РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Пловдив, 05.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХXХ състав, в открито заседание на осми юни, две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Светомир
Бабаков
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно
дело № 838 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във вр. с чл.117, ал.1,
т.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Делото е образувано по жалба на „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.„Ген.Данаил Николаев“ № 5,
ет.5, ап. 11, представлявано от управителя А.М.Г. против Решение № 2153-15-57
от 21.02.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба от същото дружество против Задължителни предписания № ЗД-1-15-01276052
от 22.12.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и същите са потвърдени.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се доводи за наличие
на действително развили се трудовоправни отношения между жалбоподателя и лицето
М.С.Ш.и липса на основание за издаване на задължителните предписания. Претендират
се разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юриск. С., моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Административен Съд - Пловдив, след като взе предвид наведените от страните доводи
и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
11.11.2022г. бил сключен трудов договор, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ
между „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД (работодател) и М.С.Ш.(служител) за длъжността „Технолог“
с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2577,60 лева със
срок на действие от 14.11.2022 г. до 14.12.2023 г. На 14.11.2022г. работодателят
изпратил уведомление на основание чл.62 от КТ до НАП. Съгласно Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от 28.11.2022 г., на основание чл.71,
ал.1 от КТ, същото било прекратено, считано от 29.11.2022 г., за което на
30.11.2022 г. било депозирано уведомление до НАП по реда на чл.62 от КТ. По
данни от платежна ведомост за месец ноември 2022г., изготвена от работодателя
2022 г. – за 11 отработени
от служителя дни е отразен размер на осигурителен доход - 1611.00 лв. и му
е изплатено трудово възнаграждение от 1250,11 лева, която сума е получена от М.Ш.срещу
подпис върху платежен фиш.
Във връзка с предложение на и.д.директор на ТП на НОИ Смолян относно достоверността
на подадени в регистъра на осигурените лица данни по чл.5, ал.2 от КСО е
възложена проверка на осигурителя по разходите на ДОО от контролен орган на ТП
на НОИ Пловдив. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № КП
– 5-15-01276014/22.12.2022 г., в който е отразено, че подадените данни в
регистър „Трудови договори“ за М.Ш., съответстват на данните в трудовия му
договор и заповедта за прекратяване на същия. По данни от Регистъра
на осигурените лица, за периода от 14.11.2022г. до 28.11.2022г. вкл. Ш.е
осигурен на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО като лице работещо на 08-часов
работен ден при условията на трета категория труд. За лицето са подадени данни
с декларация образец №1 с код за вид осигурен 01 - лица, подлежащи на
задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица. В хода на проверката пред контролните органи на НОИ е представена
длъжностна характеристика на длъжност „Технолог“, код по НКПД 31193044, връчена
на Ш.на 15.11.2022г. Съгласно същата лицето е следвало да: контролира,
разработва и внедрява маршрутни и операционни технологии; оформя технологическа
документация; участва при съставяне на технически задания и в разработване и
внедряване на нормативи за разход на труд и материали; анализира причините за
влошаване на качеството и предлага мероприятия за отстраняване на слабости; разработва
детайлни и операционни нормативи за разход на материали и предложения за
усъвършенстване на производтсвото. Представена била пред контролните орани и
отчетната форма за явяването/неявяването на работа на работещите в дружеството
за м. 11.2022г., в която е отразено, че Ш.е отработил общо 11 работни дни за
периода от 14.11.2022г. до 28.11.2022г. вкл.
В депозирано в хода на проверката писмено
обяснение от 16.12.2022г. М.Ш.е посочил, че управителят на „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“
ЕООД го е информирал, че търси работници, сключен бил трудовият договор на
14.11.2022г., връчена му била длъжностна характеристика, задълженията му били -
контрол, разработване и внедряване на маршрутни и операционни технологии.
Посочва, че е започнал работа на 14.11.2022г. на длъжност „технолог",
контролирал е спазването на технологиите и качеството на настройка и ремонт,
разработвал е предложения за усъвършенстване на технологично равнище на
производството, участвал е в конкретно възложени задачи. Посочил е също, че изпълнявал трудовата си дейност в гр.
Асеновград, ул. Козановска 11, подписвал е само трудов договор, инструктаж,
ведомости и заповед за прекратяване на договора. Работил е по 8 часа на ден
като управителят на дружеството - А.Г.го е запознал със служебните задължения и
естеството на изпълняваната работа. Относно служебните си задължения
контактувал с А.Г.като пряк ръководител, получавал брутно трудово възнаграждение
в размер на 3222 лв., а нетното такова посочва, че било в размер на 2500 лв. Изплатени
му били полагащите му се заплати в брой от лицето Р.П., за което подписал
разплащателна ведомост за месец ноември.
