ул.”*” № 54, бл.1, ап.218, абонат с № ********** и кл.№ **********, което не се нуждае от доказване. Спорно между страните е основанието и дължимостта на претендираните суми по издадените фактури за процесния период.

Налице са претендирани суми по договор за продажба на ел.енергия, а съгласно  чл.183

 и сл. ЗЗД същият е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености поставя плащането в зависимост от предаването. В случая в тежест на ищеца е да докаже наличие на дължимо изпълнение от страна на ответника за процесния период за претендираната стойност на извършената доставка на ел.енергия с оглед нормата на чл.154 ГПК при условията на пълно главно доказване. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014г., поради което съдът приема, че към настоящия момент актуални са тези, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР. 

Ответникът е извършил своевременно възражението си за неоснователност на дължимото по отношение на процесните фактури, като следва да докаже това си твърдение, с оглед разпоредбите на чл.4-6 вр. чл.23 от ОУ на договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия. Указано е на ответника, че към настоящия момент не е представил доказателства в това отношение, респективно трябва да докаже недължимост с платежни документи предвид нормата на чл.77 ЗЗД вр. чл.164, ал.1, т.4 ГПК.  

Ответникът е придобил качеството потребител при действието на ЗЕ и Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/. Съгласно нормата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на  „Е.он България мрежи”АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.он България продажби”АД. Нормата на чл.6, ал.4 от ОУ сочи, че страна в отношенията с „Е.он България продажби”АД е лицето, явяващо се потребител, и всички фактури се издават на негово име, като тези норми са действали към момента на издаване на процесните фактури за процесния период на ответника.

В случая ответникът не е загубвал качеството си потребител към датата на издаване на четирите фактури. От това следва, че доставеното до имот, находящ се в град Добрич,  ул.”*” № 54, бл.1, ап.218, за периода от 19.04.2018г. до 20.06.2018г., абонат с № ********** и кл.№ **********, количество ел.енергия, за което са издадени процесните фактури на обща стойност 203,08 лева, е дължимо от ответника. Същевременно претендираната сума следва да се редуцира със сумата от 19 лева, начислена по ф-ра № ********** от 18.06.2018г. с падеж 18.06.2018г. на стойност 19,00 лева. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл.20 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго-про продажби”АД/, дружеството има право да поиска от „Е.он България мрежи”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение. В тези случаи следва да се изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок не последва изпълнение или отстраняване на нарушението, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с ел.енергия, което може да се поиска от оператора на мрежата, извън почивен, празничен неприсъствен ден и деня, който ги предхожда. Тази процедура не се прилага при наличие на оспорване от потребителя. В случая няма доказателства за спазване на тази процедура – липсват доказателства за връчване на длъжника на предизвестие.

Според нормата на чл.87 ЗЗД, уреждаща развалянето на договора, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,когато договорът е сключен в писмена форма, а срокът - да бъде ясно определен и подходящ за съответния вид задължение. Разпоредбата на чл.123, ал.3 ЗЕ също  предвижда необходимост от изпращане на предизвестие при временно преустановяване  на снабдяването с електроенергия. В случая ищцовото дружество по никакъв начин не доказа спазване на определената от него процедура, поради което съдът намира, че прекъсването на електроснабдяването на потребителя е извършено неправомерно, поради което не е налице задължение от негова страна да заплаща каквито и да било разноски за незаконосъобразното поведение от страна на ищцовото дружество.

Същевременно предвиденото изискване в чл.21 ОУ за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора  в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, а именно чл.122-123 ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

 Според разпоредбата на чл.124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването  и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има задължение  да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването, освен отстраняване на  причините за преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 ЗЕ.

Доколкото в посочената правна регламентация липсва законово основание за доставчика да изисква заплащане на разноски за прекъсване и възстановяване на снабдяването, а и в предвидените в ОУ на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго-про продажби”АД/ задължения на потребителите по договора за продажба няма установено такова за заплащане на такса за включване, то съдът приема, че посочената клауза на чл.21 е неравноправна по смисъла  на чл.143, т.2  ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. От друга страна и извън изложеното, дори да се извършват някакви разходи във връзка с възстановяване на снабдяването, то същите са извършени не от ищцовото дружество, а от „ЕРП Север”АД. В тази връзка не се доказа по никакъв начин, че именно ищцовото дружество е извършило посочения разход и го е начислило в счетоводните си книги.

С оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по повод  конкретната хипотеза, трябва да има  както доказано неизпълнение на договорно задължение и  виновно поведение на конкретния  потребител, така и спазена процедура по прекъсване на електроснабдяването, доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие за възстановяването му, които да бъдат заплатени.

Предвид констатираното по-горе, настоящият състав намира, че искът по отношение на претендираното вземане по ф-ра № ********** от 18.06.2018г. с падеж 18.06.2018г. на стойност 19,00 лева, е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен до размера от 184,08 лева, като за горницата до претендираните 203,08 лева следва да се отхвърли като недоказан.

С оглед основателността на главния иск до посочения размер от 184,08 лева, основателен е и акцесорният по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторната лихва, изчислена в размер на 13,91 лева, който иск следва да се  уважи именно до поискания размер за периода от падежа на всяко от периодичните плащания по главницата до 22.02.2019г., тъй като върху сумата от 19 лева за възстановяване на ел.потреблението, отхвърлена като недоказана от съда, не са начислявани мораторни лихви . 

Във връзка с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от иска и представен списък по чл.80 ГПК в размер на общо 296,54 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, като в случая не се дължат такива с оглед липса на извършени от страната. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното производство в размер на 68,43 лева.

Водим от горното, съдът :

 

Р         Е         Ш         И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че Г.С.Г., ЕГН ********** с адрес **№ 1, ет.6, ап.603, ДЪЛЖИ на „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, по заповед № 413 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.03.2019г., издадена по ч.гр.дело № 00806/2019г. по описа на ДРС, следните суми:

 -184,08 лева (сто осемдесет и четири лева и осем  стотинки) по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща дължима сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за обект с адрес: град Добрич, ул.”*” № 54, бл.1, ап.218, абонат с № ********** и кл.№ **********, за което са издадени ф-ра № ********** от 19.04.2018г. с падеж 10.05.2018г. на стойност 128,20 лева; ф-ра № ********** от 21.05.2018г. с падеж 11.06.2018г. на стойност 16,90 лева; ф-ра № ********** от 20.06.2018г. с падеж 10.07.2018г. на стойност 38,98 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (06.03.2019г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 184,08 лева до претендираните 203,08 лева;

-13,91 лева (тринадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от падежа на всяко от периодичните плащания по главницата до 22.02.2019г.

ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН ********** с адрес **№ 1, ет.6, ап.603,  да заплати на „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, сумата от 296,54 лева (двеста деветдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляваща разноските в производството по гр.дело № 02176/2019г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от иска. 

ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН ********** с адрес **№ 1, ет.6, ап.603,  да заплати на „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, сумата от 68,43 лева (шестдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки), представляваща разноските в производството по ч.гр.дело № 00806/2019г. по описа на ДРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

Районен съдия :