М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава
27 от НПК.
С.С.С.
е обвинен по чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1
т.3, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, в това, че в периода от 26.06.2012г. до 02.08.2012г. в с.Енина, общ.Казанлък, от
частен дом- къща, находящ се на ул.„Стефан Астаджов”№11, в условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на деянието и можейки да ръководи
постъпките си, е отнел чужди движими вещи- 1бр. меден съд с вместимост 8л. на
стойност 30.00лв., 1бр. меден съд с вместимост 10л. на стойност 40.00лв., 1бр.
медна тава с вместимост 5л. на стойност 20.00лв., 1бр. алуминиева соковарка с
три подразделения на стойност 15.00лв., 2бр. медни купички на обща стойност
6.00лв., 10м. мостов ел.кабел- тройка /фаза, нула и заземяване/ на стойност
19.00лв., 10м. ел.кабел, обикновен, два квадрата на стойност 6.00лв., 1бр. медна лозарска
пръскачка на стойност 60.00лв., всичко на обща стойност
196.00лв., от владението на А.Ж.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата, в немаловажен случай, е извършена повторно.
Подсъдимият
се признава за виновен, а представителя на РП гр.Казанлък поддържа обвинението
срещу него.
От събраните по делото
доказателства, установени със следните доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване /л.8-9/, разписка /л.7/, заключението на назначената по делото оценителна
експертиза и показанията на свидетелите А., М., Ч., С., Й. и М., изцяло кореспондиращи
помежду си, с обясненията на подс.С., дадени на досъдебното производство и с
изявлението му в с.з., че се признава за виновен, всички преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин следната
фактическа обстановка:Сестрата на подсъдимия С. живеела на семейни начала със
св.А.Ж.А. в частен дом- къща, находящ се в село Енина, общ.Казанлък, ул.„Стефан
Астаджов” №11. С. им гостувал и забелязал, че в къщата има вещи от цветни
метали. Той решил да отнеме част от тези вещи, за да ги продаде като отпадък от
метал.
На неустановена дата, след
26.06.2012г., подсъдимият, незабелязан от никого, проникнал в двора на къщата и
отнел: 1бр. меден съд с
вместимост 8л. на стойност 30.00лв., 1бр. меден съд с вместимост 10л. на стойност 40.00лв., 1бр.
медна тава с вместимост 5л. на стойност 20.00лв., 1бр. алуминиева соковарка с
три подразделения на стойност 15.00лв., 2бр. медни купички на обща стойност
6.00лв., 10м. мостов ел.кабел- тройка /фаза, нула и заземяване/ на стойност
19.00лв. и 10м. ел.кабел, обикновен, два квадрата на стойност 6.00лв. С. ***, където ги
продал на св.Ч., в пункт за изкупуване на отпадъци от цветни и черни метали на
„Алфа Стийл”ООД.
На 02.08.2012г. подсъдимият отново проникнал
незабелязан в двора на къщата и оттам взел медна лозарска пръскачка на стойност 60.00лв. С. поставил пръскачката в
чувал и тръгнал към град Казанлък. В селото той бил забелязан от свидетеля М.-
полицейски служител. Последният попитал за произхода на пръскачката и подсъдимия
си признал за деянието, след което доброволно предал отнетата вещ. Срещу
разписка тя била върната на св.А..
Според заключението на назначената
съдебно-оценъчна експертиза общата стойност на отнетите движими вещи е в размер
на 196.00лв.
Предвид изложеното съдът намира,
че С.С.С., от обективна и от субективна страна, е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във
връзка с чл.63 ал.1 т.3, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Горното се обективира от
съзнателните му и целенасочени действия по реализирането му.
От обективна страна
подсъдимият С.С.С. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови части- прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на
престъплението, установил е своя трайна
такава върху тях, след което се е разпоредил със същите, предавайки ги на пункт
за изкупуване на метални отпадъци, срещу пари. Налице е съставът
на чл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимият С.С.С. е осъждан, като с присъда по НОХД №427/
2012г., по описа на РС Казанлък, в сила от 29.05.2012г., същия е бил осъден за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК. Съгласно чл.30 ал.1 от НК
не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по посочената присъда.
Налице са законовите предпоставки на чл.28 от НК и деянието следва да се
квалифицира като извършено в условията на специален рецидив- повторност, т.е.
по отношение на този подсъдим е налице квалифицирания състав на чл.195 ал.1
т.7, във връзка с чл.28 ал.1 от НК. Коментираното деяние не представлява
маловажен случай, предвид сравнително високата обща стойност на отнетите вещи, и
най- вече предвид личността на С.С.С., който е с обременено съдебно минало и се възприема от
съда за деец с висока степен на обществена опасност.
При извършване на деянията е
налице продължавано престъпление, т.к. деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващото деяние се явява продължение на предшествуващото.
Макар и непълнолетен, по време на извършване на деянието,
предмет на наказателното производство, подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице е
чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Поради изложеното съдът намира, че следва да признае С.С.С. за виновен по повдигнатото му обвинение.
При определяне на вида и размера
на наказанието на този подсъдим съдът отчита като смекчаващо
вината му обстоятелство- критичното отношение към извършеното деяние, а като
отегчаващи вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите характеристични
данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счита, че
наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при превес на
отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства, при които условия
следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване от свобода. При
обсъждане на така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на С.С.С. обстоятелства
съдът приема, че наказанието- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване,
на основание чл.69 ал.1, във връзка с чл.66 ал.1 от НК- да се отложи за срок от
три години, отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца,
така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно
и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради
което то беше определено в този вид и размер.
Налице
са основанията и на член 58а ал.1 от НК за намаляване на наказанието на С.С.С., предвид разпоредбата на чл.58а от НК, с една
трета- до две години лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал.1, във
връзка с чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването му да се отложи за срок от три години.
Следва, на основание чл.189
ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, подсъдимия С. да заплати на Казанлъшкия
районен съд направените по делото разноски в размер на 40 лева.
Причината за извършване на деянието е стремежът на
подсъдимия към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: