О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129
08.04.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Иван Воденичаров
Като разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело №81 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/К. / , представлявана от инспектор В. Д. , против определение № 2516/28.12.2018 г. по гр.дело № 1191/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се неоснователно позоваване от съда на ТР №4/07.12.2018 г. по т.д 4/2016 г. на ОСГК, довело до неправилна констатация, че правото на иск на Комисията е преклудирано, тъй като проверката по ЗОПДНПИ/отм/ не е приключила в рамките на преклузивния законоустановен срок.
Сочи се, че производството по ЗОПДНПИ/отм./ е двуфазно, законодателят ясно е разграничил фазата на проверка по този закон от фазата на производството, които освен това се осъществят от органи с различна компетентност. За реализиране на правомощието на Комисията по чл.37, ал 1 законът не е предвидил срок, следователно срокът, установен с разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./визира единствено извършването на проверката, но не и срока за развитие на производството за отнемане на незаконно придобито имущество. Срокът е установен само за органите на Комисията и касае единствено проверката, но не и срока за развитие на последващото производство. За започване и финализиране на процеса, следващ налагането на обезпечителните мерки не е предвиден срок, с изключение на този, определен от съда. Твърди се, че в настоящото производство всички процедурни срокове и този, определен от съда, са спазени и не е налице основание за прекратяване на производството по делото .
В отговор на частната жалба, подаден от адв. М. , пълномощник на Т. П. Х. се иска оставянето и без уважение като неоснователна. На първо място намира жалбата за бланкетна поради необосноваване на въззивните основания. Излага доводи, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и съобразено със задължителната съдебна практика – цитираното тълкувателно решение. Относно преклузивния характер на срока на проверката се сочи, че той се извежда от правната му регламентация и от разпоредбата на чл.17, ал.1 от Конституцията, установяваща неприкосновеност на частната собственост. Определението е съобразено и с решение 0 323/18.01.22018 г. по гр.дело № 5291/2016г. по описа на ІV г.о на ВКС.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от КОНПИ /сега К. / против Т. Х. и М. Х. , двамата от гр. С., М. Х. , като непълнолетен действащ със съгласието на неговата майка и законна представителка М. Л. от гр. Б. и „М“ Е. , гр. С., представлявано от М. Х. иск на основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Производството по специалния закон пред комисията е започнало с уведомление от Специализираната прокуратура, получено на 17.12.2012г., за привличането на Т. Х. като обвиняем за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.2 НК и по чл.234, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1, предл.2 НК, попадащи в обхвата на чл.22, т.15 и т.23 ЗОПДНПИ /отм./. В хода на проверката на имуществото на ответниците, образувана по протокол № ТД 10 СФ/УВ-194 от 09.01.2013г. на Директора на ТД на КОНПИ, гр. Б., с решение 130/2014г. на КОНПИ е бил удължен срокът за приключването ѝ с 6 месеца - до 10.07.2014г. В последствие с решение №325/13.07.2016г. на КОНПИ, прието на основание чл.37, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и на 15.07.2016г. е внесена исковата молба против ответниците, по която е образувано гр.д. №1191/2016г. на БОС.
С определение № №330/05.10.2018г. по ч.гр.дело №288/2018 г. по описа на настоящата инстанция е отменено определение № 1* от 11.06.2018г., постановено по гр.дело № 1191/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради преклудирано право на Комисията да предяви иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм. и е върнато делото на предходната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия . Въззивната инстанция е приела, че макар К. да е допуснала просрочие по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, то това няма за последица погасяване на правото на предявяване на иск срещу ответниците, поради което производството по предявения от комисията иск по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ против Т. Х. и М. Х. , двамата от гр. С., М. Х. , като непълнолетен действащ със съгласието на неговата майка и законна представителка М. Л. от гр. Б. и „М“ Е. , гр. С., представлявано от М. Х. се явява допустимо.
След връщане на делото в Бургаския окръжен съд, в хода на производство съдът е приел, че с постановеното ТР №4/07.12.2018 г. по т.д 4/2016 г. на ОСГК въпросът за характера на проверката по ЗОПДНПИ е решен, като е прието, че той е преклузивен. Съобразно тълкувателното решение, производството отново е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
За да бъди определен като преклузивен срока на проверката и поради това с пропускането му да се погасява материалното право на Държавата да предяви иск, следва да има изрично посочване в правната норма на това обстоятелство. Този извод следва от съпоставката с други законови норми, посветени на погасяването на материалните права, поради неупражняването им в определен от закона срок – напр. чл.11 ЗСПДД, чл. 33, ал.1 и ал.2 СК, пар.6 от ПП на ЗС и др. При всички тези хипотези законодателят, чрез метода на правно регулиране е предвидил наред с признаването на съответното материално право и упражняването му в определен срок, след изтичане на който то се погасява.
Напълно друг е подходът при регламентиране на срока за проверката по този закон, където липсва изрично посочване, че правото на Държавата може да бъде упражнено единствено в срока на проверката. Всеки подобен срок е инструктивен, а изтичането му не погасява правомощията на публичния орган. .
Не се погасява и правото и задължението на Комисията да проведе производството по проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, само защото е изтекъл срокът по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)
Комисията е държавен орган, комуто законът възлага да проведе административната фаза на производството, за да установи съответното имущество на посочените в закона лица . Правомощията на Комисията да проведе да предяви иска пряко произтичат от резултатите от проверката – ако не се установи имущество, или се установи незначително несъответствие, или приходите от законен източник надхвърлят стойността на придобитото имущество е възможно въобще да не бъде предявен иск. Неспазването на срока по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) може да нарушава изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Нормативният акт обаче не свързва с това нарушение погасяване на законовите правомощия на Комисията да проведе производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата, а единствено възможността да се търси обезщетение за нанесени вреди. При това тълкуване, не е налице констатираната от предходната инстанция недопустимост на предявения от Комисията иск и не са налице основания за прекратяване на производството по делото.
Съобразно изложеното, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2516/28.12.2018 г. по гр.дело № 1191/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: