Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора
Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 2585 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Териториална
дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ срещу Решение № 1589/15.08.2019
г. по н.а.х.д. № 2678/2019 г. на Варненски районен съд, ІV състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 389/2018/2019 г. от 15.05.2019 г.,
издадено от Заместник-директора на Териториална Дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници", на основание Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на
Директора на Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био" ЕАД за
нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 128, §
1 и § 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, на основание чл. 234, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5215,92
лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
В касационната жалба се твърди, че
районният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са събрани категорични доказателства, че дружеството е
избегнало отчасти заплащането на дължими държавни вземания. Твърди се още, че
митническите органи са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на
внесените в ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за
изследваните периоди в отделните държави-членки, като е установено, че с
изключение на месеците февруари, август и ноември митническата стойност на
процесната стока в Република България е най-ниска. Посочено е, че неправилно
съдът е приел, че след като проверката на ОЛАФ не е приключила и не е изготвен
окончателен доклад, то писмото на ОЛАФ няма характеристиките на официален
документ, който да има обвързваща доказателствена сила. Излагат се твърдения,
че предоставената от ОЛАФ информация е в съответствие с разпоредбата на чл. 12,
§ 4 от Регламент № 883/2013 и потвърждава съмненията на митническите органи
относно занижена митническа стойност по конкретната митническа декларация, тъй
като писмото на ОЛАФ е официална служебна кореспонденция и същото е официален
документ. Твърди се още, че износната декларация, макар и частен документ, дава
пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество и цена и
нейната стойност представлява договорната стойност на стоките, продадени за
износ, с местоназначение в митническата територия на Съюза, а липсата на самата
фактура на по-висока стойност към износната декларация не е пречка за
определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.128 §1 и §2 от
Регламент № 2015/2447 на Комисията. Посочено е също, че в износната митническа
декларация е декларирана фактурна стойност на доставка между FELDA IFFCO SDN
BHD към „Милки Груп Био” ЕАД, в кл. 22 „получена сума” е посочена стойност,
която представлява цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава
с 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация,
посочено и в писмото от ОЛАФ. Всички реквизити от документите по процесната
доставка, посочени в митническата декларация за допускане за свободно обръщение
и в малайзийската декларация са идентични, с изключение на номера на фактурата
и обявената стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа
декларация. Твърди се, че според представените обяснения от износителя
упоменатият във фактурата вътрешен номер на договора от SAP системата е само за
вътрешна справка, което не кореспондира на събраните от АНО доказателства.
Излагат се доводи, че ВРС не е коментирал в мотивите си изложените констатации
на ОЛАФ за систематично занижаване на стойността с 30 % при декларирането на
внос в Република България и за уговорен максимален размер отстъпка – до 30 % за
всяка доставка в представеното в съдебно производство рамково споразумение.
Съгласно споразумението за дистрибуция конкретна търговска отстъпка е следвало
да бъде уговорена като конкретен размер във всеки търговски договор, за всяка
конкретна доставка, а видно от представения търговски договор такава отстъпка
не е уговорена към момента на приемане на митническата декларация. С тези
доводи се твърди, че нарушението е безспорно установено и ВРС е постановил неправилно
решение. Моли се същото да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „Милки
Груп Био“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, оспорва касационната жалба по
подробни съображения, изложени в писмен отговор. Намира за правилни изводите на
ВРС относно доказателствената стойност на писмото на ОЛАФ и на износната
митническа декларация, като се позовава и на писмо № ОС/2018/0052
LC/2018/0247/28.02.2019 г. на Генералния директор на ОЛАФ до „Милки Груп Био“