В писмено обяснение от 19.12.2022г.
от управителят на дружеството се посочва, че М.Ш.е назначен на длъжност
„технолог“ на 14.11.2022г. и е освободен на 28.11.2022г., поради идейни различия в процеса на работа и
неразбиране за бъдещия работен процес (ежедневни спорове), както и поради несправяне
с поставените му задачи. Според управителя на дружеството Ш.не е подписвал
други документи освен представените, работното му място било в офис, намиращ се
в гр.Асеновград, ул.„Козановска“ № 11. Дружеството имало нужда от технолог
поради поемане на бъдещи проекти, свързани с обработване на детайли за
машиностроене. Заплатата на лицето се сочи да му е платена в брой „поради
административни причини“.
В последващи писмени обяснения на 21.12.2022
г. управителят на дружеството е посочил, че М.Ш.бил назначен, за да поеме
технологиране на инженерната документация по проекти за изработка на детайли,
които се изработвали на CNC машини в промишленото помещение на
дружеството. Проектите били високотехнологични и изискващи дълъг период от
време - минимум 6 месеца. При получаване на задание за изработка на детайли,
технологът подготвял програмата с необходимия чертеж, по който се извършвала
механичната обработка на метала. Правели се проби, корекции на размери, промяна
на допуски. Технологът давал задание за изработка на детайла, следял да се
спазват точните размери, които са потвърдени в чертежа. При възникнали проблеми
и казуси в технологията на детайлите, технологът трябвало да уведоми първо
управителя на фирмата, за да се комуникира с клиента, своевременно, за възможни
опции за промяна на настоящи размери. Посочва, че работният ден започвал в 8:00
ч. с кратка оперативка, на която се набелязвали ключовите задачи за деня; ако било необходимо поръчването на материали,
се комуникирало с доставчици; обедната почивка била от 12:00 ч. до 13:00 ч.; работният
ден приключвал в 17:00 ч.
На 22.12.2022 г. пред контролните органи на НОИ е
представено писмено обяснение от управителя - Г., в което същият посочва, че
предвид краткия срок на работа, в който Ш.не е успял да се интегрира, не е
отговарял за нито един проект конкретно, не е работил по такъв и не е
финализирал никакви задания. Технологиите, по които се е предполагало, че ще
работи били бъдещи и свързани с неговите професионални качества и компетенции,
включени в длъжностната му характеристика.
От контролните органи на НОИ било
прието, че е налице противоречие между представените данни в писменото
обяснение на Ш.от 16.12.2022г., че размерът на брутното му трудово
възнаграждение е бил 3222 лв., а на нетното му такова – 2500 лв. при съпоставка
с отразеното в трудовия му договор основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 2577,60 лв. Прието е също така, че в писмените обяснения на лицето
липсва конкретно описание на задълженията му и естеството на извършваната
работа. Заключено било от проверяващите органи, че М.Ш.не е
упражнявал трудова дейност за периода 14.11.2022г.
до 28.11.2022г. вкл. при осигурителя „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД и не следвало да се
счита за осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО.
На
22.12.2022г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, контролен орган на ТП на
НОИ Пловдив издал задължителни предписания № ЗД-1-15-01276052 до „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД за
заличаване на подадената информация в Регистъра на осигурените лица /декларация
обр.1/ за М.С.Ш.за периода от 14.11.2022г. до 28.11.2022г. Дружеството
обжалвало посочените задължителни предписания пред директора на ТП на НОИ, като
с Решение № 2153-15-57 от 21.02.2023г. - предмет на настоящото дело, жалбата
била оставена без уважение, а задължителните предписания - потвърдени. В
мотивите си административният орган, след като е обсъдил фактическата
обстановка и събраните по административната преписка доказателства, е приел, че
получаваното трудово възнаграждение, посочено в писмените обяснения на Ш.се
различава от регламентираното в трудовия му договор с „МЕТАЛ
КОМПЛЕКТ“ ЕООД, а именно 2577,60 лв., а в уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ
(Приложение № 1) е посочено основно трудово възнаграждение – 3222 лв. (съставляващо,
според работодателя сбор между 2577,60 лв. и 644,40 лв. - „бонуси“). Посочва се
в решението, че в представените в административното производство „вътрешни
правила на работната заплата“ е регламентирано получаването на „бонуси“ при определени
условия и според директора на ТП на НОИ, буди съмнение как още при сключване на
трудовия договор Ш.е научил, че ще получи бонус в размер на 644,40 лв. От друга
страна с оглед на представените в хода на проверката писмени обяснения от
управителя на „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД е прието от решаващия орган, че М.Ш.въобще
не е започнал да изпълнява каквито и да било трудови задължения, поради което и
не е изпълнен изцяло фактическия състав на чл.10, ал.1 от КСО, което пък довело
до извод за законосъобразност на издадените на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО задължителни предписания.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.168
от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Обжалваното решение е издадено
в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл.117, ал.3 КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. При издаването на обжалваното решение административният орган
не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите
си, органът е посочил както фактическите, така и правните основания за
издаването му. При издаването му не е допуснато и противоречие с материалния
закон.
