Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф.и участието на
прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10268/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение
№ 377 от 23.07.2019г. по НАХД № 247/2019г. по описа на Районен съд Велико
Търново е потвърдено Наказателно постановление № 18-1275-001625 от 08.11.2018 г., издадено от Началник сектор Пътна
полиция при ОДМВР - гр. Велико Търново с което на П.Л.Д., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от П.Л.Д.,
чрез ***С.Д.С. ***, оф. 813, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че мотивите на решението са изключително лаконични и не ставало
ясно защо съдът е приел нарушението за доказано; не бил изяснен механизмът на
ПТП със съдебно-техническа или друга експертиза. Налице били и съществени
процесуални нарушения при издаването на НП с оглед чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5,
и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съдът бил дал вяра единствено на свидетелските
показания на другия участник в ПТП, който се явявал и заинтересована страна.
Друго съществено процесуално нарушение било необсъждането на всички
доказателства от страна на съда, което лишавало съдебния акт от мотиви. Намира,
че служителите е следвало да съставят АУАН в присъствието на други двама
свидетели, след като не са били очевидци на процесното ПТП, което те не били
извършили и се явявало съществено процесуално нарушение, неотстранимо в
настоящото производство. Предвид гореизложеното моли да се отмени решението и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени процесното НП.
Ответникът
по касационната жалбата ОД
на МВР гр. В. Търново, сектор Пътна полиция не заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На
08.07.2018 г. в 13.20 ч. на км. 123+500 на път в посока от гр. В. Търново към
гр. София П.Л.Д. управлява лек автомобил ***с рег. № ****, собственост на Р.П.Д.,
като не се движи на такова разстояние от намаляващото пред него МПС, че да може
да избегне удар с него, когато то намалява скоростта си и с предна част блъска
в задна част лек автомобил ****с рег. № ****, собственост на „****“, с което реализира ПТП с материални щети.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че
описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка, е правилно установена. Същата се потвърждавала от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви. Съдът
не е споделил оплакванията на жалбоподателката за недостатъчност на описанието
на нарушението, изразяващи се според нея в липса на посочване на конкретната
подходяща според наказващия орган дистанция. Фактът, че жалбоподателката не е
успяла да спре своевременно и наличието на причинна връзка между липсата на
достатъчно разстояние между управляваното от нея МПС и това движещо се преди нея
бил достатъчен за съставомерността деянието. Съдът е счел, че правилно
наказващият орган е определил санкционната
разпоредби - чл. 179, ал. 2, пр. 2
от ЗДвП и е наложил административно наказание от вида и в размера, предвиден за
цитираното административно нарушение. Преценено е, че не са налице предпоставки
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящият състав споделя изводите
на ВТРС за доказаност на обективните елементи от състава на нарушението. От данните по делото безспорно се установява, че при
извършване на маневра намаляване на скоростта на движение от страна на л.а. ****, с рег. ****, движещият се зад него
л. а. ****, с рег. № ****, управляван от жалбоподателката Д. се е блъснал с
предната си час в задната му част. Настъпило е ПТП с материални щети по двата
автомобила. От описаните щети – по задната част на преднодвижещият се автомобил
и предната част на управлявания от жалбоподателя автомобил, както и от
писмените доказателства по делото – протокол за ПТП и гласните доказателства,
може да се направи единствено извода, че управлявания от жалбоподателката
автомобил се е движил със скорост и на дистанция зад другия участник в ПТП,
които не са му позволили да намали и избегне удара.
Според настоящия съдебен състав,
правилно е била ангажирана отговорността на касаторката. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на
правото на защита на лицето. Пряко относимите факти към съставомерните признаци
на нарушението са подробно описани в АУАН и НП. Извършеното деяние по съществото
си представлява нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП въвеждащ задължение за водачът на пътно превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Както правилно е посочил съдът, това разстояние
зависи и се определя от самия водач в зависимост от конкретните обстоятелства,
а именно конкретната скорост, с която се движи той и останалите участници в
движението, вида и характеристиките на превозното средство, атмосферните
условия, състоянието на пътната настилка и др.
Неоснователни са и останалите твърдения
в жалбата, а именно, че механизмът на ПТП не бил изяснен със
съдебно-техническа или друга експертиза. Няма данни да е направено и отхвърлено
от съда такова искане от страна на жалбоподателката. Не се споделят и
оплакванията за наличие на съществени процесуални нарушения при издаването на
НП с оглед чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, нито за
липса на мотиви в решението. Съдът е дал вяра на свидетелските показания на
другия участник в ПТП, тъй като те кореспондират със свидетелските показания на
актосъставителя Л.М.. От страна на съда са обсъдени събраните по делото
доказателства, а именно протокол за ПТП и гласните доказателства. По
делото няма данни за присъствали на ПТП-то свидетели-очевидци, които да бъдат
вписани като независими в АУАН, а от друга страна няма данни и твърдения
полицейските служители да са били в особени отношения с другия участник в
ПТП-то.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 377 от 23.07.2019г. по НАХД № 247/2019г. по
описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.