ЕАД, с което дружеството е уведомено, че проверката не е приключила и не е
издаден окончателен доклад, както и на Решение на СЕС от 15 септември 2011 г.,
ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35. По отношение установеното разминаване
в стойностите с около 30% сочи, че същото се дължи на договорената търговска
отстъпка, която не е отразена в износната декларация. Искането е обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че
постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против Наказателно постановление № 389/2018/2019
г. от 15.05.2019 г., издадено от Заместник-директора на ТД „Северна морска“ в
Агенция „Митници“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 5215,92 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ. За
да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че на 27.02.2018 г. на МП
„Пристанище Варна“ 2005 към Митница Варна с митническа декларация за едновременно
допускане за свободно обращение и крайна употреба по MRN 18BG002005H0003122 дружеството е декларирало стока „2240 туби по 20
кг. нето тегло, в кашони RBD палмов олеин IFFCO TRISTAR,
с обща фактурна стойност в кл.22 в размер на 25715,00 USD (единична цена FOB 574,00 USD за метричен тон);
с митническа облагаема стойност в размер на 44480,96 лв.; бруто тегло 46592,00
кг.; нето тегло 44800,00 кг.; тарифен код ********** и държава на произход
Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 4003,29 лв. мито и 9855,66
лв. ДДС или общо в размер на 13858,95 лв. В резултат на извършен документален
контрол на митническа декларация с MRN № 18BG002005H0003122/27.02.2018 г. и
приложените към нея документи било подадено служебно искане до отдел „Тарифна
политика" при Митница Варна за становище относно митническата стойност на
стоката, заедно с допълнителната информация, предоставена от получателя
съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията,
отнасяща се за случаите, когато са възникнали основателни съмнения относно това
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, параграф от Кодекса. На 29.05.2018 г. с
писмо peг.№ 32-151550/29.05.2018 г. от Агенция „Митници" била отправена
молба до Директорат „Разследване ІІ“ към Европейската служба за борба с
измамите (OLAF), Брюксел за съдействие на основание регламент (ЕО) № 515/97 на
Съвета относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки
и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното
прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделски въпроси
относно внос на палмово масло от Малайзия чрез деклариране на занижени
стойности, във връзка с което е започнала процедура за оспорване на
митническата стойност. Извършваната проверка касаела 55 митнически декларации с
изпращач/износител FELDA IFFCO SDN BHD/Фелда Ифко Ес Ди Ен Би Ейч Ди, Малайзия
и получател "Милки Груп Био" ЕАД. Общото тегло на стоките е 2 130
тона с декларирана митническа стойност между 0,49 - 0, 58 EUR/кг. Съмненията
относно деклариране на стоките чрез занижени стойности възникнали поради
наличната информация в европейските системи THESEUS и GTA. Според данните в
THESEUS, в периода януари 2017 - януари 2018 г. определената честна цена за
стоки, класирани в код по КН 15119099 е между 0,74 - 0,82 EUR/кг. Износните
статистики в GTA за стоки, класирани в код по КН 1511 90 99, изнасяни от
Малайзия за България, показват единична стойност от 777,74 EUR/тон (0,77
ЕКИ/кг). Била отправена молба до Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да потърси съдействие от митническите органи на
Малайзия за получаване на информация за стойността, на която стоките били
изнесени от Малайзия за България. В получения отговор с писмо №
ОСМ(2018)18661/03.09.2018 г., изпратено на 04.09.2018 г. по AFIS-mail от OLAF е
посочено, че в резултат от проведена оперативна среща в Куала Лумпур на
30.07.2018 г. малайзийските органи са предоставили на OLAF копия на 23 износни
декларации за доставки на палмово масло за България, които кореспондират пряко
с вносните операции в България, предмет на проверката, като декларираната
стойност при износа на стоките показва систематично занижаване на стойността с
около 30% при декларирането на същата стока за внос в България. Посочено е, че
вписаните в износните декларации в Малайзия номера на фактури, представени от
„Милки Груп Био“ ЕАД се различават от номерата на фактурите, отнасящи се до
съответните вносни операции в България, като OLAF счита, че фактурите, представени
в България, са неистински. Към писмото е приложен имейл, получен от
малайзийските органи, със списък на процесните доставки и съответстващите им
износни декларации.