Събраните в хода на
административното производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ
гр. Пловдив
до извода, че лицето, с което жалбоподателят е имал
сключено трудово правоотношение реално не е
извършвало трудова дейност в изпълнение на задълженията си по същото. Този извод съдът намира
за правилен
по следните съображения:
Съгласно § 1, ал.1, т.3 от ДР
на КСО „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е
това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за който са внесени или дължими осигурителните вноски и
продължава до прекратяването й. Съгласно чл.4, ал.1 от КСО работниците и
служителите са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова
дейност по трудово правоотношение. Същото възниква въз основа на трудов
договор, който следва да отговаря на изискванията относно форма и съдържание,
предвидени в КТ, като за него следва да се подаде уведомление до НАП, съгласно
чл.62 от КТ. Според чл.63, ал.4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия
договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се
удостоверява писмено, а правоотношението е възмездно и работодателят дължи
възнаграждение на работника за положения труд.
В
конкретния случай не е налице спор между страните относно това, че трудов
договор между дружеството-жалбоподател и лицето Ш.е бил налице. Не се спори и
че за периода до прекратяване на трудовия договор, съгласно заповедта от 28.11.2022г.
във ведомост за заплати е отразено получаване срещу подпис от Ш.на съответно
трудово възнаграждение в посочен във ведомостта размер. Установява се и че
работодателят точно е декларирал данните за осигуреното лице и в тази насока
между страните не е налице изобщо спор по тези факти, като подадените от
осигурителя данни на практика отразяват действителното положение, според
сключения трудов договор и разчетно - платежната ведомост. Спорът между
страните е дали наистина лицето Ш.е упражнявало фактически трудовата дейност по
сключения трудов договор, за да възникне за него осигуряване, съгласно
изискването на чл.10 от КСО.
Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването, както правилно е
приел административният орган. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да
има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а
следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение/В този смисъл константната практика на ВАС- напр.
Решение № 4221/20.04.2023 г. по адм. д. 6637/2022 г./. Лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за
него са подавани данни в НАП, какъвто е настоящият случай. Представените от жалбоподателя платежна
ведомост, отчетна форма за явяване/неявяване на
работа, платежен фиш и разходен касов ордер за получаване на трудово
възнаграждение не могат да служат за
доказателство за
реално осъществявана от Ш.трудова дейност.
В хода на административното производство са събрани писмени
доказателства – обяснения на самия управител на дружеството жалбоподател, в
които изрично се посочва, че лицето, назначено на длъжност „технолог“ не е
отговаряло и не е работило по нито един конкретен проект и не е финализирало
никакви задания по технологиите, по които се е очаквало да работи с оглед на
длъжностната му характеристика; освободен е от работа поради идейни различия и
неразбиране за бъдещия работен процес (ежедневни спорове) и несправяне с
поставените му задачи. Очевидно самият работодател, чрез законния си
представител сочи, че служителят, с който е имал сключено трудово
правоотношение, действително не е престирал труд по същото. Това обстоятелство
не се оборва и от твърденията в жалбата – предмет на настоящото съдебно
производство.
В
тази връзка, неоснователно в жалбата се твърди, че изводът на контролните
органи, че служителя не е осъществявал трудова дейност се базира единствено на
изтъкнатото противоречие при съпоставка на основното трудово възнаграждение и
брутното трудово възнаграждение, посочено от служителя в писмените му обяснения
на 16.12.2022 г. Действително, в трудовия договор е предвидено освен основното
трудово възнаграждение, служителя да
получава и бонуси в размер на 622 лв. В тази връзка обаче следва да се посочи, че
съгласно чл. 12 ал.1 и ал.2 от Вътрешните правила за работната заплата на
дружеството „Метал комплект“ ЕООД /“Правилата“/ бонус в размер на 10 % се
изплаща за спазване на правилника за вътрешен трудов ред, законовите и
подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до трудовата дисциплина, а още 10
% допълнително възнаграждение се изплащат за качествено изпълнение на
зададените задължения, поставените задачи от прекия ръководител и постигнати
резултати. След като Ш.не е работил по нито един проект, не става ясно защо му
е изплатен бонус по чл. 12 ал.2 от Правилата. Това е констатирано и от органа и
правилно е изтъкнато като аргумент в насока за привидност на трудовото
правоотношение- същото макар и надлежно документално оформено не отразява
фактическо престиране на работна сила от страна на служителя.
Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от
задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително
правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица.
Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов
договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и
следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е
реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово
възнаграждение, т.е. ако не е предоставена реално работна сила. Именно това
обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана
трудова дейност през процесния период, е било подложено на изследване и
установяване в хода на административното производство. По настоящото дело също
не са представиха доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя за
осъществяване на трудова дейност от лицето назначено като технолог в
предприятието му. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и
да било доказателства в производството
пред съда, че лицето
Ш.е отговаряло на
дефиницията за „осигурено лице“, като е осъществявал
трудова дейност, т.е. реално да е престирал работна сила.
По
отношение на заявените в жалбата аргументи за направено позоваване от страна на
административния орган на недействителност на трудовия договор по чл.74, ал.1
от КТ, съдът намира, че същите не са основателни, тъй като такъв извод не е
направен. Липсва констатация от страна на директора на ТП на НОИ, че сключеният
между Ш.и жалбоподателя трудов договор противоречи на закона или на колективен
трудов договор или го заобикаля и в този смисъл същия да се сочи за
недействителен. Ако се приеме на базата на събраните от органа доказателства,
че има данни, от които да се направи извод, че действително трудово
правоотношение не е било налице, то редът за установяване на действителните
отношения между работник и работодател е специален и само съдът може да се
произнесе по този въпрос. Административният съд не е компетентен да се
произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на
трудов договор в производството по оспорване на административен акт, предвид изрично
предвидения ред за обявяване недействителността по чл.74
от КТ и поради това и
настоящият съд не би могъл да обсъжда твърденията на жалбоподателя за сочена от
административния орган недействителност на трудовия договор. Не се касае до наведени от страна на административния
орган твърдения и доводи свързани с действителността на трудовия договор и посоченото в
мотивите на оспорвано решение разминаване в размера на трудовото възнаграждение,
регламентиран в чл. 6 от трудовия договор и декларирания такъв от лицето в писмените
му обяснения. Размерът на полученото трудово възнаграждение е коментиран от
административния орган във връзка с обсъждане на събраните в административното
производство данни, за които са представени съответните доказателства. В случая решаващия орган е навел доводи само във връзка с това, дали Ш.е започнал да упражнява трудова дейност по трудовия
договор с „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД, т. е. изпълнени ли са условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, и имал ли е качеството на „осигурено лице“ по смисъла на легалното определение на това понятие,
дадено с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
С оглед на събраните по делото
доказателства безспорно административният орган е констатирал нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО – приел е, че не е възникнало осигуряване,
тъй като лицето не е започнало да упражнява трудова дейност по сключения трудов
договор,
което се поддържа и от самия работодател. Тези констатации не са оборени както в производството по
административно обжалване, така и в настоящото съдебно производство. Не са представени никакви доказателства в тази насока, а именно, че Ш.е упражнявала трудова дейност като „технолог“. Въпреки
сключения трудов договор, по който факт страните очевидно не спорят, и
регистрирането му по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в ТД на НАП, с оглед на
събраните по делото писмени доказателства не може да се приеме, че се
установява извършването на трудова дейност от М.Ш.по изпълнението му. От данните по делото не се установява лицето да е започнало работа във
връзка със заеманата от него длъжност и да е изпълнявал основните трудови
задължения, които са определени във връчената му длъжностна характеристика. В тази връзка правилно са ценени и обсъждани в оспорваното
решение събраните в административното производство писмени
доказателства. Не е достатъчно само сключването на трудов договор,
по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и
упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а
доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била
извършвана. Правилно административният орган е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване
на осигурително правоотношение. Ето защо аргументите на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при издаване на
оспорвания административен акт са неоснователни и недоказани. Жалбоподателят
не имал фактическо и правно основание да подаде данните
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за М.Ш., доколкото същият не е упражнявал трудова
дейност и за него не е възникнало основание за осигуряване за процесния период. Поради това органите на ТП на НОИ
законосъобразно са разпоредили заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата на „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД срещу Решение № 2153-15-57/21.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответника ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХХ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Асеновград, ул.„Ген.Данаил Николаев“ № 5, ет.5, ап. 11,
представлявано от управителя А.М.Г., срещу Решение № 2153-15-57 от 21.02.2023г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което
е оставена без уважение жалба от дружеството против задължителни предписания №
ЗД-1-15-01276052 от 22.12.2022г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ
Пловдив и същите са потвърдени изцяло.
ОСЪЖДА „МЕТАЛ КОМПЛЕКТ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул.„Ген.Данаил
Николаев“ № 5, ет.5, ап. 11, представлявано от управителя А.М.Г., да заплати на Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.„Александър Стамболийски“ № 62-64 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: