№ 454
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503785 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. К. В. срещу решение № 260810
от 22.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 2238 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна,
тридесет и първи състав, с което е изменен размера на определената с решение № 2829 от
11.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 8916/2017 г. по описа на Районен съд – Варна,
издръжка дължима от И. К. В. в полза на детето Кр.Ил.К. чрез неговата майка и законен
представител Ж. В. Ж., като го е увеличил от 120 лева на 200 лева, считано от 17.02.2020 г.
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска от падежа и до нейното изплащане, на основание член 150 от СК; осъден е
И. К. В. да заплати в полза на Ж. В. Ж. сумата от 184,62 лева сторени по делото разноски на
основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса от 57,60 лева, на основание член 83, точка 2 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Сочи се, че по делото не са доказани увеличените потребности на детето, нито податните
възможности на родителя да дава издръжка над минимално определената от закона. Набляга
се, че майката има високи доходи, тъй като получава повече от посочените доходи, както и
семейни добавки за дете, които обстоятелства са релевантни за размера на издръжката. Моли
в тази връзка да се отмени обжалваното решение за разликата над 153 лева до присъдените
200 лева месечна издръжка и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен за сумата над 153 лева месечно.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че от лятото на 2017 г., когато е постигнато споразумението
между родителите за заплащане на издръжка в размер на 120 лева, обстоятелствата, при
които е определена издръжката на детето, са се променили. Излага, че разходите за
отглеждането на детето са се увеличили, като среднодневният разход за изхранване на
детето е минимум 10 лева или 300 лева месечно. Твърди се, че детето се нуждае от много
други неща свързани с физическото, психическото, емоционалното и интелектуалното му
развитие, разходите за които са изцяло за сметка на ищцата. Ж. сочи, че плаща такса за
градина и отделно такса за изучаване на английски език, както и има желание и намерение
да запише детето да тренира спортна гимнастика, за което също ще се изисква плащане на
такса. Сочи, че ответникът е работещ, няма други деца и семейство, което да издържа,
показва и поддържа стандарт на живот, който позволява без затруднение да поеме
допълнителен финансов разход от 130 лева към вече присъдената издръжка. Твърди, че той
е собственик на „Автосервиз 911" ЕООД, а неотдавна е сменил личния си автомобил.
Намира, че претендираната от нея издръжка от 250 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, не следва да е непосилна за ответника и не би го затруднила
финансово.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва изцяло
предявения иск. Признава искането на ищцата за увеличение на издръжката за детето Ил. до
размера, определен в член 142, алинея 2 във връзка с алинея 1 от СК, и изразява съгласие да
заплаща ежемесечно издръжка в размер на 153 лева в полза на детето чрез неговата майка с
падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до навършване на пълнолетие
на детето или до настъпване на законно основание за нейното изменение. Твърди, че е
собственик на търговско дружество и самоосигуряващо се лице, като във връзка с
осъществяваната от него търговска дейност има множество разходи, няма нает персонал и
няма сигурен ежемесечен доход, ежемесечно заплаща наем за ползвания имот -
автоработилница - в размер на 1 455 лева. Възразява, че не разполага с доход, с който да
поддържа стандарт на живот, позволяващ му без затруднение да поеме допълнителен
финансов разход от 130 лева към вече присъдената издръжка. Твърди, че е закупил лек
автомобил за негови лични и служебни нужди, за което е използвал заемна сума. Твърди, че
поради финансови затруднения, които изпитва, както и поради чувство на отговорност,
което счита, че има, полага усилия за осъществяването на редовни и точни плащания на
издръжката на детето до настоящия момент. Сочи, че когато е бил в невъзможност да
извърши плащанията, е молил негов приятел да ги заплати в полза на детето ми, като
ответника се задължавал към него да му върне дадените суми. Оспорва твърденията на
ищцата, че същата е плащала такса за детска градина и такса за изучаване на английски език.
Счита това обстоятелство за неотносимо от една страна заради факта, че детето през
учебната 2020-2021 г. ще е ученик в първи клас и съответно такси за детска градина и
изучаване на език няма да бъдат плащани към детската градина. Твърди, че ищцата е
трудово ангажирана и не е материално затруднена, поради което и поддържа висок стандарт
на живот, което не я възпрепятства да осигурява необходимите условия на живот на детето.
Счита, че не са налице новонастъпили обстоятелства, водещи до основателност на иска за
изменение на издръжката.
2
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че Ж. В. Ж. и И. К. В. са родители на детето Кр., роден на 11.01.2013 г.;
2/ Че с влязло в сила на 02.08.2017 г. решение № 2829 от 11.07.2017 г., постановено по
гр.д.№ 8916/2017 г. на Районен съд – Варна, бащата И.В. е осъден да заплаща в полза на
детето Кр. месечна издръжка в размер на 120 лева;
3/ Че упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увеличаване на
присъдената издръжка за детето с твърдения за увеличение на неговите нужди с оглед
порастването му и започване на училище, както и с изменение на социално-икономическите
условия в страната.
От определяне на първоначалната издръжка са изминали почти четири години, през
който период потребностите на детето определено са нарастнали – същото се нуждае от
повече парични средства за облекло, храна, както и за обучение, тъй като е започнало
училище. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на детето следва
да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално и социално развитие.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, които бяха обсъдени по-горе,
и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно.
Родителите, отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието им, тоест съдът следва да основава решението си за издръжката на детето
единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите,
без да е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки.
В хода на производството е установено, че майката за периода месец октомври 2019 г.
– месец септември 2020 г. е получавала средно месечно възнаграждение в размер на 505,19
лева. Ответникът е представил данъчна документация и договори, от които се установява, че
упражнява авторемонтни услуги в наето помещение чрез свое търговско дружество, като за
времето от януари 2017 г. до май 2020 г. е реализирал общ доход от 4 207,60 лева. От
представения договор за покупко-продажба на МПС от 20.12.2019 г. е видно, че В. е закупил
лек автомобил на стойност 4 100 лева.
3
Като отчита изложеното, както и при съобразяване на събраните пред първата
инстанция доказателства, въззивният състав приема, че следва да бъде определена месечна
издръжка на Кр. в размер на 300 лева. При това положение и отчитайки обстоятелството, че
майката е родителят, поел непосредствените ежедневни грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, то бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева
в полза на Кр.. Доводите, изложени от ответника, че не е в състояние да плаща така
определената издръжка и иска тя да бъде в минималния размер, определен от закона, са
неоснователни. Съгласно разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК минималната издръжка
на едно дете е ¼ от размера на минималната работна заплата, тоест съобразно размера на
минималната работна заплата, който е 650 лева, минимума на издръжката е 162,50 лева.
Определената от съда издръжка от 200 лева месечно не надвишава много минималната
такава, а от друга страна определено е видно, че доходът на бащата не е в посочения от него
размер. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че ответникът е в трудоспособна
възраст и следва да положи усилия за реализиране на доходи поне в размер на минималната
работна за страната заплата.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна /ищец/ разноски пред
настоящата инстанция. Въззиваемата е претендирала такива в размер на 100 лева за
адвокатско възнаграждение, за което е представила доказателства.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260810 от 22.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 2238 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, тридесет и първи състав.
ОСЪЖДА И. К. В. ЕГН ********** от град Варна - ул. „Никола Козлев“ № 10 ет.4
ап.19 да заплати в полза на Ж. В. Ж. ЕГН ********** от село Орешак, област Варна сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща сторени по делото пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5