№ 12170
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110110986 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на
следните лица да заплатят на „Т.С“ ЕАД сумите, както следва:
Н. В. Г.: сумата от 1562.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 136,
находящ се в гр. София, ....................“, .............., сумата от 255.34 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 25.01.2022г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена през
м. 01.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.22 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
14.09.2019г. до 25.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
02.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението;
Т. В. Г.: сумата от 1562.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 136,
находящ се в гр. София, ....................“, .............., сумата от 255.34 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 25.01.2022г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена през
м. 01.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.22 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
14.09.2019г. до 25.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
02.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на собственици на гореописания имот въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а
когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния
отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи
единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай
че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет
страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на
паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху
главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника Т. Г., с който исковете се оспорват поради недоказаност
между него и ищеца да съществува облигационно отношение, приложимите според ищеца
негови общи условия да са влезли в сила след одобряването им от КЕВР и публикуването им
в поне по един централен и местен ежедневник, процесният имот да е присъединен към
топлопреносната мрежа, реалните доставка и съответно потребление на соченото от ищеца
количество топлинна енергия, надлежното измерване на топлинната енергия, техническата и
експлоатационна годност на абонатната станция, на общия топломер в нея и на
индивидуалните топломери в сградата, както и приспадането на технологичните разходи за
сметка на топлофикацинното дружество. Поддържа се, че в случая се касае за хипотеза на
непоискана доставка по смисъла на нормата на чл. 62 ЗЗП, както и че освен това Т. Г. не
ползвал фактически процесния имот. Оспорва се през исковия период да е действал валиден
договор за извършване на услугата дялово разпределение, както и ответникът да е надлежно
поставен в забава за заплащане цената на тази услуга чрез отправяне на покана за това. В
условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по
давност.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Н. Г..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Т.С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
2
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от ответниците
Договор от 26.03.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, че на тази дата В.П.Г. и Б.Н.Г. са придобили правото на собственост
върху процесния апартамент № 136, находящ се в гр. София, ....................“, .............., като
при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че
всеки от тях е придобил право на собственост върху ½ идеална част от имота. Установява се
от представените от Столична община по искане на ищеца удостоверения за наследници на
купувачите В. Г. и Б.Г. че след смъртта им същите са наследени от своите синове-
ответниците Т. В. Г. и Н. В. Г., при равни квоти по арг. от нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН. С оглед
на това и при липсата на други данни, а и твърдения следва да се приеме, че след смъртта на
приобретателите на имота по силата на договора за покупко- продажба и през исковия
период негови собственици по силата на настъпилите наследствени правоприемства са били
ответниците, които като такива съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били
и потребители на доствяната до имота топлинна енергия и поради това материално
легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно квотата на всеки от тях в
съсобствеността.
За пълнота следва да се изясни, че принадлежността на правото на собственост върху
процесния апартамент към правните сфери на ответниците през исковия период се
потвърждава и от приетия като писмено доказателство и неоспорен Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 20, том I, рег. № 00952, дело № 19/2020г., по
силата на който на 27.01.2020г.- след исковия период, ответниците са се разпоредили с
правото си на сосбтвеност върху жилището.
По изложените вече правни съображения, касаещи дефинирането на конкретно лице
като потребител на топлинна енергия и като страна в това си качество по облигационно
отношение с ищеца по повод на конкретен недвижим имот, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, ирелевантни се явяват доводите от името на ответника Т. Г., касаещи
фактическото ползване на имота през исковия период.
Неоснователни са и поддържаните в отговора на исковата молба от името на последния
доводи за недължимост на процесните вземания по арг. от разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, каквато безспорно е процесната, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, като в мотивите на
решението е разяснено, че при актуалната уредба в ЗЕ противоречие между този закон и
ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на
топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за
плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно
отопление в сгради под режим на етажна собственост- мнозинството етажни собственици,
като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в
такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.
д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
3
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор № 4185/25.09.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в
която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда,
както и списък на етажните собственици към него, от документите, представени от третото
лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, както и от
заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и на третото лице- помагач да извърши услугата
дялово разпределение, както и техните стойности за исковия период се установяват от
заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от
подпомагащата ищеца страна документи, касаещи извършваното по отношение на имота
дялово разпределение.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в имота е имало три радиатора без ИРРО
(индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и един водомер за топла
вода, за които за отоплителния сезон, включен в процесния, е начислявано служебно
количество топлинна енергия поради липса на осигурен от потребителя достъп-
обстоятелство, което се установява и от неоспорените от ответниците документи,
представени от дружеството за дялово разпределение. Експертът е разяснил, че топлинната
енергия за отопление на имот е начислявана по максимален специфичен разход на сградата,
а за битово горещо водоснабдяване- на база брой лица- по 140 л/денонощие за двама
живущи. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изрично вещото
лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на
предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че
монтираният в процесната абонатна станция общ топломер е преминавал редовни
периодични метрологични проверки, приключили с извод за съответствието му с одобрения
тип и потвърдили експлоатационната му годност, въз основа на което е достигнал до извод,
че през исковия период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване.
Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията
на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и
в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на
4
продавача. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през
процесния период топлинна енергия на сумата от 2282.41 лева, като е съобразило и
издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за
извършван в сградата главен отчет и издаваните въз основа на него изравнителни сметки.
С оглед на това и при липсата на доводи срещу начина на формиране и стойността на
цената на услугата топлинно счетоводство за исковия период следва да се приеме за
установено, че за този период същата възлиза именно на претендираната сума от общо 2.24
лева.
При така установеното и като се съобрази, че ответникът Н. Г., за разлика от ответника
Т. Г., не е заявявал възражение за погасяване на процесните задължения по давност,
предявните срещу Н. Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
следва да бъдат уважени съобразно установения негов дял в общо установения размер на
задълженията за целия исков период. Така, предявеният срещу него иск за цената на
топлинната енергия следва да бъде уважен за сумата от 1141.20 лева за целия исков период,
а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, а искът за цената на
услугата дялово разпределение следва да бъде изцяло уважен.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника Т. Г. възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
„периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т.С“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
5
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2019г. и за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г., през които
отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани
съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С“ ЕАД на потребители
за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2018г. до м. 10.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 10.2018г., погасителната
давност е изтекла на 22.02.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 7 дни преди подаване на исковата молба в съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 11.2018г. до м. 04.2019г., чиято обща стойност съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 1892.48 лева, както
и вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период- м.
01.2020г., доколкото началният момент на този период следва във времето установения по
делото период, задълженията за който са погасени по давност.
При тези съображения предявеният срещу Т. Г. иск за цената на топлинната енергия
6
следва да бъде уважен за сумата от 946.24 лева съобразно установения негов дял в
съсобствеността, а с това и в общо формираното задължение за процесния период, и за
периода от м. 11.2018г. до м. 04.2019г., като за разликите до пълните предявени размер и
период следва да бъде отхвърлен, а предявеният срещу него иск за цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а
реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, както и от представените от подпомагащата ищеца страна документи, че за
процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като в края на
едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в случая
приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от 2016г.,
предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща фактура за
отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г.,
обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би могла да
се приложи, тъй като в случая издаването на общата фактура за 2018г.- 2019г. е извършено
след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответниците, респ. техните праводатели, изпадат в забава след покана, каквато ищецът не
твърди и не доказва да е отправил до когото и да е от тях.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване на уважената част
от исковете спрямо него ответникът Н. Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
7
от 177.54 лева, представляваща част от сторените от последния разноски за държавна такса
за разглеждане на исковете, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и от
определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
Ответникът Т. Г., от своя страна, следва да бъде осъден на основание нормата на чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата от общо 365.53 лева, представляваща част
от сторените от последния разноски за държавна такса за разглеждане на исковете, депозит
за възнаграждение на вещото лице, от заплатените от ищеца разходи за призоваването на
този ответник и за възнаграждение за особения му представител, както и от определеното от
съда юрисконсултско възнаграждение, която част е съответна на уважената част от
предявените срещу Т. Г. претенции.
В полза на ответниците в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Н.
В. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК .................., следните суми: сумата от
1141.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 136, находящ се в гр. София,
....................“, .............., както и сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена
през м. 01.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 177.54 лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска за цената на топлинната енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 1562.85 лева, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Н. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК .................., сумата от 255.34 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 25.01.2022г., както и сумата от 0.22 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 14.09.2019г.
до 25.01.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Т.
В. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК .................., следните суми: сумата от
946.24 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 11.2018г. до м. 04.2019г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 136, находящ се в гр. София,
....................“, .............., както и сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена
през м. 01.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 365.53 лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска за цената на топлинната енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 1562.85 лева и за периода от м. 05.2018г. до м. 10.2018г., както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Т. В. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Т.С“ ЕАД, ЕИК .................., сумата от 255.34 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 25.01.2022г.,
както и сумата от 0.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
8
услугата дялово разпределение за периода от 14.09.2019г. до 25.01.2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9