Решение по дело №903/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2898
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20221110200903
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2898
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110200903 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, ЕИК №№№№,
представлявано заедно и поотделно от М.К.М. и С.С. – управители чрез
неговия упълномощен процесуален представител – адв. М.М. от САК срещу
наказателно постановление № 23-2100084/21.12.2021 г., издадено от инж.
Екатерина Иванова Асенова – директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
София област /ДИТ – София област/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./
на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по
чл. 62, ал. 3 КТ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда /Наредба № 5/29.12.2002 г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2003 г.,
в сила от 02.01.2003 г., издадена от министъра на труда и социалната
политика/.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
1
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Оправена е молба за
цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. М.М. от САК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
юрк. Ивайло Иванов, с пълномощно по делото, който пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.10.2021 г., при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от органите на ДИТ-София област на място в обект на
контрол – склад за пелети, находящ се в гр. София, кв. „Люлин“ е установено,
че дружеството-въззивник „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, в качеството си на
работодател, не е изпратил уведомление до съответната ТД на НАП в
законоустановения 7-дневен срок след прекратяване на трудовия договор с
работника Радослав Георгиев Георгиев.
Трудовият договор с Георгиев е прекратен със заповед №
2
10/01.10.2021 г., считано от 04.10.2021 г., като при направената служебна
справка в информационните масиви на НАП е констатирано, че
работодателят е подал уведомление до ТД на НАП – София за прекратяване
на трудовия договор на 01.11.2021 г. т.е. след изтичане на седемдневния срок,
считано от прекратяване на трудовото правоотношение с посоченото
лице.
С акт за установяване на административно нарушение № 23-
2100084/04.11.2021 г., съставен от В. Г. СТ. - гл. инспектор при ДИТ – София
област и в присъствието на свидетеля Г.Ц.Г. е прието, че с визираното
противоправно бездействие на 12.10.2021 г. в гр. София дружеството-
жалбоподател не е изпълнило правното си задължение по чл. 62, ал. 2 КТ и
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г.
След съставянето на АУАН препис от него е връчен на
представител на търговското дружество на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 23-2100084/21.12.2021 г. от инж. Екатерина
Иванова Асенова – директор на ДИТ – София област, с което на основание чл.
414, ал. 3 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации
от акта, на жалбоподателя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 62, ал. 3 КТ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002 г.
Препис от наказателното постановление е връчен на представител
на дружеството-въззивник на 29.12.2021 г. видно от приложеното по делото
известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана с пощенски оператор чрез
наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 11.01.2021 г., видно
от пощенското клеймо.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
3
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения
от категорията на абсолютните, с което закономерно е накърнено правото на
защита на привлеченото към отговорност юридическо лице.
Макар и да не е наведено като изрично възражение в жалбата, съдът
служебно констатира, че актосъставителят и наказващият орган, които са част
от поделението на ДИТ - София област, не са териториално компетентни да
проведат административнонаказателно преследване за твърдяното
нарушение, доколкото същото е извършено на територията на гр. София.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /УПИАГИТ, приет
с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. в ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от
29.01.2014 г./ дирекциите “Инспекция по труда” осъществяват дейността си
на територията на съответната област. Действително по делото е приложена
заповед на изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която на основание чл. 6,
ал. 2, т. 14 УПИАГИТ на актосъставителя В.С. – гл. инспектор при ДИТ СО е
възложена разширена териториална компетентност в периода от 16.02.2021 г.
до 31.12.2021 г. и на територията на Столична община, но при осъществения
инцидентен контрол за законосъобразност настоящият съдебен състав
намира, че посоченият индивидуален административен акт е нищожен, тъй
като процесната разпоредба не предоставя правомощия на ръководителя на
ведомството да променя пространствените граници, а единствено да определя
обхвата на материалната компетентност на инспекторите по труда /в този
смисъл вж. решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г.
по описа на ВАС, Шесто отделение, докладчик-съдия Десислава Стоева/.
Както в УПИАГИТ, така и в КТ не е предвидена правна възможност за
4
делегиране на изпълнителния директор на ИА ГИТ на права да определя или
изменя териториалната компетентност на отделните дирекции „Инспекция по
труда“, поради което проявената инициатива в очертаната насока е в разрез с
предоставените от законодателя правомощия на посоченото длъжностно
лице.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези
рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и
представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок представлява
самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните аргументи, както и въпроса за неговата
правилност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-
2100084/21.12.2021 г., издадено от инж. Екатерина Иванова Асенова –
директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТ – София
област/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ
бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговско дружество
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, ЕИК №№№№, представлявано заедно и поотделно от
М.К.М. и С.С. – управители е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по
чл. 62, ал. 3 КТ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда /Наредба № 5/29.12.2002 г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2003 г.,
в сила от 02.01.2003 г., издадена от министъра на труда и социалната
политика/, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6