Предвид горното административнонаказващият
орган е приел за доказано обстоятелството, че износът по малайзийска износна
декларация № № В18201001993 от 04/12/2017 г. и вносът по митническа декларация за
допускане за свободно обращение MRN № 18BG002005H0003122/27.02.2018 г. касаят
една и съща доставка, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска от
реалната й стойност. За така констатираното нарушение, а именно, че на 27.02.2018 г. на МП
„Пристанище Варна“ 2005 към Митница Варна с митническа декларация за
едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба по MRN 18BG002005H0003122 дружеството е декларирало стока „2240 туби по 20
кг. нето тегло, в кашони RBD палмов олеин IFFCO TRISTAR,
с обща фактурна стойност в кл.22 в размер на 25715,00 USD (единична цена FOB 574,00 USD за метричен тон);
с митническа облагаема стойност в размер на 44480,96 лв.; бруто тегло 46592,00
кг.; нето тегло 44800,00 кг.; тарифен код ********** и държава на произход
Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 4003,29 лв. мито и 9855,66
лв. ДДС или общо в размер на 13858,95 лв., вместо да декларира стоката с
фактурна стойност в кл.22 в размер на 36736,00 USD (при единична цена FOB за
метричен тон в размер на 820,00 USD); с митническа стойност в размер на 61931,40
лв. и с дължими държавни вземания в размер на 5573,85 лв. мито и 13501,05 лв. ДДС,
в следствие на което е избягнало частично плащане на публични държавни вземания
в размер на 1570,54 лв. мито и 3645,39 лв. ДДС, в общ размер на 5215,92 лв., срещу
дружеството бил съставен Акт за установяване на митническо нарушение № 328/24.11.2018
г., а въз основа на него било издадено Наказателно постановление № 389/2018/2019/15.05.2019
г., с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5215,92
лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд приема, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са събрани категорични
доказателства, обосноваващи извод, че „Милки Груп Био“ ЕАД е избегнало да
заплати отчасти дължими държавни вземания, посочвайки във вносната декларация
занижени стойности на декларираната стока. Според ВРС, бланката на ОЛАФ,
подписана от директор на отдел В1 – Митнически и търговски измами към ОЛАФ №
ОСМ/2018/18661/03.09.2018 г., на която се позовава наказващият орган,
представлява само кореспонденция и има уведомителен характер, няма
характеристиките на официален документ, който да има обвързваща материална
доказателствена сила. В подкрепа на така направения извод, ВРС се позовава и на
писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на Генералния Директор на
ОЛАФ до „Милки Груп Био“ ЕАД, според което проверката не е приключила и не е
издаден окончателен доклад. ВРС е достигнал до извод и че износната митническа
декларация, на която се основава обвинението, не е документ, който удостоверява
действителната договорена или реално платена цена. Налице е позоваване на
нормата на чл. 5, т. 12 от МК, според която митническата декларация е актът, с
който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието
си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е
уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Посочено е, че
наказаното лице не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от
МК, освен това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК, поради
естеството й на едностранен акт не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5,
т. 39 от МК (Решение от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587,
т. 35). Според ВРС износната декларация се съставя едностранно от износителя на
стоките и вносителят не може да носи отговорност за верността на данните,
отразени в нея, като вносителят може да отговаря единствено за верността на
данните във вносната декларация, която кореспондира със стойността в договора,
фактурата и извършените плащания на дружеството. Направен е извод, че в
настоящия случай вносната декларация е придружена с всички търговски документи
и плащания, аргументиращи декларираната митническа стойност, докато износната
декларация не е придружена от такива документи.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Неоснователни са твърденията на касатора,
че ВРС не е обсъдил обстоятелствата, на които се е позовал АНО, за да обоснове
нарушението по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ. Независимо от
фактите, описани в АУМН и НП, изводът, че от страна на дружеството е извършена
„митническа измама“ е обоснован единствено с данните от представената от ОLAF
износна митническа декларация. Всички изложени в АУМН и НП съображения досежно
констатираното занижаване на стойността при вноса с около 30%, за установените
данни за стойността на идентични стоки с произход Малайзия, декларирана при
внос на територията на ЕС от трети лица, както и данните от кореспонденцията с
OLAF, са относими към процедурата по чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане.
За да обосноват извод, че е извършена
митническа измама, митническите органи са се позовали само на износната
декларация, която по арг. от чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013
е годно доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно, за да
обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл.
70, § 1 и § 2 от МК, т.е. че действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Законосъобразни са изводите на ВРС, че в
подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви
доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа
декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната
договорена или реално платена цена. Митническата декларация, съгласно чл. 5, т.
12 от МК е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва, където е уместно, специфични мерки, които следва да бъдат
приложени, а „Милки Груп Био“ ЕАД не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на
чл. 5, т. 35 от МК. Предвид горното, стойността на стоката декларирана при
износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и
подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена. Наличието на фактура,
представена от вносителя с различна стойност на стоката от стойността, която е
декларирал износителят, не може да се обоснове извод, че заявеното от
износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а
фактурата на вносителя е с неистинска стойност.
Фактурите са частни свидетелстващи
документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да докаже, че
стойността на стоката, посочена от износителя, е действително договорената и
подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 29, § 1 от регламента.
Доказателства за това не се установи да са събрани преди издаване на
наказателното постановление. Не е налице и валидно установяване с окончателен
доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса, е неистинска.
Предвид горното правилни и законосъобразни
са изводите на ВРС, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
именно фигуриращата в малайзийската износна декларация стойност е митническата
стойност на внесената стока. Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1589/15.08.2019 г.
на Варненски районен съд, ІV състав, постановено по н.а.х.д. № 2678 по описа на
съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.